Home Икономика ДДС ли е най-подходящият данък,който да се увеличи по време на криза

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ДДС ли е най-подходящият данък,който да се увеличи по време на криза ПДФ Печат Е-мейл

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Големите бюджетни дефицити и държавни дългове са финансовата тема, която е на дневен ред през последните две години. Всичко започна с бюджетния дефицит на Гърция, който се оказа четири пъти по-голям от заложения от Европейския съюз таван. След това истерията около бюджетните дефицити се засили толкова много, че те се оказаха една от най-големите опасности, които застрашават световната икономика.

Темата „ДДС ли е най-подходящият данък, който да се увеличи по време на криза”стана популярна през години, защото няколко държави предприеха тази промяна с цел увеличаване на публичните приходи и намалението на бюджетните дефицити. В България стана още по популярна след като започнаха дискусии за промяна на ДДС у нас. Добрата новина е ,че правителството се отказа от тази идея, но въпреки това темата породи много дебати и изказвания на видни български икономисти.

Обектът на изследване е Данъкът върху добавената стойност, характеристиките му и  влиянието му върху държавните приходи по време на криза.

Целта на рефератът е да се докаже , въпреки че по време на криза не би трябвало да се вдигат данъците, този косвен данък(ДДС) по най-демократичен начин ще засегне всички потребители на пазара, по-големите повече от по-малките. Това е най-бързият начин да се съберат "живи" пари от потребителите, най-бързо може да се въведе и най-бързо (ако изпълни задачата), да се спре.

Въпреки че мярката увеличаване на ставката на ДДС в днешната ситуация е приемливо решение на проблемите, свързани с бюджетните дефицити и намалените публични приходи, по-доброто излизане от ситиацията е държавата да оптимизира държавните си разходи и най-накрая да започне реформи в неефективните публични сектори. Ако все пак се наложи да се вдига някоя ставка – тази на ДДС е за предпочитане. Идеята за увеличаване на косвения данък с цел да се попълни дупката в държавния бюджет е най-справедливият и най-поносим вариант, в сравнение с предложенията за по-висока здравна вноска или пък премахване на плоския подоходен данък.

2.Данък добавена стойност.

Основната функция, цел и мисия на данъчната политика на дадена държава, като институция и действащ механизъм, е преразпределението на благата, основаваща се на законосъoбразност, задължителност и безвъзмездност. Неотделима част от тази система е Данъка добавена стойност (ДДС). Негов предшественик е Данък върху оборота. За пръв път е въведен във Франция в средата на 60-те години на 20 в. , чийто модел става еталон за всички страни- членки на Европейския съюз (ЕС).

1.1.Хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане в ЕС.

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Преди старта на Общата система на ДДС единственото изискване е за хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително и за данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждане на тази хармонизация се съдържа в чл.99 от Договора за създаване на Европейската общност. Той препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.

За да се осигури еднакво облагане, държавите преминават към облагане на потреблението с многофазен нетен данък върху добавената стойност. Той заменя данъка върху оборота. Началото на Общата система на ДДС е поставено с Първата и Втората директиви от 11 април 1967 година.  Всяка страна има собствено законодателство за ДДС, но чрез директивите се цели уеднаквяване на данъчната основа и сделките, върху които се налага данъка.

По-нататъшната хармонизация се осъществява с решение на Европейския съвет от 21 април 1970 година. Основният европейски документ, очертаващ правната рамка на ДДС, е Шестата директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 година. Тя фактически замества Втората директива. Основава се на механизма за трансграничната търговия със стоки. Шестата директива уеднаквява законодателството на държавите членки, уреждащо преди това данъка върху оборота. Също така въвежда правила, с които локализира услугите в страната доставчик на клиента или мястото на извършване в зависимост от категорията на услугата.

Елиминирането на данъчните бариери прераства в приоритет едва след приемането на Бялата книга от 1985 година. Тя оформя стратегиите и мерките за постигане на общ пазар. Европейската комисия предлага принципа на облагане в държавата на произхода. Той води автоматично до отпадане на необходимостта от облагане при внос между държавите членки и освобождаване на износа и свързаният с тях граничен контрол. Въвеждането на системата е свързано с определени проблеми. Този принцип предполага идентична ставка на ДДС във всички държави членки. Ако ставките обаче са различни, това означава и различно данъчно облагане на еднакви стоки на етап „крайно потребление”.

Осемнадесетата директива от 18 юли 1989 година забранява голяма част от дискриминационните условия на Шестата директива. По този начин хармонизира базата за оценка. Европейският съвет дефинира случаите на освобождаване от ДДС, приложими при крайния внос на стоки.

През 1992 година с Директива на Европейския съвет 92/77/ЕЕС се налага минимална основна ставка, т.е. колко може да бъде най-ниската основна ставка в ЕС. Изискванията на Европейската комисията са държавите членки да започнат законодателна хармонизация в сферата на ДДС. Изготвена е работна програма и график за обща система на ДДС.

През 1993 година с въвеждане на Единия пазар граничният контрол за ДДС е премахнат. Продуктите се облагат в страната на покупката, но с въвеждането на окончателната ДДС-система идеята е това да става в страната на произход на стоката.

Приемането на единна валута налага хармонизиране и на ставките по ДДС в ЕС. Този проблем обаче е много чувствителен  за държавите членки. В основата на Общата политика е, че трябва да има някакви законови граници за ставките по ДДС. Предложена е минимална граница от 15 процента и максимална от 25 процента. Таванът от 25 процента в последствие през 1996 година е премахнат от Европейския съвет на финансовите министри и министрите на икономиката. Приет е по-мек вариант– доколкото е възможно държавите членки да се въздържат да увеличават ставките. Новото условие е да поддържат интервал от 10 пункта между минималната и максималната ставка по ДДС. Също така задължително е държавите членки да имат основна ставка по-висока от 15 процента.

През юни 2000 година Европейската комисия публикува нов ключов документ– Стратегия за подобряване на механизма на ДДС-системата в контекста на Вътрешния пазар. В нея са поместени новите приоритетни решения на Европейския съюз. Целта на новата стратегия е да опрости, модернизира и стандартизира ДДС-системата. Придава се особено значение на еднаквото прилагане на правилата във всички държавите членки и по-близко административно сътрудничество между тях в борбата с измамите.

През 2004 г. с изменение в Шеста директива се опростяват някои процедури с цел подобряването им. Приети са и законодателни промени, свързани с ДДС, установяващи принципа, че основната ставка не може да бъде по-ниска от 15 процента в държавите членки.

В Европейския съюз съществува възможност и за въвеждане на по-ниски ставки за някои определени стоки – храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги. Най-ниските редуцирани ставки в Европейския съюз се прилагат във Франция – 2,1 процента (за някои видове лекарства и телевизионните лицензи).

От 1 януари 2007 г. влиза в сила новата Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност , с която се отменя Шеста директива (Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г.) . Новата директива не внася по същество различни режими или промени в принципите на облагане с ДДС, а за по-голяма яснота и рационализиране всъщност е преработена и преподредена Шеста директива. Преработването, обаче е свързано с малко на брой изменения, които се въвеждат в националните законодателства на държавите членки от 1 януари 2008 г.

От 1 януари 2010 г. са въвеждени нови правила за облагане с данък добавена стойност (ДДС) в рамките на целия ЕС. Мястото на облагане с ДДС се определя от това къде са доставени стоките или услугите. Това зависи не само от вида на доставената стока, но и от начина, по който е направена доставката. Така например, ако естонски производител е наел машина от германска компания, която ще ползва в Естония, и реши да купи наетата машина, то тогава мястото на доставката е Естония, а не Германия. Това означава, че  трябва да се наложи естонския размер на ДДС.С началото на новата година в сила влизат и нови правила за облагане на услуги с ДДС. Мястото на облагането се определя от това къде се предоставя услугата и зависи не само от същността на услугата, но и от статута на клиента, който се ползва от нея. С други думи прави се разлика между това дали услугата се ползва от физическо или юридическо лице.

За улесняване на възстановяването и облагането на стоки и услуги с ДДС, от 1 януари 2010 г. се въвежда и подаването на искания за възстановяване на ДДС само по електронен път.  В случая Националната агенция по приходите (НАП) ще служи като посредник, тъй като искането за възстановяване на ДДС ще се изпраща от нея до съответната страна-членка на ЕС, също по електронен път.

Най-ниската ставка по ДДС се прилага от Кипър и Люксембург – 15 процента.  Най-високи са в Дания, Унгария и Швеция – 25 процента. Средната ставка е около 20 процента (колкото е и в България).

Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 година със ставка в размер на 18 процента. През 1996 година ставката се променя в размер на 22 процента. След три години – 1999 година данъкът отново се променя - на 20 процента.
Нормативните актове, които регламентират облагането с ДДС, са Законът за данък върху добавената стойност и Правилникът за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

В САЩ не се начислява ДДС. Там се използва т.н. “данък върху продажбите”. С него се облагат цените в ресторантите, магазините, мотелите. Не се начислява при:

  1. цените на петрола
  2. при входните билети за националните, държавните и местни  паркове, националните паметници
  3. пътните такси, таксите за преминаване през мостове или тунели
  4. цената на пощенските марки.

5.  цените в мотелските вериги винаги включват данък върху продажбите.

6.      данъкът върху продажбите е различен във всеки щат. Освен щатски често има и местен данък (общински и дори градски), например, при  местен данък за жилище. Някои области са освободени от данък, при други са налагат различни ставки. 
Данък върху продажбите в някой щати:
Калифорния–7,25процента
Айдахо–5 процента
Орегон–0 процента
Вашингтон (щат) – 5 процента

В Канада съществува Данък върху стоките и услугите (Goods and Services Tax - GST), който е подобен на ДДС. Начислява се от януари 1991 година. В цялата страна той е 7 процента.  Въпреки наличието му в повечето части на Канада обаче има и местен данък върху печалбите, който е различен в различните части на страната. Например, в Британска Колумбия, Саскачеван, Манитоба е 7 процента, в  Онтарио е 8 процента, на остров Принц Едуард е 10 процента, а в провинция Квебек – 7,5 процента. В Алберта, Северозападната територия и Юкон няма данък върху печалбата (или е със ставка 0). В Ню Брансуик, Нюфаундлънд, Нова Скотия и на полуостров Лабрадор има хармонизиран данък върху печалбата. Той обединява данъка върху стоките и услугите и местните данъци върху печалбата. Ставката му е 15 процента. 
В провинция Квебек данъкът върху стоките и услугите e  е с френската абривиатура TVQ.
Consumption tax (данък върху консумацията)
Япония въвежда данъка през април 1989 година. Прилага се само една ставка – основна, която е 5 процента.

Доставки с нулева ставка

  • Доставки на стоки до трети страни
  • Международен транспорт на пътници;
  • Международен транспорт на стоки;
  • Международен транспорт на природен газ и електрическа енергия;
  • Доставка, свързана с международен транспорт;
  • Доставка, свързана с международния стоков трафик;
  • Доставка по обработка на стоки;
  • Доставка на злато за централни банки;
  • Доставка, свързана с безмитна търговия;
  • Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници;
  • ВОД на стоки;
  • ВОД на нови превозни средства;
  • ВОД на акцизни стоки;
  • Доставки по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна;
  • Доставките на стоки и услуги, по които получатели  са въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор;
  • Доставките на стоки и услуги, по които получатели са институциите на Европейския съюз

2.2 ДДС-характеристика.

За разлика от своя предшественик (ДО) - косвен данък върху брутния оборот, то  (ДДС) е косвен данък върху нетния оборот. Тоест ДДС има предмет на облагане само добавената стойност на стока или услуга, или онези величини които увеличават стойността на стоката или услугата, над нейната себестойност- размерите на трудовите разходи, печалбата, други данъци и такси, ако подлежи на такива. Това го прави по- широкообхватен от ДО, т. к. вече под неговата тежест попадат не само стоките предназаначени за населението, а и тези който са предназначени за производствени цели. Счита се, че по този начин се стимулира научнотехническия прогрес, тъй като от облагане се изключват материалните разходи. Създават се възможности да се обхванат и обложат всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е. данъка да се превърне във всеобщ и да се приложи многофазното облагане.Чрез него се осигуряват равномерни, постоянни и по – високи приходи за бюджета на страната. ДДС има икономическо въздействие върху търговците за своевременно и пълно реализиране на стоките и услугите.Той е многофазен данък, т.е. на всяка следваща фаза на продажба и препродажба той се начислява и внася в бюджета на държавата. До известна степен може да се говори и за сериозни предпоставки за самоконтрол. Облагаемият с този данък има интерес да изисква доказателсва за начисления от контрагентите му данък, който той, в последствие има право да приспадне от дължимия от него. ДДС е косвен данък, който се включва в цената на стоките и услугите и се внася в републиканския бюджет. Характеризира се като такъв поради обстоятелството, че данъчно задължено лице е всяко лице извършващо независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, отговарящо на определени условия, с изключение на предвидените в Закона за ДДС. Тоест данъчно задължени са физически и юридически лица извършващи определена дейност с очаквания за постоянни приходи от нея. А тези които „понасят” данъка са всъщност потребяващите предложените стоки и услуги, без значение от мястото им което заемат в производствената верига.ДДС е неутрален данък. Неутралността на данъка се проявява в поставяне при равни условия производителите и търговците на стоки и услуги с производствено предназна­чение и на тези с крайно потребление. При равни условия са поставени както местните производители, така и вносителите на стоки. Еднаквост в условията има и за отделните потребители на стоки и услуги. Неутралността на ДДС се засилва при използването на една ставка за всички сделки, тъй като данъчната тежест става еднаква за всички данъкоплатци. От друга страна добавената стойност не се начислява пряко като сбор от нейните елементи, а като разлика от вече начислената при продажбите и начислената при покупките. Въпросната разлика е салдото за разчитане с бюджета. Тук законодателят предвижда салдото за разчет да е положително или отрицателно, като по- специфичен е вторият случай, при който за данъчния период начисленото ДДС на покупките е по- голямо от начисленото при продажбите. В този случай, при неговото доказване, Републиканския бюджет става длъжник на данъчно задълженото лице и ДДС се прихваща, приспада или връща. Често Данъка върху добавената стойност е наричан „хуманен”, от една страна, поради неговата всеобхватност, предполагаща недопускането на превилегированост, и най- вече поради голямата степен на самоконтрол, гарантираща разумна и отговорна свобода на икономическите едници. Обект на облагане с ДДС е всяка доставка на стоки и/или услуги с място на изпълнение територията на Република България, включително континенталния шелф и изключителната икономическа зона, вносът, с изключение на т. нар. свободни зони, свободни складове и търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия.

2.3Териториална ограниченост на Общността

Като членове на европейското семейство за външни граници, ние и другите страни- членки, приемаме териториалната граничност на Общността. Произтичащите промени от това са значителни. Доставката от една страна- членка на друга страна- членка се нарича вътреобщностна доставка и се разграничава от износа. Такава е когато регистрирано по ДДС лице доставя стоки или услуги на лице също регистрирано по този закон в друга страна- членка. Придобиването пък от страна- членка към България е вътреобщностно придобиване и се разграничава от вноса. За внос и износ говорим ,когато доставката се осъществява между страна- членка и трета страна, която не е членка на Европейската Общост. Той е реално платим от крайния потребител. Тук следва многофазността на данъка. Ползвателите на суровини, добавки и услуги, необходими за производството заплащат въпросните на цена с включено ДДС, като на този етап те са техни крайни потребители. Обявеното ДДС в цената се заплаща от тях. След преобразуването на суровините в краен продукт, след начисляването на всички облагаеми разходи, т.е при образуването на крайната пазарна цена, също се начислява данък добавена стойност, който се заплаща от техите купувачи. От друга страна това показава начисляването на данъка на всяко едно равнище от пазарната система, но и определена социална насоченост и толеранс към юридически обособените елементи в нея. В образуването на облагаемата основа се изключват суровините, необходими за производството, или себестойността на стоката или услугата. Осъществява се фактически тласък в процеса на производството.

2.4Данъчен кредит

Една от особеностите на ДДС е възможността на данъчно задълженото лице да ползва данъчния кредит. Той представлява сумата на начисления и платен от лицето данък върху получените от него стоки и услуги, вкл. от внос, която то има право да приспадне от начисления данък  върху продадените,респ.изнесените от него стоки и услуги.Ползването на данъчен кредит обаче е свързано с определени условия, а именно:

- лицето да е регистрирано по ЗДДС;

-данъкът да е начислен от доставчика;

-данъкът при вноса да е начислен от митническите органи и внесен в приход на бюджета;

-доставката да  е облагаема към момента на възникване на данъчното събитие;

-притежание на данъчна фактура, данъчно дебитно известие или митническа декларация;

2.5. ДДС измами.

Бизнесът,администрацията и експертите са единодушни,че ДДС измамите значително надвишават останалите данъчни измами и в абсолютни стойности,и като дял в общите бюджетни загуби.Освен щети на публичния сектор, те нанасят щети и на частния сектор. Най-важните от тях са свързани с нелоялната конкуренция и пазарните изкривявания. Те пречат на нормалния бизнес, чиято основна цел е предоставяне на продукти с по-добро качество на по-ниски цени. За съжаление оцеляват не фирмите, които са по-производителни, а тези които успяват да скрият повече данъци. Други щети, които са нанесени от ДДС измамите са преките финансови щети за добросъвестните данъкоплатци. Ако по някаква причина те попаднат на измамници, има вероятност да им бъде отказан данъчен кредит.Измамите с ДДС се разделят на две групи: методи за укриване на данъчни задължения по ДДС и методи за източване на ДДС чрез вериги от фиктивни сделки и търговци. Укриването на ДДС като цяло цели спестяване на данък и постигане на ценови предимства за реални продукти от реални фирми. Така не се внася данък за създадената добавена стойност и бюджетът се ощетява.Втората група измами целят източване на ДДС и по-точно неправомерно източване на данъчен кредит. В България такова източване при вътрешни доставки е ограничено поради наличието на единна ставка. Също така, българската уредба на данъчния кредит предвижда първо приспадане на данъка за възстановяване с данъчните задължения през следващите три месеца, преди да се пристъпи към ревизия и към действително възстановяване на не приспаднатия остатък.

Неслучайно възниква изкушението някои икономически заинтересувани лица да се разделят с по-малка част от придобитото си имущество чрез данъци. Този стремеж нерядко излиза извън контрол и преминава границите на закона. ДДС измамите ощетяват годишно държавния бюджет с над 15 млн. лева. Престъпленията, свързани с източване на ДДС, показват, че извършителите използват различни схеми за неправомерно получаване на суми от държавния бюджет под формата на възстановяване на данъчен кредит и избягване на внасянето на данъка.

3.Инструменти на фискалната политика,които могат да повлияят антикризисно на икономическото развитие.

За да отговорим на въпроса , поставен като тема на настоящата работа ,  ще разгледаме как отделните инструменти на Фискалната политика могат да повлияват антикризисно на икономическото развитие.

Инструментите, чрез които финансовата политика въздейства, са данъците и държавните разходи. Данъчната политика и държавните разходи са силно оръжие в борбата с безработицата, инфлацията, стимулиране на производството и смекчаване на икономическата нестабилност и колебания.С понятието Фискална политика се обозначава данъчното облагане и изразходването на събраните приходи, с цел повлияване съвкупното търсене и предлагане.

Чрез промени в бюджетните приходи и разходи може пряко да се влияе върху съвкупното търсене.Според кейсианската теория съвкупното търсене има определяща роля спрямо производството и ако фискалната политика го стимулира, когато е недостатъчно и обратно – го ограничава, когато е в излишък, тя ще ориентира производството към пълна заетост.

Съвременната теория обаче се различава от кейнсианската по това, че възприема фискалната политика като възможност за оказване на влияние върху агрегатното предлагане – чрез данъчното облагане може да се влияе върху съвкупното предлагане като се увеличи обема на производството.

Дълги години в практиката доминира кейнсианският акцент върху съвкупното търсене като на съвкупното предлагане се вменява второстепенна роля.Смятало се е , че съвкупното предлагане се предизвиква от съвкупното търсене и затова съответно е било ограничавано.Именно това пренебрегване на съвкупното предлагане е една от причините довела до значителните разтройства в икономиките на много от развитите страни през 60-те и 70-те години на миналия век.

При рецесия на икономиката държавата може да противодейства като стартира експанзионистична политика по отношение на бюджетните разходи т.е. увеличаване на държавните разходи и трансверните плащания, финансиране на програми за създаване на работни места, което увеличава доходите на населението и стимулира търсенето.То от своя страна стимулира предлагането, като за удовлетворяването му предприятията откриват нови работни места и така процеса се мултиплицира.Когато съвкупното търсене изпревари възможностите на икономиката, която е достигнала своя пълен потенциал и пълна заетост, тогава нивото на цените започва да расте и настъпва инфлация, при което държавата трябва да се насочи към рестриктивна политика по отношение на разходите – намаляването им ограничава съкупното търсене , което трябва да се ограничи до ниво поддържащо потенциалното равнище на производство.

Аналогична дискреционна финансова политика може да се проведе като се използва другият финансов инструмент – данъците. Експанзионистична фискална политика – намаляване на данъците – може да бъде ползвана като алтернатива на нарастването на бюджетните разходи  Намалените данъци оставят в потребителите (граждани и фирми) свободен ресурс, използването на който довежда до увеличаването като цяло  на агрегатното търсене.То от своя страна стимулира предлагането. Получените допълнителни приходи от увеличеното производство и предлагане, както и освободения ресурс от намалените данъци, дават възможност на фирмите да инвестират в разширяване на дейността си и да внедряват по-иновативни и ефективни технологии.

Ограничителната ( рестриктивна ) данъчна политика – увеличаване на данъците -  довежда до намаляване на покупките от страна на гражданите и фирмите и свиване на деловата активност.Съвкупното търсене и предлагане намаляват.Прилага се при „прегрята’’ икономика и опасност от кризисен срив, също и при инфлационен разрив.

2.2.4.Фактори,влияещи върху макроикономическата среда.

Разбира се трябва да отбележим, че дадените по-горе примери за това как инструментите на фискалната политика влияят върху макроикономическата среда, са съвсем опростени.В практиката се оказва, че всъщност взаимовръзките са много по-сложни и трябва внимателен анализ на ситуцията.

От опита на развитите страни се вижда, че положителните ефекти от рестриктивното или експанзионистично прилагане на фискалните инструменти,  всъщност са  доста условни.За да се прецени кои  инструменти имат  по-добър антикризисен ефект, трябва да се направи по-детайлен анализ на кризата – дали това са само отделни локални циклични вълни или е криза обхващаща определен регион, страна или общност от държави, дали е криза само на отделен отрасъл – самолетостроене ,животновъдство и др. или е криза на цялата икономика.Трябва да се имат  в предвид и ограниченията и  технологичното време необходимо за предаване на ефекта,  от използването на даден финансов инструмент, от финансовата към останалата икономическа среда.

Не трябва да забравяме и присъствието  на политиците с техните политически цели и лобизъм, които често са в противоречие с потребностите на стопанството и с това кой антикризисен инструмент да се използва.Разгорещен политически спор и защита на тясни лобистки интереси за увеличаване или намаляване на данъците, за ограничаване или разширяване на бюджетните разходи, може да превърне политическата криза в икономическа и от добър , използваният антикризисен инструмент, да се превърне в прокризисен такъв.

Трябва да се има впредвид и нагласата и очакванията на потребителите – граждани и фирми.Ако например се знае и се очаква, че намалението на данъците ще бъде временно, то най-вероятно потребителите ще запазят песимизма си и освободените средства няма да отидат за увеличено потребление, при което намаляването на данъците няма да постигне антикризисен ефект. Увеличените данъци могат и да не доведат до очакваният приход в бюджета, тъй като данъчно задължените субекти може да се ориентират към данъчнооблекчени отрасли или страни.

3. ДДС ли е най-подхящият данък,които да се увеличи по време на криза?”

Отгорорът на въпроса ”ДДС ли е най-подходящият данък,които да се увеличи по време на криза?” не е еднозначен.Въпросът е актуален и много спорен в настоящата световна финансова криза.Има държави,които предприеха мерките за увеличаване на ДДС,има и такива,които намалиха ДДС.

3.1.Данъчни реформи в ЕС.

В своя доклад от месец юни 2010 г. Европейската комисия разглежда данъчните реформи, предприети от държавите членки в последните две години, и ефектите от тях за справянето с кризата, икономическия растеж и пазара на труда.

Въпреки общата тенденция за понижаване на данъчните ставки през последните години, съотношението на общото данъчно бреме към БВП в държавите-членки на ЕС е относително високо по международни стандарти. В периода 2007-2010 г. се наблюдава промяна в структурата на данъчното облагане  и изместване на данъчната тежест от директните данъци към непреките данъци и социално-осигурителните вноски.

В годините на икономически растеж непосредствено преди кризата постъпленията от данъци представляват сериозен приход за европейските правителства. Необходимостта от данъчни реформи се налага с настъпването на кризата, когато автоматичните стабилизатори, заложени в данъчната система, намаляването на общите приходи и прилагането на мерки в подкрепа на вътрешното търсене изправят правителствата пред сериозни предизвикателства. През 2008 г. и 2009 г. ясно преобладават дискреционните мерки, насочени към подкрепа на финансовия сектор и временно поощряване на съвкупното търсене. В някои държави обаче фискалната експанзия е прекратена поради възникването на бюджетен дефицит и други макроикономически уязвимости. Процентът на разходите спрямо БВП нараства до 4% средно за ЕС, докато процентът на общите приходи спада до 0.8% от БВП, особено в скандинавските държави, България, Великобритания и Испания.

Изправени пред значителни предизвикателства за финансова консолидация, правителствата се стремят не само към намаляване на разходите, но и към увеличаване на приходите. Това не винаги означава покачване на данъчните ставки, но също и преразглеждане на т.н. „данъчни разходи” (промени в данъчната база, в т.ч. данъчни преференции) и подобряване на събираемостта и администрацията на данъците.

Структурата на данъчното облагане бележи значителни различия между отделните държави- членки. Така например България се нарежда на първо място по дял на непреките данъци в общата структура на данъците (55% срещу Белгия- 30%). За сметка на това преките данъци в България са относително най-ниски (около 21% от всички данъци), а най-високи са в Дания- 62%, където социално-осигурителната система се финансира от общите приходи от данъците. Докато осигуровките в Дания са 2% от общото данъчно бреме, в Чехия те са 45%.

В България не се предприемат промени във връзка с ДДС, както се налага в редица страни. За сметка на това България увеличава данъчната ставка на акцизите, но намалява базата и преференциалните режими. След Дания, Швеция, Люксембург, Унгария и Холандия, България се нарежда на 6-то място по облагане на потреблението в ЕС. Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Португалия и Испания увеличават ставките за ДДС и намаляват приложението на преференциални ставки. Подобни мерки са съпроводени от директно подпомагане на социално слаби слоеве в тези държави. Намаляване на ДДС като мярка за стимулиране на потреблението се прилага единствено във Великобритания (временно) и Белгия и Франция (за специфични сектори).

Допълнителни приходи от данъци се търсят и чрез въвеждането на екологични данъци (в Ирландия, Гърция, Холандия и Латвия) или намаляване праговете за освобождаване от данък имоти в България.[1]

От 1 януари 2010 размерът на данъка върху добавената стойност във Великобритания се повишава на 20%, от предишните 17.5.

На 09.12.2009 г. ирландският финансов министър обявява намаляване на основната ставка ДДС с 0.5% - до 21 %.Намаляването до голяма степен се разглежда като мярка за справяне с големите загуби нанесени от потребителите, които все по-често прибягват да пазаруват от Северна Ирландия и Великобритания.

През 2008 г. Ирландия увеличава ДДС до 21.5 %, за да увеличи и постъпленията в иономиката на страната. Но повишаването на ДДС кара хиляди потребители да се изтеглят в Северна Ирландия.

За финансиране на стратегията намаляване на данъците върху бизнеса и стимулиране създаването на работни места започва увеличаване на ДДС, като най-забележителното нарастване е в Германия - от 16% до 19% през 2007

Предложеното на 25.09.2009 г. увеличение на ДДС в Чехия, е факт от началото на 2010.Стандартната ставка от 19% става 20%, а редуцираната - от 9% става 10%. В Русия промяната на ДДС се състои в  освобождаване от ДДС  внос на технологии, свързани с оборудване  . Виетнам решава да намали ДДС до 5% върху вноса на оборудване и материали, за да подпомогне икономиката.

Нова редуцирана ДДС ставка влиза в сила от 01.05.2010г. в Латвия. Парламентът прима 10% облагане върху хотелските услуги, както и за книги и печатни издания.
Румънското правителство променя ставката на ДДС от 19% на 24% и тя влезе в сила на 1 юли 2010. През октомври обаче депутатите от управляващата коалиция гласуват ДДС на основните хранителни продукти като хляб, месо, мляко, олио и захар да бъдат облагани с 5% ДДС, не с 24%. Унгария също миналата година рязко увеличава ДДС - от 20% на 25%, поради което в момента Унгария е сред страните с най-висока инфлация в ЕС. Испанският ДДС скоча през лятото от 16% на 18%, като засегя цените на облекла, електроуреди, алкохол. ДДС при храните се увеличи от 7% на 8%, ставката е валидна и за безалкохолните напитки, хотелиерството и ресторантьорството.Гърция повишава ставката на ДДС от началото на 2010, която се вдига от 11 на 13 %. , като ДДС за лекарствата и хотелските услуги  пада на 6,5%.

3.2.Бюджет 2011-перспективи.

Въпреки, че първият месец в годината никога не е служил като ориентир за годишното изпълнение, данните за януари засилват очакванията за напрегната година пред бюджет 2011. Касовият дефицит по консолидираната фискална програма за януари възлиза на 477 млн. лв., с което бележи спад от 4.6% на годишна основа, отчете министерството на финансите. Намалението е в резултат на сходни понижения, както на разходите (3.6%), така и на приходите (4.2%).

Приходите от ДДС са в размер за 470.9 млн. лв. или малко под нивото си за януари 2010. Интересно е обаче какво се случва със структурата на тези постъпления. Най-общо те се формират от приходи от ДДС от внос (трети страни) събирани от АМ и ДДС от сделки в страната и ВОП[1]. При първите е на лице ръст от 18.8% до 225.7 млн. лв. Независимо, че няма публични данни, логично е ръстът на цените на петрола и суровините на международните пазари да са изиграли съществена роля за това повишение. Дори да предположим, че доставките се договарят няколко месеца по-рано, то цената за периода ноември 2010 - януари 2011 е скочила с 16.4% спрямо аналогичните три месеца година по-рано. Именно цените ще са този фактор, който ще подпомага приходите от ДДС (внос) през следващите месеци. Не така стоят нещата при втория компонент, където има спад от 14%. Спомняме се, че правителството разчита на възстановяване на вътрешното потребление, което на този етап не е на лице.

Това, което не се случва през месеца е намаляването на разходите. Тяхното ниво за януари 2011 е с 13.8% над размера им преди година. Текущата издръжка е набъбнала с 16.2% до 150.5 млн. лв., въпреки обещанията за свиване на харчовете. Лихвените плащания са 234.2 млн. лв. или с 8.4% над нивото си за януари 2010.[2]

Приходите от ДДС ще запазят статута си на най-значителен приходоизточник за бюджета, като се очаква да нараснат с 10.6% до 6.5 млрд. лв. Тук е важно да се спомене и промяната при облагането на туристическите услуги, които ще се облагат с преференциална ставка от 9% вместо досегашните 7% при пакетни услуги за настаняване. Преференцията вече ще покрива и индивидуалното настаняване (досега 20%). Независимо, че двата ефекта ще се неутрализират от гледна точка на бюджетните приходи, промяната създава стимули за натиск от страна на други групи, чиято цел ще е допълнително да изкривят облагането в своя полза, т.е. да получат данъчни облекчения – вече се чуха подобни предложения и предстои да видим каква ще е реакцията на правителството на подобни искания през 2011.

Според отчета на Министерство на финансите, събраните към края на октомври 2010 приходи от ДДС са в размер на 4,72 млрд. лв., което е 80,6% от прогнозираните след актуализацията годишни приходи, а спрямо всички данъчни приходи по републиканския бюджет това представлява 44,1%.

3.3.Сравнение на нивата на растеж преди кризата и след започването й.

В годините, предшестващи световната икономическа криза, в България са отчетени  високи нива на растеж. Подемът се изрази както  в повишаване на жизнения стандарт, така  и в нарастващи постъпления в бюджета и стабилизиране на публичните финанси. Изпреварващият ръст на вноса спрямо  износа и постоянно увеличаващото се потребление доведоха до   скок на събираните приходи от ДДС и нарастване на техния дял в общите  приходи на държавния бюджет. Това разбира се беше валидно за годините на подем в икономиката. Картината започна да се променя с началото на финансовата криза и това се потвърждава с данните за 2008 и 2009 г. Ако през 2008 данъкът върху добавената стойност осигури 46,4% от общите данъчни приходи, то  през кризисната 2009 техният дял намаля допълнително до  44.7%.

По-ниските приходи от ДДС през 2010 комбинирани с увеличените разходи логично доведоха до значително нарастване на бюджетния дефицит през 2010.

В доклад от септември 2010 г., PricewaterhouseCoopers изследва събираемостта на ДДС в страните от ЕС и възможни решения за повишаването й(виж приложение2. ). По изчисления на PwC средното ниво на несъбраните приходи от ДДС за ЕС 27 е 12% от теоретично дължимите суми при липса на измами и при пълна събираемост. В България нивото на показателят е 14% и несъбраната сума се равнява на приблизително 1% от БВП или 344 млн. евро. Най-добре справящите се страни са Естония, Люксембург и Ирландия, отчитащи почти пълна събираемост, а най-зле Гърция, където цели 30% от задълженията остават несъбрани

3.4.Ситуацията в България.

През миналата година България бе много близо до вдигане на данъка, като се обсъждаха различни варианти за по-висок ДДС от сега съществуващия 20%. Правителството обмисляше увеличение на ставката на 22%, 23% дори 24 %. В край на сметка се стигна до решение данъкът да остане непроменен, но да бъдат намалени с 20%  държавната администрация и разходите, свързани с нея.Единствената ставка ,която се увеличи у нас е ставката на ДДС за хотелски услуги на 9 %.

Българските специалисти в тази област не остават единодушни по въпросите,свързани с увеличаването,респективно намаляването на ДДС,това дали този косвен данък е най-подходящият да се увеличава по време на кризата и за възможните алтернативни решения на проблемите,свързани с запълването на бюджета на държавата.

3.4.1.Позиция „За”вдигането на ставката на ДДС у нас на български икономисти.

Икономистите ,който са в подкрепа на вдигането на ДДС най-вече свързват свойте  аргументите с това,че ако трябва да се избира кой данък да бъде увеличен,то най-добрият избор е ДДС.

„Започвам тезата си с уговорката, че не е хубаво по време на криза да се пипат никакви данъци, защото това е прокризисна мярка. Позицията ми обаче е, че при извънредни ситуации, за да спасим държавата, е по-добре да се вдигне ДДС, вместо преките данъци. Аргументът е много ясен – ДДС е може би един от най-справедливите данъци, защото той облага потреблението. Всеки, който би възразил, че ще засегне бедните и средните слоеве няма сериозен аргумент, тъй като потреблението обикновено е по-високо в по-богатите слоеве. И като всеки данък, който облага потреблението, той в някаква степен е най-справедлив. Преките данъци, и в частност плоският данък, не трябва да се пипат. Плоският данък конкретно създава бизнес средата и практически регламентира основните й параметри и прави България една атрактивна дестинация за инвестиции. Рано или късно това наше конкурентно преимущество пред всички останали държави ще проработи точно така, както трябва. За съжаление тези няколко години попаднахме в криза, в която инвестиционна активност не е така висока, но всяко пипане на плоския данък означава, че в бъдеще ние няма да бъдем достатъчно конкурентноспособни на фона на състоянието в съдебната ни система, на фона на корупцията и на всичко останало.
Тоест ако трябва да избираме измежду всички злини, вдигането на ДДС е най-малката.
Освен това ако се вдигне плоският данък, така ще спрат инвестициите, а оттам ще спаднат и приходите в бюджета. Ще се увеличи и делът на сивата икономика – една от най-големите опасности в България, която отново би довела до спад на приходите в бюджета.
Най-важната мярка обаче е тази, която ще позволи на бизнеса да получи глътката си въздух - а именно разплащането с частните предприятия. Това е най-важното и всички тези мерки, които обсъждаме, всъщност имат за цел да се извърши именно това плащане. При всички положения България в момента се намира в спиралата на намалените приходи в бюджета, а приходите в бюджета в основната си част се формират от икономиката, от реалния сектор. Той намалява, оттам намаляват приходите ДДС, данък печалба, такси, акцизи и всичко останало. Тоест трябва да нахраним кравата, за да има мляко.” [3]

3.4.2.Позиция „Не”за вдигането на ставката на ДДС у нас на видни икономисти.

Специалистите в областта ,които са на мнение ,че не трябва да се допуска увеличаване на ДДС по време на криза дават други възможни решения на проблема.

„Отговорът на въпроса за или против вдигането с 2 % на ставката на ДДС, би бил много лесен и прост, ако беше зададен преди няколко месеца. Тогава еднозначно всеки нормален икономист би отговорил "не, в никакъв случай", нито един данък не бива да се увеличава по време на криза. И това е така, защото всеки антикризисен план се състои от мерки за стабилизация на финансовата система и осигуряване на ликвидност, стабилизация на предприятията и заетостта и мерки за подпомагане и стабилизиране на потреблението на домакинствата. А вдигането на данъците не помага нито на бизнеса, нито на нормалните потребители, напротив с всичките си ефекти би вкарал икономиката в задълбочаваща се негативна спирала на растежа.
И тук идва голямото "НО", ако нещата са толкова изпуснати, че сме в ситуация, когато бюджетът е в режим на "свободно" падане и сме в ситуация да избираме "по-малкото зло", то тогава вдигането на ДДС е най-добрия избор от гледна точка на неговата неутралност и влиянието му върху икономическите агенти. Всъщност не бива в никакъв начин да се пипат преките данъци, защото те директно влияят върху конкурентоспособността на фирмите и способността им да запазят работни места.
Но има и един друг аспект, който трябва да бъде оценен. Няма как МФ да си затваря очите пред факта, че спадът на приходите от ДДС за първите месеци на 2010 година е около 40-45 % спрямо същия период на 2009 година, при 5% спад на БВП. Това прави безсмислена идеята за решаване на проблема с липсващите приходи чрез вдигане на данъци, просто, защото няма да има никаква ефективност, преди да решат проблема със спасяващия се в сивия сектор бизнес и. Т.е липсващите приходи не говорят за закрити контрабандни канали и събрани акцизни вземания, както се опитваха да ни убедят притихналите напоследък митнически власти, а за точно обратното.” [4]

„Правителството трябва да си постави стратегическа задача – недопускане на криза на публичните финанси. Подобна цел минава през балансиране на бюджета. Това може да се прави или с вдигане на данъците, или със свиване на разходите.
По-високите данъци обаче не са рационално решение. То  прикрива нежелание за реформи в публичния сектор.Знае се, че в здравната система се харчи неефективно, че имаме много полицаи, че администрацията е раздута. За миналата година частният сектор губи 10% от заетите, докато намалението в бюджетната сфера е едва 3.3%. Общите публични разходи нарастват и през 2009, и през 2010 – въпреки спада на БВП, на износа и индустрията, и въпреки свиването на чуждите инвестиции. А трябва да е ясно, че публичният сектор е функция на развитието на частния, и при криза трябва да се ограничава пропорционално. Затова аз предлагам 10% съкращаване на всички разходи . Включително на парите за пенсии и здравеопазване. В момент на криза не трябва да има свещени крави.
Извън това има и чисто фискален аргумент в полза на намалението на разходи, за сметка на мерки в приходната част. Правителството има пълен контрол върху разходите, докато при събирането на данъци отсрещната страна реагира – било чрез укриване на обороти и доходи, било през намаляване на активността или преместване на производството в други, по-гостоприемни икономики.
Сега синдикалисти и част от работодателите подкрепят тезата, че държавата не трябва да си свива разходите в момента, за да се разплати с фирмите. Но от макроикономическа гледна точка да извадиш пари от икономиката, за да платиш на икономиката, е глупост. По този начин държавата ще увеличи данъчното бреме на работещите и активни бизнес субекти и с тези пари ще плати за проекти със съмнителен ефект. Защо?”  [5]

3.4.3.Позиция на правителството по темата

Според Менда Стоянова, председателя.на бюджетната комисия в парламента , решението ДДС да не се повишава ще има положителен ефект за икономиката .Тъй като повишаването на ставката действа стагниращо и за компаниите,и за потреблението.”
За увеличението на ДДС правителството засега не успява да спечели подкрепата на синдикатите и повечето макроикономисти, както и на останалите партии в парламента. "Вдигането на ДДС е прокризисна мярка и може дори да доведе до ситуацията от 1997 г. по време на управлението на Жан Виденов", по този начин се изказа лидерът на ДСБ Иван Костов.

3.5.Последици от евентуално повишаване на ставката на ДДС.

Могат да бъдат изложени и някои последици от едно евентуално увеличение на ДДС в България.Има вероятност бюджетът да загуби от изгонените и разколебани инвеститори от неблагоприятната и непредвидима данъчна среда,отколкото да спечели от по-високи ставки.Тази мярка би могла да бъде лош сигнал,че управляващите нямат твърда позиция и постоянно „опипват почвата”.Други негативни последици могат да бъдат:намаляване на събираемостта,увеличаване на сивата икономика,както и рязък спад на производството.

Огранечения, с които е нужно да се съобрази, са настроенията и очакванията на гражданите и бизнеса , също и на политиците , за да не се преобърне положителният антикризисен ефект от даден  фискален инструмент в отрицателен.Трябва да се съобрази също и необходимото технологично време за сработването на фискалния инструмент, което понякога може да обезсмисли ефекта от прилагането му.

Необходимо е антикризисните свойства на фискалните иструменти да се използват диференцирано и обосновано с отчитане на състоянията и тенденциите в икономиката, с цел избягване на взимането на неуместни решения. 

4.Предложения за алтернативни решения на проблема.

Моята преценка по темата „ДДС ли е данъкът,който трябва да се увеличи по време на криза” е,че ,ако трябва да се избира кой по- точно да бъде данъкът ,който да се увеличи,то ДДС е най-добрият вариант.

Въпреки това смятам ,че съществуват много по- добри решения на проблема с бюджетния дефицит.На първо място е вариантът  с намаляването да държавните разходи е по-добър и по-приемлив за населението на страната.

Когато е налице такъв недостиг на средства за покриване на разходите на правителството, се налага да се намерят допълнителни средства, които да покрият тази разлика. Дефицитът може да се финансира с издаването на държавни ценни книжа, приватизация, заем от Международния валутен фонд.

Покриването на бюджетния дефицит със заемни средства формира държавния дълг на една страна, а неговият размер не бива да е по-голям от 60% от БВП на държава, която иска да участва в еврозоната. Бюджетният дефицит увеличава инфлацията косвено, а тя от своя страна - основния лихвен процент.

Какво друго може да предприеме правителството по време на криза? Компромиси и опрощаване. Намаляване на всякаква излишна тежест за фирмите производители, даващи доходи на народа и държавата. Възстановяване на процент ДДС на крайният потребител за изваждане пълните обороти на фирмите.

Доста голяма част от икономистите в България обръщат внимание и на нуждата от реформи и подкрепят по-скоро съкращаването на разходи, като например тези в държавната администрация.Друга възможност е вместо да се вдига ДДС, да повишат събираемостта му.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След направения анализ може да се обобщи:

1)                   В периода 2007-2010 г. се наблюдава промяна в структурата на данъчното облагане  и изместване на данъчната тежест от директните данъци към непреките данъци и социално-осигурителните вноски.

2)                   Необходимостта от данъчни реформи се налага с настъпването на кризата

3)                   Процентът на разходите спрямо БВП нараства до 4% средно за ЕС, докато процентът на общите приходи спада до 0.8% от БВП, особено в скандинавските държави, България, Великобритания и Испания.

4)                   Ограничения , с които е нужно да се съобрази, са настроенията и очакванията на гражданите и бизнеса , също и на политиците , за да не се преобърне положителният антикризисен ефект от даден  фискален инструмент в отрицателен. Трябва да се съобрази също и необходимото технологично време за сработването на фискалния инструмент, което понякога може да обезсмисли ефекта от прилагането му.

5)                   не е хубаво по време на криза да се пипат никакви данъци, защото това е прокризисна мярка.

6)                   Преките данъци, и в частност плоският данък, не трябва да се пипат.

7)                   ако трябва да избираме измежду всички злини, вдигането на ДДС е най-малката, защото той облага потреблението

8)                   Правителството трябва да си постави стратегическа задача – недопускане на криза на публичните финанси

9)                   Ако се наложи увеличение на ДДС  ще се увеличи и делът на сивата икономика – една от най-големите опасности в България, която отново би довела до спад на приходите в бюджета

10)                Тази мярка би могла да бъде лош сигнал,че управляващите нямат твърда позиция и постоянно „опипват почвата”.Други негативни последици могат да бъдат:намаляване на събираемостта,увеличаване на сивата икономика,както и рязък спад на производството.

11)                Тази мярка  прикрива нежелание за реформи в публичния сектор

12)                Правителството има пълен контрол върху разходите, докато при събирането на данъци отсрещната страна реагира – било чрез укриване на обороти и доходи, било през намаляване на активността или преместване на производството в други, по-гостоприемни икономики.

13)                Доста голяма част от икономистите в България обръщат внимание и на нуждата от реформи и подкрепят по-скоро съкращаването на разходи, като например тези в държавната администрация.Друга възможност е вместо да се вдига ДДС, да повишат събираемостта му.

14)                По изчисления на PwC средното ниво на несъбраните приходи от ДДС за ЕС 27 е 12% от теоретично дължимите суми при липса на измами и при пълна събираемост. В България нивото на показателят е 14% и несъбраната сума се равнява на приблизително 1% от БВП или 344 млн. евро. Най-добре справящите се страни са Естония, Люксембург и Ирландия, отчитащи почти пълна събираемост, а най-зле Гърция, където цели 30% от задълженията остават несъбрани.

15)                Ясен и категоричен отговор на въпроса няма.Налагат се компромиси между теорията и практиката.

 

WWW.POCHIVKA.ORG