Home История Културни епохи в Рим. Именуване на римляните

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Културни епохи в Рим. Именуване на римляните ПДФ Печат Е-мейл

Културни епохи в Рим. Именуване на римляните

І. Именуване на мъжете

В най-стари времена са имали едно име – Romulus, Remus. По-късно стават две – Numa Pompilius, Anchus Martius. В републиканската епоха са имали три имена:

a) praenomen

До Сула са били само 18 имена :

A. – Aulus

App. – Appius

C.(G.) – Gaius

Cn.(Gn.) – Gnaeus

D. – Decimus

K. – Kaeso

L. – Lucius

M. – Marcus

M\\'. – Manius

Mam. – Mamercus

N. – Numerius

P. – Publius

Q. – Quintus

Sex. – Sextus

Ser. – Servius

Sp. – Spurius

T. – Titus

Ti(b). – Tiberius

Имената се изписват съкратено. След Сула се появяват и други имена, но те се изписват изцяло – Faustus, Cossus и др.

На деветия ден от раждането момчето се очиства – dies lustricus – и му се дава име. Етимологията на повечето имена не е ясна, тъй като голяма част от имената са с етруски произход. Някои показват кога се е родило детето (Lucius – по изгрев слънце), други – кое по ред е то (Sextus – шестото дете).

b) nomen (nomen gentile или gentilicum)

Родовото име, показващо към кой род принадлежи и за това е най-важното име. Nomen е прилагателно по І,ІІ склонение и може да се използва и за други цели – Basilica Iulia, Sidus Iulium и др.

c) cognomen

Лично прозвище, обикновено показващо някакъв недостатък – Naso (с голям нос), Scaevola (левак), Brutus (тъп; не тъп бе, Стефане, глупав), Flaccus (с увиснали уши), Plautus (с плоски ходила) или някаква особеност – Longus, Barbatus. По-късно cognomen започва да означава разклонение на рода и за това се приема допълнителен cognomen, ако и той стане разклонение се добавя трети и т.н. Напр.

P. Cornelius

P. Cornelius Scipio

P. Cornelius Scipio Nasica

P. Cornelius Scipio Nasica Corculum

Държавата може да даде почетен cognomen, който да се добави към другия или да стане единствен.

Q. Fabius Maximus Cunctator

P. Cornelius Scipio Africanus

През императорската епоха такива почетни cognomines стават на мода : Germanicus, Britanicus.

Първоначално само патрициите имат трето име, по-късно, но рядко го получават и плебеи. Простолюдието изобщо няма cognomen, а има прякор.

В регистрите на цензорите римляните се вписват :

M. Tulius M. f. M. n. M. pr. Cor. (nelia tribu) Cicero

M. f. – Marci filius

M. n. – Marci nepos

M. pr. – Marci pater

Последните две се пишат рядко.

ІІ.Именуване на жената

Жената в Рим няма име. За собствено име й служи родовото име на баща й – Iulia – дъщеря на Цезар; Tulia – дъщеря на Цицерон. Ако са две – първата е Мaior, втората – Мinor. Ако са три или повече се разграничават с редни числителни – Tertia, Quarta, Quinta etc. През императорската епоха знатни дами особено от императорското съсловие и обкръжението им са имали две имена : комбинация от nomen и cognomen на бащата – Aemilia Lepida, или от nomen на бащата и майката. За уточняване на името или за разграничаване от името на бащата се добавят наставките –ina, -illa,-ulla – Agrippina, Livilla etc.

ІІІ. Именуване на осиновени деца

При осиновяване децата взимат praenomen-а, nomen-а и cognomen-а на осиновителя си. Собственият им nomen става втори cognomen като му се прибавя суфикса -anus.

C. Iulius Caesar Octavianus

По-късно ако осиновеният е бил много известен с cognomen-а си е можел да го запази като втори cognomen.

M. Pomponius Atticus                     e осиновен от

Q. Caecilius                       и името му става

Q. Caecilius Pomponianus Atticus

ІV. Именуване на роби

Първоначално робите са имали едно име - praenomen-а на господаря си с наставката -por. Напр.

Marcipor – робът на Marcus

Quintipor – робът на Quintus

След като Гърция става на мода, робите започват да се именуват със собствено име в Nom. + praenomen-а и cognomen-а на господаря си в Gen. + servus. Напр.

Nicomachus Albi Marci servus

V. Именуване на освободени роби

Освободеният роб е libertus спрямо господаря си и libertinus спрямо държавата. Първоначално взимат само nomen-а на патрона си, а praenomen – по желание. Напр.

L. Livius Andronicus

M. Livius Salinator

M. Tullius Tiro

VІ. Именуване на чужденци

Взимат само nomen-а на видна римска фамилия. Напр.

Flavius Iosephus

 

WWW.POCHIVKA.ORG