Home Икономика Управлението - новите предизвикателства, история и развитие

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Управлението - новите предизвикателства, история и развитие ПДФ Печат Е-мейл

УПРАВЛЕНИЕТО  - НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ИСТОРИЯ И РАЗВИТИЕ

1.1. Новите предизвикателства в управлението на прага на XXI век

В края на XX век станахме свидетели на необичайно бързи и резки промени в икономическата, политическата, културната и со­циалната област не само у нас, но и в редица други страни. У хората се създаде чувство за неудовлетвореност, неяснота и обърканост от хаоса, който обхвана целия стопански, културен и политически живот. Промяната, която се очакваше и която у нас настъпваше твърде боязливо в края на 80-те години, сега се разрази като стихия, която стана трудно контролируема. Естествено е при тази ситуация да въз­никнат множество въпроси за причините и необходимостта от про­мяна, за нейните измерения, за съпротивата и забавянето й, за въз­можностите за нейното овладяване и насочване и др. Безспорно е, че все още не е възможно да се получат точни и изчерпателни отговори на голяма част от посочените въпроси, а още по-трудно е да се предвидят и новите, които постоянно възникват. При всеки опит обаче, да се правят анализи и изводи за икономическото състояние и да се определят политики и стратегии за по-нататъшното развитие, трябва да се има предвид, че резките промени, които настъпиха в световното стопанство и в стопанствата на страните от бившата социалистическа общност през последното десетилетие са резултат не само и не толкова на вътрешни противоречия и стагнация, колкото на отражение и следствие на сериозни промени в световното стопанство.

Според изследвания и анализи на крупни научни и образовател­ни институции в световното стопанство настъпват дълбоки изменения по отношение на начина на формиране на връзките и взаимоотноше­нията между отделните държави и произтичащите от тях съдържа­телни характеристики в управлението на световното стопанство. До към 70-те години на XX век световното стопанство представляваше сравнително добре изградена система от обвързани помежду си национални стопанства, които запазваха и се бореха за съхраняване на свои собствени приоритети, като се опитваха да ги налагат на све­товния пазар. След 70-те години обаче, икономическата и политическа ситуация в световен мащаб се промени в резултат на действието на обективните икономически закони и силното преплитане на икономи­чески'и политически връзки между отделните държави. Постепенно се формира и структурира интернационалната бизнес среда (34, с. 100-105) и т.нар. региони, обхващащи държави, разположени в едни и същи географски области. Тя определя полето и пространството, в което се развива транснационалното стопанство и където поведението на отделните държави се определя от тяхната специфика и изисквания. Някои от по-важните характеристики на транснационалното стопанство могат да се сведат до следните (8, с. 113-115):

Първо. Световното стопанство постепенно се трансформира от международно в транснационално и функционира на базата на мрежа от финансови потоци, които имат собствена динамика; финансовата и фискална политика на отделните правителства може само да реагира на поведението на транснационалните фондови и финансови пазари, но не и да участвува активно в тяхното формиране.

Второ. Рационалното управлението на световното стопанство и на новите структурни конфигурации се превръща в решаващ производствен фактор, а неговата цел. е насочена не към максимизация на печалбата, а към максимизация на пазара; търговията се превръща във функция на инвестициите, а икономическата политика се определя на базата на реципрочност в отношенията между регионите и държавите;

Трето. Действената икономическа политика в управлението на транснационалното стопанство се осъществява на четири равнища:

•                  национално равнище, което няма определящо значение за
транснационалното стопанство, а играе подчинена роля за реализация
на дефинираната вече икономическа политика на по-високите нива;

. . • равнището на формираните вече световни региони -Европейската общност, Северна Америка, Далечния Изток, Страните от Персийския залив и др.;

( • равнището на транснационалното предприятие, което не винаги развива голям и мощен бизнес, но действува на единния световен пазар като в свободно пространство, където се произвеждат и продават стоки и услуги при лоялна конкуренция;

•                  равнището на световните финансови,  кредитни и инвести-ционни потоци, които са структурирани вече от транснационалните
информационни    връзки    и    които    не    зависят    от    националните
ограничения, а ясно и точно ги определят

Четвърто. Екологичната политика и стратегия вече се дефини­рат, осъществяват и контролират от транснационални организации, тъй като защитата на атмосферата, космоса, световните гори и води и др. не може да се гарантира от правителствени решения и национални законодателства.

Пето. Развитието на транснационалната икономика предполага постепенно преструктуриране на съществуващите и изграждане на нови транснационални институции за нейното управление, а така също и създаване на транснационално законодателство.

Горните характеристики са твърде разнопосочни, но те дати представа за спецификата на формиращото се транснационално стопанство както и за по-съществените му различия от-характера на сегашното световно стопанство. Тези характеристики нямат претенции за изчерпателност, а някои от тях са все още в рамките на прогнозата, но на сегашния етап те са достатъчни, за да се формира нагласата и отношението на читателя към настъпващите промени, които се очертават с колосални последици за световното общество.

Изграждането на рационална система за управление на транснационално стопанство с посочената по-горе специфика изисква задъл­бочено предварително изучаване и установяване на причините, факто­рите и условията, породили потребността от промяна,-разкриване на нейните стимулатори и двигатели, изследване на нагласата на общест­вото и на неговата мотивация за промяна, анализиране на историчес­ките събития и ситуацията, станала първоизточник на промяната.

Разглеждано в исторически план, началото на промяната беше усетено още в края на 60-те години на нашия век най-напред в САЩ. В стабилната американска икономика се появиха симптоми на застой, които от начало се свързаха с теорията на дългите вълни на Кондратиев. Обяснението беше, че икономиката е попаднала в период на застъпване на различни технологични вълни, всяка от които се нуждае от значителни инвестиции и изисква често пъти продължителен период за тяхното усвояване. Освен това през 70- те години се разрази енергийна криза и се развиха дейности за търсене на нови енергийни източници и нови екологични технологии, които да намалят екологичното замърсяване и енергоемкостта на производствата. През 80-те години в САЩ се наблюдава постепенно спиране растежа на •грамадните правителствени, държавни, обществени и със смесено участие институции (корпорации, учреждения, университети, болници и пр.), които се развиха с огромна скорост след Втората световна война и осигуряваха нови работни места. В началото на 80-те години 500 от най-богатите компании в Америка загубиха почти 6 милиона работни места (7, с. 8-13), което наложи потребността от незабавно преструктуриране. Парадоксалното обаче е в това, че въпреки стагнацията на „големите", очаквания голям брой безработни не се появиха на трудовия пазар, защото малки и средни организации (част от които се появиха в резултат от преструктурирането) и други институции по същото време създадоха около 40 милиона нови работни места (28. с. 12-16). Посочените по-горе факти показват, че в американската икономика се появява нещо ново, което не се вписва в известните стандарти за управление. Според изследванията на Питър Дракър и неговия екип новото явление, което се определя като чисто американски   феномен   е   предприемачеството,   а   икономиката   се разглежда в процес на адаптиране от управлявана, мениджърска, към предприемаческа?В исторически"план обаче,: предприемачеството не е'ново и непознато явление -нова е само икономическата ситуация и мащабите^на неговия обхват. В най-обобщен вид предприемачеството се разглежда като нетрадиционна, иновационна дейност, която е насочена към постигане на по-високи резултати и се осъществява в условията на риск. Много подробна систематизация на определения и съдържание на предприемачеството като управленска функция, процес и.вид дейност прави Уйлиам Гартнър в своя научен доклад "Кой е предприемач?" (43, с.г37-51). Изследванията в тази област са свързани с имената на Сей, Шумпетер, Левингтън, Мил, Карлънд, Дракър, Хил и др., които имат съществени различия в подхода си към определяне на предприемачеството и характеристиката на пред­приемача, но са единодушни, че това е силно мотивирана, нетради­ционна дейност с висока степен на риск, която се организира и осъществява от личности с изявени индивидуалистични качества и нагласа за извличане на максимална полза от всяка дейност.

Паралелно с изследванията за предприемача и предприемаческата икономика, през 70-те години се появява книгата на Алвин Тофлър "Шок от бъдещето", в която се прави задълбочен исторически анализ на развитието на световната икономика и драстична прогноза за прехода към XXI век. Впоследствие се появяват още две негови книги -„Новата цивилизация или политиката на третата вълна" и „Трусовете във властта". В тази трилогия се използват и обобщават изследвания на широк кръг учени, политици, икономисти и др., които се опитват да прогнозират бъдещото развитие на американската и на световната икономика/Те стигат до извода, че в края на XX век човечеството се намира в основата на "третата" вълна, определена като нова информа­ционна революция, която предлага нови, коренно различни от тради­ционните възможности за осъществяване на производствена дейност и контакти между хората и дава отражение върху политиката, семейст­вото,* културата. През 90-те години управленската наука и практика се обогатяват с изследванията на Майкъл Хамър и Джеймс Чампи, които ■доразвиват постановките за новаторството и предприемачеството и извеждат нова концепция за изход от кризата в световната икономика. Тя1се! основава на реиженеринговия подход към управленските проце­си. В основни линии реинженеринговият подход се определя като ко­ренна промяна на структури, технологии и механизми на управление.

По същото време сред множеството литературни източници по въпросите на управлението при новите условия на промяната се появяват и изследванията на Наполеон Хил, Уйлям Милкс и Майкъл Брукс, които се опитват от свои позиции да обосноват шансовете за успех в'бизнеса, като се базират преди всичко на мотивацията..

Като обобщение, може да се посочи, че през 90-те години в американската и отчасти в световната икономика започват:

  • активни глобални промени в структурата на стопанството;
    процеси на глобализация на производството;
  • развитие и утвърждаване на предприемачеството, като стил на
    управление на стопански процеси в условията на мултинационолна
    бизнессреда;

, • формиране на нов тип мениджърско съсловие с нарастващ относителен дял на жените, както и нов подход на балансиране на отговорността за работата в компанията и семейството.

Направеното собствено изследване на посочените по-горе лите­ратурни източници, както и на други такива, които правят опит да обосноват настъпващите промени в управлението при прехода към XXI век, дава възможност да се оформи извода, че в периода между 70-те и 90-те години на нашия век се зараждат три на пръв поглед различни, но в съдържателно отношение много близки тенденции в науката за управлението - едната обединява автори, които приемат предприема­ческата икономика, като естествен "наследник" и последовател на добре подредената и организирана пазарна икономика на САЩ до 80-те години с представител Питър Дракър, и втората - която обединява привържениците на "вълнообразното" развитие на световното сто­панство с представител Алвин Тофлър, и трета, която се формира и развива на основата на първите две - реинженеринговата с предста­вител Майкъл Хамър и Джеймс Чампи.

Подробното запознаване със съдържанието на възгледите на отделните автори дава основание те да се систематизират и групират в няколко научни течения, които имат много общи характеристики и които дават представа за предизвикателствата на управлението на прага на XXI век. Като се имат предвид и новите реални промени в ико­номиката не само на развитите страни (САЩ, Япония, държавите от Западна Европа и др.), но и в икономиката и политиката на държавите от бившата социалистическа общност, управлението в условията на прехода може да се характеризира в най-общи линии със следното:

  • в края на XX век се развихри вълна от политически и пра-вителствени промени с важно историческо значение и се постави
    началото на търсене на нов модел на управление и демокрация;
  • започна драстично разрушаване на управленски и производст­вени структури, защото те престават да действуват ефективно и не съответствуват на потребностите на едно ново радикално общество;
  • рязко спада производството в големите корпорации и започва процес   на   насочване   на   работниците   към   малките   и  средните предприятия,   голяма   част   от   които   развиват• нетрадиционни   и нестандартни производства особено в сферата на услугите;
  • утвърждава се нов начин на съществуване, основаващ се на разнообразни, възстановими източници на енергия; на нетрадиционни технологии,  които правят ненужни голяма част от индустриалните технологии; на нова необичайна институция,  наречена „електронна къща", на нов тип училища-и предприятия;
  • извършва се бързо демасовизиране на производството в обс­тановка на високо социално напрежение и конфронтация; масмедиите
    се демасовизират, заедно с производството, а гигантските телеви­зионни мрежи се свиват поради възникването на новите частни канали;
  • променя се ролята, значението и характера на познанието, създават се нови мрежи от знания, които позволяват все по-вече дейности да се извършват по домовете с помощта на компютри; настъпва рязка промяна в характера на труда - увеличават се изискванията   за   образование,   квалификация   и   специализирани
    умения; променя се съотношението „пряк труд" - „косвен труд" в полза
    на косвения;
  • производителността на труда се утвърждава като основен фактор за световно господство - историческото развитие показва, че водещата държава в ръста на производителността на труда е световен лидер в икономиката, политиката и военното дело;'това обяснява силно изразената през последните години борба между развитите икономически   държави   за  лидерство   в   областта   на   производи­телността на труда; така например САЩ заема лидерската позиция почти едно столетие, но през последното десетилетие Япония създаде нов еталон за управление на икономиката, изпревари много други държави   и   съществува   реална   възможност   още   през   първото десетилетие на XXI век тя да заеме лидерското място;
  • очертава се силна конкуренция в областта на технологичното развитие и главно на информационните технологии, които са основата на „третата вълна" в развитието на световната икономика;
  • формира се нова характеристика на ръководителя-предприемач,  в която доминират качества като умение за самооценка  и ориентация в реалната бизнессреда към реален потребител, умения да поема риск и да оценява личностите, на които възлага изпълнението на задачи, нов начин на мислене, ново отношение към знанието и към човешкия капитал и пр.

Посочената по-горе кратка характеристика на управлението през последното десетилетие на XX век показва, че главните причини за настъпващата промяна в подходите и принципите на управление, потребността от структурни промени, от изменения в механизмите и технологиите на управление са продиктувани преди всичко от новите обективни икономически реалности, които характеризират развитието на световната икономика и промяната в съотношенията на дяловете на водещите държави - Америка, Япония, Канада, Германия, франция, Ве­ликобритания, Русия, Норвегия и др. на световните пазари (6, с. 27-35).

1.2. Историческо развитие на науката за управление

Управлението е съвкупност от функции, принципи, методи, средства и форми за управление на стопанството и на стопанските единици с оглед максимално оползотворяване на ресурсите и повишаване на тяхната ефективност (понятието „управление" се употребява равнозначно с понятието „мениджмънт"). То има своя дългогодишна история, която е огромна съкровищница на опит и знания. Нейното изучаване и задълбочено осмисляне от студентите, младите специалисти и съвременните ръководители е необходимо по няколко причини:

  • задълбочава  се  разделение  на  управленския  труд,   което съпътствува разделението  на труда в  производството и  нараства потребността   от детайлизиране   и   уточняване   на   управленските функции и подготовка на специалисти за тяхното осъществяване;
  • променя се икономическата обстановка (бърз преход към пазарно   стопанство,    разрушаване   на   старите   структури       на икономиката, промяна в собствеността, нов тип предприятия и нови критерии за ефективното им функциониране и пр.), която поставя нови изисквания  към  поведението  на  ръководителите  на съвременните стопански   единици    (държавни,    частни, акционерни   и   пр.),    на предприемачите и на обществото;
  • потребност от изучаване и усвояване на различни методи и подходи за ефективна управленска дейност, в т.ч. факторите за успех на световноизвестни предприятия, симптомите на кризата и фалита, начините   за   оцеляване   и   проспериране,   умението   за   работа   с персонала и за създаване на условия за взаимно разбирателство между работник и работодател и пр.;
  • необходимост от извършване на анализи и обобщения на създадената теория и на натрупания опит с  оглед извеждане  на основни принципни положения на управлението, както и от усвояване на умения за откриване и използуване на най-доброто от натрупания опит и създадената наука за управлението;
  • потребност от формиране на нов тип собствено поведение, начин на мислене и нагласа за научно решаване на проблемите.

Историята на науката за управлението води началото си още от края на миналия век. Тя е събрала в твърде пъстър букет имената на световноизвестни личности като Фредерик Тейлър, Хенри Форд, Хербърт Ховър, Джеймс Уат, Матю Робинсън, Анри Файол, Робърт Оуен, Оливър Шелдън, Елтън Мейо, Робърт Скот, Дъглас Макгрегър, Харинктон Емерсон, Анри-Луис дьо Шателие, Джон Рокфелер, Уйлям Оучи, Джордж Данциг, Чарлз Бабидж, Норбърт Винер, Ернст Солвей, Питър Дракьр, Честър Бърнард, Мери Паркър Фолет, Анри Гант, Майкъл Армстронг, Питер Вейлл, Алвин Тофлър, Наполеон Хил, Уйлям Хил, Майкъл Брук, Дейл Карнеги, Майкъл Хамър, Джеймс Чампи и още десетки други.

Поради нееднаквите си цели, възгледи, практически опит, равнище.на осъществяване на управленските дейности и пр. отделните автори са формулирали различни определения за понятието управление. Независимо от тяхното разнообразие обаче, те могат да бъдат систематизирани от три изходни позиции - на системния, функционалния и процесуалния подход. Така например, най-широко е разпространено определението, че управлението е система, която обединява съвкупност от взаимносвързани елементи, чието функциониране е подчинено на ясна и точно определена цел. Тази система обикновено обединява два основни елемента - обект и субект на управление. Това определение е свързано с кибернетичния модел, където обектът и субектът взаимно се предполагат като елементи на една система за управление с „права,, и „обратна,, връзка. Чрез „правата" връзка управляващият субект осъществява управленското въздействие върху управлявания обект, а чрез „обратната" връзка се получава информация за резултата от това въздействие.

Широка популярност в учебната литература има и становището, че управлението е съвкупност от взаимносвързани функции за въздействие от страна на субекта върху поведението на обекта на управление (така наречения функционален поведенчески аспект). Разнообразието от функции, които се включват в съвкупността е огромно, но най-често се срещат функциите планиране, организиране, работа с персонала, контрол и регулиране.

От позициите на процесуалния подход управлението се определя като процес на изработване на управленско решение, чрез което се цели рационално и ефективно обвързване на ограничени ресурси за навременно разрешаване на възникнали проблемни ситуации. Най-новото направление на процесуалния подход е свързано с реинженеринга в управлението.

Независимо от различията във възгледите и начините за описване съдържанието на понятието управление, различните автори, живели през две столетия и при силно различаващи се обстоятелства (различни икономически и политически условия, народностни тради­ции и обичаи, природни ресурси и пр.) имат твърде близки и общи въз­гледи за управлението. То се определя като подобряване, изменение и реорганизация на дейността на държавата, обществото, отделното предприятие или групата чрез прилагане на науката и натрупания положителен опит за създаване на условия за възможно най-пълното и рационално използуване на ресурсите, в т.ч. човешки, материални, трудови, финансови, информационни и др. Особено ясно е изразена тази идея от председателя на сдружението за научно организиране на труда в САЩ, основано през 1881 г. - Хербърт Ховър, който счита, че само чрез организация, а не чрез търсене на изключителни личности, могат да се предотвратят огромните загуби, че е потребна организация, основана на истинската наука, на определени правила, принципи и закони, които могат да се прилагат във всички човешки дейности - от най-простите в управлението на производството до най-сложните в управлението на държавата. Според него американският напредък не се дължи на специалните предимства на ресурсите, а преди всичко на дадените директиви и приложените методи и системи за постигане на максимален рандеман при най-малък разход на сили чрез организирането и утвърждаването на връзките между икономи­ческите условия и човешката воля (39, с. 6-7).

Ръководени от потребността за постоянно подобряване на управленската практика, изследователите и мениджърите от различни­те страни и краища на света са търсели и продължават да търсят ра­ционални начини, методи и подходи за оползотворяване на ресурсите и за създаване на хармония и сътрудничество между персонала с оглед постигане на максимална полезност от всяка дейност при конкретните особености и специфика на всяка страна. В резултат на тези активни търсения в историята на управлението са се появили множество научни движения, доктрини, теории и др. Едни от тях са загивали още в своя зародиш, а други са се развивали и увличали десетки и стотици последователи. Особено показателни в това отно­шение са Движението за научната организация на Фредерик Тейлър и Движението за човешките отношения на Елтън Мейо (професор по социология и психология в Харвардския университет). Първият като баща на научното управление увеличи производителността на труда чрез подобряване на организацията, а вторият - чрез хуманизацията. Около тези две фундаментални научни движения в управлението се развиват множество други, които допълват и доразвиват отделни нюанси или добавят нови елементи към научната организация на Тейлър и човешките отношения на Мейо.

През 60-те години Дъглас Макгрегър прави задълбочен и обстоен анализ на множеството теории, научни движения, доктрини, школи и пр. и стига до извода, че независимо от голямото разнообразие те съдържат в основата си елементи на научната организация или на човешките отношения, а в някои случаи и на двете (26, с. 6-9). Своите изследвания Макгрегър обобщава в така наречените  Теория   „Х„   и  Теория   „У„,   които   обхващат   научните постижения в областта на управлението, натрупани от края на миналия век до 60-те години на настоящия век предимно в Америка и Европа.

През последните две десетилетия особено силно се проявява интерес към управлението в Далечния изток Корея, Сингапур, Хонгконг и най-вече в Япония. Причината е в бързите успехи на японските мениджъри и в т.нар. японско чудо, което изведе японската икономика по много показатели на първо място в света. Основните постижения на управлението в Япония през последните двадесет години са отразени в т.нар. Теория "Z".

За да бъде сравнително пълна и изчерпателна, класификацията за научните теории в историческото развитие на управлението трябва да се допълни и с резултатите от изследванията през последните години на нашия век. В това отношение изследванията на Питър Дракър, Авин Тофлър, Наполеон Хил, Майкъл Армстонг, Робърт Антъни, Ендрю Силаги, Майкъл Хамър, Джеймс Чампи и др., които вече бяха посочени, могат да се обединят в една нова теория, основаваща се на идеята за демасовизация на производството, нов подход към знанието и нова мотивация за качествено различен труд, осъществя­ван в предприятия и институции с нетрадиционни производства. Реализацията на горната идея е пряко зависима от рационалното ре­шаване на проблемите на новите политически, икономически и социал­ни промени и новите ситуации в управлението, предизвикани от "третата вълна", която залива целия свят. Характеристиката на управ­лението на прага на XXI век и на концепциите за него условно може да се дефинира като "Теория W", която вече има свой профил, макар да подлежи на по-нататъшно допълване, доуточняване и развитие.

Следователно, като се придържаме към установени и приети класификации на изградени и завършени научни теории като "X" и "У", и като приемем, че теорията "Z" все още се доразвива и обогатява, можем да прибавим и опит за оформяне на една нова теория "W”, обединяваща усилията на автори със съвършено нов начин на мислене, търсещи истините за рационалното управление в условията на прехода към XXI век и на предизвикателствата на задаващата се информационна революция на "третата вълна".

1.3. Класификация на научните теории за управлението

Потребността от изучаване, опознаване и използване на натру­пания положителен опит и знания в областта на управлението е пре­дизвикала множество опити за тяхното систематизиране, структури­ране и обобщаване. Измежду богатото разнообразие от класификации най-популярна и същевременно най-съдържателна е класификацията, която се формира на основата на признака „повишаване на произво­дителността на труда,, - основната цел на всяко управление. Така например, при „Теорията Х„ производителността на труда нараства чрез постоянно подобряване и усъвършенствуване на организацията на труда; при „Теорията У„ резултатите се постигат чрез създаване на вътрешна психическа нагласа и мотивиране на желанието за ефективна работа; при „Теорията Z„ високите резултати се получават изключително чрез работа в група, при условията на сплотеност, лоялност, деловитност и адаптивност към бързо променящата се бизнессреда; при „Теорията W,, ефективността от работата на индивидите се постига чрез ново нетрадиционно мислене и нов тип информационни технологии във всички сфери на стопанския живот.

Теория "X" обединява множество научни движения, доктрини и теории, които предлагат и защитават полезността на управлението по т.нар. "рационален модел". Той се основава преди всичко на задълбочен анализ на появилите се проблемни ситуации и изработване на научнообосновано решение, строга организация и контрол върху неговото изпълнение.

В исторически план началото на тази теория се поставя още с движението за научна организация на труда в производството и управ­лението, чийто основател е Фредерик Тейлър. Основните моменти, които характеризират това движение, създадено в края на миналия и началото на нашия век, са следните (39, с. 6-15; 26, с. 2-8, 28-30):

•                   ефектът  от  научната организация  на труда се  постига  в резултат на прилагането на знания, групирани и систематизирани под формата на закони, правила и принципи;

•                  появилите се проблеми в организацията на труда се решават не на основата на супер открития, а на нови, неизползувани досега комбинации на елементите на управлението;

•                  повишаването на производителността на труда и оползотворя­ването на човешкия потенциал се постигат за сметка на научната организация на елементите, от поведението на работника по време на трудовия процес;

•                    максималното  оползотворяване  на  човешкия  потенциал  и нарастването  на  производителността  на труда  не  са свързани с увеличаване усилията на работника - в редица случаи се постигат по-добри резултати с разход на по-малко физическа енергия;

  • повишаването на продуктивната способност на работниците в резултат    на    подобрената    организация    на    труда    е    главната предпоставка за нарастването на техните доходи;
  • с нарастването на производителността на труда се увеличава обема на производството и нараства величината на приходите, което позволява  да  се  заделя   достатъчно  капитал   за  осигуряване   на възпроизводствения процес и за гарантиране на работните места;

•               приложение на методи и подходи за научен анализ на постиже­нията на най-добрите работници, с цел изучаване и използване на
техния опит;

• подбор на най-добрите за изпълнение на определени операции и материално стимулиране на трудовата активност;

  • описание на управленските и изпълнителските функции, обуче­ние на изпълнителите и контрол за навременното и качествено изпъл­нение;
  • формулиране, изучаване и спазване на основните принципи за рационално поведение на работното място.

Според ф. Тейлър въвеждането на научната организация на труда в предприятието е свързано с осъществяването на комплекс от процедури и действия по изучаването на операциите и прилагането на хронометража, разчленяването на управленските функции, уеднаквя­ването на движенията, създаването на спомагателни служби, употре­бата на сметачни линийки, сметачна техника, класьори и други техни­ки в администрацията за облекчаване на умствения труд, обучението и професионалното насочване на работниците.

Успехът на научната организация зависи от създаването на добронамерена атмосфера, хармония и единство на интересите на работниците, ръководителите и собствениците; вяра в икономическия детерминизъм и в науката за управлението; сътрудничество вместо индивидуализъм; стремеж към максимално, . а не към намалено производство; индивидуална работа с работника за насочване към по-пълно използване правилата на научната организация за увеличаване производителността на труда и на личните доходи.

Ревностен привърженик и последовател на Тейлър е Анри Файол, който създава доктрината "Файолизъм" (39, с. 80-87, 89-93). Тя е насо­чена изцяло към административното управление и основателно може да се окачестви като сполучливо допълнение на Движението за научна организация. За успешното осъществяване на административната работа Файол посочва следните принципи:

  • разделение на труда;
  • авторитет и отговорност;
  • дисциплина, в т.ч. уважение на ръководителя;
  • единство в командуването - работникът да получава инструк­ции и разпореждания само от прекия си ръководител;
  • единство в направлението - всеки работник или всяка група да
    работят само за постигането на една програма, която е част от плана
    на предприятието;
  • единство в цели на ръководител, програма и операции, подчи­нени на една обща крайна цел;
  • подчинение на частните интереси пред обществените;
  • възнаграждение на персонала;
  • централизация;
  • йерархия;
  • ред и порядък - всеки да извършва само това, за което е наз­начен и да знае своето място в организацията;
  • справедливост;
  • стабилност на персонала и сигурност на работното място; ини­циативност;
  • корпоративност, която води до хармонично обединение на
  • персонала от общата цел на предприятието.

Друг изявен последовател на Тейлър е Харинктон Емерсон, който още през 1913 г. публикува т.нар. Дванадесет правила за успешно производство (ефициенция) (39, с. 74-76):

  • ясно определяне на целите;
  • добър практически смисъл на всяка работа;
  • компетентна техническа  консултация  или управление чрез
    съвет на професионалисти;
  • дисциплина;
  • праведливост и лоялно третиране на сделките;
  • постоянни проучвания на пазара;
  • ред във всяка работа и акуратна кореспонденция;
  • наличие на нормативна уредба;
  • стандартизиране на общите условия;
  • стандартизиране на писмените инструкции;
  • стандартизиране на операциите;
  • възнаграждение на личния принос за успешно производство.

В началото на нашия век като допълнение на движението за научна организация се появиха 22-та закона за организирането на Алфорд: закон за специализацията; закон за стандартизирането; за­кон за отговорността и авторитета; закон за управленското поведение; закон за изключенията; закон за длъжностите и насърчаването на над­ниците; закон за индивидуалното производство; закон за максимално­то производство; закон за контролиране на производството; закон за проектирането и закон за умственото производство; закон за контрола върху материала; закон за контрола върху качеството и инспекцията; закон за заплатите; закон за размера на надниците; закон за работните часове; закон за придобиване на способност; закон за движението на ръцете в хода на работата; закон за времето на движенията; закон за костуемите цени; закон за облагите; закон за поддържане на инсталациите; закон за колебанията в работата.

Видно място сред създателите и привържениците на организа­цията на труда заема и Хенри Форд (39, с. 48-49). Неговата философия за усъвършенствуване на управлението и подобряване използуването на'ресурсите се базира на възгледите му, че оцеляването на общест­вото е възможно не чрез противопоставяне на капитала и труда, а чрез тяхното обединяваме и чрез творческото им координиране, а "лекува­нето на бедността" може да бъде успешно само чрез увеличаване на производството и усилено добиване на повече продукти. В своята дейност - научна и практическа. Форд се ръководи от две идеи:

  • да облекчи труда на работниците и да прехвърли тежестта на
    работата и на движението върху машините;
  • да създаде машини, които са по-удобни, по-леки, по-здрави, по­
    евтини и по-достъпни.

Основните правила за успех'според Форд са:

•-всичко се постига само с упорит и непрестанен труд;

•за работата са нужни умни глави и работливи ръце;

  • двигател на живота е трудът, а не титлите,
  • способният ръководител има зорко око, лична енергия и строги
    изисквания към себе си и към всички около себе си.

Характеристиката на учението и на управленската практика на Форд разкрива в най-обобщен вид неговите позитивни страни. Безспорно е, че те имат и негативни, но за историята е важно обстоятелството, че Форд създаде предприятията си в края на миналия век и те успешно продължават да съществуват до наши дни. Подобна е историята на Шари, Даймлер-Бенц, Фиат и редица други. Ясно е, че ръководителите на тези предприятия са -владеели добре изкуството- за рационално управление, щом са оцелели и постигнали съвършенство на организацията си.

Важно място сред последователите на ф. Тейлър заема Анри Гант. Той е известен с т.нар. "ленточни" графици, които позволяват дейностите, задачите и операциите да се разчленят и подредят във времето според тяхната технологична последователно©*.

В исторически план могат да се посочат и много други учени и изследователи, които са оценявали важното значение на организа­цията за повишаване производителността на труда и увеличаване обема на произвежданите стоки и услуги.

В заключение може да се обобщи, че Теория "X" обединява бол­шинството научни движения, школи, доктрини и пр., които в основата си съдържат елементи на научната организация и утвърждава науката като най-важно и съществено условие за рационално оползотворяване на ресурсите, за целесъобразно прегрупиране на основните елементи на управлението и за творческо приложение на основните принципи според спецификата и особеностите на обекта на управление.

Теория "У" обхваща множество школи, научни движения, доктри­ни и пр., които се градят предимно върху бихейвиоризма, като поста­вят в центъра на управлението т.нар. човешки фактор и поведенческите страни в организационните структури, организационното развитие и организационните отношения. Теория "У се базира на движението „Човешки отношения,,, а неговото възникване се свързва първоначал­но с името на Оливър Шелдън. Впоследствие обаче, окончателното му оформяне и утвърждаване се извършва от Елтьн Мейо (39, с. 58). Пред­поставките за възникване-на това движение, (наричано още и доктри­на за Човешките отношения) и за неговото по-нататъшно развитие се -съдържат в задълбочаващото се разделение на производствения и управленския труд и в потребността от мотивация за активна трудова дейност. В съдържателно отношение движението Човешки отношения и всички други хуманитарни школи и научни движения, които формират съвкупността на Теория "У", се основават на следните изходни положения:

  • трудът е основен източник за осигуряване на средства за задоволяване на човешките потребности, които се структурират и ранжират по определени нива (например пирамидата на Маслоу);
  • развитието на съзнанието, на образованието, на обществените и социалните потребности поражда необходимостта от принадлежност към   група,   в   която  и  чрез  която  могат  да   бъдат  задоволявани човешките потребности;
  • желанието за труд и активността на отделната личност зависят преди  всичко  от  резултатите  на  труда,   които  позволяват  да  се задоволят   материалните,   социалните,   обществените,   духовните   и всякакъв друг вид потребности, необходими за запазване и развитие на личността;

•                  човешката мотивация за труд е свързана с разкриване на структурата на „работата" и възможностите да се въздействува върху нейните елементи.

Обстановката, при която възниква и се формира движението "Човешки отношения", се характеризира със следното:

Първо. В края на 20-те и началото на 30-те години на нашия век научно-техническата революция се развива със сравнително бързи темпове; човекът в процеса на производството"вече не може и не трябва да се разглежда като придатък на машината, а като личност, която е призвана не само да въздействува пряко върху предмета на труда, но и да направлява и контролира работата на машината, което е свързано със сложни логически операции и изисква много по-квалифициран труд.

Второ. Върху производителността на труда на отделната личност оказват влияние неформалните структури (групи), които се формират във всяко предприятие по различни признаци (взаимни симпатии, общност на интереси и пр.)- Чрез тях се осъществяват социалнопсихологически и морални отношения, които в крайна сметка имат стимулиращо влияние върху личността и съдействуват за активизиране "на желанието за труд.

Трето. Развиват се социологическата и психологическата наука, които дават възможност чрез научни подходи и методи да се изследва влиянието на различните мотивации върху желанието на всеки член от персонала за ефективна трудова дейност. А. Маслоу (32, с. 81) разработва своята пирамида за йерархията на потребностите. В нея авторът сполучливо ранжира по равнища различните видове потреб­ности (физиологически, сигурност, социални, и пр.), катализиращи активността за ефективна трудова дейност. По това време и В. Вруум (32, с. 82) създава теорията за очакванията, която може да се възприеме като допълнение на теорията за мотивацията на Маслоу. За постигане съвършенство на мотивацията обаче е целесъобразно да се свържат възнаграждението и усилието с обратна връзка, тъй като подходящото възнаграждение е условие за възобновяване на усилията и очакванията за нови резултати и възнаграждения. И обратно, неподходящото възнаграждение ликвидира всяко желание за по­нататъшна работа.

Четвърто. Разработва се и активно се популяризира тезата за изграждането на хармонично общество, където господствува дух на разбирателство, единство и взаимопомощ. Така например американс­ката нефтена компания „Стандарт Ойл„ издава брошура на тема „Нашата съвместна работа,,. В нея се изследват взаимоотношенията между работници и работодатели и се подчертава, че бизнесът е длъжен да се съобразява с човешките възгледи и значението на човешката личност, както и да се осигури човешко отношение към всекиго. Джон Рокфелер, един от крупните бизнесмени, твърди, че собственикът и работникът трябва да се стремят към взаимно разбирателство, да уважават взаимно мненията си и да поддържат единство на общи цели и усилия, от които зависи до голяма степен съществуването на обществото.

В заключение може да са направи изводът, че Теорията "У" се базира преди всичко на възможностите да се въздействува върху психическата нагласа на личността да извършва, да предприема или да не предприема определени действия. Това психическо въздействие се осъществява чрез методите и подходите на мотивацията. Най-популярните от тях са Пирамидата с йерархията на потребностите на Абрахам Маслоу, Схемата на "съединителните оси" на Рейнис Ликерт, Теорията на "очакванията" на Вруум, Теорията на "двете измерения" на Блейк  и  Мутон,  Теорията  на  "хигиенните  фактори"  на  Фредерик Херцберг, теорията на Макклеланд за "трите основни потребности" (за подробности вж. 1, с. 176-186) и др.

Теория "X" и Теория "У" се развиват почти паралелно, но както се посочи, силно се различават по своето съдържание. Те продължават и досега да се обогатяват и да печелят все нови и нови привърженици. Характерно обаче за тяхното едновременно съществуване е това, че в зависимост от икономическата ситуация в световната икономика винаги приоритет има само една от тях. Така например в края на миналия и началото на сегашния век доминираща позиция има Движението за научната организация, а в началото на 30-те години, когато настъпва голямата икономическа криза, водещо положение заема Движението за човешките отношения. Тази теория бе „отдушник" и "успокоител" на силното социално напрежение сред работниците в обществото, предизвикано от икономическата криза.

Теория "Z" се гради продължително време с участието на много изследователи, които внимателно и задълбочено анализират светов­ните тенденции в управлението и извличат от тях всичко полезно и рационално. Нейното окончателно оформяне обаче се свързва с името на Уйлям Оучи. Той продължително време изследва японското управ­ление и прави опити да открие причините за активността на хората в трудовия процес и за бързия напредък на японската икономика.

По своето съдържание Теория "Z" се доближава много до движенията „Човешки отношения" и „Научна организация". Тя обединява множество техни елементи, доразвива ги и ги обогатява според японската народопсихология.

Основните характерни черти на Теория "Z" са следните (1, с. 186; 10, с. 5-8; 27, с. 11):

  • управлението има групов характер;
  • мениджърът управлява с помощта на консултантски групи (при изработването   на   решения   силно   са   разпространени   методите „РИНГИ" и „ДЕЛФИ");
  • ценностите на отделните индивиди се определят от лоялността към групата и единодушието при решаването на проблемите;
  • членовете на групата подчиняват интересите си на интересите на групата;
  • членовете на групата извличат полза за себе си само след като групата е получила полза от тяхната дейност;
  • за  японеца  е  важна  принадлежността  към  групата,  а  не длъжността,' която заема;
  • външните контакти се осъществяват само от името и чрез групата.

Изходните позиции на японското управление са обобщени в един комплексен принцип, наречен "Ва". Той е смисълът и духът на предпри­ятието или групата. Съдържанието му се характеризира със следното:

  • лоялност и деловитост във взаимоотношенията между персо­нала;
  • сплотяване около общата цел за оцеляване и проспериране на
    предприятието;
  • ефективно изпълнение на всички професионални задължения, подпомагане и приятелски отношения между членовете на групата;
  • способност за бързо адаптиране с общи усилия към динамич­ните промени на пазара и умение да се „приберат неговите плодове";
  • възможност за преминаване от една работа на друга в самото предприятие (или ако се наложи и в друго, но в рамките на същата компания);
  • притежаване на умения да се изпълняват няколко професии и да се извършват определени управленски функции;
  • разработване на дългосрочна перспектива, която е свързана с оцеляването и успеха на фирмата;
  • вземане на решения „само на място", което означава да се прави само това, което е необходимо, „само в нужното време и „само в съответната форма";
  • постоянно повишаване квалификацията на персонала и издига­
    не в длъжност според квалификацията и продължителността на стажа
    в предприятието;
  • създаване на интерес към работата и успехите на предприя­тието с оглед пожизнено наемане на персонала.

От съдържанието на принципа "Ва" се вижда, че японецът, по присъщия му пестелив и лаконичен подход, е изразил достатъчно ясно и отчетливо характера на японското управление - наука, съчетана със силни междуличностни връзки на взаимопомощ и приятелство, лоялност и преданост към предприятието, подкрепени от силно чувство за отговорност и пожизнена привързаност.

Теория "W” е нова теория за управлението през XXI век. Нейното създаване беше необходимо, защото в управлението на световното стопанство настъпиха и продължават да настъпват съществени промени, които рязко се различават от рационалния модел на Тейлър и отчасти от мотивационните модели на Мейо и Оучи. Тя се изгражда на базата на научните изследвания на множество изследователи, изследвали активно световната и предимно американската икономика през последното десетилетие. Така например, Алвин Тофлър още през 1970 г. посочва симптомите на зараждащата се криза в световната икономика. Актуалността на тези проблеми обаче се потвърди едва през 90-те години, когато концепцията за общата криза на индустриалното общество се превърна в реалност. • Паралелно с неговите трудове се появиха и тези на Питър Дракър за новите реалности и предприемачеството, а така също и най-новите изследвания на Майкъл Хамър и Джеймс Чампи, които предоставиха достатъчно нови идеи, тези и концепции и спомогнаха за поставяне на основите на новата научна теория "W".

Теорията "W" коренно се различава от предходните, защото тя отразява един съвършено нов начин на мислене при нови исторически, политически и социални условия. Тази теория се основава на пресечните точки между историята на науката за управлението до края на XX век и бъдещето управление през XXI век. В нея има два аспекта - организационен и мотивационен. Организационният е свързан с очертаващите се нови структури и технологии във всички свери на световното стопанство, а мотивационния - с постепенното формиране на новата нагласа на личността за поддържане и участие в процесите на коренната промяна. Двата аспекта са взаимно свързани и тясно се преплитат, защото в центъра на всички промени стои човекът със своята постоянно променяща се ценностна ориентация

По-важните моменти, които характеризират ситуацията и спецификата на управлението на прага на XXI век с преобладаващ организационен аспект могат да се обобщят в следното:

  • управлението се осъществява в условията на интензивна про­мяна,  достигаща  до  хаос,   чието  ускорение   трудно  може  да  се
    предскаже;
  • управлението във всички области (политика, икономика, култу­ра и пр.) се осъществява на базата на висока информираност чрез използване на информационни мрежи от нов тип;
  • познанието е основен ресурс на управлението;
  • познанието е неизчерпаем ресурс, който се възпроизвежда;
  • ръководителите и целия персонал притежават способност да придобиват, генерират и използват знанията;
  • управлението се „миниатюризира", в съответствие с постепен­ното разпадане (или разчленяване) на големите гигантски предприя­тия, в резултат на което настъпват коренни промени в съдържанието на управленските функции и в ролята на предприятието;
  • разпределението на богатството се свързва преди всичко с разпределението на познанието, чрез което се прави избор на рацио­нален вариант за действие, с цел извличане на максимална полезност;
  • постепенно се повишава изискването за квалификация на труда на целия персонал - от ръководителя до работника, а простият и неквалифициран труд се свежда до минимум;

•                 променя се инфраструктурата и се вместват електронните мрежи в нея, с оглед   постигне на необходимата за новия начин на управление системна интеграция;

  • активизират се работниците, които са заинтересовани от край­ния резултат, за генериране на нови идеи, дори когато   те излизат извън възприетите стандарти; променят се стандартните структури - от йерархични в мат­рични, които осигуряват по-висока гъвкавост и маневреност;
  • използват се нови, нестандартни модели за управление, които са индивидуални за всяко ново предприятие и постоянно се променят според появилата се пазарна ситуация;
  • старите крупни предприятия, създали мрежа от дъщерни фир­ми постепенно се разпадат, а от тях или на тяхно място се появяват нови   малки   предприятия,   които   са   гъвкави   и   адаптивни   според потребностите на пазара и бързо променящите се технологии;
  • времето е основен ресурс в новите модели на управление - скоростната    икономика    изтласква    едромащабната    икономика (старата поговорка, че времето е пари, придобива нов смисъл – всеки времеви интервал струва по-вече от предишния).

Мотивационният аспект на Теорията "W” засяга предимно про-цесите на промяната и адаптирането на личността към нея, като носи­тел на знания и опит. За него има богата информация в изследванията на Наполеон Хил и Уйлям Милс, Майкъл Брукс и др. По-важните моменти, които характеризират ситуацията и спецификата на управлението на прага на XXI век с преобладаващ мотивационен аспект могат да се обобщят до следните:

•                умение за поставяне на ясна цел и формиране на положителна
психическа настройка;

  • умения  за създаване  на двигателно  ядро от съюзници  и вдъхновение за работа в екип;
  • усилия за формиране и самоизграждане като „магнетична" личност;
  • силна вяра и убеденост в предприеманите действия;
  • стимулиране на личната активност и инициативност;
  • почтеност в управлението и стопанската дейност;
  • технологично превъзходство и размах на предприемчивостта;
  • самодисциплина и овладяване на ентусиазма;
  • прецизно мислене и контрол върху вниманието;
  • умения за самоанализ и извличане на поуки от неуспехите;
  • умения за развиване на творческото проникновение и използ­ване на космическата сила на привичността;

•                преимущества на малките предприятия, необходими на дома­кинствата и на големите компании;

•               умения за избягване на конкуренцията с големите компании.
Изучаването  на  историята  на  управлението  и  най-вече  на

трудове на основните представители на теориите "X", "У", "Z" и "W" е условие и предпоставка за:

  • опознаване на натрупаните знания и резултатите от управленс­ката практика на преуспели мениджъри до наши дни;
  • оценяване и съпоставяне на условията и резултатите от управ­лението, обобщени в литературните източници, с условията и резулта­тите, които очакваме сега;
  • самостоятелно формиране на поведение на съвременен ме­ниджър,  който е не само "зареден" с богатия  опит на предшест­вениците си и с научните принципи, но притежава умения и готовност
    да ги приложи в своята практика;
  • откриване на водещите тенденции в развитието на науката за
    управлението и подготовка за преминаване към промяната, предизви­кана от "третата вълна" в структури, технологии',' механизми и човешки
    взаимоотношения  в  икономическата,  политическата,   културната  и
    социалната области.

В заключение може да се обобщи, че изявилите се до сега ав­тори правят опити да проникнат във все още недостатъчно проучени и неизвестни области на политиката, икономиката и човешкото поведе­ние, като правят прогнози и заключения на базата съществуващия опит и информация. Тяхната цел е да подготвят обществото за по-безболезнена адаптация към настъпващата промяна.

Въпроси за дискусия:

1. Кои са основните характеристики на транснационалното стопанство в края на 20 век ?

2. В какво   се състои разликата между движението за Научна организация и движението за Човешки отношения ?

  1. С какво се характеризира Теорията „Z" ?
  2. Кои са основните предпоставки за възникването на Теорията ,W'?
  3. Кои са основните определения на понятието „управление"
    (мениджмънт) и какви ще бъдат неговите характеристики през 21 век ?

б.Кои са основните принципи на Харинктон Емерсон за успешно управление?

7.Направете обобщаваща таблица за характеризиране на четирите основни теории - „X", „У", „ Z" и „W”

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG