Joomla Software solutions Template

Payday loan

Туризъм и литература

България е малка страна, но с категорично място в света. Един от нейните приоритети в съвременното и съществуване е туризмът. Още през ХIХ век българските възрожденски писатели налагат метафората „земята - рай”, която отлично отговаря на географското ни положение. Ние притежаваме живописна природа, уникално съчетание на планини и море, и това предполага развитието на отрасъла туризъм, чрез който се надяваме да заемем едно от челните места в Европа.

Едни от най-красивите места в България са планините ни. Иван Вазов и Алеко Константинов са дали техни прекрасни описания, представили са ги наистина като „райски кътове” в страната ни. Рила, Пирин и Родопите, Стара планина смайват със своята красота, с дивите си чукари и колоритните си, ароматни поляни. Там се намират и много, чудесно уредени курорти, най-представителните от които са Пампорово и Боровец. Хотели, забавления, лукс са поместени в сърцето на суровите планини и примамват онези, които търсят тишина, които се опиват от девствените усои на гъстите и тайнствени гори. За съжаление, Боровец и Пампорово са курорти, които са много скъпи за масата българи и повече разчитат на чуждестранни инвестиции. Туристическата ни политика трябва да се стреми да създава както курорти за заможни хора, така и за средния българин, което вече е и социалният момент в управлението на туризма.

По същия начин стоят нещата в черноморските ни курорти, които поради високите си цени отхвърлят все повече и повече българи. Черноморието много повече разчита на чужди дестинации, отколкото да работи за благото на работещите граждани на собствената ни държава. Иначе красотата и стандартът на нашите курорти са безспорни те трябва да се развиват и използват в името на просперираща България.

На пръв поглед туризъм и литература нямат особена връзка помежду си. Но всъщност не е така, защото и двете области са важни реклами за страната ни, важни моменти от културното ни развитие. Литературата ни се твори на малък, непопулярен и екзотичен език, и това я прави не особено известна в Европа и света. Въпреки това, ние притежаваме много крупни творци, които достойно ни представляват като дух, манталитет и култура.

По литературата и чрез нея можем да разберем историята и съдбата на един народ. Достатъчно е чужденец да прочета „Под Игото” от Иван Вазов, „Записки по българските въстания” от Захари Стоянов, „Септември” от Гео Милев, за да бъде впечатлен от драмата на историческото ни битие, да ни проумее като нация с дълбоки и вековни традиции.

Светът малко познава както класиката ни, така и съвременната българска литература. Това безспорно се дължи на редкия език, с който си служим, но и е плод на държавна културна политика. В днешното общество, в което информацията буквално залива хората, една държава трябва да популяризира своята култура, да поддържа живи културните международни диалози, чрез които и ние се доказваме като нация. За целта обаче стойностните артифакти трябва да се отсяват, за да могат достойно да представят България пред света. Другите култури трябва да се запознаят с имената и творчествата на Йордан Радичков, Ивайло Петров, Виктор Пасков, Валери Петров, за да усетят истинската зрелост на националния ни дух. Така литературата и туризмът се оформят като възлови области при представянето лицето на Родината ни. Те са отговорност както на тези, които лично ги правят, така и на държавата, която трябва да разбере, че те работят за нейното добро.