Home История Българското Възраждане начало на новата българска история

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българското Възраждане начало на новата българска история ПДФ Печат Е-мейл

Българското Възраждане – Начало на Новата Българска история

І Увод

Нашествие на  османските турци е събитие с катастрофални последици

1. българският народ губи правото си на естествено историческо развитие и стопански просперитет и е принуден да

2. живее в условията на една близкоизточна ислямска диспотия

3. подложено на народностна  и религиозна дискриминация

4. наложена е османска военно-ленна система

5. рязко спада демографският потенциал

6. политика на помюсюлманчване, изследване и колонизация, на унищожаване или асимилиране на българската аристокрация и интелигиенция,

7. с което лишава българина от духовните му водачи

8. прекъснати са връзките с европейския святи цивилизации

- през ХV-ХVІІ борбата на българите се проявява под различна форма: участие в кръстоносните походи; стихийни селски бунтове; хайдутство; въстания;

- тя е неравна, стихийна, спорадична, придобива организиран и целенасочен характер едва през Възраждането

ІІ Извори и историография

- лични и обществени архивни колекции и сбирки; мемориали, книги, вестници, списания

- малко документални свидетелства за развитието на обществото; произведенията на дамаскинари и възрождинци

- документални сборници – христоматия по история на българия, том ІІ Българско Възраждане (Хр. Христов, Н. Генчев)

- османски документи, пътеписите на Ал. Дьо Ламартин, Ан. Оливие; Ш. Синони; Жан-Клод Флоша

* В. Априлов и Г. Раковски, Сп. Лалаузов, Д. Страшимиров, Ив. Шишманов, Б. Пенев; П. Ников, Хр. Ганев, Д. Цанев, Н. Генчев

- М. Дринов, Ив. Шишманов, М. Арнаудов, Й. Иванов; В. Киселков, Н. Драгова

ІІІ Изложение

1. Същност на Българското Възраждане – период на преход от Средновековие към Новото Време, от феодализъм към капитализъм във всички сфери на материалния и духовния живот

- създават се предпоставки за преодоляване изолираността на българското обществоот останалия християнки свят и за постепенното му приобщаване към ценностите на буржоазната цивилизация

- Ако същността на БВ се изразява в прехода, то неговото съдържание са промените във всички области: стопанската, социалната, културно-духовната и политическата. То има зарезултат формирането на българската цивилизация. Преходът се осъществява по еволюционния и революционния път.

- Възрожденските процеси намират израз в: 1. разрастването на производството 2. в разширявяне на търговските връзки с европейските страни 3. във формиране на нова соцоциалната структура, 4. в осъществяване на българската освободителна революция. Ускорено се развиват процесите културнопросветно обновление и утвърждаване на националното самосъзнание.

Възраждането бележи раждането на българските нации и нейното официално признаване от европейските страни. Тези нови тенденции намират изваз в ... за навобългарската просвета и модерна българска култура, в борба за църковна независимост, в борбите за  възобновяване на независимостта на българската държава.

2. Българското Възраждане е част от общоевропейския процес, осъществил прехода от Средновековие към буржоазния свят; в някои отношения БВ се явява закъсняло с три века проявление на ев. Ренесанс то внл. елементи от други общочовешки етапи; протича едновременно с  Просвещението

- специфични характеристики, резултат от вътрешни и външни фактори:

  • възрожденските процеси протичат в условията на чужда власт;
  • обновителните процеси се затрудняват и поради липсата на независима църква и самостоятелен духовно-просветителски живот
  • забавените темпове на БВ се определят и от геополитическата обстановка; заимстване на готови форми
  • Българското Възраждане се провежда в условията на Източния въпрос.

2. Хронология и периодизация на Бълг. Възраждане

2.1 становища за хронологическите граници

  • · В. Априлов и Неофит Бозвели – 30-те години на ХІХ век.
  • · М. Дринов, Ив. Шишманов, М. Арнаудов, Б. Пенев – 60-те год. ХVІІІ в.
  • · Христо Ганев – края на ХVІ – нач. На ХVІІ в.
  • · Модерната историопис приема, че Възраждането започва в нач. ХVІІІ в. и зъвършва с Руско-турската война 1877-1878 г.

- горна граница: липсва едномислие сред учените – Освободителната война бележи края на Възраждането за земите, включително в Княжество България; Източна Румелия – Съединение 1885 г.; Македония и Източна Тракия. Балканските войни 1912 г. и 1913 г.

2.2 Периодизация:

І период – ХVІІІ – първата четвърт на ХІХ в.

- разложение на турската стопанска и военно-политическа система;

- разширение на стоково-паричните и зараждане на капиталистическите отношения;

- поява на нови обществени сили – национална буржоазия. Ражда се буржоазната идеология и започва процесът на културно и духовно съзряване на буржоазното общество.

ІІ период – втората четвърт на ХІХв. до Кримската война 1853 – 1856г.

-          ускорено продължава развитието на възрожденските процеси.

-          утвърждават се буржоазно-стопанските отношения; оформя се българската буржоазия и социалната структура; започват две могъщи движения: за новобългарска просвета и църковна независимост;

-          ускорено се осъществява формирането на българската нация;

-          първи самостоятелни опити за решаване на б.въпрос;

ІІІ период – след Кримската война 1856 до Освобождението 1878г.

-          възрожденските процеси навлизат в най-висока степен на развитие.

-          проявява се едно могъщо национално движение.

-          завършва процесът на културно възраждане и духовно обособяване

-          успешно приключват църковно-национамлната борба и действието за реформиране на просветата и автономията

-          извоювана е Българска екзархия

-          период на организирано национално-освободително движение

-          Освобождението на България увенчава с частичен успех усилията на българското общество за национално-държавно освобождение

-          Начало на Възраждането се поставя тогава, когато в българското общество се проявяват нови обществени сили – идеите на буржоазната епоха

3. Социално-икономическо, политическо и културно развитие през ранното Българско Възраждане

3.1 първите признаци на възрожденския процес датират от ХVІІІ в. и са свързани със започналото разложение на военнопленната, спахийска система в империята

- слабостта на Високата порта намира израр в разлагането на еничарския корпус, разпадането на спахийството; в появата на кърджалийството. Анархията става неконтролируема.

- империята е принудена да се самоиздържа

- нова икономическа ситуация в българските земи. В аграрната сфера възрожденките процеси намират израз в разпадане на частната собственост в българското село

- предпоставки за постепенно разпадане на тимарската система по българските земи

- разпространение получаване окупническата система

3.2 Х-на собственост в развитието на аграрните отношения е поянвата на чифлиците. Още през ХVІІІв. Се появяват първите стокови земеделски стопанства. Те са стопански структури – земята е частна, наемна работна ръка, производство за пазара.

- много пътища за създаване на чифлици през ХVІІІв.:

  • законна покупко-продажба на тапии
  • комасацията на земята се извършва насилствено
  • върху мирийска земя или чрез установяване на необработваеми масиви

- характер

  • всички черти на османския феодален модел; капиталистически елементи; елементи, характерни и за Средновековието и за капиталистическия начин на производство
  • Най-важна особеност – неговата пазарна ориентация
  • Видинско, Русенско, Добруджа – разпространение
  • нараства обемът на производство на зърнени култури през ХVІІІв., навлизат техническите култури; обособяват се райони, специализирани в производството на определена култура
  • подем в строителството; появява се простота на джелепиешаните и бегликчиите

3.3 Новите икономически технологии се определят най-вече в градското стопанство. Производството се осъществява от занаядчийски работници. Занаятчийте са обединени в цехови сдружения – еснафи, чиято цел е да защитават професионалните им интереси.

- успешно се внедряват по-усъвършенствани инструменти и технологии; увеличава се обемът на производството; продължава диференциацията и специализацията на занаятите; проявяват се чисто български градове с търговско-занаятчийски облик.

3.4 промените в селското и градското стопанство стимулира развитието на вътрешната търгония и създадените условия за обособяване на единен общобългарски национален пазар

- годишните панаири се превръщат в средища за размяна с национална значение. За развитието на вътрешния стокообмен способстват седмичните градски панаири

- разпространяват се кираджийството и керванджийството

- нарастват връзките и търговския обмен с европейските държави

- внос и износ

- българските търговци усвояват по-съвършена система за придобиване на печалба

- стокообменът с евкопейската държава се осъществява от българските търговски-посредници във Влашко, Южна Русия, Средна Европа

- търговския капитал създава оснва и предпоставки за развитие на манифактурата в българските земи – 80те год. На ХVІІІ в. се проявяват пълвите манифактури с разпръснат характер, в нач. на ХІХ в. се обособяват и централизирани манифактурни предир., в които се изпълнява наемен труд

3.5 Стопанско оживление и бързо променяща се политическа конюнктура б балканските провинции на Османката империя. Създадени предпоставки за нова социална структура през ХVІІІ в.

- през ХІХв. Бългаската буржоазия преживява диференциация – започва прозес на формиране на българската интелигиенция

3.6 За развитието на възрожденските процеси в духовната сфера роля играят политическите, обществени и културни идеи в Европа ХV – ХІХ в.. Преди всичко идеите на Ренесанса; идеите на Просвещението, които се превръщат в основа за развитието на най-масовото движение през Възраждането – културно-просветното

3.7 През ХVІІІ в. в полето на духовната и книжовна дейност работят дамаскинари, преписвачи и творци на богослужебна и светска книжнина

  • Дамаскин Студит – „Съкровище” (сборник от проповеди)

- сборници със смесено съдържание – дамаскини – три елемента от светски характер: национално-патриотичен, просветителски, битов. Тези три елемента постепенно се развиват и определят характера и тендинциите на л-рата през Възраждането

  • Йосиф Брадати – монах в Рилския манастир и ръководител на   рилската дамаскинарска школа. Първи ръкопис от 1740г. – нов превод на „Съкровище”. Книжовното му дело обхваща повече от 10 сборника с кратки поучителни разкази, житиета, проповеди, полемични творби. Той опитва да оцени живота от своя гледна точка, затова е най-близкият предшественик на Паисий, а творчеството му бележи прехода към л-рата на Възраждането
  • Партений Павлович – роден в Силистра; учи в Букурещ и Кустур; учител в гр. Рисан; взема активно участие в Руско-турската война 1735г.; от 1737г. Работи в Стремски Карловци; голяма историческа и литературна стойност има неговата „Автобиография”
  • Христофор Жефарович – роден в Дойнор; книжовна дейност в Стремски Карловци; октомври 1741г. Отпечатва във виена книга „Стематография” – сборник с изображенията на сръбски и български владетели и светци, придружени от 58 герба на европейски държави, сред които и българския герб. Това съдейства за разбуждане на националната самочувствие.
  • Кръстьо Пейкич – представител на българската католическа интелигиенция; роден в Чипровец; получава образование в Рим; работи в българската колония в Седмиградско; установява се във Венеция и там подготвя много книги за печат

- 50те и 60те год. на ХVІІІ в. се проявяват по-сериозни публикации върху българската история – съчиненията на Андрея Качич – Миошич и Йосиф Асемани. През 1761г. Блазиус Клайнер зъвършва но латински цялостна история на България.

4. Паисий Хилендарски и „История славянобългарска”

4.1 Началото на национално освободителното движение е свързано с името на първият народен будител – Паисий Хилендарски.

- сведения за живота му – от „История славянобългарска”; кондики на Хилендарския и Зографския манастир, в някои преписки, ръкописни бележки или отделни писма от кореспонденцията на хилендарското братство.

- рожденна година – 1722г., съобщава, че е родом от Самоковската епархия.

- голяма част от историците възприемат тезата, че родното му място е Банско.

- замонашва се 1745г. и се установява в Хилендарския манастир;

1761г. посещава Сремски Карловци, където се запознава със съкратения вариант на „книга историография” на Мавро Орбини. След това напуска Хилендарския манастир и се премества в Зографската обител „Св.Георгий”, където през 1762г. завършва „История славянобългарска”.

- според сведение, издирено от проф. Иванов Паисий е станал хаджия и е умрял през 1798г. в Самоков. През 1977г. е публикувана новоиздирена бележка от т.н.Хилендарска кондика, която решава въпроса за смъртта му през 1773г. в Станимака.

4.2.Написването на „Историята” е следствие от различни фактори:

а/ общественият и културен климат на Атонските манастири.

- през ХVІІІв. Зографския и Хилендарския манастир се превръщат в общонационални български институции.

- в манастирите проникват идеите на европейската култура и образованост; рационалистичният мироглед, новото светоусещане. През ХVІІІв.те се превръщат в общонационални центрове на поклонническтво.  Там Паисий усеща една свободна, хуманистична, духовна атмосфера, която оказва влияние върху неговото личностно съзряване.

б/ в Света гора са запазени най-старите и ценни паметници на южнославянската книжнина;

- българите са обект на злостни нападки, че нямат своя история – нещо, което болезнено е въздействало върху уязвимото чувство за национална чест, което е носил Паисий и което е най-важната мотивация за делото му.

- Паисий решава да напише историята на българите за да повдигне тяхното национално самочувствие и да ги подтикне към борба за духовно и политическо освобождение.

- от документите се вижда, че идеята за написване на „Историята” възниква около 1760г. в резултат на : силното въздействие, което оказва на Паисий сръбския просветител Йован Раич по време на престоя си в Атон през 1758г.; дълголетните спорове между атонските монаси за качеството на народите и за тяхното минало; икономическите, социални и културни промени в живота на българите през 50-те и 60-те години на ХVІІІв.

Разграничаването между християнските народи поражда интерес към тяхното минало, потребност у българите да опознаят историята зи.

Раждат се редица исторически съчинения, които допринасят за национално обособяване на българи, гърци, сърби и бласи.

4.3. За да изпълни своя амбициозен замисъл, Паисий започва да събира сведения за миналото на своя народ. Той преглежда архивите и библиотеките на Атонските манастири, където открива редица домашни извори.

- основно, чужди идейни извори, от които се ползва са историите в руски превод на Мавро Орбини „Книга историография”, издадена в Санкт Петербург през 1722г. и на Цезар Бароний – „Деяния церковная и гражданская” издадена през 1719г.

4.4. „История славянобългарска” се състои от 10 части – две предисловия, седем глави и автобиографично послесловие.

- І предисловие „Полза от историята” е почти изцяло заета от Ц. Барений и обуславя възпитателното значение на историята

- ІІ предисловие е оригинално; това е изложение на национално-политическите му идеи; написано е в публицистичен, приповдигнат тон, приканващ българите да знаят и да се учат от редната си история. Тук проличават програмните призиви и внушения на автора в национално-политическа, национално-културната и духовна област, които в хода на изложението се повтарят, подкрепени с конкретни примери от историческото развитие на българите.

- в І и ІІІ глава се излага накратко българската история до падането под османско владичество. Паисий обръща своя поглед към миналото, за да търси там идеали, упование, надежда. Той интерпретира величието на българската държава през Следновековието в силно националистически и романтичен дух; възвеличава и дори преувеличава могъществото и културните постижения; главен акцент се поставя върху победите; ярко се очертава пълвостепенната й роля в политическия живот през Средновековието

- контраст между славното минало и печатната действителнос – внушава самочувствие; канализира духовната енергия, за да подтикни към борба за свобода и независимост

- ІV и V глава – хронологичен ред на българските царе

- VІ глава – Кирил и Методи; техните ученици; развитието на българската култура и църква

- VІІ глава – български светци

- не отделя дял от „Историята” за българския народв периода от робство

- черковнославянски език;  стилът – силно въздействащ; множество грешки и неточности, преиначаване; Паисий не е търсел едно самоцелно проучване на историята; на българския народ са били потребни обществено-значими подтици и цели

4.5 Основна цел – да внесе нъционално съзнание у българина, за да събуди неговото национално самочувствие – ІІ предисловие

- около завето за самозапазване и усъвършенстване е организирано и цялото изложение на Паисий, от което следва 3те задачи, които поставя пред българина:

  • Създаване на модерна национална просвета
  • Борба за отхвъряне на гръцката духовна опека и извоюване на самастоятелна църква
  • Възстановяване на българската държава

- Паисий призовава българите не към примирение с робските условия, а към борба за тяхното премахване

4.6 Оценка

- „Историята” се проявява в ранен етап от създаването на българската буржоазия, когато нейните структури и идеология не са оформени

- поставя не само програмните цели на нейното развитие, но обслужва интересите на цялото българско общество

- буржоазната идеология на Паисий се превръща в национална идеология в борбата за духовно и политическо освобождение.

- проф. Н. Генчев – неговата идеология, мироглед и политическа концепция имат буржоазен характер

- „Историята” играе решеваща роля за духовната еманципация на българите

4.7 препис от монах – не открит

- І препис – от поп Стойко Владиславов в котел – 29.01.1765г.

- 1771г. – ІІ препис от поп Алекси величкович

- други – Никифор Рилски, поп Стоян, Дойно Граматик

- 1796г. – поп Пунчо от с. Мокреш – първа преправка

- 1844г. „Историята” е отпечатана от Христаки Павлович под загланието „Царствении или История Българская”

  • Паисий: създател на национална-освободителната идеология; личността, която първа схваща и изразява ключовите потребности на епохата; пророк но новото българско време; човекът, който очертава пътищата и перспективите на национална-освободителното движение

5.  Софроний Врачански

5.1 извор за живота му – „Житие и страдание грешнаго Софрония”

- 3 периода: котленски (1762-1792); врачанско-видинки (1792-1802); букурещки (1803-1813)

- І препис на „Историята” – 1765г.; ІІ препис – 1781г.

- книжовна дейност – освен „Историята” преписва и Дамаскин; Тричасослова; молитвеник; сборник

- 2 год. в Карнобат и анхиалската епархия

- 1794г. е ръкоположен за епископ на Врачанката епархия, приема монашеското име Софроний Врачански

- това благоволение се дължи на авторитета му и на анархията, която задълбочава вътрешните междуособни борби

- нач. 1800г. е задържан от Осман Пазвантоглу – 3 год. пребивава принудително във Видин

- там се оформят просвещенските му идеи и възгледи зъ езика

- от преписвени на книги преминава към превеждане и побългаряване; връзката на езика с просветата

- решава въпроса за единния национален език и литературния. Той трябва да се опре върху живия, говорим език – резултат от разбиране нуждите на обществото и на възгледа за демократичния характер на културата

- 1802г. превежда от гръцки църковни тесктове два обемни сборника – „Видински сборници” –

І сборник – „Поучения и славосказания за празников господних” се състои от 1 просвещение , 79 слова и послесловие.

ІІ сборник – „Разкази и разсъджения” има белестриче нхарактер. В него влизат „Митология Синила философа”, „Философски му дрости” и „Езопови басни”

- интересите на българското училище поставя над тези на манастирите

- съветва българите да отворят училища – светско училище

- за І път се говори за западноевропейска образованост

- нужда от учители, разпространители на нова образованост

- „Видинските сборници” се различават от дамаскинските, писани преди появата на „Историята” – в тях е отразено едно ново съзнание, една нова национално-просветителска мисъл

- 1803г. напуска Видин и намира убежище в Букурещ

- 1806г. в гр. Римник отпечатва сборник от 94 неделни и празнични поучения – „Кириакодромион” сиреч „Неделник”, превод от гръцки та труда на Агапий Критски. Всички проповеди са съставени по едит и същ план – за повод служи библейски разказ или текст от Евангелието

- „Неделник” е евангелие с църковни нужди, но с популярното си изложение, с прякото обръщение, с разглеждането на въпроси от всекидневието се превръща в средство за просветно издигане на българския народ. Той поставя началото на новобългарската печатна книга.

- най-голямото постижение на Софроний като книжовник е автобиографичният му труд „Житие и страдания грешнаго Софрония”.  Той има двуяко значение – като изповед и като важен исторически документ; Има характер на изложение.

- в жанрово оформление – трансформиран от средновековно житие в биография и автобиография.

- опити за автобиография са правени и от П. Павлович и писатели –католици, но това е първата истинска автобиография в новата българска литература.

- за първи път е обнародвана в „Дунавски лебед” през 1861г. от Раковски по препис, получен от В. Григорович.

- 1809г. превежда от гръцки „Театрон полотикон, сиреч Гражданское позорище” от Амвросий Марлиан. Чрез него той подкрепя идеята за просветния абсолютизъм  и за съдбовно свързване с Русия.

- в т.н. „Книга за трите вери” прави коментар върху религиите, настоява за съхраняване на православието.

5.2 в Букурещ развива и оживена политическа дейност

- тук в началото на ХІХ в. възниква политически кръг, който да се заеме с решаването на българския политически живот – „Временно правителство”, „Българска революционна организация”, „Български политически център” – организация на формиращата се българска буржоазия, която има програмни и идеологически възгледи за съдбата на България

- ръководител – С. Врачански; членове – Ив. Замбин, Ат. Некович, архимандрит Венеамин от Ловчанската епархия;  епитроп Ив. Караниколов, С. Кипарис от Враца, Д Попски от Трявна

- дипломатическа мисия на Ив. Замбин и Ат. Некович – 1804 – 1808г., с цел да се издейства покровителството на Русия

- С. Врачански – дейно участие в подкрепа на русите във войната 1806-1812г.; разузнавателна мрежа в страната

- изготвя две възвания към българите – август 1810г. и октомври 1810г., допринасят за политическото активизиране на народа

- 1811г. започва формирането на Българската земска войска, главнокомандващ – ген. Кутузов; 2000-2500 души; взема участие в боевете при Тутракан, Русе, Силистра

- 1811г. изготвя „Молба” до ген. Кутузов, в която предлага да се освободи автономна българска област в Русия – І възрожденска програма за решаване на българския политически въпрос

- освобождението на България може да се осъществи по пътя на взаимодействие на двата фактора; действието на руската армия и въоръженото въстание

- умира 1813г. в Букурещ манастир „Шербан вода”

- приемници и последователи на Паисий и Софроний: Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчикович, Теодосий Синайтски, Петър Берон, Васил Априлов и др.

ІV Заключение

- икономическите, политическите и социални промени създават предпоставки за духовно пробуждане

- заражда се националната идея, с това – Национално-освободитена идеология

- културна и духовна еманципация

- започва движението за новобългарска просвета и култура, за църковно-национална независимост и българите правят първите самостоятелни опити за отхвърляне на чуждата власт.

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG