Home История Българската култура и европейският свят (XV XVII век)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Българската култура и европейският свят (XV XVII век) ПДФ Печат Е-мейл

За тема на моя план – конспект, аз избрах „Българската култура и европейският свят (XV – XVII век)”, защото ме заинтригува силата на българския народ, с която той се е борил за запазване на българското във времената на робство.

  • функциите за съхраняването и опазването на българската културна традиция се поемат  от семейството, родът и патриархалната община .
  • християнската вяра (синоним на народността), езикът и книжнината (белег на българската идентичност и самобитност), и народното творчество(жив носител и пазител на историческата памет) стават духовна опора.

1. Манастирите – огнища на българската духовност

А) През XV век  - промяна на градския облик

Þ      доминиране на минарета на джамии (построени върху стари християнски църкви или съборени такива)

Þ      строят се малки храмове (забрана на османската върховна власт да се строят високи християнски храмове)

Þ      изключение на някои църкви и манастири

Б) Рилският манастир – най – важното просветно и книжовно средище и духовен стожер на българската народност

Þ      става средище на редица забележителни книжовници като : Владислав Граматик, Димитър Кантакузин и Мардарий (XV век), Спиридон Рилски и Иларион (XVI век), Атанасий Рилски, Йосиф Брадати (XVII – XVIII век).

Þ      Става място за свято поклонение на всички българи

В) През втората половина на XV век закипява усилен книжовен живот в манастирите на Софийската епархия( Кремиковски, Драгалевски, Лозенски, Куриловски, Кокалянски)

Þ      Богатите занаятчии и търговци започват да поръчват и заплащат преписването на книги за свое възпоминание и за опрощаване на греховете.

Þ      Материално възмогване и създаване на трайни духовни потребности

Г) Светогорските манастири – единителен център на православието и балканските народи. Поддържане на връзки с Рилския манастир и други свети обители в българските земи.

2. Училища

А) XV – XVI век - възобновяване на дейността на училищата, където се изучава четмо и писмо, наизустяват се молитви и откъси от църковни книги, усвояват се калиграфското изкуство и църковното пеене.

Б) Запазване на средновековните български звания – „даскал” и „граматик”

В) Възниква широка мрежа от килийни училища – края на XVII век

Г) Поддържане на просветната и книжовната традиция, подготвяне на образован църковен клир и книжовници .

3. Книжовен живот

А) Книжовното творчество – свързано с богослужението

Þ      Преписване на произведения на старата българска литература

Þ      Продължаване на традициите с оригинални творби и широко застъпване на сборници, достъпни за разбиране от широката маса вярващи.

Þ      „демократизация” на литературата

Б) През XV – XVII век силно нараства интересът към историческите повествования

4. Нови явления през XVII век

А) Частично преодоляване на духовната изолация и проникване на нови жанрове и произведения

Б) Яков Крайков  - в средата на 60 – те години на XVI век той откупува изоставена славянска печатница във Венеция и за кратко време отпечатва четири богослужебни книги  на църковнославянски.

В) В началото на XVII век започва католическа пропаганда в българските земи.

Þ      Започва развитието на книжнина, предназначена за богослужението и за задоволяване на духовните интереси на малобройното католическо население.

Þ      Първата печатна книга на новобългарски език „Абагар” – 1651г. в Рим.

Þ      Дамаскинска книжнина

Þ      Внушаване по различен начин на християнските норми и добродетели , бичуване на греховете и престъпленията.

Þ      Задълбочаване на усложняването и аналитизма на глаголните форми

Þ      Преход към новобългарски език с навлизането на народния език в дамаскинската книжнина

5. Църковно изкуство

А) Обемът на църковните сгради не позволява разгърната стенописна украса и поставянето на много и разнообразни олтарни и други икони.

Б) Стилово обновяване на църковната живопис

В) През XVII век масов характер придобиват зографисването и разпространението на икони.

Þ      Упадък на живописта и иконописта

Þ      Груби изображения, несръчни и несъразмерни

Þ      Масово строителство и зографисване на църкви

Þ      Силно разпространение на иконите сред обикновеното население .

Þ      Постижения се отбелязват и в художествената украса и илюстрирането на църковните книги

6. Народно творчество и култура

А) Словесното народно творчество играе голяма роля в духовния живот

Б) Легенди, предания и приказки

В) Народната култура заема основно място в духовния живот и празничната система на българите.

7. Присъствие на българска интелигенция в други страни

А) Отрицателни последици след изселването на водещи представители на интелигенцията в други страни

Б) Никодим Тасмански, монах Гаврил и Григорий Цамблак  полагат основите на църковния, манастирския и книжовния живот във Влахия и Молдова

В) Трайна и значима руско – българска взаимност в духовния живот

8. Общувания в рамките на православната общност

А) Духовниците от гръцки произход заемат важни позиции във висшата йерархия

Þ      Разпространението и превеждането на гръцки печатни книги, култивира народното християнско съзнание на българите

Þ      Укрепва се вярата им

Þ      Прокарват се нови идеи в българското общество

Б) Почти до края на XVII век. официален език на православната църква във Влахия и Молдова е българският. Създават се условия за интензивно и трайно културно общуване.

В) Атонските манастири

Г) Атон – истинският и пълнокръвен духовен център на бакланския православен свят.

Д) Руско – българско книжовно и културно общуване – няколко направления:

Þ      Проникване на руски творби в българската книжовност

Þ      Широко разпространение на руски печатни книги с богослужебен характер

Þ      Силно езиково влияние върху формиращия се новобългарски книжпвен език

Þ      Интерес на руските книжовни дейци към миналото на българския народ и неговите духовни постижения

9. Контакти със Средна и Западна Европа

А) Ограничено влияние върху българското общество и култура

Б) Разпространението на католицизма  - важно значение

В) Просветната и културна дейност на българското католическо духовенство – от голямо значение

Г) Създава се богата и простонародна книжнина

10. Присъствие на българите в историческите съчинения, литературата и театъра на Европа.

А) През XVI – XVII век българската история е обект на внимание в изложенията на най – видни историци и космографи

Б) През Ренесанса и Просвещението България и българите намират място в литературните творби на известни автори като : Франсоа Рабле, Лудовико Ариосто, Робер Гарние.

В) Уилям Шекспир използва сюжети от историята на България

Въпреки че е лишен от собствена държава и църква през продължителен исторически период, българският народ чрез своите най – изтъкнати представители (духовници, книжовници, търговци и занаятчии) не се оставя да бъде духовно, политически и стопански изолиран и ограбен.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG