Home История България при приемниците на Асеневци

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
България при приемниците на Асеневци ПДФ Печат Е-мейл

България  при  приемниците на Асеневци – Втората половина на XIIIXIVв.-за матура

Увод:

а.Могъщество на България при Иван Асен II

Относителен стабилитет на България по времето на цар Иван Асен ІІ : териториалното разширение – в пределите на държавата са включени почти всички български земи;стихва социалното напрежение и болярското недоволство;настъпва подем на стопанството и търговията,което е основа на общ икономически просперитет;военнополитическото могъщество на България я издига като хемегон в Европейския Югоизток,води до нейното международно признание на Запад и на Изток.Хегемонията на българското царство се дължи не толкова на неговата действителна сила и мощ,колкото на авторитета на цар Иван Асен ІІ сред болярството и на умението му да поддържа деликатно равновесието на силите в региона.

б.Политическа и държавна криза при приемниците на първите Асеневци

При приемниците на Асеневци започва бавно разпиляване на териториалното богатство,грижливо събирано и пазено през вековете.Българското общество постига значителни успехи предимно в областта на културата.В стопанско и политическо отношение  България изостава значително от постиженията на Европа през XIII и XIVв.Не се стига до характерното разделение на труда и до оформяне на нова социална структура на обществото.Политически господстваща остава старата аристокрация,което подхранва сепаристичните тенденции,междуособните борби,отслабването на монархическия институт и др.Политическото раздробяване,което започва от преките приемници на Асеневци и продължава при Тертеровци и Шишмановци завършва с османското завладяване.

в.Историография

Основните изследвания за периода са на големите историци В.Златарски,П.Мутафчиев,П.Петров и др.Внимание заслужават изследванията на Ал.Бурмов(„История на България през времето на Шишмановци”),П.Ников („Българи и татари през средните векове”,”Турското завладяване на България и съдбата на последните Шишмановци”),П.Пвтров („Въстанието на Ивайло”),Ив.Божилов („Фамилията на Асеневци” и „Родословието на цар Иван Александър”),както и колективният  труд на Хр.Матанов и Р.Михнева „От Галиполи до Лепанто.Балканите,Европа и осамнското нашествие 1354 – 1571г.”.

г.Извори

В  изследванията за периода се използват голям брой домашни и чужди извори, сред които задължително трябва да бъдат отбелязани произведенията на византийските историци Георги Акрополит,Георги Пахимер,Никифор Григора,Йоан Кантакузин,.От домашните извори ценни сведения съдържат Договорът на цар Михаил II Асен с Дубровник от 1253г.,”Житие на Теодосий Търновски”,”Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак,Приписка към Свърлижкото евангелие от 1279г. от Войсил Граматик,където се споменава единствено името на Ивайло,Софийски псалтир от 1337г.,Безименна българска хроника от XVв.,бележка на монаха Йоан Серски.Западните хроники също свидетелстват за епохата:Писмата на Карл I Анжуйски,”Пътепис” на немския рицар Ханс Шилтбергер,хрониката на Йоан Кюкюлей е придворен историк на унгарския крал Лайош І Анжуйски,”Савойска хроника” на Йохан Сервиан.Различна гледна точка предлагат ранните османски хроники на турския поет Енвери,на Мехмед Нешри,на Хюсеин,Анонимната хроника.

Изложение:

I.Политическа и държавна криза през 1241-1300г./1.България при преките наследници на цар Иван Асен II/1.1.Коломан I Асен/1241-1246г./

След смъртта на цар Иван Асен ІІ на българския престол в Търново сяда неговият най-голям син от унгарската принцеса Анна – Калиман/Коломан/І (1241-1246). Новият български владетел е едва на седем години и болярите от негово име сключват примирие за срок от две години с Никейската империя на Йоан ІІІ Дука Ватаци. Много преди началото на неговото царуване една нова сила от степите на Централна Азия нахлува в Европа – монголите.На връщане от похода им в Унгария през 1242 г. те минават през български земи. Цар Калиман І е принуден да им плаща ежегоден данък.
1.2.Михаил II Асен/1246-1256/

1.2.1.Завладяване от Никея на Родопска област и Македония,а на Белградска и Браничевска област от унгарците

През август 1246 г. цар Калиман I внезапно умира. Според византийския хронист Георги Акрополит той е отровен. На българския престол е издигнат брат му от третия брак на цар Иван Асен ІІ – Михаил II Асен (1246-1256), който също е малолетен.В Търново управлява регентство начело с майка му Ирина, дъщерята на Теодор Комнин, а западните български земи с център Средец са под властта на севастократор Петър–зет на цар Иван Асен ІІ.
Възползвайки се от слабостта на българите,Никейският император Йоан ІІІ Дука Ватаци успява да превземе с минимални усилия българската крепост Сяр и веднага след това Мелник. Той разширява офанзивата в днешна Македония, където му се подчиняват Стоби, Велбъжд (Кюстендил), Скопие, Велес, Прилеп, Овче поле и Просек. Почти без съпротива той превзема Станимака, Цепина и др. селища в Родопите. Сега императорът предлага и сключва мир с българите, като обещава да не напредва по-навътре в техните предели. Река Марица става граница между българи и ромеи.Само пет години след Иван Асен ІІ стореното от него разширение на границите е заличено за няколко седмици почти без съпротива.Същата година унгарският крал Бела IV (1235-1270 г.), подкрепен от сърбите на крал Стефан Урош І (1243-1276), завзема Белградска и Браничевска област и добавя към титлата си “цар на българите”.

1.2.2.Насочване усилията срещу сърбите.Несполучлива война с Никея-Регински мир от 1256г.

В отговор Търново активира своите отношения с града–република Дубровник на Адриатическото крайбрежие..Още в 1230 г. цар Иван Асен ІІ сключва търговски договор с дубровничани. В новото споразумение има и политическа част. Тя е насочена срещу сърбите на крал Стефан Урош. В изпълнение на този договор българска войска нахлува в Сърбия и опустошава всичко до Белополе на р.Лим.Успехите срещу сърбите и смъртта на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци дават възможност на българите да си върнат поне част  от  заграбеното от ромеите..В края на 1254 г. те настъпват в Родопската област и за кратко време си връщат Станимака, Перущица, Кричим, Перперикион и др. крепости.Новият никейски император Теодор ІІ Ласкарис (1254-1258) пресича Дарданелите и бързо достига до Адрианопол. Двете войски се срещат на р. Марица..Според византийския хронист Георги Акрополит до сериозно сражение въобще не се стига. Българският цар е ранен и неговите войски бягат към Търново.На следната 1255 г. ромеите превземат отново всички български крепости в Родопите(но без Цепина) и в Македония..Войната с Никейската империя се очертава като дълга и изтощителна. България търси съюзник в лицето на Унгария. Мирът с Бела ІV е постигнат с посредничеството на княз Ростислав Михайлович, който е зет на унгарския крал и тъст на Михаил ІІ Асен.Успоредно с това през 1255 г. българите изпращат 40 000 кумани, които плячкосват Тракия и се установяват на зимен лагер при Димотика. През пролетта на следната година Теодор ІІ Ласкарис прогонва куманите и се установява на лагер на р. Регина (дн. Ергене, Турция).Тук неочаквано пристига Ростислав Михайлович, който представя българската страна в преговорите за мир. Той се съгласява с всички условия на византийците, включително предаването на яката крепост Цепина. Българите губят земите около Шар и Осогово със Скопие, Призрен, Прищина и Велбъжд (Кюстендил), и областта около Враня. Недоволните боляри организират заговор и убиват Михаил II Асен

2.Задълбочаване на кризата по времето на цар Константин Тих Асен/1257-1277/

2.1.Гражданската война за престола

На престола е поставен  Калиман ІІ–син на севастократор Александър, който е брат на цар Иван Асен ІІ.Година по-късно, в 1257 г., и той става жертва на заговор. В България започва продължителна междуособна борба за власт. Същата година в северозападните български земи се отцепва като самостоятелен владетел руският емигрант княз Ростислав Михайлович,който също започва да се подписва“цар на българите”.Претендент за престола е боляринът Мицо, който е женен за Мария, най-голямата дъщеря на цар Иван Асен ІІ от брака му с Ирина, чиито владения са южно от Стара планина.Управителят на Скопска област Константин, син на Тих, който произхожда от стар български род, печели подкрепата на търновското болярство и е провъзгласен за български цар в 1257 г.Той се жени за Ирина, дъщеря на Теодор ІІ Ласкарис и Елена – внучка на цар Иван Асен ІІ, и приема името Асен (1257-1277). Мицо се оттегля във владенията си в Месемврия (Несебър) и започва преговори с ромеите да им предаде града срещу имение в Мала Азия. През 1263 г. опасността е отстранена от Мицо, но във византийски ръце остават Пловдив и цялото Черноморско крайбрежие заедно с Несебър.

2.2.Задълбочаване на кризата в резултат на конфронтацията с Византия,Унгария и неуспешните действия на новата царица Мария

.Към грижите на Константин Тих Асен се прибавят и проблемите с унгарците. През 1257 г. те нахлуват в отвъддунавските български земи. На другата година българите изпращат войски, за да ги прогонят, но са разбити в Северински Банат. В 1261 г. унгарците нахлуват отново и временно овладяват Видин. Яков Светослав, който наследява владенията на Ростислав Михайлович, се признава за унгарски васал. Междувременно в 1260 г. в Търново пристига византийско пратеничество начело с приближения до император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282) писател и историк Георги Акрополит.Ромеите признават брака на Константин Асен и неговото царско достойнство.
На 25 юли 1261 г. никейският император Михаил VІІІ Палеолог (1261-1282) прогонва латинските рицари от Константинопол и възстановява Византийската империя. Преговорите в Търново нямат траен резултат. В 1263 г. между българи и ромеи започва продължителна война.. Константин Асен привлича на своя страна Яков Светослав, комуто дава титлата деспот, и епирския владетел Михаил ІІ. Независимо от първоначалните успехи и прогонването на Мицо във Византия, в крайна сметка в тази война българите губят цялото Южно Черноморско крайбрежие.
През 1268 г. умира царица Ирина..Император Михаил VІІІ Палеолог изпраща пратеничество с предложение за мир. Мирът е скрепен с брака на българския владетел и Мария Кантакузина, племенница на императора.Той обещава да върне Анхиало и Месемврия, когато царицата роди престолонаследник, но когато това става, забравя обещаното.Византийският император привлича унгарците и татарите на Ногай срещу българите. През 1273 г. татарите нахлуват и разоряват българските земи. След тази година техните нападения стават често явление и борбата с тях изтощава България. Същата година на северозапад братята Дърман и Куделин се обособяват в Браничево като независими.
При неизвестни обстоятелства цар Константин Асен си счупва крака и е принуден да се придвижва с колесница. Това затруднява много командването на бойни действия в гористите и пресечени местности на България. Неудачите на цар Константин Асен дават възможност на амбициозната и умна царица Мария да се намеси във властта в Търново. През 1272-1273 г. нейният малолетен син Михаил е обявен за съцар. Проблемът с обявилия се за независим български деспот Яков Светослав тя решава, като първо го осиновява към 1275 г., а две години по-късно го отравя.

3.Въстанието на Ивайло/1277-1280г./

3.1.Причини за движението и личността на Ивайло според византийските историци Георги  Пахимер и Никифор Григора и приписката на Свърлижкото евангелие

Слабата централна власт, невъзможността за сериозен отпор срещу унгарци и византийци, татарските нападения и грабежи,болярският  сепаратизъм  и своеволия правят живота на българските селяни труден и несигурен.В България назряват условия за гражданска война. Византийските хронисти Георги Пахимер и Никифор  Григора разказват, че един пастир на свине, когото те наричат Бърдоква (маруля) или Лахана (зеленчук), успява да организира голям боеспособен отряд, с който започва да громи татарите.Истинското име на въстаническия предводител се съдържа в един единствен исторически извор–приписката от Свърлижкото евангелие.В нея той е наречен Ивайло, а в българската историография остава като “селския цар Ивайло”.Според Георги Пахимер Ивайло вижда светии, които го подбуждат към бунт, а според Никифор Григора е просто разбойник, чиято дързост стига дотам, че се нахвърля върху царската власт и достойнство. Днес не е възможно да се установи с точност произходът на Ивайло.

3.2.Ход на въстанието

3.2.1.Първи успехи срещу татарите, разгром на царската войска и гибелта на Константин Тих Асен

Прост свинар или талантлив разбойник, Ивайло успява да организира голям отряд, прогонва татарите на север и потегля към столицата Търново. В едно сражение през 1277г. той разбива царската войска и убива цар Константин Тих Асен.В Константинопол внимателно следят събитията в България. Император Михаил VІІІ Палеолог нарежда да повикат сина на Мицо.На специална церемония в двореца променят името у на баща му с това на дядо му Иван Асен. Женят го за императорската дъщеря Ирина и го провъзгласяват за български цар под името Иван Асен ІІІ.След това той е изпратен в Търново и трябва да склони българските боляри да го признаят за цар.В Търново царица Мария няма голям избор. Тя иска на всяка цена да запази българския престол за малолетния си син Михаил Асен. Царицата заповядва да отворят вратите на престолния град и през лятото на 1278 г. се омъжва за Ивайло.Така един европейски средновековен мит и мечта за това как обикновен човек може да стане цар се сбъдва в България.

3.2.2.Византийската интервенция

Разгневен, император Михаил VІІІ изпраща известния пълководец Михаил Глава срещу Ивайло, който на два пъти разбива византийците. Цар Ивайло насочва силите си към татарите, които нахлуват от север. Докато е зает с тях, част от търновските боляри детронират царица Мария, която е бременна от Ивайло, и заедно с малкия Михаил Асен я изпращат при вуйчо й–император Михаил VІІІ.На българския престол Търново сяда Иван Асен ІІІ.След като се справя с татарите, Ивайло потегля към Търново, за да накаже неверните боляри. На 17 юли 1279 г. той разбива една ромейска войска на пълководеца Мурин край Диавена,а на 15 август–друга, предвождана от Априн.Успехите на Ивайло хвърлят търновското болярство в паника. Доверието към Иван Асен ІІІ, когото смятат за византиец, напълно изчезва. Изразител на общото недоволство става боляринът от кумански произход Георги Тертер.

3.2.3.Поражение на въстанието

В началото император Михаил VІІІ се опитва да се справи с назряващото недоволство, като принуждава Георги Тертер да се ожени за сестра му Мария и му дава титлата деспот. Предишната съпруга и синът му Светослав Тертер са изпратени в Никея, в Мала Азия. Тези действия обаче не спират амбициите на болярина към властта и трона. В началото на 1280 г. цар Иван Асен ІІІ и жена му Ирина ограбват съкровището на българските царе и бягат във Византия. Болярите вТърново провъзгласяват Георги І Тертер за цар на българите (1280-1292).Сега срещу Ивайло са и Търново, и Византия, и татарите. Изтощената му от непрекъснати битки войска започва да се топи. Много от неговите войници го напускат, а нови не идват. Не е ясно защо, но Ивайло отива при Ногай за подкрепа. Малко по-късно в лагера на татарския хан пристига и Иван Асен, който също търси съюзници срещу Георги Тертер. Тук по време на един пир Ногай заповядва да убият Ивайло, а Иван Асен ІІІ успява да се спаси.Така завършва историята на “селския” цар Ивайло–действителен исторически разказ за една осъществена човешка мечта, който остава в паметта на българите

3.2.4.Последици от въстанието

Въстанието на Ивайло въпреки своя неуспех пресича опитите на Византия да се намесва открито във вътрешните работи на България като поставя свои протежета на българския престол,но в същото време засилва отслабването на централната власт.Стопанството на страната е още повече е разстроено от гражданската война и съпътстващите я татарските нашествия.България изпада напълно в татарска зависимост,а интригите на съседните страни продължават.

3.2.5.Оценките за Ивайло

Оценките за Ивайло са твърде противоречиви.В близкото минало той е оценяван като вожд на първото антифеодално въстание в Европа.Някои от изследователите обаче го разглеждат  единствено като обикновен узурпатор на българския престол.Други приемат,че Ивайло е водач на селска война,която обхваща почти цялата територия на страната.Под негово ръководство селяните имат забележителни успехи-това е единствената селска война,която има победен краен резултат-селският водач става цар на България.

4.Татарска хегемония през последните десетилетия на XIIIв.Тертеровци

4.1.Политическа разпокъсаност

4.1.1. Браничевско княжество на Дърман и Куделин

При управлението цар Георги І Тертер и неговите приемници Смилец (1292-1298) и невръстния му син Иван ІV Смилец (1298-1300) политическият сепаратизъм през Второто българско царство е вече явна и трайна тенденция.Отслабналия престиж на царската власт дава почва на славолюбивите стремежи на укрепналото икономически и военнополитически българско болярство.Една от първите му прояви е появата на малка самостоятелна политическа формация в северозападния край на българската държава – владението на братята Дърман и Куделин.През 1273 г. те успяват да отвоюват Браничевската област от унгарците и създават там своето владение с център гр. Ждрело (дн. село Горнячка клисура в Сърбия). Двамата братя водят самостоятелна политика и с Унгария, и със Сърбия. През 1291 г. Браничевската област е включена в земите на бившия сръбски крал Стефан Драгутин (1276-1282) и настоящ унгарски васал, а българският цар Георги I Тертер не предприема нищо, за да я защити. Братята търсят спасение при хан Ногай.

4.1.2.Видиско деспотство на Шишман

В края на XIII и началото на XIV в. Видинското деспотство е най-голямото самостоятелно владение в България. Негов владетел е влиятелният деспот Шишман.  Той поддържа приятелски връзки с татарския хан Ногай. По-късно му се налага да даде клетва за вярност към сръбския крал Стефан Урош II Милутин и да ожени първородния си син Михаил за неговата дъщеря Анна Неда.Именно при Михаил ІІІ Шишман (1323-1330) Видинското деспотство се връща във властта на Търново.

4.1.3.Подбалканскта област с център Копсис на братята Смилец,Войсил и Радослав.Крънска област на Елтимир

В края на XIII в. претенции към самостоятелност предявява и едно малко владение в Подбалканската област, чийто център е крепостта Копсис (Анево кале) – близо до днешно Карлово. Тя е владение на братята Смилец,Войсил и Радослав. Братята активно участват в българо-византийските отношения. Подържат тесни връзки с хан Ногай и имат претенции към търновския престол, като разчитат на византийска подкрепа. По-късно от него се отделя Крънското деспотство на деспот Алдемир (Елтимир) – зет на цар Смилец.

4.2.Цар Георги Тертер/1280-1292/

4.2.1.Острата политическа криза в България и мястото и в Балканските политически отношения

През последната четвърт на XIII в. в България настъпва остра политическа криза. В това време на Балканите важен фактор на политическата сцена е Сърбия, която започва да прониква в Северна Македония. Тук тя мери сили за надмощие с Епирското деспотство. Болярите на Мелник, Прилеп, Битоля, Велбъжд (дн. Кюстендил), Просек, Скопие, Велес и др. преминават на страната на Византия. Между “Златната орда”, Сърбия и Византия политически разпокъсана България не им е равностоен противник. Безплодни остават и опитите за антивизантийска коалиция с Неаполитанското кралство, което се опитва да организира поход срещу Константинопол, за да възроди Латинската империя.Цар Георги І Тертер не се противопоставя на сръбското нахлуване в Северна Македония. Напротив, през 1284 г. той се сродява със Стефан Урош ІІ Милутин (1282-1321 г.), като му дава дъщеря си Анна за съпруга. Същата година българският владетел сключва мирен договор с Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.). Съобразно условията на мира цар Георги І Тертер получава обратно от Никея първата си съпруга и изпраща във Византия сестрата на Иван Асен ІІІ, която е задържана в Търново. Малко по-късно от Никея се завръща Тодор Светослав, който е обявен за съцар на своя баща.

4.2.2.Признаване васалната зависимост от татарите

През 1285 г. около 10 000 татари нахлуват в българските земи и Георги І Тертер е принуден да се признае за васал на татарския хан. Синът му – Тодор Светослав, отива като заложник в Златната орда, а втората му дъщеря става съпруга на сина на татарския хан Чака. След 1285 г. върху българските монети, наред с образа на цар Георги I Тертер, стоят и татарски знаци.През 1292 г. цар Георги Тертер загубва доверието на своя сюзерен хан Ногай и е принуден да бяга. Той е заловен от византийци и е пратен на заточение. Ногай налага на българския престол цар Смилец – владетелят на Копсис.

4.3.Управлението на цар Смилец/1292-1298/-пълна татарска доминация

Това е началото на пълна татарска хегемония. Следват редица татарски грабежи в Източна Тракия. Татарите опустошават, убиват и отвличат в робство. Положението допълнително се усложнява от политическата раздробеност самостоятелната политика на местните владетели.Малко преди да умре в 1298 г., цар Смилец жени дъщеря си Теодора за сръбския престолонаследник Стефан Урош ІІІ Дечански. Вдовицата на Смилец предлага ръката си и българското царство на сръбския крал Стефан II Урош Милутин, но той отказва вероятно поради намесата на Византия. Престарелият сръбски крал се жени за петгодишната дъщеря на император Андроник ІІ Палеолог–Симонида. Като зестра Сръбското кралство получава областта между Охрид, Прилеп и Щип и трайно се настанява в днешна Македония. В Търново отдавна са загубили интерес към тези земи.

II.Временно преодоляване на политическта и държавна криза през първата половина на XIV в.

1.Стабилизиране на държавата при Теодор Светослав

1.1.Междуособици в татарската Златна орда-идването на Теодор Светослав и Чака.

Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история. През есента на 1299 г. в битката на р. Терек хан Ногай е разбит и загива. Новият предводител на “Златната орда” се казва Токту.Синът на Ногай – Чака, съпругата му и нейният брат Тодор/Теодор/ Светослав бягат в Търново.Според един несигурен извор, още докато е в “Златната орда”, Тодор Светослав се жени за Енкона Ефросина, дъщеря на богатия венециански търговец Панталеоне и кръщелница на Ефросина. Благодарение на придобитото богатство Тодор Светослав влиза в Търново, като подкупва търновските боляри. Смилецовата вдовица и нейният малолетен син Иван ІV Смилец трябва да бягат.В началото те търсят убежище при деспот Алдемир в Крън, а после в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

1.2. Убийството на Чака-последствия.Мерки на новия владетел  за укрепване на позициите.

Под натиска на хан Токту Тодор Светослав хвърля в затвора Чака.Тук в една нощ през 1300 г. Чака е удушен и обезглавен от еврейски палачи..Тодор Светослав изпраща главата му в торба със сол на хан Токту. В израз на благодарност татарският владетел връща на българското царство земите между устията на р. Дунав и долното течение на р. Днестър (дн. Бесарабия) с център крепостта Белград (Акерман, Маврокастро, Белгород Днестровски).Тодор Светослав получава българския престол през 1300 г. и управлява до 1322 г. Новият български владетел успява да укрепи позициите си. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким ІІІ за неговата протатарска политика.

1.3.Настъпателна политика спрямо Византия-сражението при р.Скафида-1304г.

Уредил отношенията си със “Златната орда”, цар Тодор Светослав съсредоточава цялото си внимание към Византия.Той знае, че в Константинопол и Солун има многобройна българска емиграция. С претенции към българския престол във византийската столица пребивават Михаил, син на цар Константин Тих Асен и Мария Палеолог; Иван Асен ІІІ, чиито права след смъртта му в 1302 г. преминават към сина му Михаил Асен; и синът на вдовицата на цар Смилец Иван ІV Смилец.Тодор Светослав има всички основания да очаква пряка византийска намеса във вътрешните работи на България.В началото на 1301 г. Михаил, синът на цар Константин Тих, е изпратен с войска към Търново в отговор на молба на група боляри. До сражения не се стига и тази византийска мисия пропада.По същото време цар Тодор Светослав се споразумява с чичо си деспот Алдемир и Крънското деспотство минава под властта на Търново.И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от Андроник ІІ Палеолог, потегля от Солун към България. Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти са изпратени в Търново.Цар Тодор Светослав ги разменя за баща си Георги І Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си  Георги Тертер е изпратен да управлява укрепения град Червен. Смята се, че в края на живота си той се замонашва и умира в един от скалните манастири при с. Иваново, Русенско.

В 1304 г. цар Тодор Светослав минава в настъпление.Възползвайки се от заетостта на Византия във войната със селджукските турци, той превзема редица крепости южно от Стара планина, като две от тях – Ямбол и Лардея (Карнобат), дава на деспот Алдемир. Българската войска заплашва Несебър, Поморие, Созопол, Агатопол (Ахтопол). Андроник ІІ Палеолог съсредоточава войските си при Виза (Баба Ески, Турция). В битката на р. Скифида (Факийска река) през юни или юли същата година българи разгромяват византийската войска, командвана от другия брат на цар Смилец – Войсил, и превземат Созопол.В отговор през месец август император Михаил ІХ Палеолог нахлува в Загора и стига до Сливен и Копсис. Той принуждава деспот Алдемир да се откъсне от Търново.През пролетта и лятото на 1305 г. цар Тодор Светослав си връща Крънското деспотство, Ямбол, Лардея и градовете по брега на Черно море до гр. Мидия. Деспот Алдемир търси спасение в Сърбия.Отношенията с Византия продължават да са обтегнати до 1307 г. Византийците се опитват да противодействат, като викат на помощ каталанските рицари на Роже дьо Фльор, но това не променя съществено съотношението на силите.Военните действия в земите на Тракия през последните две години водят до пълното им разоряване. Черноморските пристанища се държат от българския владетел и вносът на жито в ромейската столица е прекъснат. В Константинопол настъпва глад. Византия предлага мир, в който има три условия. 1. Тодор Светослав се жени за византийската принцеса Теодора Палеолог, дъщеря на съимператора Михаил ІХ Палеолог (1281-1320 г.), която тогава е на 12 години. 2. Българите изнасят жито с византийски кораби от черноморските пристанища за Константинопол и спасяват населението на града от гладна смърт. 3. Българското царство запазва владението на превзетите  крепости.

1.4.Мирният период в управлението на Теодор Светослав/1307-1322г./

Цар Тодор Светослав поддържа добри отношения със Сърбия, чиято експанзия в Македония само наблюдава. След като урежда отношенията си с император Андроник ІІ Палеолог, крал Стефан Урош ІІ Милутин посещава Търново. Българският цар явно няма претенции към завладяното от сръбския крал. Той поддържа мирни отношения и с видинския владетел деспот Шишман и неговия син Михаил Шишман. През есента на 1320 г. внезапно умира Михаил ІХ Палеолог. Неговата смърт бележи началото на тежка седемгодишна гражданска война във Византия. Андроник ІІІ, син на Михаил ІХ, започва война срещу дядо си Андроник ІІ. В началото на 1321 г. император Андроник ІІІ иска помощ от зет си цар Тодор Светослав. Царят изпраща в неговия лагер в Одрин само 300 тежко въоръжени войници, но скоро ги изтегля обратно. Малко по-късно българският владетел е повален от тежка болест и през месец август на следната 1322 г. умира.
1.5.Цар Георги Тертер II/1321-1322/ -отвоюването на Пловдив.Прекратяване династията на Тертеровци

На престола в Търново сяда неговият син Георги ІІ Тертер (1322-1323). Той се възползва от затрудненията на Византия и през август-септември с.г. нахлува в Тракия. Превзема Пловдив и изпраща войски, които разоряват Тракия до Одрин. При оттеглянето им обаче в едно нощно сражение българите са победени.Пролетта на 1323 г. цар Георги ІІ Тертер неочаквано умира.Веднага изтормозеното от непрестанни сражения население на градовете Несебър, Сливен, Ахтопол, Созопол, Анхиало, Русокастро, Ктения, Лардея и Ямбол доброволно се присъединява към Византия. Император Андроник ІІІ лично им назначава управители.От настъпилото след смъртта на българския владетел объркване се възползва Войсил, който успява да си възвърне земите на Крънското деспотство без бой и признава васалната си зависимост от Андроник ІІІ. Императорът го титулува “деспот на Мизия”–“владетел на България”.Войсил участва във византийския поход срещу Пловдив, но градът се отбранява храбро близо четири месеца и обсадата е снета.

2.Управлението на Михаил III Шишман/1323-1330/

2.1.Външна политика-подчинена на стремежа за извличане на полза от гражданската война във Византия и балансиране на нарастващата мощ на Сърбия

Цар Георги ІІ Тертер не оставя наследници и търновските боляри единодушно избират за български цар видинския деспот Михаил ІІІ Шишман (1323-1330). Възползвайки се от гражданската война във Византия, Михаил Шишман си връща Копсис и Крън и опустошава тракийските земи до Димотика.Византия предлага мир, който през 1324 г. е скрепен с брака на царя със сестрата на император Андроник ІІІ – Теодора, съпруга преди години на Тодор Светослав. Между българи и ромеи настава мир.Три години по-късно, на 13 май 1327 г., на  лична среща в Черномен Андроник ІІІ и Михаил ІІІ Шишман сключват нов договор. Андроник ІІІ се стреми към престола в Константинопол и мирът с българите му е много необходим. В замяна той поема задължението да не се противопоставя срещу евентуална българска офанзива в Македония.Няколко месеца след сключването на последния българо-византийски договор обстановката се променя. Андроник ІІІ прогонва привържениците на своя дядо в Македония и през януари 1328 г. превзема Солун. От своя страна Михаил Шишман решава, че е дошъл удобен момент да влезе в Константинопол, като се престори на съюзник на престарелия Андроник ІІ. Българският владетел съсредоточава войските си при Ямбол и изпраща един отряд на разузнаване към византийската столица. Андроник ІІІ научава за българското нахлуване и също се отправя в Тракия. Българите се оттеглят, което му дава възможност да влезе в Константинопол на 24 май 1328 г. и да заеме трона на византийските василевси.

2.2.Рязко влошаване на българо-сръбските отношения-битката при Велбъжд при 1330г.

В следващата година  българските походи в Тракия се редуват с византийските. Накрая двете страни се убеждават в безсмислието на войната и през 1329 г. мирът между тях е възстановен. Михаил ІІІ Шишман започва подготовка за война със Сърбия за македонските земи. Неговите приготовления не остават тайна за сърбите и за крал Стефан Урош ІІІ Дечански, който също се готви за война. На 28 юли 1330 г. някъде  между Велбъжд (Кюстендил) и Земен сърбите разбиват поголовно българите. В битката българският цар Михаил ІІІ Шишман е тежко ранен и умира.

2.3.Управлението на Иван Стефан/1330-1331/

По-нататъшното настъпление на сърбите е спряно от деспот Белаур, брат на Михаил Шишман. Започват преговори, в резултат на които на българския престол в Търново е поставен племенникът на Стефан Дечански – Иван Стефан – син на Михаил Шишман от първия му брак. Цар Иван Стефан управлява твърде кратко – седем-осем месеца. В това време Андроник ІІІ превзема Анхиало, Несебър, Айтос, Русокастро и Ямбол, а сърбите – Велес и пет други крепости в тогавашна Западна Македония. Срещу Иван Стефан и съпругата му Анна Неда назрява заговор и те бягат в Сърбия. На българския престол идва ловешкият деспот Иван Александър (1331-1371) – син на Кера (Кераца) Петрица – сестра на Михаил ІІІ Шишман. В българската столица Търново за десетилетия напред се установява мир.

3.Управлението на Иван Александър/1331-1371/

3.1.Проблеми в началото на управлението-битката при Русокастро на 18 юли 1332 г.Отношения със Сърбия

През 1331 г. болярите избират за цар сестриния син на Михаил Шишман – ловешкия деспот Иван Александър (1331-1371). Новият цар е племенник по майчина линия на Михаил Шишман, правнук на Теодора-Анна, дъщеря на цар Иван Асен ІІ от последния му брак. Цар Иван Александър идва на власт в Търново в трудно време. Битката при Велбъжд е само едно от свидетелствата за нарастващата сила на Сърбия. От северозапад унгарците остават постоянна заплаха. На югоизток Византия е притисната от турците в Мала Азия, но остава твърде силна на Балканите. В южна и югозападна посока голяма част от българските земи се управлява от самостоятелни управители, които, за да запазят владението си върху тях, лавират между Византия, България и Сърбия.Скоро след като заема престола през 1331 г., цар Иван Александър нахлува в Тракия и освобождава заетите от ромеите Ямбол, Ктения, Русокастро, Айтос и Анхиало. Под византийска власт остава само Месемврия. Император Андроник ІІІ също навлиза в Тракия и се установява на лагер при Русокастро.Тук на 18 юли 1331 г. с помощта на съюзници татари българският владетел разбива войската на Андроник ІІІ. Започват преговори за “дълбок” мир. Според условията на мира Михаил Асен, синът на Иван Асен, трябва да се ожени за дъщерята на Андроник ІІІ Палеолог Мария (Ирина). Сватбата е отложена, тъй като Михаил и Мария са твърде малки.
Мирът е нужен на българския владетел, за да ликвидира бунта на вуйчо си – деспот Белаур, във Видин и да обърне поглед към Сърбия. Там в смъртна борба за власт се вплитат Стефан Урош ІІІ Дечански и синът му Стефан Душан. На 8 или 9 септември 1331 г. Стефан Душан е коронован за крал, а баща му е умъртвен на 11 ноември същата година, което го превръща в мъченик. В резултат на българо-сръбски преговори на 19 април 1332 г. Елена, сестрата на Иван-Александър, се омъжва за Стефан Душан. Сърбия не нарушава мира до края на Второто българско царство, но неговата видима цена е окончателната загуба на Македония. След 1332 г. самочувствието на цар Иван Александър нараства. През следващите десетина години той наблюдава от Търново проблемите на своите съседи, вероятно мислейки, че те никога няма да станат негови. Отрано провъзгласява своите синове Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен за съцаре. Самочувствието му най-силно личи от “похвалното слово”, включено в Софийския псалтир (“Песнивеца”) от 1337 г.През 1338 г. цар Иван Александър напомня на византийския император за поетия сватбен ангажимент и през есента на същата или пролетта на 1339 г. край Адрианопол е извършено тържественото бракосъчетание.

3.2.Намесата на България н поредната византийска гражданска война.Първи нападения на турците

3.2.1.Произход на османските турци

Началото на управлението на Иван Александър съвпада с възхода на османските турци.Взривоподобната експанзия на арабите мюсюлмани през VІ-VІІІ в. обхваща значителна част от Западна Азия и я поставя в пряк контакт със степните номади от Централна Азия. Някои от тюркските племена изоставят хилядолетната си вяра в Тангра и стават поклонници на Аллах.В началото на X в.., вдъхновени от новата вяра, те нахлуват в областите на р. Аму Даря, в земите на огузите.Тюрките езичници са принудени да изоставят пасищните си зони и поемат на юг и на запад.Ислямът като нова религия, съчетан с военните успехи срещу Иран, интегрира огузките племена около династията на Селджукидите.Те завладяват Хорасан, Багдад,разоряват Армения, завоюват Иран,нахлуват в Анатолия и започват газават–свещена война с Византия.Опитът на империята да ги спре завършва катастрофално през 1071 г. в битката при Манцикерт.

Византия изгражда и поддържа в Мала Азия една дълга гранична линия, чиято охрана изцяло е предоставена на акритите – професионални войници. Срещу тях селджуците противопоставят системата на т.нар. уджове – обособени гранични зони, предоставени на отделни племена като пасища срещу осигуряване на военната им безопасност. Селджуците завладяват Сирия и Палестина. Насочват се към Египет. Превземат Ерусалим.Тюркското завладяване и разрушаване на Светия град отново обединява християнска Европа в обща борба срещу исляма, за освобождаване на гроба Господен от неверниците.Започва епохата на кръстоносните походи.Активната фаза на конфликта между християнството и исляма, чиято географска сцена е източното средиземноморско крайбрежие, завършва с неочаквания удар на монголите.Селджукският султанат е сринат. Монголите превземат Ирак, Сирия и отново разрушават Ерусалим.
За първи път светът на исляма е заплашен от унищожение. Спасява го отказът на християнските владетели на рицарските държавици да приемат предложения им от монголите съюз. Това дава възможност на египетския султан да събере сили и да разгроми нашествениците.Монголите отстъпват на изток от р. Ефрат.Светът на исляма е спасен,но земите на Селджукския султанат са разпокъсани в множество полуплеменни, полудържавни образувания, наречени бейлици. С непрекъснатия прилив на нови тюркски маси, прииждащи в Мала Азия, огузките традиции надделяват.
Забуленият в митове разказ за начало на османската история твърди, че някъде към края на XIІІ в. племето на Ертогрул, броящо 400 шатри на огузи номади, търси препитание и късмет в северозападния край на Мала Азия. След дълго пътуване то се заселва в земите на бейлика Кераси, една от многото полуплеменни, полудържавни формации, възникнали след разпадането на Селджукския султанат. Племето кайъ се настанява в граничните територии на бейлика и по вече утвърдена схема поема ангажимента да ги охранява от набезите на други номади или на съседни бейлици срещу правото да ги използват за пасища. Тук Ертогрул и неговите съплеменници приемат исляма. Голямото предимство на племето кайъ е, че уджът му в бейлика Кераси се намира в непосредствено съседство с византийските владения и Мала Азия. По правилата, действащи в този ареал, охраната на границите включва  и нападения върху териториите на съседите. В живота на номадите грабителските набези са призната необходимост, важна част от поминъка и ежедневието на малоазийското население. Шансът на османците е, че съседите им се оказват християни, което открива възможността обикновените набези да се превърнат в свещена война за вяра, в газават. Тази вьзможност оценява още Осман, син на Ертогрул (около 1296-1326,който го наследява в 1299,провъзгласява се за султан и поставя начало на нова династия,която дава 36 султана на бъдещата империя както и името-„османски турци”.

3.2.2.Включване на турците като фактор в Балканската политика

При Орхан (1324-1362), наследника на Осман, те бележат значителни военни успехи в Мала Азия. Бейликът на Орхан постепенно започва да се превръща в стегната, организирана на военни начала държава. Османците завладяват византийските крепости по източния бряг на Черно море: Бруса – в 1320 г. и я правят своя столица, Никея – в 1331 г., и в 1337 г. пада Никомидия.Успоредно с Османския бейлик очевидно действа и този на Айдън, с център гр. Смирна. Негов основател е Мехмед. Владетелят им Умур бег строи флот и започва набези по островите в Егейско и Средиземно море. Той дебаркира на Балканите като съюзник на Йоан Кантакузин, управител на Адрианопол, регент на малолетния император Йоан V Палеолог и претендент за византийския престол. Император Андроник III не може да спре турската агресия, защото не разполага с достатъчно кораби.Турците на Умур грабят плячка и отвличат със себе си много пленници. Особено разорителни са техните нахлувания в Тракия през 1336, 1337 и 1341 г.

3.2.3.Териториални придобивки за България от византийската гражданска война

Перманентната гражданска война,която продължава повече от три десетилетия/1321-1354г./, предопределя голямата вътрешнополитическа нестабилност и външнополитическите неуспехи.След смъртта на Андроник ІІІ Палеолог в 1341 г. на византийския престол сяда деветгодишният Йоан V Палеолог (1341-1391). Назначено е регентство в състав: императрицата майка Ана Савойска, управителят на Константинопол Алексий Апокавк, видният сановник Йоан Кантакузин и патриарх Йоан ХІV Калекас. Скоро се оформят две враждуващи групировки, едната начело с Алексий Апокавк, а другата – с богатия земевладелец Йоан Кантакузин. Същата година в Константинопол пристига Шишман, син на цар Михаил ІІІ Шишман, който дотогава живее при татарите. Иван Александър извежда войските си до граничния по това време град Стилбно (Сливен) и изпраща пратеничество във византийската столица с ултимативно искане–да му предадат Шишман или ще отвори нова война на ромеите. Регентът Кантакузин отговаря, че няма да предаде Шишман, и заплашва, че ще изпрати в българските земи турците на неговия съюзник Умур бег. В крайна сметка двете страни възстановяват мира от 1331 г.Есента на 1341 г. конфликтът между регентите прераства в  гражданска война. На 26 октомври 1341 г. Йоан Кантакузин се самопровъзгласява за “василевс” на ромеите. В отговор патриарх Йоан коронова деветгодишния Йоан V Палеолог (1341-1391) за император и обявява Алексий Апокавк за регент. Това дава начало на поредната гражданска война във Византия.

Цар Иван Александър се намесва на страната на Апокавк. Той навлиза през Тракия към Димотика и се установява на лагер на десния бряг р. Марица. Войниците му се впускат да плячкосват околните земи. Тази тактика се оказва пагубна за българите. Част от войската е разбита и пленена от ромеите на Кантакузин, част – от акънджийските отряди на Умур бег. В такава обстановка цар Иван Александър предлага мир на Йоан Кантакузин, който е сключен с посредници поради тежката зима на 1341-1342 г.Мирът дава възможност на Йоан Кантакузин да потегли към Солун. Опитът му да превземе града е неуспешен и той търси помощта на сърбите.През месец юли 1342 г. претендентът за престола в Константинопол и Стефан Душан се срещат в Пауми, близо до Прищина (Косово). Те се споразумяват за взаимна помощ при условие всеки да задържи онова, което завоюва от верните на Апокавк градове. Опитът им обаче да превземат заедно Сяр пропада.

През зимата на 1342-1343 г. обсадената от войски на Апокавк в Димотика Ирина, съпруга на Йоан Кантакузин, вика на помощ Иван Александър. Българският цар приближава Димотика, но не се намесва в сраженията. Той иска ромеите да му предадат града и успоредно с това се опитва да склони сръбския крал Стефан Душан да задържи Йоан Кантакузин.Тогава Ирина вика на помощ Умур бег, стария съюзник на Кантакузин. Българският владетел научава, че той дебаркира с 380 кораба, превозващи 29 000 войници, и се оттегля в Търново.През 1343-1344 г. Йоан Кантакузин успява да се наложи в Тесалия и овладява голяма част от Тракия с помощта на турския си съюзник.През пролетта на 1344 г. императрица Ана Савойска търси помощта на българския цар срещу Кантакузин. Тя на драго сърце му отстъпва Станимака, Цепина и още девет околни крепости в Родопите, може би имайки предвид, че във всеки момент те могат да бъдат превзети от Кантакузин.Иван Александър отговаря, че ще изпълни споразумението, но едва след като дружините на Умур бег се върнат в  Мала Азия.

3.3.Първа съпротива срещу турците-родопския владетел Момчил

Междувременно обособеният като самостоятелен владетел в Родопите – Момчил, предлага своя отряд от четири хиляди души българи от района на Родопите на Кантакузин срещу част  от плячката в хода на гражданската война.Йоан Кантакузин, който остро се нуждае от войници, приема наемниците и назначава Момчил за управител на Меропа (Западните и Средните Родопи). Самочувствието на Момчил нараства. Той се ориентира към регентството във византийската столица и нанася поражение на турците в пристанището Абдера на беломорски бряг.След това разбива войската на Йоан Кантакузин и превзема Ксанти.За да го привлече на своя страна, Ана Савойска му дава титлата деспот. На свой ред претендентът за престола в Константинопол Кантакузин му предлага титлата севастократор, но Момчил остава верен на императрицата.През пролетта на следната 1345 г. Умур и Кантакузин грижливо се подготвят за война срещу непокорния българин. На 7 юли 1345 г. отрядът на Момчил е притиснат между градските стени на Перитерион и многократно превишаващите по брой дружини на Йоан Кантакузин и Умур бег. Жителите на града гледат от крепостните стени кървавото зрелище. Момчил слиза от коня и се бие наравно със своите хора. Но храбростта му не е достатъчна.Той загива с меч в ръка заедно с хилядите свои войници. Оцеляват около петдесетина души, които начело с братовчед му Райко се укриват в града. В българската столица Търново са напълно безучастни. А в народната памет остава преданието за юначния Момчил, който храбро защитава Родопите от турците.

3.4.Подкрепа на Иван Александър за провъзгласяването на Стефан Душан за цар

Докато траят събитията в Родопите, Стефан Душан напредва в Македония при мълчаливото одобрение на Иван Александър. Той превзема Воден, Костур и Лерин, а след това Мелник и Зъхна. На 25 септември 1345 г. Стефан Душан тържествено влиза в Сяр. На 16 април 1346 г. в Скопие той се провъзгласява за “василевс и автократор на Сърбия и Рашка”.На тържествената церемония присъства търновският патриарх Симеон, а според някои съвременни изследователи – и самият търновски цар Иван-Александър. Така с българска помощ се  ражда Кралство Сърбия.

3.5. Разделяне на Българското царство

В 1346 г. императрица Ана Савойска се обръща с писмо за помощ към отцепилия се в Добруджа български болярин Балик и неговите братя Тодор и Добротица.Тяхното владение е с център крепостта Карвуна (Каварна) и вероятно е наследствено по линия на Тертеровци. Тодор и Добротица заминават за Константинопол с отряд от хиляда войници. Добротица е почетен с титлата деспот и му е поверена войска срещу Кантакузин. Въпреки че се проваля като военачалник, той е назначен за управител на черноморския град Мидия, а брат му Тодор се завръща в Карвуна.
През февруари 1347 г. Йоан Кантакузин влиза в Константинопол. На 21 май властта фактически минава в неговите ръце, след като омъжва дъщеря си Елена за младия император Йоан V Палеолог. Есента на същата година в Търново цар Иван Александър се разделя със съпругата си Теодора, от която има двама синове: Михаил Асен и Иван Срацимир. От този брак е и Кера Тамара, която по-късно се омъжва за турския султан Мурад І (1359-1389). На следната 1348 г. царят се жени повторно, този път за еврейката Сара, която се покръства под името Теодора. От този брак се раждат Иван Шишман и Иван Асен, който умира около 1344-1345 г. По това време и тримата живи братя носят царски титли. Между 1352 и 1355 г. умира първородният царски син Михаил Асен. Година-две след това Иван-Александър отделя Видинската област и я дава във владение на Иван-Срацимир.

3.6. Балканското неразбирателство и неговите последствия

Враждебните отношения между съседните балкански държави се развиват при все по-силно нарастващата османска заплаха.Канени като съюзници, османците плячкосват и отвличат в Мала Азия пленници, които продават като роби. Хрониката на техните първи грабителски походи е трудна за възстановяване, но е ясно, че те са свързани с действията на Йоан Кантакузин в борбата му за престола на византийските василевси.Веднъж научили пътя към Европа, усетили слабостта на местните владетели и вкуса на богата плячка, те започват системно да нахлуват в Тракия.Това прави и Сюлейман, син на Орхан (1324-1362) в 1347 г., когато по поръка на Кантакузин превзема южните черноморски градове без Созопол. Три години по-късно, през лятото на 1350 г., по своя инициатива Сюлейман пресича р. Марица и плячкосва българските земи в Тракия.Едва сега Йоан Кантакузин разбира каква е цената на властта в Константинопол. През 1351 г. той се обръща към българския владетел Иван Александър с молба за пари за строеж на кораби, които да използват срещу османците. Отначало българският цар се съгласява, но под влияние на сръбския крал Стефан Душан отказва. Това негово историческо решение остава записано след десетилетия в известната българска Анонимна хроника от ХV в.Само година по-късно Сюлейман овладява крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите на полуостров Галиполи. След разрушителното земетресение от 1-2 март 1353 г. той превзема и крепостта Галиполи и я превръща в постоянна база за своите нападения на Балканите. Така започва колонизацията на османските турци на Балканите.

През декември 1354 г. Йоан Кантакузин е принуден да абдикира от властта. Следва нов българо-византийски мирен договор, скрепен с брака на дъщерята на цар Иван Александър от втория му брак Кера Мария и Андроник ІV, син на Йоан V Палеолог.Между двете страни настъпва период на мир.Но не и за останалата част от Балканите. През декември 1355 г. умира Стефан Душан и в Сърбия избухват междуособици.В началото между Урош V и брата на Стефан Урош – Симеон Урош (Синиша). По-късно в тях се намесва крал Вълкашин.Сърбия отслабва и започва да се разпада. В това време османските турци овладяват Димотика към 1359-1361 г., а към 1366-1369 г. Одрин, който превръщат в своя столица. Оттук те започват целенасочена експанзия в три посоки: на юг – към устието на р. Марица, на североизток – към Айтос, и на северозапад – към Пловдив1364 г. избухва последната българо-византийска война.Император Йоан V Палеолог изненадващо превзема Анхиало и обсажда Месемврия.На свой ред, следвайки модела на Йоан Кантакузин, цар Иван Александър вика османците на помощ и това решава войната в полза на българите. Мирът между България и Византия е възстановен.

Не минава и година, и унгарците начело с крал Лайош І (1342-1382) нахлуват от северозапад. Унгарските крале още от началото на ХІІІ в. се титулуват “крале на българите”.Малко преди похода крал Лайош иска от Иван-Срацимир да се признае за негов васал, но получава отрицателен отговор.На 1 май 1365 г. унгарските войски потеглят към Видин, а на 2 юни превземат града. Цар Иван-Срацимир и семейството му са затворени като пленници в крепостта Хумник (Босилево, Хърватия).С помощта на францискански монаси унгарците започват да “обръщат” българите в римокатолическа вяра. Това насилие се превръща в лична драма за около 200 000 българи, т.е. за около една трета от населението на Видинското царство.Докато траят тези събития, император Йоан V Палеолог заминава за Буда, за да търси помощ срещу османските турци. В края на лятото, на връщане от унгарската столица, той е задържан във Видин. Вероятно поради намесата на престолонаследника Андроник ІV Палеолог цар Иван Александър не разрешава на византийския император да пресече българските земи на път към Константинопол.По същото време граф Амадей VІ Савойски потегля от Венеция, за да воюва с турците. През септември той освобождава Галиполи и по молба на императрица Ана Савойска на 4 октомври 1366 г. потегля със своите 14 галери към Българското Черноморско крайбрежие, за да накара българите да осигурят преминаването на Йоан V Палеолог.Амадей Савойски превзема Ахтопол, Созопол, Скифида, Анхиало и Месемврия и на 25 октомври обсажда Варна.

Докато трае обсадата, графът започва преговори с цар Иван Александър и деспот Добротица,но въпреки това превзема още две крепости – Емона и Козяк. През декември Йоан V Палеолог е освободен и след като престоява в Калиакра и Месемврия, в средата на месец март 1367 г. се  прибира в Константинопол.В резултат на сложно водените преговори Йоан V Палеолог трябва да получи Анхиало, Несебър и Варна, като поема ангажимента да посредничи между българския цар и влашкия войвода Владислав Влайку. Той трябва да убеди влашкия войвода срещу 180 000 флорина, платени от българския цар, да освободи Видин от унгарците. Под натиска на деспот Добротица и влашкия войвода Владислав Влайку, подпомогнати от местното българско население, през есента на 1369 г. унгарският крал отстъпва, връща града и освобождава Иван Срацимир. Византия взима Месемврия и Ахтопол, а Добротица – Варна, Емона и Козяк.

3.7.Смъртта на цар Иван Александър

На 17 януари 1371 г. цар Иван Александър умира. Но още приживе в средата на ХІV в. българските земи са разделени на Търновско царство, Видинско царство и Добруджанско деспотство. На запад в Кюстендилската област и в Македония всички български селища отдавна се владеят от независими или полузависими местни войводи, които лавират между Византия и Сърбия, въпреки че са населени с българи. Може би един от най-красноречивите примери е  приписката на неизвестен книжовник, който преписва на български език един перенесис през 1353 г. в манастира “Св. Архангел Михаил” (Лесновски манастир).В нея се възхвалява управлението на цар Иван Александър.

4.Културно развитие

4.1.Религиозен живот

Управлението на цар Иван Александър бележи един от върховете на българската средновековна култура. Той отделя голямо внимание на делата на църквата и всячески се стреми да подпомага нейното материалното състояние. Той е инициатор и покровител на строителството на Драгалевския манастир “Св. Богородица” в подножието на Витоша и Килифаревския манастир близо до Търново. Ярки свидетелства за тази негова грижа са издадените царски дарствени грамоти за български манастири “Св. Никола” в Емона от 1354 г. и за манастира “Св. Богородица Елеуса” в Месемврия, която няма дата. Под прякото наблюдение на цар Иван Александър в престолния град са организирани два антиеретични събора. Първият е свикан най-вероятно в 1350 г. На него присъстват всички висши духовници на царството и е председателстван от патриарх Теодосий Търновски. Съборът разобличава възгледите на богомилите и налага тежки наказания на тези от тях, които не се отричат от своите вярвания. По-късно на преследвания са подложени последователите на една нова ерес–адамитите, които проповядват връщане към изначалното равенство преди грехопадението на първите хора, поради което ходят съвършено голи по подобие на библейския Адам. 
В 1360 г. в Търново е проведен втори антиеретичен събор. Той също е ръководен от патриарха в присъствието на царя. Съборът е насочен срещу привържениците на византийския философ Варлаам, който е главният противник на учението на исихастите. Варлаамитите, както се наричат привържениците на Варлаам, са осъдени на отлъчване от църквата и изгонени от пределите на България. Съборът осъжда на смърт и жидовстващите последователи и разпространители на юдаизма. Един от техните водачи е убит с камъни от разярената тълпа.

4.2.Разцвет на българската средновековна култура при управлението на Иван Александър

При управлението цар Иван Александър са изготвени няколко обемисти книги, изпъстрени с красиви миниатюри. По негова повеля в 1344-1345 г. от гръцки е преведена Манасиевата хроника, която обхваща събития от сътворението на света до 1081 г. Особено ценни са направените 19 добавки, касаещи българската история до Асеневци. Българската редакция на Манасиевата хроника е запазена в 5 преписа. Най-известният от тях се съхранява в библиотеката на Ватикана.Той има 206 пергаментни листове с 69 миниатюри, от които 21 са за българското минало.
По поръка на царя през 1356 г. в Търново е направено известното Лондонско четвероевангелие То е написано от монаха Симеон и се състои от 286 пергаментни листове, богато илюстрирани с 366 миниатюри, на някои от които са изобразени царят и неговото семейство.От 1876 г. то се съхранява в Британския музей в Лондон. Томичовият псалтир е третият широкоизвестен ръкопис от времето на цар Иван Александър. Той е направен около 1360 г. Текстът има 304 листове хартия със 109 миниатюри.Ръкописът се съхранява в Москва.

Съвременните историци оценяват цар Иван Александър като нерешителен политик, който носи вина за силно ограничените възможности на Второто българско царство да се противопостави на започналата османска експанзия, но неговите съвременници го славословят като “превисокия цар, богоизбрания и боговенчания Иван Александър”.

III.Борби срещу османските нашественици.Падане на България под османска власт

1.Последици от разделянето на България-противоречия между Видинското и Търновското  царство.Разширяване на турските завоевания  през 60-те години на XIVв.

След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395). Отношенията му с Иван Срацимир, който е негов брат от първия брак на Иван Александър и владетел на Видин, не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският – предимно с влашките войводи. По същото време Добруджанското деспотство се развива напълно независимо от Търново.
През изтеклото десетилетие османците предприемат активни завоевателни действия към Балканите. През 60-те години на ХІV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. Днес точната хронология на техните завоевания в Тракия е трудна за установяване. След неочакваната смърт на Орхан Мурад I (1362-1389) започва голяма кампания за овладяването на Тракия. През 1359-1361 г. Сюлейман, другият син на Орхан, овладява Димотика. Между 1366-1369 г. той превзема Адрианопол (Одрин), който става османска столица на Балканите. През 60-те години на ХІV в. става ясно, че грабителските орди са станали завоеватели, които имат намерение да се установят задълго на Балканите. След превземането на Одрин османците нахлуват по три направления в българските предели: към Пловдив, към Ямбол и към Айтос.Тази османска кампания поставя началото на тридесетгодишната отчаяна защита на българските земи.Така още при Иван Александър османците овладяват Пловдив и Боруй/1370-1371/.

2.Подходи при очертаване отделните етапи на османското завоевание

Учените прилагат два подхода при очертаване етапите и сраженията,маркиращи подчинението на цели региони от османските турци и според степента на зависимост,в която изпада българската държава до пълното й завладяване.Някои автори говорят за един предварителен или начален етап от османските завоевания.Според П.Ников времето от 1329 до 1354г. е начален етапД.Ангелов приема за начало годината 1352,когато турците завземат Цимпе и Галиполи.Ив.Дуйчев обосновава етапа”от Черномен до Косово”-1371-1389г.,като решаващ за османската експанзия.Други автори възприемат различен методологичен подход-в основата на завоеванието поставят степента на подчинението и географията на усвояване на българската държавна територия.Това изисква да се проследяват двустранните отношения и военните сблъсъци,поемането на васална зависимост и унищожаването на българската държавност.Този подход не изключва България от контекста на събитията от общобалканска значимост като битките при Черномен,Плочник,Косово поле,Ровине и др.За критерий на предложената  периодизация се приема развоят на османо-българските отношения,който води до постепенно обезсилване и ликвидиране на българската държавност.Първият етап от 1370 до 1377г.е пряко свързан с овладяването вероятно около 1369г. на Одрин от османците  и последващото им нахлуване на българска територия.Той може да се раздели на два подетапа:1370-1373 и 1373-1377г. Гранична линия между тях е вероятният поход на  Мурад I след отказ на цар Иван Шишман да сключи династичен съюз.Въпреки неточните и противоречиви сведения привържениците на тази хронологична подредба смятат,че българският  владетел приема васалитета  едва към 1377г.,когато османците повторно завземат Галиполи и прехвърлят нови сили на Балканите.Вторият етап/1377-1397/ обхваща времето на  васалитета   до пълното унищожаване на държавността.Съществените промени в политическия статут и отбранителните възможности на държавата определят три периода през втория етап.Първи период от 1377 до лятото на 1388 г..Обхваща събитията до завладяването на част от  Западна България-София през 1385г.и наказателния поход на Али паша в Североизточна България  през 1388 г. след битката при Плочник./1387/Характерно за този период е прогресиращото отслабване на Търновскто царство.Наложеният васален статут,типичен за османскта политика,води до непоследователни действия на цар Иван Шишман.Вторият период от 1388 до юни 1395г. включва политическите събития,които водят до гибелта на Добруджанското деспотство и Търновското царство.След битката при Косово поле/1389/ следва обсадата и превземането на Търново/1393/.Цар Иван Шишман пребивава в Никопол,откъдето ръководи останалата част от владенията си.Краят е след победата на Баязид I при Ровине/1395/,когато Никопол е завзет,а цар Иван Шишман е посечен .Унищожено е и Добруджанското деспотство.Третият период от 1395 до 1397г. е време на окончателно ликвидиране на българската държавност с превземането на Видинското царство.Липсва яснота относно въпроса кога Иван Срацимир става васал на османците,но е сигурно,че след 1391г. това вече става факт.Според някои историци овладяването на Видинското царство става през 1396г.,а според други след пленяването на Срацимир през 1397г..Част от изследователите издигат хипотезата,че Видинското царство е унищожено окончателно в 1422г.

В науката съществува и друга периодизация,изхождаща от различни критерии за определяне етапите на османското завладяване.За традиционно схващане се приема следната периодизация:Първи етап-от 1352г.,завладяването на Цимпе до 1364 или 1368,в зависимост от това кога се приема,че пада Одрин.През този етап е окупирана част от Тракия.Няма точна хронология на овладяването на по-големите градове.Втори етап-от битката при Черномен/1371/ до битката при Плочник/1387/,когато съгласно тези изследователи България става васална държава.Трети етап –от похода на Али паша на север от Балкана през 1388г. до окончателното завладяване на България  в 1396г.

3.Стратегия на османското завоевание

Османците следват точно определена стратегическа схема при своето завоевание,насочвайки първоначално своите удари в три лъча:към Беломорието,Македония и Тракия,в хода на които се създава система от васалнозависими балкански владетели.Поетапното овладяване на отделни региони-спиране,укрепване на позициите и движение напред,разместването на населението от Мала Азия към европейските османски владения,колонизирането на стратегически важните райони,стратегията на вклиняване между отделните балкански държави с цел предотвратяване на тяхното обединение,създаването на спахийската конница и еничарската пехота,заимстването от покорените народи на системата на управление,експлоатацията и  максималното използване на човешкия потенциал  създават необходимите предпоставки за османския успех.

4.Османското настъпление в периода 1371-1389г.

4.1.Последици от разгрома при Черномен на 26 септември 1371г.

Пред лицето на османската заплаха самостоятелните сръбски владетели деспот Йоан Углеша и крал Вълкашин обединяват усилията си, но те не успяват да организират останалите балкански владетели за общи действия. Войските им проникват в Източна Тракия и се насочват към Одрин. През нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. в битката при с. Черномен на р. Марица те търпят пълно поражение.Османците започват настъпление на широк фронт.През 70-те години завоюват Ихтиман и Самоков.Владетелят на Велбъждката област Константин Деян се признава за васал на султан Мурад I.

4.2.Васалитетът на България

Според народните предания от българските владетели северно от Стара планина единствено цар Иван Шишман се опитва да организира съпротива срещу нашественицте. В действителност той не взема страна в битката при Черномен, а веднага след нея е принуден да се изтегли изцяло на север от Стара планина и  се признава за васал на Мурад I. Договорът e скрепен с брака на сестра му Кера Тамара и турския султан. По същото време Иван Срацимир, който е женен за сестрата на влашкия войвода Матей Бесараб (1352-1364), остава безучастен наблюдател на събитията. Неговата неприязън към брат му Иван Шишман е толкова голяма, че се откъсва от Търновската патриаршия и през 1381 г. минава под върховенството на Константинополската.Никакъв опит в подкрепа на търновския владетел не прави и Добротица, който явно държи страната на Иван Срацимир. Той се сближава с Византия и също минава под върховенството на Константинополската патриаршия. Жени дъщеря си за Михаил Палеолог, един от синовете на Йоан V Палеолог. Владението на добруджанския деспот укрепва. В израз на пораснало самочувствие той започва да сече свои монети. Добротица воюва с генуезците и се намесва на страната на венецианците срещу тях. Взема участие и в междуособиците на Трапезундската империя. Цялата му външна политика е откъсната от останалите български земи. Със сигурност се знае, че през 1386 г. той вече не е между живите.В това време Византия е в период на пълен политически упадък. Опитите на Йоан V Палеолог да търси съюзници пропадат. Не му помага дори посещението в Рим, където се съгласява да приеме католицизма, за да получи помощ от Запада.Сключената уния с Римската църква обаче само влошава позициите му в самата Византия. През 1373 г. във Византия избухват междуособици. Срещу императора се вдига синът му Андроник.Османците успешно се възползват от тази поредна криза.Фактически от тази година империята вече е във васална зависимост от султан Мурад I. През 1379 г. междуособиците са прекратени, но Византия е крайно изтощена и фактически се разпада на четири части: в Константинопол управлява Йоан V Палеолог, а в Южна Тракия, Солун и Пелопонес – синовете му Андроник, Мануил и Теодор.

4.3.Битката при Плочник-1387 г.

След временно затишие османските турци настъпват отново.С огромна войска Мурад I се насочва към югозападните предели на Търновското царство. Главна цел на похода е големият и добре укрепен център София.Преданието разказва, че отбраната на града се ръководи от воеводата бан Янука.Обсадата се затяга. След предателство бан Янука е заловен. Населението на София изпада в паника и се предава в 1385 г. Османците сриват градските стени и поставят свой гарнизон, така както във всички завладени градове на Балканите.Тези събития обаче не предизвикват промяна в отношенията между Иван Шишман и Иван Срацимир.Османците продължават настъплението си в северозападна посока. През 1386 г. падат Пирот и Ниш. Целта на Мурад е да прекъсне връзката между Търновското царство и Сърбия.Това предизвиква тревога в Сърбия и Босна. Организира се коалиция на сръбския крал Лазар (1371-1389) и босненския крал Твърдко (1351-1391). В битката при Плочник през 1387 г. съединените сили на босненци и сърби нанасят тежко поражение на Мурад І. Но тази победа остава единствена и не успява да промени хода на събитията. Византия, Видинското царство и Добруджанското деспотство не се присъединяват към антитурската коалиция.

4.4.Походът на Али паша в Североизточна България-1388г.

Към края на ХІV в. практиката да се събират християнски деца за еничари е вече в ход. Политическото късогледство на балканските владетели осигурява бавната агония на техните държави.Султан Мурад І вижда, че Иван Шишман е несигурен васал, тъй като не му изпраща подкрепления в битката при Плочник. По негова заповед в 1388 г. една 30-хилядна армия начело с Али паша преминава Източна Стара планина и нахлува дълбоко на север. Турците навлизат както в земи на Търновското царство, така и в земи на Добруджанското деспотство. След упорита отбрана само Варна и Тутракан успяват да запазят свободата си.Цар Иван Шишман няма никакви сили да се противопостави на нашествениците. Той се явява пред султан Мурад І при Ямбол, покрит с мъртвешки саван, и моли за милост. Отстъпва силната крепост Дръстър (Силистра).Под властта на българския цар остава само столицата Търново, някои градове и няколко дунавски крепости, между които и Никопол.В този поход търпи загуби и Добруджанското деспотство. По това време и Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин османски гарнизон.

4.5.Разгромът на сръбския княз Стефан Лазаревич в битката при Косово поле/15 юни 1389г./-начало на агонията на балканските държави

Доволен от постигнатото, султан Мурад I нахлува в Сърбия.Решителната битка между османците и съюзните сили на сърби и босненци става на 15 юни 1389 г. при Косово поле. Сръбският велможа Милош Обилич се промъква в шатрата на султан Мурад и го убива. Но това има обратен на очакванията ефект. Следва яростна атака на османците, предвождани от сина на Мурад – Баязид І (1389-1402). Съюзниците търпят тежко поражение. Княз Лазар пада убит, а Сърбия става васална. Васали на османския султан вече са Византия, Търновското царство, Видинското царство. Идва редът на Влашко, Босна и Унгария, които вече усещат дима от опожарените селища.През 1391 г. османски отряди преминават Дунава и нанасят поражение на войските на влашкия воевода Мирчо (1378-1418), а през 1392 г. опустошават Южна Унгария. Българският цар Иван Шишман влиза в преговори с унгарския крал Сигизмунд (1387-1437). Това силно разярява Баязид и през пролетта на 1393 г. голяма османска войска преминава Стара планина и се насочва към Търново.

5.Гибелта на средновековната българска държава

5.1.Превземане на Търново-17 юли 1393г.

По това време цар Иван Шишман е в Никопол. Героичната отбрана на столицата се ръководи от  Патриарх Евтимий Според някои сведения обсадата на Търново продължава около три месеца. Сръбски и руски летописи съобщават, че Търново пада на 17 юли 1393 г. при неясни обстоятелства.Градът вероятно е предаден. Една от легендите гласи, че една от вратите на Царевец е оставена отворена. Според друга предателят е стара жена, а според трета той е евреин. Най-видните жители на града – общо около 110 души, са изклани в патриаршеската църква. Голям брой български семейства и родове са преселени в Мала Азия. Патриарх Евтимий е заточен вероятно в Бачковския манастир. Падането на Търново остава като изключително събитие в народната памет.

5.2.Ликвидиране на Добруджанското деспотство

В същата 1393 г. е ликвидирано и Добруджанското деспотство на Иванко, сина на Добротица. Историческата информация за неговия край е твърде оскъдна. На 27 май 1387 г. той сключва мирен договор с Генуа, чийто флот е постоянна заплаха за Българското Черноморско крайбрежие. След похода от 1388 г. също става османски васал. През 1390 г. влашкият войвода Мирчо Стари преминава Дунава и стига до Карнобат, но веднага след това се изтегля. На следната година и той е васал на османците, независимо че се титулува “господар на Дръстър и деспот на земите Добротичеви”.
5.3.Смъртта на Иван Шишман- 3 юни 1395г.

На 17 май 1395 г. османците разбиват влашкия воевода Мирчо при Ровине и утвърждават властта си по левия бряг на р. Дунав. В сражението загива сръбският войвода Марко – син на крал Вълкашин – който е османски васал и воюва на страната на султан Баязид І. Странно, но в народната памет именно той остава като борец срещу османците с името Крали Марко.Неточните извори дават различна информация за гибелта на цар Иван Шишман.Всички обаче са единодушни, че той е убит по заповед на султан Баязид І след падането на Търново. Според една византийска хроника последният търновски владетел е обезглавен на 29 октомври 1395 г., а според Анонимната българска хроника – на 3 юни 1395 г. Първородният син на Иван Шишман – Александър, приема исляма и става османски служител първо в Самсун и после в Смирна, където около 1413 г. загива в сражение с последователите на шейх Бедреддин. Другият престолонаследник – Фружин, търси спасение първоначално в Сърбия, а после в Унгария.

5.4.Разгром на кръстоносния поход начело със Сигизмунд Люксембургски край Никопол-25 септември 1396г.

Пред лицето на османската заплаха унгарският крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд подготвя кръстоносен поход срещу османците. Той събира около 60-хилядна кръстоносна армия, в чийто състав влизат унгарци, поляци, французи, англичани и немци. В същото време Константинопол е в обсада и император Мануил гледа към кръстоносците с надежда. Видинският владетел Иван Срацимир също се надява, че те ще му донесат спасение.
През пролетта на 1396 г. кръстоносната армия тръгва от Будапеща, навлиза във Видин и прогонва оттам османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета си и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците се отправят към Никопол. Тук на 25 септември 1396 г. османците разгромяват поголовно кръстоносната армия и нейните съюзници. Баязид се отправя към Видин. След кратка обсада градът е завзет, а Иван Срацимир е пленен и изпратен в Бруса, където завършва дните си. Неговият син Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Видинското царство влиза в пределите на османската държава.

6.Причини за падането на България под османска власт

Две основни групи причини маркират османските успехи.На първо място това е балканската несговорчивост и ограничено мислене,плод на историческа реалност.През Средновековието тя ликвидира цели държави.Българската аристокрация е пропита изцяло от тази зараза.Сепаратизмът оформя политическта раздробеност на балканските държави,в това число и на България.Съществуват над 40 държавни образувания,зависими и полузависими владения.Самата  България официално е поделена на три части.В народната памет обаче разединението на Българското царство се изтрива без остатък. А от XV в. насам чуждите пътешественици разказват за една България под властта на османците. Според тях България започва от Ниш и свършва при Одрин.

Същевременно разединението е предпоставка за слаб военен ,демографски  и икономически потенциал.Не се стига до единодействие между тримата значителни владетели-Йоан Кантакузин,Иван Александър и Стефан Душан.Османската заплаха не само се подценява,но и продължава пагубната тенденция турски отряди да се използват в християнските разпри.Това им позволява да опознават географския терен за своите походи,както и недостатъците на противниците си.Недалновидна е политиката не само на балканските,но и на останалите европейски сили,за които османската заплаха е далечно бъдеще.Когато обаче те разбират опасността, се оказва ,че не им е по силите да се справят с укрепналата османска държава, здраво стъпила на европейския континент.

Вторият основен момент са  състоянието и възможностите на завоевателите.Срещу слабите балкански сили османците противопоставят гъвкава стратегия и успешна тактика,а също и солидна за тагавашната балканска ситуация военна мощ,водена от фанатична религия.Християнската църква не успява да поведе балканските народи на „свещена война”така,както ислямът  повежда  мюсюлманите на „джихад” срещу „гяурите”.В османското завоевание политическите и икономическите мотиви силно се преплитат с религиозните.

Обобщение:След цар Иван Асен II  България изпада в обща политическа криза и в периода 1241 – 1300г. заема второстепенно място в международните отношения.Страната се  изтощава от вътрешни междуособици,отслабената централна власт не е в състояние да се справи с важните вътрешни и външнополитически проблеми..След прекратяването на династията на Асеневци  по права линия в 1256г. престолът е овладян от роднини по  женска линия,издигнати от болярите.С малки изключения нито Тертеровци,нито Шишмановци успяват да преодолеят децентрализацията и разпокъсаността,да създат единен административен и военен механизъм,с който да могат да защитят независимостта на държавата.

Заключение:Последиците за българските земи от падането им под османска власт представляват трагичен поврат в икономическия,политическия и културния живот на българите.Прекъсва естественият път на развитие на българското общество.Българите са откъснати от научните,географските и културните открития на европейската цивилизация.Разпилян,изтребен и обезроден е елитът на българското общество.Българската култура,която до този момент се изгражда на основата на християнската религия,е оставена без последователи.Това забавя с векове историческото развитие на българите.В същото време продължителните борби на българския народ против османските нашествия осигуряват необходимото време Европа да събере сили  и да спре нашественика към края на XVIв.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG