Home Литература Проблемът дълг и любов в До моето първо либе

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Проблемът дълг и любов в До моето първо либе ПДФ Печат Е-мейл

1. Увод

Стихотворението на Христо Ботев “До моето първо либе” е песен, изпълнена с огненото дихание на любовта, с безпаметно искрена обич,но и с дълг, който завинаги определя вярността на сърцето към родината. Песен за непостижимите блянове за щастие в не свободното време на робството. Израз на саможертвата, която човек е готов да направи в името на свободата.

2. Теза

В стихотворението си, Христо Ботев противопоставя дългът и любовта към родната земя срещу чистата и непорочна обич на първото влюбване.

Изпълнението на дълга към родината е свещена мисия на всеки един човек, който в лицето на отечеството вижда целия свят. Лирическият герой избира да остане верен на повика на сърцето си и да защити рода си. Поставен пред трудния избор между дългът и обичта към любимата – избира да бъде патриот.

Любовта е непосилна да проникне в една ограбена и опустошена  от робската действителност душа. Любовното чувство не носи успокоение и просветление, а само презрение към душата. В своята борба азът вижда лъч надежда за така бленуваната  свобода и избира народа пред чувствата си. Остава верен на сърцето си .Прави  своя свободен избор в не свободното време на робство и тегло.

3. Аргументация

Скръб, болка, озлобление, разяждат душата на лирическият герой. Чрез изключително майсторство при използването на изразните средства, Ботев “рисува” контраста между любовта и дългът на аза. Душевният  конфликт е разбил целият му свят. Щастието, обичта към любимата нямат същата стойност като преди. Над тях вече е борбата за свобода на отечеството.

В начлните три строфи лирическият говорител отстоява възгледите си, защитава позициите си пред любимата. Употребата на повелителните глаголни форми  “остави”, “махни ”, “запей”, доказват категоричността на избора, който  е направил. Героят се упреква за миналото си- “…плачех/за поглед мил и за въздишка/ роб бях тогаз- вериги влачех...” . Осъзнава, че в действителността на робската участ той не може да бъде щастлив и да обича истински - “...в тези гърди вече любов не грее..”. Чрез победата над робската участ героят  ще има така нужният му покой.

Риторичните въпроси - но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси?”- докосват   крайностите на контраста - дългът към рода и отечеството и обичта към любимата. Противопоставят се  на чудния глас на любимата.  Глагола “плачат” разкрива трагичната картина на българският народ в не свободното време на робство.

Метафорите в петата строфа – “думи отровни ”, ” стене гора и шума” ,”ечат бури вековни ” – засилват внушението  за трагедията на поробената българска земя. Стенанията на българският народ и песните за “нови теглила”, отекват в душата на лирическият герой. На преден план излиза мотивът за народната устойчивост. Покълва идеята за безсмъртието. Лириката полу­чава окраската на епическа драма.

Трикратното анафорично повторение на повелителната глаголна форма “запей” изразява настойчивостта на аза към любимата .Доизгражда се личността му . Вече е осъзнал своя свят дълг към родината . Направил е избора ,който ще промени живота му и призовава своята любима към осъзнаване- “Запей, или млъкни , махни се!” . Ботев използва повелителните форми  за да подчертае , колко е важно за героя неговото либе да го подкрепи в борбата му.

Романтично е видението на бурята в осма строфа. Поетът чертае изображението на битка­та като гигантска природна стихия. Ка­ртина страшна, величествена и тържествена едновременно.

Повторението на наречието “там” изразява устрема на героя. То зазвучава като могъща представа за участта на героя. Глаголната форма в минало време “Зинали са” и метафората  “бури вековни”, свързани допринасят за засилване на напрежението. Обичайните за Ботевия поетически талант метафори, изграждат не само зрителни но и звукови представи в читателя- “бури вековни” :

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Първият стих на заключителната строфа: „Ах, тез песни и таз усмивка”, осъществява смислово-емоционалната спойка между мираж и действителност. Условно приключеният конфликт отново заема предна позиция. Повратът към същността на спора обединява песните и усмивката на либето с битката и смъртта. Драматичният финал измества апокалиптичните видения за да зазвучат финалистите акорди на победния марш :

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!... 

4. Заключение

Изправен пред дилемата дълг към отечеството или любов и изпепеляваща страст,  лирическият аз   избира своята борба, борбата на цял един народ за светло бъдеще. Въпреки че се отказва от личното си щастие ,осъзнава съдбовния избор пред който е поставен.

Любов, страдание и саможертва пронизват поезията на гениалния творец Христо Ботев и внушават , че всеки има право на избор и лично щастие, но над всичко това стои дългът към родината.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG