Home Литература Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване в България история до 1944г

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване в България история до 1944г ПДФ Печат Е-мейл

Научно, университетско и енциклопедично книгоиздаване в България – история до 1944г.

І.

Ръкописната традиция за специализираната книга. След налагането на християнството и приемането на славянската писменост книжнината и образованието са издигнати до държавна политика, осъществявана от църквата. Главна задача е прослава на Кирил и Методий и делото им, снабдяване на църквата с богослужебни книги, създаване на четивна литература с познавателно, възпитателно и богословско значение. Тази е и причината  първоначално да има засилено присъствие на  каноничната  литература- това са главно религиозни книги- и да отсъстват светските  и научни съчинения.

Епохата на Симеон – с начало края на 9 век - влиза в литературната история като „Златен век”, творбите постигат равнището на византийската книжовна култура. Преславската книжовна школа излиза на преден план, и  освен богослужебна, започва да издава светска, включително и такава с научен характер. По-важни произведения със значение на специализирана литература са:

  • „Учителско евангелие” на  Константин Преславски -  състои се от "Азбучна молитва", "Църковно сказание", "Историкии" и др. –– най-важният научно исторически труд е главата в него „Историкии”. Та е съставена през 894 г. по модела на Кратката хронография на патриарх Никифор, която е и основен извор. "Историкии" също обръща погледа на българина към световната история, довеждайки изложението до времето на византийския император Лъв VI Мъдри.
  • „За буквите” на Черноризец Храбър – Трактатът “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба” носи черти на полемиката и се вписва в образеца на художествената литература, но има характер и на апология, така че може да се отнесе към публицистиката. Но доколкото е трактат с определена научна стойност - филологическа и историческа - би могъл да се разгледа като научно изложение.
  • Централно място сред тези съчинения заема  старобългарският "Шестоднев" на Йоан Екзарх. Бележитият книжовник с право е наречен основоположник на българското естествознание, средновековен учен енциклопедист, издигнал старобългарската култура на висотата на съвременните достижения в тогавашния свят. Почти всички изследователи на "Шестоднев" на Йоан Екзарх изтъкват неговия компилативен характер – произведението се смята, че е по поръчка на Симеон, трябва да дава знания за всички области на науката на достъпен език. Частта „Описание на Симеоновия дворец”, дава сведения за архитектурата в Преслав, на управлението на Симеон..
  • „Небеса” – е т.н. първа „славянска енциклопедия ”също от  Йоан Екзарх, „Небеса” представлява превод от 48 глави от труда на Йоан Дамаскин – „Извор на знанието”. Дава знания в областта на космоса, природата, философски проблеми, природознанието, богословието.
  • Като своеобразни енциклопедии определят изследователите Първия и Втория Симеонови сборници, достигнали до наше време в по-късни руски преписи съответно от 1073 и 1076 г. Енциклопедичен характер има и сборникът “Златоструй”, съставен с непосредственото участие на цар Симеон

Българската славянска книжнина и литература не изживява дълъг и мъчителен път на формиране-раждането и съвпада с разцвета и. След смъртта на цар Симеон българската литература продължава  да се развива успешно, но вече в друга посока във връзка с новите условия: поради изострените социални противоречия и под влиянието на чужди дуалистични учения, езическите остатъци и апокрифната литература към средата на века се формира богомилското учение. То ражда своя книжнина, а освен това и противобогомилска такава с най-ярък представител - Презвитер Козма.  В своята „Беседа против богомилите” Презвитер Козма повдига въпроса за културата и социалната роля на книгата.

С падането под византийско владичество се унищожава българската политическа и духовна власт, условията за книжовна дейност рязко се променят. Литературата от този период се различава по интензивност, качество и дух. Книжовният живот е изобщо неорганизиран, липсват книжовни огнища, образоваността спада, властта се опитва да наложи гръцкия език

След възстановяване на държавата -1185г. Епоха на нови идейни търсения и втори разцвет на българската литература - при цар Иван-Александър литературата набира сили и при Иван Шишман навлиза във връх.  При Иван-Александър столицата е вече- Търново – тя  е културен център – наричан царица на градовете, втори Константинопол. При  него културата на България преживява т.нар. „Втори златен век.” С управлението му се свързва възстановяването и поддържането на голямата дворцова библиотека и с разцвета на изкуството на манускрипта. Книгата се превръща в предмет на изкуството.  „Манасиева Хроника” е такъв манускрипт, който има научен характер – превод е на летописа на Константин Манасии от гръцки – представлява история на света от Сътворението до смъртта на император Никифор (1081г). в Манасиевата хроника са включени и събития от българската история и е богато илюстрирана.

През този период край Търново се основава търновска книжовна школа от Патриарх Евтимий. Нейното средище е манастира „Света троица” – това е институция предшественик на съвременните университети. Там се изучава теология, логика и реторика. Основна задача е  провеждането на книжовна норма за възвръщане към кирило-методиевите езикови норми. В съответствие от тези принципи Евтимий и неговите ученици обучават редица преводачи и преписвачи. Създава се научна книжнина.

След падането на България под Османска власт – окончателна въвеждане на книгопечатането закъснява в сравнение със Западна Европа с около 300 години. През 15-18 век книжнината основно е заета с оцеляването си, съсредоточава се в манастирите и църквите. Същински книжовен център се оформя на югозапад - Македония и Охрид. Първоначално – задачата е опазване на вярата и свързване с нея традиция, християнството и неговото литературно наследство. После през 17-18 век се появяват смесени сборници Дамаскини – сборници със смесено, близко до енциклопедичното знание.

ІІ.

Друг културен и издателски паметник е Стематографията на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г. "Стематографията" е илюстрирана от Жефарович с гравюри на мед и с графики. Състои се от две части и съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях - пръв пример за модерна светска българска и сръбска поезия. Стематографията оказва изключително силно влияние върху българското и сръбското възраждане. „Стематография” има значение на научен труд, но е уникално издателско и полиграфско издание. Изображенията в нея са по европейски образец

„История славянобългарска” – завършена от Паисий Хилендарски – през 1762г. „История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Тя има научен характер, но е и едновременно художествено произведение, а в исторически план се разглеждат като основополагащ труд. Преписите и са много (над 150). Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765)., През 1880в. – се появява отново ръкописен препис на История Славянобългарска, направена от Димитър Оджаков. през 1844 Христофор Павлович я отпечатва.

ІІІ.

Възрожденско научно-просвещенско книгоиздаване

В условията на турското владичество научното, енциклопедичното творчество у нас заглъхва за дълги векове. В последните десетилетия на игото националният културно-просветен подем през Възраждането възвръща интереса към систематизираното знание. Възраждането има два етапа:Първи етап – Просвещенски – доминира до средата на 40-те години на 19в. – интерес към учебно дело, нравствено-религиозно възпитание, внимание в условното историческо минало. Този период е своеобразност, който свързва Средновековния модел с възрожденския идеал за църковната и национална независимост.Втори етап – романтично- революционна – от средата на 19 век до Освобождението. При него натрупания просветителски културен капитал прераства в нови форми, средства които изграждат независим образ, културни и научни институции, както и независими религиозни институции, създаване на национална книжовност и литература (книгоиздаване) и национално освободително движение. Тези два етапа са строго обвързани.

През Възрожденския период книгоиздаването отбелязва своя пробив. В периода 1806-1878 – излизат приблизително 2000 книги. Като общо 213 са специализирани издания с образователен, научен и религиозен характер.

  • 1826г – излиза в Будапеща „Буквар за децата на българския народ”.
  • 1835 - излиза Граматиката на Неофит Рилски .
  • 1835 - Малка енциклопедия в 6 части, превод от гръцки език, съставен от Неофит Бозвели и Емануил Васкидович.
  • 1858г –издателство Христо Г. Данов –издава „Основа за българска граматика” на Йоаким Груев.
  • Енциклопедични откъм тематичен обхват и съдържание са първото българско периодично издание – “Любословие или периодическо повсемесячно списание” (1842, 1844-1846), редактирано от Константин Фотинов, и “Летоструй или домашен календар” (1869-1876), издаван от книжарницата на Христо Г. Данов. Енциклопедични знания дават и другите ни първи периодични издани „Български орел” и „Български книжници”.
  • Една от първите енциклопедични книги е "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища” (1824), известен повече като “Рибен буквар”, не само въплъщава принципите на тогавашното модерно светско образование, но и представлява енциклопедично по характер съчинение. Боян Пенев го нарича „първата школска енциклопедия”– в нея има кратка граматика, аритметика, няколко молитви, литературни съчинения, четива по естествени науки и разгъващи се рисувани илюстрации. Има 5 издания. Разпространява се широко. Целта на Берон е решителна крачка от килийно към светско образование. Чрез този буквар се въвежда взаимоучителната метода. Рибният буквар е първият модерен учебник в България и слага началото на учебното книгоиздаване.
  • От 1824-1876г са отпечатани около 500 учебника (оригинали на български и преводни). Някои от тях са преиздавани неколкократно. Броя им през годините е 1824 – 1 буквар,1825 -2, 1835 – 10 учебника за една година, 1858 – 12, 1863 -15, 1867 – 22, 1869 – 36. Средно за периода – по 10 учебника годишно.
  • Първото ни научно списание „Периодическо списание на българското книжовно дружество” ( 1870 - 1910) се превръща в трибуна за „всеобщо просвещение на българския народ.” То е както се разбира от името му издание на Българското книжовно дружество, основано в Браила през 1869г.

ІV.

След  Освобождението

Възстановената след Освобождението българска държавност  насочва науката към институционализация.  Българското книжовно дружество се премества от Браила в София – като обособява историко-филологически, философско-обществен и природо-математически клон и през 1911 се преобразува в БАН. За научния живот през този период имат важно значение Научните дружества,  изградени на обществени начала: инженерно-архитектурно- 1893, за поддържане на изкуството в България-1893, ветеринарно-медицинско-1894, икономическото-1895, химическото-1901,  историческото-1901 и др. Те поддържат дълготрайно свои научни списания. Издава се и „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” – 1889г,  „Сборник на Българската Академия на Науките” – 1913-1949, годишниците на СУ и др.

  • За първа българска енциклопедия с универсален характер се приема “Енциклопедически речник” от Лука Касъров в 3 части (І – 1899 г., ІІ -1905 г., ІІІ – 1907 г.), издаден от Драган Манчов.  "Енциклопедически речник” съдържа, както е посочено на титулната страница, “1) сведения исторически, биографически, географически, научни, литературни, митологически, библейски и други; 2) чужди думи, употребителни в книжовния ни език, и 3) наши си книжовни думи, които мъчно се разбират”.  Върху 3172 печатни страници в трите тома на “Енциклопедически речник” са поместени около 23 000 статии – без илюстрации, по азбучен ред. Първи том – 1899 (А-К) – 999стр, Втори том – 1905 (Л-П) – до 2057стр, Трети том – 1907 (Р-Я) – до 3172стр. Близо 40 години тя остава единствената българската универсална енциклопедия. Без съмнение, Лука Касъров се ръководи от примера и принципите на френския лексикограф, педагог и издател на енциклопедична литература Пиер Ларус. Удивителното в случая е, че трудът е дело само на един човек, който го подготвя в продължение на 30 години, използвайки източници на български, френски, английски и руски език. Речникът е венец на издателската дейност на Драган Манчов. За да го отпечата, издателят продава къщата си, а за ІІІ том залага своята пенсия.
  • “Речник на блъгарский язик с тлъкуване речити на блъгарски и на русски” от Найден Геров в 5 части, като първата част излиза през 1895 г., ІІ - 1897 г., ІІІ – 1899 г., ІV – 1901 г., V – 1904 г., Допълнение – 1908 г. Неговият общ обем възлиза на 2672 печатни страници. В продължение на половин век – от 1845 до 1895 г., Найден Геров събира и подрежда градивото на своя труд – живата народна реч. Съдържа 70 000 думи, повече от 10 000 изрази, пословици и др. Той е тълковен речник, в който думите са подредени по азбучен ред.  По свидетелства на съвременници речникът на Найден Геров е настолна книга не само на Вазов, но и на Пенчо П. Славейков, Пейо К. Яворов и др.  Нововъведения в речника: - Дава руски превод на думите, граматичните им значения, различните им значения, всяка отделна дума е онагледена чрез пример от българския фолклор. Понякога има по два-три примера.
  • Друга голяма и успешна крачка в енциклопедичното дело у нас е направена през 1936 г., когато книгоиздателството на „Стоян Атанасов” отпечатва еднотомната “Българска енциклопедия ”, съставена от братята Никола и Иван Данчови. Върху 1720 страници са поместени около 35 000 статии за понятия от различни области на знанието, латински и други изрази, биографии на български и чуждестранни обществени, политически и културни дейци, описания на селища и пр. Тази универсална по характер българска енциклопедия е богато илюстрирана с рисувани портрети, картини и други изображения. По мнението на специалисти както с илюстрациите, така и като цяло “Българска енциклопедия” на братя Никола и Иван Данчови наподобява в определена степен популярните по онова време издания на “Ларус”. Иван Данчов е известен главно като лексикограф, съставител на *„Правописен речник на българския книжовен език” през 1938г. с 10 000 тираж. *„Френско-български речник” 1939г – с тираж 6 000 и *”Чужди думи в българския език”1944г.  Това са едни от най-големите постижения за българската лексикография.
  • В продължение на няколко десетилетия авторитетно и търсено справочно издание е първата българска “Земеделска енциклопедия” в 2 тома (1937-1939), съставена от Сава Ботев и Йосиф Ковачев. Съдържаща статии за селското и горското стопанство, за редица научни понятия, за изтъкнати български и чуждестранни селскостопански дейци, богато илюстрирана с около 2400 фотографии и чертежи.
  • Кузман Шапкарев работи по създаването на речник на български език. Шапкарев е самоук, събира етнографски материали. Има собствен сборник – „Сборник от народни умотворения” – 3 тома 1891-1894г. Без да е със специално образование той си поставя за цел да събере богатството на македонския говор и да съдейства за въздигане на националното самосъзнание и култура. През 70-те години на 19 век започва да събира материал. Първоначално – кратък речник на македонските наречия. Напълно завършеният речник се нарича „Градиво за български речник”, но е изцяло в ръкопис. Остава в архива на БАН сто години след смъртта на Шапкарев. Чак в наши дни ръкописът е разчетен от научни специалисти и е публикуван от издателска къща „Аура” през 2001г.
  • Професор Александър Дювернуа (1840-1886г) – професор по славянска филология, има значителен принос за развитието на българската лексикография. Негов е „Речника на българския език по паметниците на народната словесност и по произведенията на най-новия печат”. Речникът е издаден първоначално в девет части, събрани по-късно в  2 тома – 1530 стр, първата част – 1885г, последна – 1889г. И въпреки, че речникът е обявен като речник на българския език, в действителност той се смята, че е първият българско-руски речник, тъй като българските думи са преведени и на руски език.
  • Други важни издания са: “Малък художествен речник. Живопис, архитектура, скулптура, графика” от Николай Райнов. “Търговски енциклопедически речник” от Александър Хаджиев (1930) ; “Илюстрован музикален речник” (1933) от Иван Камбуров, “Малка философско-научна енциклопедия” (1939) и “Малка литературна енциклопедия” в 2 тома (1940) от Марко Марчевски. Малки джобни речници. Съставители: проф. Александър Балабанов, Стефан Младенов, Георги Бакалов.

V.

След 1944г. развитието на Българската наука се определя от държавната политика, водена от БКП. Още с нейното първоначално ориентиране се поставя изискването за идеологическо и методологическо пренасочване на научноизследователската дейност.


 

WWW.POCHIVKA.ORG