Home Литература Франц Миклошич

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Франц Миклошич ПДФ Печат Е-мейл

Франц Миклошич

/1813-1891/

Франц Миклошич е роден на 20.11.1813г. в словенската област Щирия,с.Радомерш4ак,в околностите на Лютомер.Четири /според някои източници-шест/години по късно семейството се премества в Лютомер,където малкият Франц завършва основно училище.През 1824г. той продължава образованието си в гимназията в град Вараждин/Хърватско/,но след две години се прехварля в Марибор,където завършва гимназиялния курс.Тук Миклошич се запознава с един от бъдещите наи популярни словенски поети-Станко Враз.През 1830г. Той е вече студент във Философския факултет на университета в Грац,където изучава философия и право.Студентския период от живота му е свързан с много интересни контакти,тъй като по това време Грац е един от центровете на словенската интелигенция.Общуваики с интернирани поляци,миклошич успява да овладее до известна степен полски език.След завършването на университета,той е назначен за преподавател по философия и през същата 1837г. е избран за доктор по философия.

Изглежда,че преподаването на философски науки не задоволява Миклошич,защото през есента на 1838г. той вече е във Виенския университет,където през 1840г. получава още един докторат-по право и започва адвокатска практика.Друго събитие обаче се оказва много значително в неговия живот.Ощше при пристигането си във Виена по препоръка на свои приятели,той се представя на Б.Копитар.Тази нова връзка разпалва филологическите заложби на Миклошич.Намерили общи интереси,двамата скоро стават приятели и през 1844г Миклошич скъсва с адвокатството,прехвърля се на работа във Виенската дворцова библиотека,кудето работи и Копитар,и всецяло се отдава на славистични изследвания под ръководството на темпераментния си сънародник.

След рецензията за граматиката на Боп през 1845г. излиза първото зна4ително дело на Миклошич-„Корените на старословенския език по стар диалект”-етимологичен речник,обхващащ около 1300 коренни старобългарски думи,съпоставени със санскритски,германски,литовски,латински.Съчинението е плод на 3-4 годишен упорит труд над стари ръкописи,които авторът разделя на три групи-български/Колцовия сборник,Асеманиевото евангелие,Супрасълския сборник,Болонския псалтир,Манасиевата хроника/,руски и сръбски.Очевидно е,че на този етап от дейността си Миклошич още не е възприел „паномската хипотеза” на своя учител Б.Копитар.

През тези и следващите години Миклошич проучва достъпните старобългарски паметници с цел да подготви голям старобългарски речник.Спрециално внимание отделя на Супрасълския сборник,тъи като смята че паметникът е много стар /11в./ и е писан в родината на Кирилометодиевия език.Още през 1845г. той издава една част от ръкописа,съпроводена с бележки,с гръцки и латински превод,а през 1847г, излиза опще една част.Цялостно паметникът е издаден през 1851г.

През 1850г. Миклошич издава кратка граматика и речник на „старословенския език”.Една от основните задачи,които си поставя Миклошич,е написването на сравнителна граматика на славянските езици на основата на старобългарския език.Несъмнено той е имал предвид граматиката на Боп и по нейно подобие е искал да представи славянското езиково семейство,а конкретен повод е обявеният от Виенската академия анонимен конкурс за написване на сравнителна фонетика на славянските езици.През 1851г. фонетиката е представена /отпечатана през 1852г./и получава голямата пренмия на Академията.След отпечатването на фонетиката той продължава работата си по останалите три части-словообразуване,морфология и синтксис.През 1854г. излиза старобългарската част,а през 1856г. цялата сравнителна морфология-планираната трета част от сравнителната граматика на Миклошич.

Миклошич пътува няколко пъти в чужбина.През 1836 и 1842г той посещава Италия,през 1851г-Цариград/по Дунав и Черно море/,през 1852г-Франция и Германия,1856г.-Далмация и Черна гора.По време на последното си пътуване той успява да събере над 500 стари грамоти(Между тях една на цар Асен 1),която жключва помагалото по история на сръбски език и на кълтурата и политическия живот на сърбите(1858г)Интересът му към старите паметници не намалява.Той продължава да издирва,обработва и издава всичко,което смята,че ще бъде необходимо за  изучаването на славянските езици и литератури.Ще споменем допълнението към Колцовия сборник(1859г,),издаването на Несторовата хроника(1860г)и др.

Авторитетът на Миклушич непрекъснато расте.След проферското звание и академическата титла,през 1854г. той е избран за ректор на Виенския университет и за председател на Комислията за изпитванен на кандидати за гимназиални учители,а през 1864г. е назначен от правителството за член на Учебния съвет.Същата година императорът го награждава с орденът Леополд,което го причислява към благородниците.През 1868г. той става секретар на историкофилософския отдел на Академията на науките,през следващите години получава още много почетни звания,длъжности и награди:удостоен е с пражителствени ордени от Прусия и Русия,отвърден е за несменяем член на австрийския сенат и за придворен съветник,избран е за почитен член на редица чуждестранни академии и научни общества.Миклушич се радва и на призванието на колегите си славити от другите страни.

През следващото десетилетие(1871-1880)Миклошич окончателно довършва капиталния си труд-сравнителната граматика на славянските езици.

Активната изследователна деиност на Миклошич продължава и през последните години от живота му.През 1883г. излиза съчинението „История на звуковото отбелязване в българския език”,в което авторът излага познатите ни становища за фонетиката на новобългарския език с редица попълнения,като взема отношение и към правописа.

През 1883г. е честван 70-годишният юбилей на Миклошич.Той получава големи почести,знак на признание от почти всички научни общества в Европа.Определено може да се твърди,че Миклошич,единствен сред пионерите на славянската филология получава приживе израз на такова голямо уважение.през 1886г. тои отстъпва ръководството на славистичната катедра във Виенския университет на достойния си ученик В.Ягич,а пет години по-къано(17.03.1891г.)умира във Виена.

Изключително надарен,обладаващ пословично трудолюбие,миклошич създава епоха в славянската филология.Той поставя началото на сравнителната граматика на славянските езици и на балканологията,издига на жисоко научно равнище славянската лексикография,обработва и издава много старобългарски и среднобългарски писмени паметници.Големи са заслугите ми и към образователното дело.Сам преподавател,той подготвя за науката много свои достойни последователи,издава ценни учебници и учебни помагала.Голямо негово достойнство е трезвото преценяване на фактите.С малки изключения той не се  е поддавал на типичните за Възраждането силни патриотични чувства в ущърб на научната истина.Много от неговите наи значителни произведения жече навършиха 100 годи от издаването си,без да загубят научната си стойност.За големите заслуги той често е наричан баща на славянското езикознание и учител на славистите.

 

WWW.POCHIVKA.ORG