Home Литература Характеристика на Античната култура

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Характеристика на Античната култура ПДФ Печат Е-мейл

През епохата на Западноевропейския ренесанс, се установява мнението, че културата на древногръцката цивилизация е най-древната човешка култура. Днес е учебникарско достояние фактът, че преди възникването на Елада, в долината  на Нил  и междуречието на Тигър и Ефрат, са съществували първите човешки цивилизации: египетската и шумеро-вавилонската. Въпреки това старогръцката култура продължава да се смята за люлка на европейската цивилизация навярно поради своеобразието на гръцкото светоусещане: възвишена представа за човека и привързаност към родната земя.

¨                           Гръцката философия се развива в тясна връзка с науката и независимо от изкуството и религията.

¨                           Гърците придават особено значение на т.н. “пасифанес арете”- “видимата доблест” на човека, която се проявява във външния му облик и в поведението му.

¨                           Гърците отделят много време на “пайдейя” – възпитанието на човека-гражданин. В юношите още от ранна възраст се култивират качества, които трябва да ги приближат към съвършенство. Една от главните черти на този гръцки идеал е развитието на всички физически и духовни способности на човека. За постигането на този идеал немалко допринася и изкуството.

¨                           Да познаеш себе си гърците смятат за най-висша задача на своя живот.  За това говори още делфийският оракул; Пиндар приканва Хиерон: “Другите са велики в друго; върхът принадлежи само на царете. Не върви по-нататък! До тук спри погледа си!”

¨                           Гръцката религия възвеличава в божеството човешкото начало. Тя не познава храмове, в които да се събира общината, нито пък особената жреческа каста като посредник между боговете и хората, още по-малко вероизповедна догматика, подобна на старозаветната  юдейска или тази на египтяните. Гръцкият култ се отличава с простота и естественост. В храма гърците влизат, за да се поклонят на светинята, в лицето на статуята на божеството.

¨                           Изкуството в Древна Гърция е тясно свързано с религията и мита, но не така, както  в държавите на Изток. Гръцкото изкуство се създава в условията на разделение на труда, но въпреки това художниците не образуват затворена каста, подчинена на духовната и светската власт,  както на Изток. В Гърция изкуството е общонародно дело; не случайно в по-късно написания трактат “Държавата на атиняните” се казва, че народът прогонил  майсторите на гимнастиката и изкуството, защото искал сам да се занимава с тази работа. Гръцкото изкуство не е обикновен превод на измислени отнапред митове. Във всеки мит е заложено творческо вдъхновение, а гръцките легенди биват доразвивани и обогатявани от поети и скулптури.

Гръцкият храм –символ на гръцката култура

В сравнение с по-късните римски сгради и с архитектурата на новото време гръцката архитектура се отличава с прости строителни методи. Главната стойност на гръцкия храм е в художественото му съвършенство.

Култовото му предназначение и вътрешното му устройство са организирани като жилище, ограда, обвивка около статуята на божеството. Докато египетският Дом на Бога потиска с внушението за тайнствена непроницаемост, с контраста на мрак и светлина, със своята безграничност, която намира израз в самата издълженост на сградата, то гръцкият храм не крие нищо; неговите колони се издигат около целата, стените на целата обкръжават статуята на божеството, както черупката на ореха обвива и пази нежната му сърцевина. Голямата врата-вход единствена пропуска светлината и пада върху статуята насреща; в стрничните кораби e тъмно; богослужението се изразява в благоговейно съзерцание на неземната красота .

Обвивка на живо, органическо същество гръцкият храм е символ на самия човек. Той винаги e открит и достъпен за зрителя. Гьоте пише за храма в Пестум: “Само, когато се движим около тях или през тях, ние им вдъхваме същински живот.”

Гръцкият храм най-често увенчава някакъв хълм; когато е построен в долина с масивния си обем наподобява хълм;

Анимизмът на гръцкото мислене дава имена на храмовете, както на хората;

Тясно свързан с природата, която го заобикаля: небосвода се отразява във всичките си нюанси в гръцкия храм – оттук откритата му архитекгтура; за разлика от източните култури и тази на Египет, където се търси тайнственото, в гръцкия храм всичко е отворено, често дори без покрив.

Тясна  съгласуваност с човешкото тяло: за ядро – статуята на човек; за единица мярка при строежа – човешката стъпка; (и в стихосложението – поетическа стъпка); колоните – също наподобяват човешка фигура (източните – с растителни мотиви). Затова по-късно поетите сравняват дорийската колона с мъжка фигура, йонийската – с женска., коринтската – с моминска.

Древен Рим

Материалната и духовната култура, която се оформя и развива от края на I хилядолетие пр. Хр. до 5 в. сл. Хр. в Древния Рим обхваща територията на Западна и Южна Европа, Предна Азия, Северна Африка.

  • 8 - 4 в. пр. Хр. - култура на етруските; скулптура, живопис, приложни изкуства, самобитна архитектура, инженерни съоръжения.
  • 4 в. пр. Хр. - през периода на Римската република културите на италийските племена се изграждат въз основа на традициите на етруските и на древните гърци.

Предшественици на римляните на италийска земя са етруските [1]. За техния произход не се знае много.  Предполага се, че са дошли в Италия от Мала Азия по време на Първото велико преселение на народите в края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. Около средата на първото хилядолетие те имат самостоятелна култура, която е задължена на гръцката, но й отстъпва по сила и значителност. Много нейни своеобразни черти са залегнали в основата на римската култура.

Етруските вярват в богове, които си представят като загадъчни, невидими същества и винаги се чувстват под властта на тайнствени сили. Подобно на хората от Изтока тях никога не ги напуска страхът от мрачното царство на ада.

Трети век пр. Хр. - със завладяването на Средиземноморието италийската култура попада под влиянието на елинизма.

От 2 в. пр. Хр. започва формиране на римската архитектура и изкуство. 475 г.пр.Хр. - Римската империя включва много страни с различен етнически състав, икономическо и културно развитие. Еклектично обединяване и взаимно влияние на разнородни култури; реализъм, развитие на портрета - посмъртни маски, фаюмски портрет, исторически сюжети в изобразителното изкуство - Помпей. Градовете се изграждат по плана на римския военен лагер (с 2 взаимноперпендикулярни улици - декуманус и кардо). След въвеждането на римски бетон (2 в. пр. Хр.) и варов разтвор при тухлените зидарии строителните възможности се увеличават. Изграждат се богати вили и жилища с пищна украса, храмове и др. Обогатява се гръцкия архитектурен ордер (тоскански ордер, композитен ордер), широко се използват арката (ордерна аркада), куполът, сводът - Колизеят и Партенонът в Рим, термите на Каракала, инженерните съоръжения. Произведенията на римската култура се изпълняват от гърци, сирийци, малоазийци.

Културни постижения: литература (Хораций, Вергилий, Овидий, Менандър), философия (Марк Аврелий, Епикур), история (Тацит, Тит Ливий), ораторско изкуство (Цицерон), теория на архитектурата (Витрувий). Римската култура, която обединява, съхранява и развива под обща идея постиженията на различните култури през античността, създава основата, върху която се развива европейската цивилизация. Виж и римско изкуство.

Рим (Roma) е древна държава. За начало се счита основаването на гр. Рим от братята Ромул и Рем около 754-753 пр. Хр. 8-6 в. пр. Хр. - царски период; споменават се 7 царе; оформят се държавни институции, възниква робството. 509г.пр.Хр. - изгонен последният цар Тарквиний Горди; установена република; политическата власт е на патрициите. 509-264 пр. Хр. - борби на плебеите за изравняване по права с патрициите; оформяне на нобилитета (4 в. пр. Хр.). 3 в. пр. Хр. - хегемония на Рим в Средиземноморието. 264-133 пр. Хр. - Пунически войни с Картаген; Рим се превръща в световна държава - римски провинции в Южна Европа и Северна Африка. 2-1 в. пр. Хр. - концентрацията и засилената експлоатация на роби в латифундиите и другаде довеждат до Сицилианските въстания на робите, въстанията на Спартак, на Аристоник и др. 1 в. пр. Хр. - нараства ролята на армията (Сула, Марий, Помпей Велики); в резултат на гражданската война управлява Цезар; по-късно е установен принципатът на Август (начало на Римската империя). 2 в. сл. Хр. - най-голямо териториално разширение при Траян. 3 в. - криза в римската робовладелческа система. 4 в. - установяване на домината (Диоклециан и Константин I Велики); временна стабилизация. 395 - Теодосий I разделя империята на Източна Римска империя и Западна Римска империя; зараждане на колонàта. Въстания на местното население и варварски нашествия. 476 - германския твожд Одоакър сваля император Ромул Августул. Източната Римска империя (Византия) съществува още около 1000 г.

К

огато римляните покоряват Гърция, те били изминали дълъг път на развитие и вече притежавали своя самобитна култура.

През многовековното си съществуване Рим изминал твърде сложен път на развитие. Затова и римската култура има по-сложен и по-многослоен характер от гръцката. В тази култура официалните държавни тенденции на елинизираното общество се сблъскват с вкусовете на народа, коренящи се в далечното италийско минало.

Принципат - форма на монархия в Древния Рим, установена през 27 пр. Хр. от Октавиан Август. Запазват се републиканските учреждения, но властта фактически принадлежи на принцепса, който обединява държавните и жреческите длъжности за неопределено време. Принципатът съществува до 284. Заменен с домината.

Август (Augustus) Гай Октавиан (63 пр. Хр. - 14 сл. Хр.) Римски император (от 27 пр. Хр.). Племенник на Цезар; осиновен от него в завещанието му от 44 пр. Хр. и получава името Гай Цезар Октавиан. С Марк Антоний и Марк Лепид образуват II триумвират (от 43 пр. Хр.). През 36 пр. Хр. отстранява Лепид. Приближеният му Агрипа през 31 пр. Хр. разгромява флота на Антоний и Клеопатра при нос Акциум, завладява Египет и завършва гражданската война (43 - 31 пр. Хр.), започнала след смъртта на Цезар. През 27 пр. Хр. Август установява принципата - формално запазва републиканските учреждения, но съсредоточава в ръцете си военната и гражданската власт; получава от сената почетна титла август ("възвеличен"). Разширява римските владения. Посмъртно е обожествен. Месецът, през който умира, е наречен август. Наследник на Август е осиновеният му син Тиберий.

Триумвират - в Древния Рим съюз от трима политически и военни дейци (триумвири) с цел да заграбят властта. I триумвират - на Юлий Цезар, Помпей и Крас, сключен през 60 пр. Хр.; II триумвират - на Антоний, Лепид и Октавиан Август, сключен през 43 пр. Хр. Триумвиратите подготвят прехода към империята.

Римско изкуство - изкуството на територията на Древния Рим, възникнало на основата на древногръцкото изкуство, древноримските и етруските традиции. Влияние върху римското изкуство оказва и културата на племената, населяващи територията на държавата. Изкуството на етруските достига разцвет през 7-5 в. пр. Хр. Строят се укрепени градове, гробници, храмове, инженерни съоръжения (мостове, канали, тунели), атриумни жилища. Представителните сгради и гробници се украсяват с монументална живопис, теракота, скулптура. През периода на Римската република се асимилират културите на италийските племена на основата на етруските и гръцките традиции; влияние на елинизма. Въвежда се римският бетон (2 в. пр. Хр.), използва се варов разтвор при тухлените зидарии, увеличават се строителните възможности. Портретната скулптура възниква в тясна връзка с погребалния култ и се отличава с индивидуална характеристика. През периода на Римската империя архитектурата достига разцвет (Пантеонът в Рим). Изграждат се форуми, триумфални арки, терми, амфитеатри (Колизеят), богати атриумно-перистилни жилища и вили, многоетажни жилищни сгради ( инсули ). Използват се арки, аркади, сводове, куполи, архитектурни ордери. Развива се паметниковата скулптура (конна статуя на Марк Аврелий), исторически релеф (Олтар на мира, Траянова колона). Живописта е с декоративен характер (имитация на мраморна облицовка, пейзажи, битови сцени, архитектурни детайли) - стенописи в Помпей и Херкулан. Приложни изкуства - глиптика (геми и камеи), златни накити, сребърни съдове, мебели от бронз и дърво. Виж и римска култура.

Римското изкуство се отличава с голяма разнородност и пъстрота на формите: пламенния Катул, редом със сдържания Хораций, словоохотливия Тит Ливий наред с образеца на сбитост Тацит, строгата пъстрота на инжинерните строежи, редом с ослепителния разкош на императорските дворци, идеалната красота на Антиной редом с мъжествената правда на семейните портрети.

Всички тези контрасти се появяват понякога в един и същи период. Въпреки това римското изкуство си има своите характерни особености:

РИМСКАТА РЕЛИГИЯ се различава от гръцката.  Римляните не познават олицетворените богове със свой собствен характер и съдба – богове като шумното и весело население на Олимп. Римските богове са символи на отделни видове човешка, преди всичко обществена дейност. Има богове, които ръководят съдбата на хората и защитата на държавата, богове на успеха и добродетелта, на мира, на целомъдрието и т.н. Всички те са продукт не на живото въображенвие (както повечето богове на гърците), а на разума, извлякъл тия общи символи от многообразието на живота.

Гръцката религия се отличава с естествената простота на външните си форми. Римската от самото начало придава  голямо значение на ритуала и то строгия ритуал, в който се проявява общественият, държавният смисъл на култа.

Значителна роля в римската религия играят жреците и оракулите. Те имат своя каста – т.н. авгури, защитавани с протекциите на императорите.

Държавническите начала  на древната римска религия съдържа вече предпоставките за по-сетнешното обожествяване на държавния глава по време на империята.

В Рим индивидът се обособява и се противопоставя на държавата, чието властно влияние се чувства във всички сфери на живота

РИМСКАТА ДЪРЖАВА се слави със своята система на управление, с администрацията си, с ясните взаимоотношения между личност и държава, зафиксирани в известното римско право.

РИМСКОТО ВОЕННО ДЕЛО упражнява голямо влияние върху целия римски живот. Римляните са войни по призвание. Армията съставлява основата на римското световно господство. Върховната враст е съсредоточена в ръцете на преуспели пълководци. Дори римските градове се строят по образец на военен лагер.

РИМЛЯНИТЕ ИМАТ ЯСНО СЪЗНАНИЕ ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА СИ МИСИЯ.

ПРАКТИЧЕСКИЯТ ДУХ НА римската култура се проявява във всички области:

¨                           риляните не развиват художествения мит, а историческата наука;

¨                           те не се занимават с философски умозрения, а с въпросите на житейския морал;

¨                           римската литература се славr не толкова със своята поезия, колкото с прозата си. Не случайно Цицерон учи: отначало речта да бъде съвсем конкретна, а после да се подлага на риторическа обработка. Вергилий пише първо съчиненията си в проза, а после ги преработва в ситхове. Скулпторът първо снема маска от умрелия, а след това и придава художествена форма.

Трезвата проза на живота лежи в основата на всяка дейност, което не пречи да се създава култура.

Решаващо влияние върху най-ранното художествено творчество в Рим оказват реалистичните тенденции на елинистическото изкуство. В областта на театъра това са комедиите на Плавт с техните остри социални характеристики и сатирично изображение на човешки слабости и пороци. Материалистическият светоглед намира пълен израз в поетичните образи на Лукреций. В името на правдивото изображение на чувствата Катул разчупва старите форми на любовната поезия. Цицерон, пламенен поклонник на идеите на гръцката хуманност, търси да излее цялата страстност на своя темперамент в хармоничните форми на ораторската проза.

Епохата на Август продължава започнатото през републиканската ера, но бурните години на гражданската война оставят своя отпечатък върху изкуството. В него липсва простотата и естествеността на гръцката класика, то е проникнато от сдържанист, съзнателност и самооблазание. Това проличава в творчеството на поетите от т.н. Златен век на римската литература.

Златният век на римското изкуство е свързан с имената на Вергилий, Овидий, Хораций.

Вергилий (Vergilius) Публий (Публий Вергилий Марон) (70-19 пр. Хр.) Римски поет. Преплита епикурейски и идилични мотиви с политически проблеми, идеализира Римската империя. Пасторални песни "Буколики" ("Еклоги"), дидактична поема "Георгики" - възхвала на селския труд и живот, героичен епос "Енеида" - влияе за създаването на националния епос на европейските народи.

Овидий (Ovidius) Публий (Публий Овидий Назон) (43 пр. Хр. 17/18 сл. Хр.) - римски поет. Изпратен в изгнание от император Август в Томи (днес Констанца, Румъния). Творчество с изящен стих и игриво остроумие. Любовни елегии, сборник с любовни писма на митологични героини, псевдодидактични поеми, митологична поема "Метаморфози" (15 книги), поема "Празници" (описания на римски обреди, празненства и церемонии; 6 книги). В изгнание написва "Скръбни елегии" (5 книги) и "Писма от Черно море (Понта)" (4 книги).

Хораций (Horatius) Квинт (Квинт Хораций Флак) (65-8 пр. Хр.) - Римски поет. В изтънчената си интелектуална поезия отразява обществено-политическите противоречия при крушението на републиката. Сборници "Сатири", насочени главно срещу човешките пороци; "Оди" - нов римски поетически жанр, делото на живота му; "Писма" (2 книги) - в трактата "Поетическо изкуство" излага естетическите си възгледи за творчеството и твореца, които стават теоретична основа на европейския класицизъм. Хораций проповядва житейска мъдрост и умереност в епикурейски дух.

Сребърният век е времето от смъртта на Октавиан Август до края на управлението на имперетор Траян. С римската република окончателно е приключено. Свободата на словото изчезва. Закон е думата на императора. Писателите започват да показват вътрешния мир на човека, неговите потайни мисли и чувства. Залязва величието на античния свят, но залезът е не по-малко красив от изгрева. Доказателство за това са съчиненията на Сенека, Лукан, федър, Марциал, античния роман.

Н

е само  късноримското, но и цялото изкуство на Рим бледнее в сравнение с изкуството на Древна Гърция.

В Рим изкуството заема по-скромно място. Тук липсва онова одухотворено майсторство, оня развит, безупречен вкус, характерен за Гърция. Целостта, единството на гръцкото творчество остават чужди на винаги склонните към еклектизъм римляни.

Римското изкуство е естествено продължение на гръцкото; не винаги е лесно да се прокара граница между литературата на елинизма и римската литература. Идеята за хуманизма, която Рим  наследява от Гърция вдъхновява най-добрите измежду римляните. Високите културни постижения на малките гръцки градове са подложени на изпитание, когато трябва да се “пресадят” в жизнената практика на една световна сила като Рим. Но Рим се оказал достоен за тази задача.

Идеята за човека получава в Рим по-конкретно съдържание. Освен това римското изкуство получава много по-широко разпространение, както между  римското население, така и сред пръснатите по цялото средиземноморие колонии. Под натиска на варварството римското изкуство е върнато назад в развитието си, но все пак неговото наследство се запазва. Цялото Средновековие и дори Новото време, като се започне от Ренесанса, дължат на Рим онова, което знаят за Гърция. С римското изкуство завършва историята на античното изкуство.

Днешният човек, следвайки Ренесансовата традиция, възприема античните хора като свои духовни предци, като идеал за мъдрост и нравствено съвършенство. Те обаче не са толкова идеални. Аристотел напр. Пише: “Човек не може да живее без оръдия на труда. Едни от тези оръдия са одушевени, дреги – неодушевени. Робът е одушевена собственост и най-ценното оръдие.”

Обръщайки поглед към Античността трябва да помним, че ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА АНТИЧНИЯ ЧОВЕК се определя от  РАЗУМНОТО НАЧАЛО над волевите пориви, СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ПОКОЙ И УСТОЙЧИВОСТ над влечението към движение. Слабо развито историческо мислене и склонност към инперсонално себеизразяване (той е част от рода, от полиса, от семейството, от държавата).

От тук и способността на античните хора да претворяват богатата житейска действителност в  прекрасни ЗАВЪРШЕНИ ФОРМИ, обърнати навътре, към центъра – там където е равновесието – античният афинитет към мярата.


 

WWW.POCHIVKA.ORG