Home Литература Наблюдения върху публицистиката на Янко Янев в списание Златорог през 30-те и 40-те години на 20век

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Наблюдения върху публицистиката на Янко Янев в списание Златорог през 30-те и 40-те години на 20век ПДФ Печат Е-мейл

През 1919г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към изучаване на философия и история. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема „Живот и свръхчовек“.

След завръщането си в България работи в библиотеката на Софийския университет от 1923г. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение.

След 1934г. се установява в Германия, където чете лекции по културна история на България в Берлинския университет.

Публикува статии и рецензии в списание „Българска мисъл“, „Листопад“, „Училищен преглед“, „Златорог“, „Отец Паисий“, „Стрелец“, „Пряпорец“ и др.

Автор е на книги с поезия, есеистика, философия. Сред по-известните са: „Антихрист“(1926г.); „Върху националното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел“ (1927г.; 1996г.); „Хегел. Личност, съдба, философия“ (1928г.; 1996г.); „Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес“(1928г.); „Димо Кьорчев. Художествена биография“ (1932г.); „Петър Чаадаев – Личност и философия“ (1932г.); „Героичният човек“ (1934г.); „Образът на младото поколение“ (1935г.), както и на редица книги, публикувани в Германия: „Der Mythos auf dem Balkan“ (1936г.); „Sudosteuropa und der deutsche Geist“ (1938г.); „Demonie des Jahrhunderts“ (1939г.) и пр.....

Загива по време на бомбардировките над Дрезден от съюзническата авиация на 13-ти  срещу 14-ти февруари, 1945г.

Представител е на българското ницшеанство и неохегелианство.

Философските му възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българската литература (пише и издава статии и монографии за Димо Кьорчев, публикува статии за д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов), проповядва философията  на Ницше. Поради това и в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки автор.

Я. Янев е интерпретатор на немския класицизъм и романтизъм – автор е на публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в списанията „Българска мисъл“ и „Златорог“. Автор е, също така, на книги с поезия, есеистика и философия.В настоящата разработка ще бъдат изложени някои наблюдения върху публицистиката на Янко Янев в списание „Златорог“ през 30-те и 40-те години на 20 век, а именно: „Пробуждане“(1931г.); „Хегел и нашето време“ (1931г.); „Душата на Европа“ (1932г.); „Изток или запад“ (1933г.); „Героичният човек“ (1933г.); „Философия на родината“ (1934г.).

На пръв поглед, и ако съдим по заглавията, статиите изглеждат доста разноречиви. Във всяка една от тях основната тема е диференцирана, но освен това в структурата й се появяват и други тематични ядра, които могат да се изолират като организиращи и за другите есеистични творби на д-р Янко Янев.

Статиите са подчертано есеистични, силно философски; тематиката – историческа и културологична. Представят се проблеми, актуални за обществения, културния и политическия живот през 30-те години на 20 век. Предават се най-непосредствено душевни и духовни преживявания. Излагат се тълкувания върху съвременни обстоятелства, размишления върху важни въпроси от национален и общоевропейски план. Твърденията са защитени убедително, подкрепени от сериозни аргументи и неоспорими факти. В тази насока често се използва риториката като похват.

Първата статия, която ще разгледам, е статията, посветена на Хегел по случай 100-годишнината от смъртта му.

Голямата историческа фигура в европейската философия, на която Янко Янев се доверява и от която се вдъхновява. Статията „Хегел и нашето време“ излиза първоначално в 10 книжка на списание „Златорог“ през 1931г.

Авторът определя Хегел като съвременен, актуален, чиято философия е разпространена не само в Западна Европа, но и в славянските страни, и то най-вече в Русия. Интересът към Хегел и тази философия е обясним, според Янев тя предлага спасителната алтернатива на така теоретизираната философия на западноевропейската цивилизация, поради това, че тя съдържа в себе си принципа на творческата инициатива, т.нар. „творчески дух“. Според Янев това е факт – философията на Хегел бива извикана за живот, защото само тя би могла да спаси културния свят от така приближаващата го катастрофа. Възраждането на хегелианството не е свързано само с някакво научно движение, тъй като извира от дълбините на „разуверената европейска душа“.Тук критикът подчертава, че за да разберем Хегел днес, не е нужно само да излезем над него и да го преодолеем, но и да го преобразим заради собствените му принципи. Хегелианец да бъдеш, според Янев, означава да бъдеш повече от „правоверен последовател“ на диалектическото мислене. Това е да бъдеш и против и самия Хегел; против и философията. Янев призовава към превод на хегеловите параграфи на един съвременен език и към тълкуванието им съобразно актуалните духовни обстоятелства. В тази философия се съдържа лекарството за всичкия проблем на съвременния човек – проблема за свободата, проблема за културата, продължава Янев. Сега Европа има нужда от тази философия на безграничния идеализъм и славословие на свободата, само тя би могла да оправдае разрушителния патос на революцията.

Той е философът на революцията, най-опасният и безогледен проповедник на деструкцията; най-големият защитник на отрицателното начало. Поради това и тази философия е повлиявала най-вече  руските диалектици. Но все пак упадъкът на последната цивилизация и опустошителното й дело над всички области на съзнателния идеен живот е най-важният мотив за необходимоста от хегелианството и неговото възраждане. Проблемът с най-голяма значимост за Хегел е конкретността на човека като изява на абсолютното и самознаещо се съзнание, една проява на свободата. И затова, според Янев, той е пръв критик на съвремието и пръв съдник на тази цивилизация на материализма, на едностранчивия социализъм, на анархията в сферата на държавните дела и политиката, на безплодната ученост.

Според д-р Я. Янев честването на 100-годишнината от смъртат на Хегел трябва да бъде доста по-значима за славяните, защото тази философия най-много от всички други отговаря на жизнените им сили и религиозна същина и тя е, която най-сигурно би могла да съдейства за избистрянето на славянския мироглед – метафизиката на Хегел би спомогнала това.

Силно метафоричната статия „Дущата на Европа“ първоначално излиза в книжка 1 на списание „Златорог“ през 1932г.

Тук присъства мотивът за мъртво – оживотвореното човешко присъствие.

„Душата на Европа. Тази стара душа, с хиляди преображения, с хиляди маски на величието и позора; душата, в която са бушували бури и която е затихвала в гробно мълчание цели векове; душата на светци и алхимици; душата, която днес стои заключена в някаква всемирна архива, отрупана с прах и проядена......... Днес тази душа е разтревожена и слисана като никога; по-слисана е от епохата, когато падна империята на Рим“

„.........душа на пантеисти и нихилисти, на въжеиграчи с разсъдъка и с онова велико тайнство, което на тоя разкъсан континент би могло да носи името религия“

Тази стара душа сега е слисана пред възможностите на революционното начало. Тук авторът твърди, че никога в жилите на Европа не е стихвала тази жажда за революции. Така е, защото човекът й винаги  е бил окован, но все пак неунищожим, гордият и божествен човек, който е отстъпвал досега пред насилия и се е примирявал с неправдите на онези, които са проповядвали илюзии, вместо истина, днес възстава.

„Днес се чува викът, че Европа умира. Но в дъното на днешната криза се крие не само разстройството на световното стопанство и неговите парадокси. В дълбочините на стопанската криза се крие всъщност кризата на човека и кризата на свободата. И часът за революция е настъпил, революция не само на пролетарията, а на самия исторически дух.“

Антропоцентризмът, рационализмът, индивидуализмът, достъпността на този свят, едноизмерността му са градивните черти на тази европейска цивилизация, но именно те подкопават основите й и я сриват днес. Тази цивилизация контрастира на всички останали с тези си черти. Вън от съмнение е, че тя е създала необкновени духовни ценности, според автора.

Но оказва се, обаче, че същите тези градивни елементи, с които европеизмът триумфира като цивилизация по целия свят, са и негови основни рушители. Така авторът изтъква парадокса за безнадежното битие в един на пръв поглед чудесно устроен свят.

„Безкрайна е трагедията на европейската душа, която непрестанно се е мъчила да се избави от бремето на теоретичните хипотези, на схемите, изнамерени, за да попречат на нейното пробуждане.“

Втората част на статията е с по-явно политически насоки. Днешна Евпора се забелязва с проекти и договори. Липсват практическите решения, и то в такъв момент, когато народите очакват не бърза, а светкавична намеса, продължава авторът. Историята на западния човек навлиза в нова фаза. Това е  срещата на Европа с Русия, на национализма с болшевизма, на абсолютната държава с класовата диктатура и на Хитлер с Ленин. Според д-р Янев руската стихия отдавна е пробила в дълбочините на Европа и е започвала да влияе върху съществуването й. Но тази стихия бива оттласната от националната опозиция с всичките си национално вдъхновени потомци на идеята за нацията като невидим гений, митическа сила, живееща и просветляваща се чрез себе си. Поради това и Европа е така близо до славянската стихия и шанса за победа на национализма е голям. Затова съдейства и упадъкът на европейската демокрация. А такава всъщност, за Янев, никога не е осъществявана напълно, защото тя некога не е била способна да се справи с инстинктите на тълпата и да укрепи всеобщ дух на държавата. А „победата на национализма ще означава победа на разума над мнозинството, на силата над сигурните методи, на държавата над словесните конфликти.“

По-добрата форма на управление е държавата, мислена като национален организъм, т.е. единство на всички първични елементи, които изразяват същността на народа, начало и край на неговата история. Така че, настоява Янев, държавата въобще не е случайна организация, нито формална гражданска общност, която служи на инетресите на отделната личност.

„Тя е безусловна самоцел и единствена възможност за осъществяване на творческия и свободен живот. Тя е въплъщение на нравствените сили на нацията, нейната висша действителност и затова не е чудно, че един от най-големите философи на романтизма отъждествява държавата с абсолютния или божествен дух.“

Някои от подхванатите теми в „Душата на Европа“ откриваме и в следващите статии.

В статията, излязла през 1931г., в книжка 5 и 6 на списание „Златорог“, а именно подчертано културологичната статия „Пробуждане“,  засяга темата за ролята на славянството в развитието на съвременна Европа. Текстът й е сред златните страници на българската публицистика.

Това е една апология на славянския дух. Тук авторът говори за неговата градивност, което силно контрастира на западноевропейската философия, според Янев – философия на примирението и рефлексията. Отново се засягат въпроси относно изграждащите елементи на западната философия и западноевропейската цивилизация.

„Че отрицателното начало няма никакво значение за оправдание на човешкото битие – това е основният възглед на всеки рационализъм, на всяко учение за примиряването на човека с формите на отвлечения и общоважен разсъдък.“

„Всяко заключение, към което се стреми логическото мислене, има за цел да създаде формата на безусловната примиреност.“

„Идеалът на примирението е обуславял, с една дума, развоя на разсъдъчния живот и по негова власт историята на духа се превърна в история на силогизми.“

Идеята за живота като изкупителен процес Янко Янев обяснява с християнската религия. Статията става все повече философска и културологична. Продължава се темата за рационалността и формалността на западната цивилизация. Тук авторът разобличава същността на тези формализиращи процеси на западния разсъдък, като отношението му е демонстративно отрицателно. Целият организъм на западния живот, продължава Янев, не е в действителност никакъв организъм, а труп, в който всичко почива на необходимост и следствие. Безогледното формализиране на живота, пише той, се разви до там, че дори най-чистите преживявания на човешката душа, които имат значение в тяхната девственост, само в тяхната космическа простота, бяха пренесени в царството на логическите сенки. Девственият човек никога не е господствал в Европа. Критикува се остро формализирането на религията, самата религиозна потребност е  била обуздавана чрез закони и церемонии, заявява критикът и твърди, че с напредъка на научното мислене религиозният човек все повече и повече е изчезвал, докато най-сетне е престанал да същестувва, преобразен цял в проблема на своята собстевна вяра. Така вписана в цивилизацията, релгията драстично започва да се променя. Загърбват се първоизворите, Божието слово и християнските ценности. Авторът обръща внимание и на моралът и нравствените ценности на западния човек. Тук той изказва съжалението си за това, че тази етика е обща, в нея отсъства реалният човек и реалната воля.

„Всички етически определения на запад почиват на предпоставката, че само рационалното може да осмисли съдържанията на нравствения живот; от тук изхожда етиката на европейския свят.“

В разкриването на тези заблуди д-р Янев стига до извода, че: „и други култури са познавали формалното начало, но никъде то не е господствало над живота така самовластно. Формата стана култ, а живият живот се смяташе за нещо неразумно, що на всяка цена трябва да се преодолее и осмисли чрез отношенията му към общите значения на разума.“

Особено разрушително, изтъква д-р Янев, е действал рационализмът в областта на религията, която почива изключително на индивидуалното и самооткрито чувство за святото и нуминозното.

Следва един от най-емоционалните пасажи в статията, където Европа получава и своето олицетворение.

„В упоението на тази жажда Европа е живяла и продължава да живее, докато се строполяса под тежестта на своите каменни кули. Европа, блудната, погрозняла и освирепяла от страст да убива всичко, което не се повтаря и което няма звъна на желязото. Детското и невинно начало там е било винаги само спомен. Там е царувал омагьосаният от числа вампир.“

По-нататък философът се опитва да намери някаква спасителна алтернатива, розрешение на този колосален проблем. Като такава Янев сочи славянския дух и по-конкретно руския, който винаги се е борил срещу рационализма и отвлечените форми, за освобождаването на действителния живот от всякаква отвлеченост, от всякаква призрачна разсъдъчност; търсил винаги изворите на светия и първичен живот.

„Славянството е всемирна воля. Не е пророчество, ако се каже, че от там ще дойде спасението на света.“

С тази оптимистична перспектива завършва тази дълбоко философска статия.

Темата за възвръщането на българите към мита за народния дух, чрез който ще преодолеят вековното си лутане между една или друга чужда ценност е разгърната в статиите под заглавия „Философия на родината“ (1934г.) и „Изток или запад“ (1933г.).

„И тъй, застанали между два свята – пред нас остава единствен път – пътят към самите нас: път към изкупление на варварството, към собствен подвиг и собствена жертва.“

Текстът „Изток или запад“, който първоначално излиза в книжка 4 на списание „Златорог“ е текст – огледало на съвременната българска действителност и по-точно – ясен израз на възприемането й. Тук могат да се открият горчивите размисли на философът – критик за кондицията на българския народ.

„Никога нашият народ не се е намирал в такава безпътица, дори когато е падал под чуждо иго. Това не е случайно, то не иде от вчера, то е подготвено отдавна; целият ни културен и политически живот се е стремял с главоломна връзка към това обезпътяване, към тая криза на бълраското национално самосъзнание.“

Тук символът на безпътицата се противопоставя на посочените в заглавието насоки изток – запад. С изток и запад Янев очертава хоризонта на търсенията. Постигането на историческата цел става гаранция за въвеждането на порядък, защото проблемът тук не е толкова дискутираният упадък на ценностите, колкото кризата на българската идентичност.

Националният дух се проявява в действията, в съдбите на народите и държавите и не подлежи на никакво дефиниране. Според Янев основната му черта е метафизичният, божественият характер. В статията се набляга на това, че българският дух, обогатен с метафизичен елемент, също част от божественото, тепърва трябва да се формира напълно, в бъдеще.

Другите градивни елементи на идентичността се търсят в сферата на културата.

Безпътица – Изток - Запад е своеобразната линия, по която се движи авторът. Негативно е отношението му към безпътицата, синоним на постоянно лутане и на съвременното състояние на политическия и културния живот.

„И ако искаме най-сетне да разберем себе си и да се избавим от сомнамбулното състояние, в което изпада всеки народ, когато започва да прилича на сбирщина, на маса – трябва да погледнем пред очите си и да видим по кой път да тръгнем. С това самосъзнание трябва да започне нашият исторически ефект. С него ще започне съществуването ни като национален организъм, ще започне нашето възраждане.“

За това е толкова важен изборът да бъде в правилната посока, да се поеме пътя към това.

Въпросът в заглавието на статията препраща към онази често използвана метафора за българската култура - „кръстопътен човек“.

С чувството за някакъв прелом, за съдбовна промяна започва статията „Героичният човек“, излязла в 6 книжка на списание „Златорог“ през 1933г.

Примирен пред неспирния устрем на историческия дух, но не и безразличен към това, че творческия дух ни напуска, авторът предчувства, че предстои създаването на нови форми, свързани не само с организма на отделни народи, но също и с развоя на цялото човечество. Но затова е толкова нужна появата на новия героичен човек. А кой е героичният човек? Героичният човек е естетизирана фигура, персонификация на решимостта, действието, на безстрашието и вярата в живота, това е волевата личност на новото време.

„Героичният човек изхожда от бездната. Това е началото на неговото благословение. Той не е свързан с никакви традиции, с никакви норми и затова лицето му е обърнато винаги към изгрева на слънцето, към неспирно подновяващата се тъкан на живота....... Той е противник на всякакъв демократизъм и примирение; ненавижда компромиса и равенството..... Той не се бои да пристъпва по ръбовете на зинали ями, да танцува из невиждани усоища. Той е човекът на опасното. В тоя смисъл героичният човек е начало но новото историческо движение; той е мировият подвиг и новото изкупление на света.“

Текстът на статията е посветен на проблема за българската личност и повече за нуждата на съвремието от личности.

„Това е, от което ние имаме днес най-много нужда, което трябва да се постави над много други въпроси, защото без героична воля никога не ще може да се превърне един народ в нация и да заживее като необходим елемент в състава на човечеството.“

От това има нужда България и света, смята Янев. Не от кръстопътни хора имаме нужда, а от героични.

Като цяло статията е пропита от оптимизъм.

„Ние имаме нужда от една етика на съдбовния или героичен човек, колкото и опасно да изглежда това......... С тази етика ще се отърсим най-сетне от наследената си стадност и постепенно ще се приближим към оная философия на подвига, която единствено може да ни освободи от хилядолетното робство и да ни вдъхнови за нов и красив живот.“

Нишката за необходимостта от ценното присъствие на личността продължава и в статията „Философия на родината“, появила се за пръв път в книжка 6 на списание „Златорог“ през 1934г. Статията е изцяло посветена на националното възраждане. Зад нея стоят сериозни философски разбирания за националната идентичност и нейните ценности. Всичко това обаче е поднесено в един широк културен контекст. Текстът е изпълнен с множество метафори, предлага се една утопия. Тук традиционните патетични представи за родното – като дълг и георгафско – пространствена иднетификация се представят като неадекватни, лишени от всякакъв смисъл и ценност. Предлага се едно тълкуване на родината през различните понятия и концепти.

Авторът утвърждава понятието – родина – преди всичко като „трагическо чувство“ и „пространство, преживяно като събда“. Родината, твърди д-р Янев, съществува над времето и извън пространството, въпреки че се проявява чрез тях.

„Съществуваща във времето, тя е извънвременна. Тя е само едно нуминозно съзнание за абсолютната привързаност и неотклонимост към нещо, от което всичко изхожда и в което всичко се връща.“

Родината за автора е свят на воля и представа. Затова родината е „невидима“, но би могла да се почувства като „одежда“.

„Това невидимо, ирационално съществуващо пространство може да се яви пред очите ни като стръмна камениста страна; в него може да виждаме катедрали или да слушаме морски бури; погледът ни може да се губи в ширините му или да се катери по настръхнали урви. Но това, що виждаме, не е родината, а нейната одежда.“

Образът на ирационалната, извънвремева родина, чиито външни форми са ландшафтът и просторът, се допълва и разширява в следващия пасаж през носталгичното чувство.

„Най-старите мъдреци са учили, че всички неща се връщат един ден там, отдетоса излезли, дето са се родили. Всяко отпътуване свършва със завръщане.“

В последната част на статията Янев не пропуска възможността да припомни за нахлуването на покваряващата цивилизация и нейните безпощадни към човека условия. В противовес на топлите думи за родината, тук той представя с ледена хладнина безскрупулната същност на цивилизацията.

„Цивилизацията е универсалистична и рационалистична; тя не извира от една земя, не носи дъха на никаква природа и ритъма на никакво чувство. Тя няма родина; затова е безкръвна и безплеменна.“

С така направената съпоставка авторът обобщава, че с нахлуването на човека в цивилизацията и на цивилизацията у човека, винаги настъпва упадък на чувството за родина.

Много емоционално и убедително Янев изобразява неестествените за живота на човека урбанистични условия и обяснява това, което ще изгуби той заедно с усещането си за корен и родина когато „широкият божи свят“ се превърне в негов дом и негова родина.

„Интернационализмът е модерно номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче никога не създава нищо. То живее с чужд труд и с чужда мъка.“

„Без родина светът е без субстанция, човекът без органическа основа, животът – поток, който се разлива в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и бих казал метафизичната съдбовност, която убославя чувството за родината.“

Публицистиката на д-р Янко Янев в списание „Златорог“ през периода 30-те години на 20 век си поставя разнородни цели. Отразяват се и се коментират текущи изменения, на които е била подложена обществената структура. В обсега на интересите на Янев влизат литературни, философски, културни, обществени и политически въпроси относно променящия се облик на родната и световната сцена.

Като последица от все по-настъпателната европеизация, традицията бива схващана като област, подложена на метаморфози и иновации, от тук и предприемането на опитите за дефиниране на народния дух чрез разглеждането на проблема за колективното. Желанието за откриване на достойно място на българите в световната карта ражда горчиви размисли за безпътицата, а страхът от засилващият се европеизъм провокира безпощадната критика към последната цивилизация.

 

WWW.POCHIVKA.ORG