Home Литература Благородството в разказа По жицата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Благородството в разказа По жицата ПДФ Печат Е-мейл

Благородството на Моканина

В разказа "По жицата" Йордан Йовков описва огромната мъка на

Гунчовото семейство.Моканина, добър и благороден човек разбира,

съчувства и страда от нещастието, сполетяло това семейство.Още

неразбрал какво тежи на сърцето на Гунчо, Моканина го посреща

сърдечно, с много топлота и внимание.Пред него се изправя

"висок' и "едър" човек, "планина".Овчарят веднага забелязва, че

непознатият е сиромах:"Ризата му само в кръпки", поясът му

"tqloto mu e suho xaxaxaxa

Гнчо има само едно останало живо дете, вече девойка,

двайсетдогишна.От залъка си отделя, за да и купи нещо, гледа я

като очите си, но от известно време чедото му вехне.Един ден

споделила с майка си, че всичките и дружки се изпоженили, а тя

още не е.Моканина се намесва с успокоителни думи.В синхрон с

преживяванията на Гунчо, наблизо пощо жетвар.

Това лято бащата Пуска Нонка с другарките си да отиде да

жъне.Вечерта тя ляга между снопите и заспива.По едно време

момичето усеща нещо студено на гурдите си-змия.Моканинът

съчувства и се тревожи:"По жътва става туй...Ама да я е ухапала,

не я е ухапала, нали?" От тогава детето вехне. Докторите са

безсилни да и помогedri mazolesti hhhhцели снопчета бели

коми".Проницателният поглед на Моканина долавя, че всеки бял

косъм е "белег на една грижа"

Досущ бяла!Моканина е безпределно учуден. Жицата е увиснала от

лястовиччертае лошата орис

Моканинът разбира, че му...........

я видите чедо, ще я видите и вие.Аз с очите си я видях, бяла

такава, бяла.Ще я видиш и ти".И от цялото си сърце се моли и

благославя:"Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш..."остава нищо скрито. Пред добруджанския овчар е застанал един от онези сиромаси , на които целият живот е мъка и борба с неволята. Това е дълбоко запечатано във външния портрет на Гунчо, видян през погледа на Петър Моканина : “.... ризата му беше само кръпки, едро и неумело шити, поясът оръфан, потурите също. Беше бос. “ Тези художествени детайли подсказват , че сиромашията е негова съдба.

Сиромашкото облекло , плахият поздрав, разсеяният поглед и грижата в очите на Гунчо са белезите на една човешка драма , която добруджанецът вижда добре. Отпуснатият ръченик и мушнатите в пазвата ръце на жената , завитото с черга в летния зной момиче потвърждават предположението за тежка болест, подгонила семейството по белите добруджански пътища да търси спасение.

Внимателен и деликатен , виждайки грижата и стеснението на непознатия селянин , овчарят пръв подема разговор , за да помогне на човека :  “ Ти май болно имаш? “

Този въпрос с неправилен словоред стопля и отключва сърцето на другоселеца. Не пред всеки би се отпуснало изстрадалото сърце на нещастния баща, но той е усетил съчувствието и искреността. Много болка, нежност и мъка има в думите му.

“ Имам. Една момичка имам болна.”

Грижата, мъката , страданието и слабата надежда са ключовите думи , определящи душевното състояние на Гунчо , а техен първи словесен израз са думите :  “  Бе тя нашта каквато я ... остави я ! “

Покъртва разказът на изстрадалия баща. Животът е нанасял удар след удар върху нещастното семейство.

“ Не ни траят децата. Измряха ни две – три още малки . Ей туй ни остана само ... А от некое време – зачама. Няма нищо, а вехне .”

останалото живо дете е единствената радост , светлина и надежда за измъчените родители.

Моканина слуша тъжния разказ на бащата като мълчалив мъдрец. Не се намесва в разговора, за да остави този страдалец да изплаче болката си , за да му олекне. Слуша не  с любопитството на чужд човек,  а с живата топлина на близък , който умее да жали , да разбира. Авторът сполучливо използва художествения похват “ разказ в разказ “ , за да разкрие трагичната участ на Нонка. Историята със змията е ретроспективно обяснение на болестта, сполетяла девойката. Чрез тази история авторът загатва за психологията на простичкия и наивен човек , който си обяснява несправедливостта на съдбата по фолклорно – митологически начин – чрез змията, традиционен символ на злото.

Паузите в речта на бащата показват , че той трудно намира думи , за да изплаче болката си. Треперещите пръсти , блуждаещият поглед, прошарената с бели косми брада разкриват страшната мъка , свила гнездо в сърцето му. Думите на другоселеца предават мъчителното раздвоение в душата му – отчаянието се бори с надеждата , разумът с чувствата.

Срещу символния образ на змията застава веднага друг символен образ – този на бялата лястовичка. Контрастът е силен. Змията свързваме в представите си с тъмнината на подземното царство , а бялата лястовица – съ

Безкрайно развълнуван и душевно разтърсен от случката,

Моканин

свят, Боже!"Читателят очаква това възклицание.То е израз на

състрадателнатя душа на овчаря, заживят вече с чуждата болка

като своя.

"По жицата" е разказ за мъката, състраданието и болката на

хората.Разкривайки хравствено чистия образ на Моканина, авторът

утвърждава една вечна истина:Висша добродетел е да можеш

истински да съчувстваш, да състрадаваш на човека, изпаднал в

беда, пък макар и непознат да е той.

От тук произтича идеята, че има неща, които не зависят от човека, от неговата доброта и почтеност . Разказът налага страшната истина за безкрайната човешка мъка и безпомощност пред неумолимите удари на съдбата. Но има нещо много важно в трудните моменти и това е умението да разбираш болката на другия, да я почувстваш и да я приемеш като своя.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG