Joomla Software solutions Template

Payday loan

Романът "Под Игото" изобразява живота на българите непросредствено преди освобождението,

револиоциония дух по време на априлското въстание. Едновременно с това значимо събитие в творбата си Иван Вазов показва

всекидневния бит на българите,техните нрави и обичай,техните духовни интереси,тревоги и стремежи.

Романът започва с вечерята в Марковия дом.Тя прилича на ритуал около "Господораската трапеза".СемеЙството на чорбаджи Марко е заможно,

всичи общуват спокоЙно,подчиняваЙки взаимоотношенията си на патриархалните нрави.Наи- важна роля в семейството има бащата.Той

се грижи не само за прехраната,а и за възпитанието на многобройната си челяд.С добра дума,с укор или мъдри съвети тои изгражда

нраствените ценности на своите деца.Той се отнася с тях като с възрастни,поставяйки ги редом с него на трапезата.Само така

те ще "добият господарски нрави",ще имат самочувствие и достойнство,ще бъдат уважавани в семейството си и няма да позволят да ги унижават в обществото.Бащата осъзнава че забранените неща привличат повече децата.Затова чорбаджи Марко им

позволява да пият вино на трапзата,за да не станат пияници когато пораснат.Тои иска децата му да живеят според християнските

правила,особено важно е да не крадат.Затова по някога им дава ключовете от сандъка с пари,кара ги да отброят нужните жълтици,да видят бащиното имане,но да не посягат на него.Чрез доверието към синовете, чорбаджията възпитава у тях честност,искреност

и почтеност.

С постоянство и търпение Марко поучава децата как да се държат на софрата, как да се хранят,как да уважават по- възрастните

как да ценят хляба и да почитат бога.Цялото поведение, съветите и напътствията на чорбаджията говорят за неговата бащина обич,

желанието му да възпитава добри деца и достойни българи

Бащата държи децата му да бъдат образовани и поради тази причина ги кара да разказват как е минал денят в училище,какво са

учили,какво е казал учителят.

Чорбаджи Марко иска  децата му да бъдат честни хора,да не лъжат.Разбрал за лъжата на малкия Киро че се изповядал пред

свещеника,той не се поколебава:"улови сина си за ухото и го заведе така на улицата.После го потири до черквата и го предаде на

поп Ставри"

При всичката строгост на чорбаджи Марко навсякъде се чувства обичта и вниманието с които обгражда децата си.Така с бащина

справедливост и ласка ще се възцари хармонията - най ценното благо за взаимоотношенията в едно семейство.

Духовното израстване на народа в романа “Под Игото”

“Пиянството на един народ”

Вазов започва романа в Одеса през време на емигрантство си в Русия през 1887 г. И успява да го завърши в сравнително кратък срок.Там той се чувства самотен и отчужден от околната среда.Той живее  там с копнеж по родината и със спомена за близкото героично минало.Споменът и живата  обич към родната земя са подтик да създаде тази безсмъртна епопея на пред освобожденските борби на нашия народ.С този роман Вазов иска да напомни на своите съвременници, скъсали с идеята на пред освобожденската епоха, героичните борби на нашия народ и да им посочи примери на истински патриотизъм.

В романа “Под Игото” Вазов с широк размах и пълнота рисува бита на нашия народ преди освобождението.Романа отразява големите исторически борби на народа, пресъздадени са редица типични характери и е разкрита широката картина на националния живот на българите през онази епоха.

В главата “Силистра Йолу” Иван Вазов се проявява не само като умел белетрист, но и като човек познаващ добре психиката на поробеният българин.Именно в тази глава Вазов доказва идеята, че поробен не означава погубен. Въпреки несгодите, тежкия труд и насилия, български дух остава непречупен, жаждата за свобода, разнообразия и красота не може да бъде изкоренена. Организират се представления, пеят се песни, вият се хора, вдигат се сватби, организират се седянки. Седянката е един \"обичай, завещан от старината\" изпълнен с весел смях, закачки, шеги, нежна музика и песни, бликащи хармония. Чрез тях писателят налага една топла, типично българска атмосфера, атмосфера на красота, подвиг и смелост.

Но наред със сватбите и седянките се организират и комитети и се подготвя почвата за борба против тираните. Именно тези комитети подтикват народа към лудостта, към бунта.

\"Полудяването\" се състои в освобождаване от страха и механизмите, позволили на народа да оцелее - подчинение, търпение и примирение. Това \"полудяване\" авторът проследява и описва подробно за всяка класа, за всяка прослойка на българското общество. Този умел познавач на човешката душа прониква във всяка личност, проверява всяко едно съзнание, за да постави крайната диагноза - \"лудост\". Постепенно това опиянение обхваща целия български народ. Чрез образа на чорбаджи Марко е представена най-важната идея в романа, а именно духовното израстване на народа. Този търговец символизира типичния, трезвомислещ българин (не \"лудите глави\" като Огнянов, Соколов и т. н, не и предателите като Стефчов и Пиронков). Този българин е умен, трезвомислещ човек - той не вярва, че група младежи могат да разрушат устоите на такава вековна империя. Но редица обстоятелства повлияват на неговото мнение - пророчеството на Бейзадето, \"полудяването\" на млади и стари и като връх на всичко това Безпортев яхна турчин. Всеки един от тези фактори е несериозен, недостатъчен, но заедно те се оказват достатъчни, за да привлекат чорбаджи Марко към народното дело. Тук се появява контрастът \"лудост\" и \"трезвомислие\". Обикновените, нормалните хора не възприемат въстанието. Тези хора имат какво да губят - имот, състояние, челяд, те са практични и разумни. Но през особената пролет на 1876г. трезвомислието е заменено от лудост, разумът от опиянение. Но \"залитат\" и трезвомислещите българи защото са българи, а това понятие в контекста на Възрожденските идеи е синоним на \"родолюбец\" и \"патриот\".

\"Полудяването\" на народа всъщност е възприемането на възстанническите идеи, които са вече символ на новия свят. Те (идеите) се радват на подкрепата на целия български народ - от малките деца до старците, дори трезвомислещите, разумни българи (като чорбаджи Марко) са опиянени от тях - \"Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко - и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и колибата на монаха. Даже чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им.\" (\"Пиянството на един народ\").

Романа \"Под игото\" е едно свидетелство за нравствената самоличност на един нов народ, издигнал се от пепелта на миналото и устремил поглед в бъдещето, готов на саможертва в името свободата и равноправието.