Home Литература Любовта сделка в Бел ами

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Любовта сделка в Бел ами ПДФ Печат Е-мейл

Любовта сделка в Бел ами

В годината, в  която Балзак умира  се ражда Мопасан – друг голям писател, който също получава международно признание. В творчеството на Мопасан се вплитат похватите на няколко основни автора, които той усъвършенства. От Балзак взема любовта към интригите, но не и страстта , скоято описва вещите. Стендал го е вдъхновил с култа  към разума, аналитичното мислене в смесица с  нехайно отношение към формата. А от десет години по-възрастния Зола взаимства натуралистичния  оттенък, като същевременно го прави много по- чувствен. В тази перфектна симбиоза се заражда най-силният роман на Мопасан – „Бел ами”.

Жорж Дюроа е главно действащо лице в романа, вероятно единствения, който може да бъде определен като антигерой, сравнен с Растиняк  („Дядо Горио” – Балзак)  и Жулиен Сорел („Червено и черно” – Стендал). В него се преливат образите на Дон Жуан и на древногръцкия герой – завоевател, който успява с помощта на жена да се добере до някакво значимо благо (Язон взема руното с помощта на Медея; Тезай излиза от лабиринта с помощта на Ариадна), но поставен в друг хронотоп този герой не се бори за обществото, а предизвикан единствено от лични подбуди, се стреми към своето собствено благо. Случая не може да бъде разгледан едностранно, поради факта, че в личността на Жорж Дюроа първоначално е заложен и бунтът на социално по-слабия човек. Но въпреки това не може да се отрече, че той разчита най-вече на чара си сред дамите, които по негово мнение са винаги средство и никога цел.

Жорж Дюроа е представен на читателя като човек без скрупули, с напълно разрушена ценностна система, ръководен единствено от инстинктите си. Автора оправдава или по-скоро се опитва да обясни това с войната в Алжир, място погубило вътрешният свят на героя – „арабинът се смяташе нещо като естествена плячка на войника”. Влиянието, което е указала войната жърху Дюроа, проличава в неговите мисли, жестове и реч. Минувачите на улицата възкликват при вида му „Какво животно!”. Неговата бездарна елементарна, алчна, необразована личност е ситуирана в париж, където не може да се подава на първоначалните си пориви и инстинкти. При него надделява единствено инстинкта за притежание пред този за насилие. В целия сюжет ход на творбата той не успява  да се удържи един единствен път, в който набива госпожа Дьо Марел, единствената, която му е „лика-прилика” и с която го свързва най-трайна чувствена връзка. Той е предизвикан от обвиненията й че е спал със Сюзан само, за да я прелъсти и да се овени за нея. Тук възниква въпроса какво го е подразнило толкова. Дали е наистина влюбен в нея или просто се опитва да убеди себе си в това, защото думите „просто спал с нея” изчерпват и преравняват тази връзка на нивото на всички останали. Или просто се опитва да замаскира алчността си и стремежа си да получи огромната зестра на Сюзан с чисто влюбване. Все пак във всички останали моменти той запазва самообладание и не дава воля на поривити към насилие.

Докато в началото Дюроа е прилагал чара си единствено спрямо проститутките, неговият приятел Шарл му подшушва идеята за успеха сред жението и че това би му било от полза. Освен с Клотилд, която първоначално единствено подхранила самочувствието му, той поддържа отношения и с госпожа Валтер, което води до повишение в работата, а по късно събудената страст у зрялата дама му носи и седемдесет хиляди франка.

Ала въпреки това отношенията му с Мадлен Форестие остават най-интересни. На смъртния одър на своя приятел от войната Шарл, Дюроа се замисля за истински важното в живота и започва да копнее за любов. Но след краткия момент на духовни пориви преценява Мадлен като отличен вариант за съпруга. Тя също се нуждае от мъж, но и от свобода, за да може да не се компроментира с връзките си с високопоставени мъже. Въпреки това техния брак убива малкото останали чисти и неопетнени чувства у Жорж в момента на неговата ревност. Той се сблъсква с еквивалент на своя образи не може да понесе такава връзка. Мадлен е негово точно копие- безскрупулна , алчна , използва връзките си с мъжете, за да се издигне в обществото, амбициозна , напредваща на всяка цена. Съмненията че тя му изневерява с граф Дьо Водрек изпепеляват всяка илюзия за любов в черната му душа. Загубил от този момент илюзията за красота и изящество, присъщи единствено на най-съвършеното и за сметкана това необяснимо и неконтрулирумо чувство, изострят всички останали черти на неговия характер. Изяснява се неговата философия: „Светът е на силните. Трябва да бъда силен, трябва да бъда над всичко”. Дори по пътя към олтара на сватбата му със Сюзан той мисли за предишни любовници и най-вече за себе си.

В Романа се откроява основния мотив – жената- стълба по пътя към успеха. Той е ярка сатира на обществото, в което успяват безскрупулни бездарници като Жорж Дюроа. За съжаление той не е само литературен герой, а и прототип на много наши съвременници.

 

Златка Димова 10в

 

WWW.POCHIVKA.ORG