Home Литература Бай Ганьо прави избори

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Бай Ганьо прави избори ПДФ Печат Е-мейл

Бай Ганьо прави избори

В социалните науки обикновено стереотипите са разбирани като съчетание от предразсъдъци и ясно изразени реакции на харесване или отхвърляне. Всяка национална или етническа група се представя често чрез стереотипи както в писаните текстове, така и на сцената. Но те не ограничават стереотипите до предразсъдъци, а подчертават техния произход като груби опростенчески класификации на обикновено многообразни характери и ситуации.
Процесът на създаване и развитие на националните стереотипи в частност, както на тези за собствения народ, така и на онези, касаещи околните, зависи до голяма степен от конюнктурата на историческия момент, която експонира на преден план едни или други черти.

Алеко Константивнов е един от най–добрите писатели, успели да пресъздадат националния ни образ в своето произведение „Бай Ганьо”. Олицетворение на всичко отрицателно и порочно, срещу което воюва авторът, е неговият герой. В негово лице Алеко Константинов открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности, които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия. Бай Ганьо не притежава чувство за мярка, деликатност, вежливост. Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност. Изследвайки своя тип, Алеко установява, че Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал, той е разпространител на всевъзможни пороци, като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.

Поставяйки героя си в различно обкръжение, авторът изгражда у читателя ясна представа за неговия характер и манталитет.

Бай Ганьо влиза в образа на политик, чрез който Константинов умело представя реалността на политическата ситуация в България.

Осъзнаваме, че всички черти, които осмиваме у героя, са качествата на политиците, за които гласуваме днес. Дори цената на гласовете ни се е запазила; за 50–100 лв. ние оставаме неми пред подлостта и пошлостта на купувачите ни! Не се е променила родната действителност. Доказва се, че за българина е по–ценно материалното, парите; за него няма стойност правото на избор, собствената воля, свободата... Демокрацията! Не е истинко!

Алеко проследява освирепяването на героя, превръщането му в морален и социален изрод. В Европа Бай Ганьо е смешен, дори жалък, но в България той става страшен, защото има претенции да властва. ”Врял и кипял из Европа", героят се заема да "поевропейчва” и "цивилизова" България според собствените си мерки за европейско. В "Бай Ганьо прави избори", авторът разкрива потъпкването на демокрацията, насилието и терора при провеждането на изборите, политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го. Героят е “за" или “против” властта, когато му е угодно, и не намира в това си поведение нищо неестествено. Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели. Идеалите за него са "бошлаф". Това противоречие между порок и добродетел в образа поражда комичното. Обществено-политическата деятелност на Бай Ганьо има за основа територия, утвърдена от насилието и беззаконието. От лъжата и демагогията, ”учейки” се от европейската цивилизация, Бай Ганьо всъщност показва на света нейното “опако”, всичко това, което не е.

Създаденият от Алеко тип, колкото и разпокъсан и противоречив, колкото и карикатурен, събира в себе си несъвършенствата на нашия тогавашен и сегашен културен и обществен живот. Той е в стадия, когато вижда в Европа само “туй пусто опаки”, а в политическите борби - не състезание на идеи, а преди всичко на лични интереси. Че Бай Ганю диша в една преходна атмосфера, че той е тип не национален, а по-скоро социален.

Под отрицателното у него, като го освободим от карикатурни крайности, бихме могли, чрез известно разсъдъчно усилие, да отличим и нещо положително - напр. способността му да се приспособява, да се измъква невредим из много трудни положения. Способности, които ни могат и сега, качества, чрез които оцеляваме след толкова години на физическо и емоционално робство!

Ако тонът на Алеко Константинов е твърде строг и звучи наказателно, като противодействие на високата литература и като насмешка към високата култура е хуманистът Чудомир. Насмешка обхватна, включваща и обекта си и изразителите си, и самата себе си. Насмешка многопосочна, подгавряща се и с много други точки на културата - между тях и поредния порив към европеизация. Насмешката към високата литература и култура в Чудомировите разкази се поражда не само от простото обстоятелство, че водещ повествователен тип в тях е устното разказване на битов разказвач.

Шеговитият тон на Чудомир също умело описва българската действителност. При него не се усеща пряка критика и неудовлетворение от нашия бит, а хумористично описание на ежедневието. Битие, което откриваме и след 100 години.

Ние съществуваме! Такива, каквито сме, със своите положителни и отрицателни черти! Бай Ганьо и героите на Чудомир са част от нашата култура и ние го откриваме в нашия социален и политически живот. Не можем да се отричаме от себе си, но трябва да намерим сили да се променим...

Не е достатъчно само да влезем в Европейския съюз, да смятаме, че сме направили нужното да се наричаме европейци... трябва да се научим да уважаваме себе си...

 

WWW.POCHIVKA.ORG