Home Литература Анализ на елегия

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Анализ на елегия ПДФ Печат Е-мейл

Анализ на елегия

Елегията възниква от древногръцката погребална песен. Както всички лирически форми и античната елегия е метрически оформена, стандартизирана. Структурните й особености (и смисловото изграждане) се определят от елегичния дистих.

В двучленната конструкция на античната елегия антитезата се открива във втория стих. Тя е предопределена непосредствено от обръщението на автора към друго лице (назовано пряко или косвено). Обръщението има за цел промяна в поведението на адресата.

Римуването на прозата и описателният начин на изразяване създават условия за възникване на т.н. повествователна елегия. Тя се характеризира с твърде широкия си тематичен обхват (античната елегия е пригодена дори за любовната тема), с по-засиления си субективен елемент, с това, че “песимистичният” текст съдържа в себе си и оптимистичната обратимост.

В античната елегия обаче субективността не е присъщата й черта. Преживяванията са “външен” признак, настроението е кратковременно и най-често се разкрива чрез диалога. Същевременно, ако отсъствието на субективен елемент води до засилване на повествователното начало, то разказът за събитието е лишен от фабула и сюжет. Това е причината синтактичното изграждане на фразата да се отличава по това, че съществителното име най-често е съпроводено с немалко на брой прилагателни имена.

Синтактичното организиране може да се види и от друг ъгъл, в друга посока – не само хоризонтално (в границите на стиха), но и вертикално. То е свързано с определяне мястото на т.н. “опорна” дума, изясняваща и смисъла, придаваща завършеност на двустишието като цяло, например:

“Мъртвият гражданин – никога няма слава и почит.

Живите дават само на живия слава.

Няма по лошо от участта на мъртвеца” Архилох

Двустишието е основна форма на организация на структура на елегията и по време на класицизма. Но по-сетнешен етап – епохата на романтизма откриването на многоизмеримостта на думата се превръща в най-важния определител на лирическата форма. Използват се символи и неизвестни до този момент стилистични решения. Преосмислят се принципите (логиката) на цялостното й изграждане. Двустишието отстъпва място на четиристишието, което открива далеч по-големи възможности за римуване и ритмична организация. Забелязва се и тенденцията за отграничаване на лирическия субект от факта, събитието.

В българската литература, в относително завършения си вид, елегията е представена в творчеството на Петко Р. Славейков (“Не пей ми се”). Привидно композиционната постройка следва логиката на съвременната елегия, но в структурното изграждане на елегията на Славейков основна роля изпълнява двустишието. Всъщност става дума за постоянното възвръщане към казаното вече с цел преосмислянето му на друго смислово равнище.

Във възрожденската ни литература Хр. Ботев създава своя специфична структура на жанровата форма.

По време на Възраждането метричното оформяне на елегията (както и на поезията изобщо) е свързано със силното влияние на фолклора.

На по-късен етап, съчетаването на ямба с хорея е израз на утвърждаване на силаботоническото стихосложение. В този си вид силаботониката се среща в творчеството на българските автори от началото на ХХ век – Пенчо Славейков, П. Яворов, Д. Дебелянов. Впрочем, лишена от каквато и да е литературна норма, структурата на съвременната елегия се определя изцяло от един основен тон. Художествената й образност е резултат на сложното преплитане между външния (предметния) образ на думата и вътрешния. В съдържателен аспект с основния тон е свързано изграждането на смисловия център на лирическото произведение. Тонът влияе не само върху смисловия обхват и насоките в неговото разгръщане, но той е и логическата връзка между частите (елементите) му. Във формален план тонът е в пряка връзка с процеса на строфичната организация, постигане на ритъма, римата, мелодиката. В зависимост от лирическия изказ съвременната елегия освен в личната “аз”-форма се среща и в други две разновидности – елегия-молитва и елегия-писмо. Те не трансформират жанра в друг жанр, а извеждат на преден план едни от основните му черти за сметка на други, влагайки в тях и по-различни значения. Посочените особености на жанровата форма (в съвременния й вид) очертават и следните основни насоки в анализа:

а)      разкриване характера и особеностите на експресивната функция на езика;

В съдържателен план обект на внимание са градивната, психологическата и естетическата функция на художествената образност.

Например градивната функция свързваме с процеса на системното конструиране и съразмерността на изразните форми, със съотнясянето им към изобразеното и разбира се с ритмично-строфичната организация на елегията.

Наблюденията над психологическата функция имат за цел разкриване изразителността на художествената реч и постигнатото обобщение. В този смисъл психологическата страна на образността, в едни случаи, разглеждаме като елемент на градивната функция, а в други, на естетическата (организирането на различните впечатления и оценъчния момент в обобщенията).

Във формален аспект анализът включва въпросите за строфичната организация, за изграждането на стиховете и композиционните решения.

б)      на звуковата организация;

в)      определяне на акцентиращите детайли;

Акцентиращите детайли са организиращо звено, около което се изгражда съдържанието на произведението – неговият емоционално-смислов център. Те остават в непосредствена зависимостот преживяванията, които ги определят. В лирическото произведение, от една страна, акцентиращите детайли конкретизират смисъла. Чрез тях се постига и известно идейно насочване, откриващо се не само в настроението, преживяването, но и в редица мисли, макар и изразени твърде общо, само загатнати. От друга страна, акцентиращите детайли остават в непосредствена връзка с интонацията, с ритмиката и в такъв аспект изпълняват и определена композиционна функция. И в единия, и в другия случай те са неделима част както помежду си, така и по отношение на останалите елементи.

г)      откриване на оценъчния момент;

В случая става дума за изясняване характера на постигнатото от автора художествено обобщение, което се открива като страна на преживяванията както на лирическия субект, така и на лирическия обект. В процеса на анализа особеностите и функцията на преживяванията се изясняват в контекста на смисловото изграждане на лирическото произведение и разкриване на художествената идея. Именно тя е непосредствен израз на обобщението, съдържащ в себе си и оценъчния момент.

 

WWW.POCHIVKA.ORG