Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”

ОБРАЗЪТ НА „ПРОМИСЛИТЕЛЯ” - ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОЗРЕНИЕ ЗА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС

Трагедията „Призованият Прометей” на древногръцкия драматург Есхил отразява формирането на естетически представи за връзката между човека и неговата съдба, но в контекста на ясно из­разени митологични вярвания. Митът за Прометей, дал огъня на хората, е тема­тична основа за разгръщане на конфликт, отразил митологичен сюжет 8 трагеди­ята на Есхил. Преходът между мит и ли­тература има свои особености при създаването на древногръцката драма. Като литературен род, тя се стреми чрез действие да отрази вечния диалог между човека и космогонните сили на божествения от него природен разум. Затова и драмата в дребна Гърция се появява при честването на големи празници, посветени на божества, свързани пряко с природата и нейната необяснима мощ.

Човешкият живот повтаря природния кръговрат. Индивидуалната човешка съд­ба е в пряка зависимост от хармонията или нарушения космогонен ред в света, който принадлежи и се управлява от вис­ши божествени сили. Митологична е за­висимостта между човека и природата. Животът и съдбата са следствие от на­чина на взаимодействие между човешки и природен разум.

„Прикованият Прометей” на Есхил отразява голямата битка между човека и природата, въплътена в митологичния конфликт между титана Прометей и Зевс - върховния бог на Олимп. Главният герой Прометей е бог от поколението на титаните. Син е на титана Япет и Океанидата Климена. Според драматургична­та версия на Есхил, майка на Прометей е Темида, отъждествена с Гея - богинята на Земята. Името на героя означава „промислител”, „предвиждащ”. Той има божествения дар да прозира в бъдещето с мъд­рия поглед на необозримото знание. Неслучайно образът на Прометей е символ на прогреса: въплъщава идеята за творческото знание, което променя света; създава нов вид човешка цивилизация. Титанът Прометей научава хората да се борят със своята безпомощност, дава им огъня и ги освобождава от страха към смъртта. Но целият човешки род не се домогва до дарбата на Прометей да „прорицава”, да предвижда съдбата си. И то­ва не е случайно. Така древногръцкият ти­тан поддържа вътрешния огън в душите, които са в активно дирене на нови зна­ния за подобряване на човешкия живот. А това всъщност е и пътят на цивилизаци­ята и прогреса. Прометей се изправя сре­щу божествената воля на Зевс, воден от хуманни подбуди. Не унищожаването на хората и създаването на нов, по-добър и съвършен човешки вид, както смята Зевс, ще подобри самата същност на човека, а собственото му развитие. То трябва да е плод на вътрешно желание за промяна и откриване на средства за нейното реализиране. Затова Прометей взема огъня от божествения Олимп и го дарява на хората. Това е началото. Той им е посочил пътя, по който трябва да вървят.

Есхил очертава образа на Прометей в хода на драматургичното действие чрез монолозите на самия герой, диалозите, в които участва, и чрез лирическите пар­тии на Океанидите. Като сценично при­съствие, Есхиловият герой е лишен от активни физически действия. Той е прикован. Но тази пространствена „пасивност” е компенсирана от вътрешната енергия, изразена в словото на Прометей.

Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест. Несправедливо е решението на Зевс, но титанът мълчаливо понася унижението, което е по-силно от болката. Бунтът срещу несправедливостта на върховния бог на Олимп расте. Останал сам, вътрешният размисъл на Прометей, изпълнен с гняв и болка, се излива в емоци­онален зов към природните стихии. Буря­та В душата му търси „диалог” с природ­ния разум:

Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

вълни в морето! Земьо, всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг!

О, вижте как

аз, богът страдам от ръцете божи!

Четирите елемента в природния кръ­говрат - ветрове, води, земя и огън („слънчев кръг”) - бушуват във вътрешния духовен свят на оскърбения титан Про­метей. Със силата на лиричното внуше­ние Есхил разкрива връзката между при­родни и емоционални стихии. Идентични са световете на човек и природа според древните гърци. Затова и Прометей се обръща към видимата материална същ­ност на своята болка, метафорично из­разена в художествените образи на „све­щен ефир”, „изворни води”, „усмихнати въл­ни”, „земьо всекърмилинице” и „всевиждащ слънчев кръг”. По този начин той разго­варя със себе си, с природното начало, ко­ето носи в душата си. Условният диалог между Прометей и природата е художествен израз на естествената, органична връзка между човека и материалната, природна среда на неговия живот. Болката и страданието в него зависят от не­посредствения контакт с действител­ността. Художествената идея за търсе­не на творческото знание в себе си и в своята болка, както и в заобикалящия те свят, е вече заявена от Есхил при разгръ­щане емоционалните стихии, бушуващи в обидената и дълбоко унизена душа на Прометей. Страданието на титана е неизмеримо. Придобива всеобхватността на природния Космос. Но тази митологична безкрайност на болката подчер­тава силата на унизената гордост. Про­метей понася незаслужено страдание за­ради хуманно дело. Не променя позицията си, защото вярва в по-добро­то бъдеще на човешкия род. Затова и открито признава дръзката си постъпка, с която разгневява Зевс: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!”

Прометей дарява на хората благата на разума и посочва пътя към цивилизацията и прогреса. Образът му въплъщава творческото начало и творческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух. Но за да за­щити съществуването на човечеството и завоеванията му по пътя на прогреса, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малкото колебание или съмнение. Твърд и непреклонен, готов е да понесе вечна болка. Така образът на Прометей се превръща к художествен израз на действената, активна защита на постигнатото с творческо усилие човешко знание.

Олицетворил вихъра на природните стихии като силно въздействащ приро­ден разум върху съзнанието на своя божествен герой, Есхил разкрива драмата на търсещия дух на човечеството. Дъл­боко драматичен и изпълнен със страда­ния е пътят Към творческото знание, ко­ето е бунт на духа. Както Прометей се изправя срещу божествената Воля на Олимп, така и човешкият род се изправя срещу ограниченията и ретроградното мислене във всяка епоха и време. Мъдрото прозрение за бъдещето на хуманното творческо начало у човека е заплатено с митологично по сила страдание. Проме­тей е негов художествен носител. При­ема страданието си като предопределе­на съдба. Така тезата на древногръцкия драматург Есхил за съдбовната предопределеност на човешката съдба получа­ва нова художествена интерпретация.

Съдбовно е желанието на човека да търси и отстоява творческата дързост на духа си. Неспокойствието и вътрешни­ят бунт са съдба за човека-творец, но и негово наказание.

Страданието на Прометей е вечно. Творческият процес за развитие на човешката цивилизация и култура е безкраен като стихиите, бушуващи в природа­та и в душата на „промислителя” -Прометей:

Нека цялата шир заечи от гърма и от дивия вой на безумните вихри! И лих ураган да разтърси от корен, издъно твърдта! Моя свято почитана майко-Земя! Ти, ефире, дарителю на светлина!Вижте как незаслужено страдам!

Синът на Земята - Прометей - стра­да заради нейните чеда. Но свещеният огън на творческото вдъхновение остава за поколенията на човешкия род.