Home Литература Гняв и помирение в Илиада

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Гняв и помирение в Илиада ПДФ Печат Е-мейл

Гняв и помирение в “Илиада”

В древна Елада от героичната епоха до края на античността “Илиада” е била едновременно идеал за литературно творчество, но също така и средство за възпитание на обществото и отделните му членове. Тя е била четена и слушана публично като в училище по гражданско мислене и поведение. Основните поучителни внушения и познания от “Илиада” за елините са били знание за боговете, за отношенията им с хората и необходимото за всеки човек почитане на боговете, които контролирали спазването на законите на човешкото поведение. Поставени във властта на боговете и подчинени на съдбата си, хората живеели в обреченост и въпреки това от тях се искало да бъдат действени, да се борят с трудностите и препятствията, които боговете и съдбата им поставяли. В тази борба, която често завършвала трагично, се проявявали техните ценности, които освен задълженията спрямо боговете включвали и законите за отношенията между хората, между отделните индивиди и между индивида и обществото като цяло. Епосът е възпитавал духа на елините, но ги е учел не по-малко на правилата на ежедневието им и е служел като урок за всеки член на елинската общност.

Социалните ценности на героичния свят на “Илиада” показват обществото от изобразяваната епоха като подчинено на родови и патриархални правила. Основно изискване към индивида била цивилизоваността, което значело познаване и приемане на традициите на елинското общество. За отделния човек животът бил пълноценен само в колектива. Отделянето на поведението и ценностите водело до противопоставяне на индивидуалното на общото и обричало на гибел. Едновременно с това висше задължение и благо за единицата била защитата на собствения колектив от вътрешни и външни опасности. Действието, борбата, усилията позволявали трудностите да бъдат преодолявани, а борещият се човек придобивал слава и се превръщал в герой. Славата като основна жизнена цел на героя можела да се придобие както чрез слово в събранието на мъжете-войни в мирно време, така и с дела в служба на рода, полиса или съюзниците във война. Да придобиеш слава означавало да се бориш да бъдеш пръв сред останалите членове на обществото в открито състезание, в агон. Да участваш във война, която била занимание за герои, носело прослава. Онзи, който притежавал физическа сила, красота, която идвала от нея, и мъдрост, чрез агона можел да се издигне в обществото. Героите живеели по законите на честта, като обидата се възмездявала, а несправедливостта се наказвала.

В обществото от епохата, за която разказва омировият епос, задължението и правото на всеки член на колектива да дава своя принос за общото благо, но и да се бори за лично издигане, били основа за противоречия и конфликти както между отделните индивиди, така и между единицата и обществото. Сблъсъкът между личното и общото стои в основата на сюжета на “Илиада”. В нея са разгледани много малка част от времето и събитията, които се съдържат в мита за троянската война. Не се описва решението на боговете да освободят земята от тежестта на многото хора чрез война, за което използвали конфликта между ахейци и троянци заради честта на рода на Атридите, наранена от кражбата на хубавата Елена. Пропуснати са годините на подготовка за войната, пътуването на ахейците до Илион и първите девет години сражения. Също така произведението не завършва с разрушаването на Троя и завръщането на героите. Разказаното не говори за конкретни събития, а разкрива героическата съдба в нейното многообразие. Сюжетът на “Илиада” е построен върху конфликта между двама от вождовете на ахейците, Ахил и Агамемнон. В основата му е гневът на Ахил, неговите последствия, смирението и изкуплението му. Важността му се подчертава от думите, с които Омир ни въвежда в произведението си:

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски,

прати в подземното царство душите на много герои,

тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета...

Гневът за героите на “Илиада” не е само негативен и разрушителен. Самите герои не са еднопланови и не носят само положителни или отрицателни качества. Когато чувствата са насочени към борба за целите на индивида в служба на обществото, те са движеща сила за действие, борба, слава и героични подвизи. Когато обаче гневът се обръща против правилата на патриархалното родово общество от войни, спазващи кодекса на честта, той става вреден и самоубийствен. Източник е на светотатство, омърсяващо поведение и морално падение. Гневът на Ахил в конфликта му с Агамемнон е причинен от отношенията между двамата, които се изграждат върху патриархалната йерархия, която поставя по-издигнатия, стар и мъдър Агамемнон по-горе заради тези качества, но според войнските добродетели сила, слава и героичност по-високо стои Ахил:

Сине Пелеев, Ахиле, най-мощен от всички ахейци!

Ти си от мене по-храбър и с копие много по-силен,

но те далеч надминавам със своите мисли разумни,

тъй като аз съм роден преди тебе и повече зная.

В основата на незачитането на Ахил, което причинява неговите оскърбеност и гняв, стои борбата между две силни личности, агона между двама герои: 

Властният цар Агамемнон във отговор тъй му продума:

“Всичко, което ни каза, и вярно, и редно е, старче!

Този мъж иска обаче да бъде от всички по-горе,

всички той сам да владее, над всички един да царува,

вожд самодържец да бъде, но никой това не приема.

Конкретните събития, които предизвикват сблъсъка между двамата герои, също са причинени от стремежа им да спечелят първенство не само в битката с троянците, но и помежду си в лагера на ахейците. Агамемнон отказва да върне пленената дъщеря на жреца Хриз въпреки предлаганите му в замяна дарове, с което предизвиква гнева на Аполон, който изпраща беди на ахейците и им отнема бойното щастие. За да бъде решен този конфликт на личното с общественото в полза на всички ахейци, Агамемнон се отказва от Хризеида и я връща на баща й, но е уязвен от поражението и пожелава да бъде овъзмезден от своите съперници за честта и славата, като избира това да стане чрез отнемането на част от плячката, дадена на Ахил: 

... лично ще дойда във твоята шатра, та сам да узнаеш

колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее

равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.

Нито един от двамата не пожелава да отстъпи и да постави общото над личното. Съдбата на ахейците, животът им и изходът на войната стават заложници на неудържимите им чувства. Разгневени от загубата и оскърблението, двамата са завладени от разрушителен гняв, който ги опълчва един срещу друг и ги подтиква към думи и дела, които не съответстват на вождове, войни и герои:

Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:

трябва ли меча си остър от ножница той да извади,

другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,

или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне...

Думи обидни веднага Ахил богоравен отправи

към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си:

“Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!

Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка...

Гневът и ненавистта им така се разпалват, че стават причина Ахил да се откаже от участие във войната и да измоли от Зевс поражения и беди за собствените приятели, другари и съюзници:

... нека поиска да бъде помощник добър на троянци

и да притисне ахейци дори до морето при стана.

Гинейки, нека те всички узнаят какъв им е царят,

своята грешка да види и сам Агамемнон всевластен,

който жестоко обиди най-храбрия между ахейци.

Следващите действия в “Илиада” се развиват на фона на конфликта между Ахил и Агамемнон, в който и двамата остават непреклонни до момента, в който даденото от боговете на троянците превъзходство заплашва живота на всички ахейци. По-старият и мъдър Агамемнон вижда страданията на ахейците, пръв се отказва от гнева си и се вслушва в съветите на вождовете да върне отнетото от Ахил и да го овъзмезди както подобава за нанесеното оскърбление в името на общото благо. Нужно е и двамата да се върнат към поведение, което съответства на ценностите на обществото. Конфликтът между двамата е осъден като зло, като нещо недопустимо и унищожително чрез думите на мъдрия старец Нестор: 

А беззаконен, бездомен, напълно безроден е този,

който обича раздора и страшната гражданска битка.

В борбата между двамата за надмощие не може да има победител, когато тя се води в противоречие със законите и идеалите на обществото, на което те принадлежат. Връщането към нормите на колектива и индивида чрез осъзнаване на вината очиства героя от омърсяването, което несправедливостта и гневът са причинили. Агамемнон се разкайва за това, което е причинил на Ахил и ахейците: 

Старче! Съвсем справедливо за мойта вина ме упрекна!

Грешка голяма направих и няма това да отричам...

Тъй като сбърках тогава, отдаден на пагубни мисли,

искам това да поправя и откуп безчетен да пратя.

В патриархалното общество на героичната епоха мъдростта се придобива чрез опит и се увеличава с годините. Младостта на Ахил не му позволява да овладее чувствата си и да види в решението на Агамемнон да прекратят личното си противопоставяне условие за успех във войната, който може да им даде плячка, подвизи и геройска слава. Той поставя своята лична уязвеност над всичко и отказва да се помири със съперника си и да приеме даровете му. Гневът, когато е предизвикан от несправедливо оскърбление, дава чест на героя. Когато обаче под влиянието на първоначалното оскърбление не признава смирение и по този начин се обръща срещу общото благо, той накърнява честта си: 

Твоят гняв само до днеска не беше достоен за укор.

Често сме слушали мълвата за древни герои,

как се поддавали на страшна, безпаметна злоба,

ала приемали дарове, чували мъдри съвети.

Войната продължава още по-лошо за ахейците. Ахил отказва да участва в сраженията освен в случай, че троянците успеят да влязат в лагера на ахейците. Дори тогава той остава бездеен и вместо да защити другарите си, той изпраща приятеля си Патрокъл да влезе в бой с неговите доспехи, за да изплаши и отблъсне враговете. Сражавайки се смело, Патрокъл загива. Смъртта му става причина Ахил да осъзнае грешките си и да почувства вина не само за загубата на близкия си приятел, но и за нещастията, които заради него преследват ахейците. Гневът му не изчезва, а променя смисъла и посоката си. Досегашното свое поведение той започва да вижда като недопустимо за един войн и герой:

... ни на Патрокъл помогнах, ни даже на други другари,

тъй многобройни, избити жестоко от Хектор божествен;

в стана оставам бездеен, товар на земята без полза...

нека пропадне гневът, който в лудост и мъдрия хвърля...

Ахил се разкайва, но едновременно с това яростта му го кара да желае да отмъсти на троянците дори ако това означава той да умре в бой. Пред събранието на вождовете и войните двамата герои открито се отказват от взаимния си гняв, който е бил разрушителен за ахейците. Те се разкайват и търсят оправдание за станалото в заслеплението, което боговете са им изпратили. Агамемнон овъзмездява Ахил и му връща отнетото. Покаянието им довежда до промяна в хода на войната, в която ахейците пак надделяват. Воден от героичен гняв, който служи на личното и общото едновременно, Ахил отмъщава за Патрокъл, като побеждава най-силния войн между троянците Хектор. Погребението на Хектор е край на сюжета на “Илиада”.

Описаните герои на Омир имат поведение, което се ръководи не само от психологични закони, но е израз на обществения идеал на героичната епоха, за хората от която е създаден епосът “Илиада”. Характерите на Ахил и Агамемнон се променят и те могат както да грешат, така и да осъзнават грешките си и да се поправят. Поведението им е подчинено на обикновените човешки чувства, но и на идеала за лично достойнство и обществените ценности. И двамата, но най-вече Ахил служат като епически идеал на войн и герой за публиката на омировото произведение. Действащите лица в епоса не са исторически конкретни фигури, а символи, които изобразяват приети в обществото на древните елини качества и ценности. Историческите събития, които предава “Илиада”, са разказвали за героичното минало на патриархалното общество. Служели са за образец на гражданско поведение на всеки от слушателите на епоса. Обществените идеали и ценности и личните стремежи винаги са имали противоречия. Конфликтите между индивидуалното и колективното са били драматични във всички времена. От разрешаването на тези противоречия често е зависела съдбата както на индивида, така и на обществото като цяло точно както това е показано в “Илиада”. Това е било едно от най-важните значения на произведението на Омир – да възпитава всеки в гражданско мислене и да бъде модел за човешко поведение, който се основава на образа на епическия герой.

 

WWW.POCHIVKA.ORG