|
Братя Грим – „Гъсарката на кладенеца”
Нравствени послания и житейски поуки
В Германия събирачи на народни умотворения са Братя Грим, които подобно на французина Шарл Перо проучват фолклора. Творците откриват в него безброй сюжети, вълнуващи образи и прекрасни идеи. Братята издирват и записват приказки, предания и легенди, а после ги преразказват. По времето на двамата приказни разказвачи се появяват първите авторски обработки на народни приказки. “Настана време – казват Братя Грим – да се спасяват древните предания и приказки, за да не изчезнат завинаги в нашите неспокойни дни като искра в кладенец или като роса под палещото слънце.”
Така се появяват сборниците на Братя Грим, в които преимущество е дадено на вълшебните приказки. Това са творби, в които основното събитие е свързано с големи изпитания за героя. Той трябва да преодолее трудности и да се справи успешно с тайнствени и опасни задачи. Обикновено на проверка са подложени добротата, отзивчивостта, храбростта и умът на героя. Такива са например изпитанията на любовта при избора на верния партньор; на нравствеността при среща с грозна и стара жена (вещица), която иска помощ; на смелостта при преминаване през страшни гори и през непознати места; на съобразителността и остроумието при разрешаване на загадките, поставени от цар и царица в непознато царство.
“Гъсарката на кладенеца” носи всички особености на вълшебните приказки и съдържа много нравствени и житейски поуки. Подобно на най-малкия брат от българската фолклорна приказка “Тримата братя и златната ябълка” и от приказката на Шарл Перо “Котаракът в чизми”, героинята на Братя Грим е третото дете в семейството. Това е сигурен знак за ощетеност от съдбата, затова на девойката е отредено да извърви трудния път на своето утвърждаване, въпреки че притежава необикновени дарби. Първоначалната представа, която гради приказката, е за едно прекрасно, крехко и благословено от природата нежно същество, в което са съчетани прелестите на сезоните зима, пролет и лято: “Кожата є беше бяла като сняг, страните є розови като ябълков цвят, а косите є блестяха като слънчеви звезди.” Сълзите є са от “бисер и драгоценни камъни”, защото са израз не на капризи и суета, а на искреност и сърдечност. Цялостното излъчване на образа е представено чрез въздействието му върху околните: “Струваше им се, че изгрява слънцето.” Умът на петнадесетгодишната царкиня, неподправената є обич и чувството є на уважение към бащата проличават от избора є да представи любовта си към него като потребност и привързаност към обикновените, но необходими неща, едно от които е солта. Трябва да се разчете преносният смисъл на фразеологичния израз “солта на земята” като определение за специалните хора, които представят най-отбраната част от обществото, за да се проумее дълбокият смисъл на сравнението, използвано от мъдрата дъщеря…………………………………………………………………………………………..
|
