Joomla Software solutions Template

Payday loan

ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”

ЧОВЕКОЛЮБЕЦЪТ ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ВЕЧНИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ ПРОГРЕСА

Титанът Прометей е познат образ още от древногръцките митове. В един от тях се разказва за мъдрия титан, който открадва от огнището на прия­теля си Хефест огъня, за да го даде на хората. Той ги научава и на изкуства, дава им знания - да смятат, да четат и да пишат, научава ги как да добиват от недрата на земята металите и да ги обработват. Прометей опитомява за хората дивия бик, впряга коня в колес­ницата, построява първия кораб, открива им силата на лекарствата. Така пра­ви човешкия живот по-щастлив и по-ра­достен, но си навлича гнева на гръмовержеца Зевс, който го осъжда да бъде прикован към скала в дива местност, почти на самия край на Земята.

Митът за Прометей силно е въл­нувал древногръцкото общество. Мнозина автори са се опитвали да пресъздадат неговия образ, но Есхил е първият, който го пос­тавя в центъра на драма. Така образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората, е разкрит в светлина, която му отрежда място на пръв хуманист в литературата, чиято жертвеност в името на отстояваните идеали удивлява следващите поколения и цивилизации.

Прометей става символ на вечна­та борба между божествено и земно в човешката природа, на стремежа към хуманност и прогрес. Непримиримият титан надмогва страданията си, осъзнавайки своята правота в един драма­тичен конфликт с всевластния „гръмовержец” Зевс, пожелал да унищожи хората, за да създаде нов, по-съвършен и по-добър човешки род. Човеколюбецът Прометей спасява духа на обречените на унищожение.

Прометей дръзва да се противопос­тави на Зевс от хуманни подбуди - же­лае да защити хората. Когато открадва огъня, той нарушава хармонията, божествения ред. Титанът се жертва, но нито за миг не съжалява за сторена­та добрина. В конфликта между Зевс и Прометей силата е на страната на ти­ранина „гръмовержец”, а този, който е извършил справедливо дело, трябва да изтърпи стоически наказанието. Непре­клонен, с неизчерпаема воля Прометей понася ударите на съдбата пред верни­те служители на Зевс - Власт и Сила. Хефест - богът-ковач, изпитва съчувс­твие към своя приятел, но е призван да изпълни дълга си. Мълчанието на тита­на изразява страдание и гордост, твър­дост и увереност.

Готов е да изплаче болката си единс­твено пред Вселената, която чувства равна на себе си:

Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и Вий, усмихнати

вълни в морето! Земьо всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг!

О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии!

Угнетяваща е болката от нанесената обида, но мъките нямат значение за Прометей, защото целите му са хуман­ни и водят към прогрес. Героят се врича: „Ще се боря докрай с безконечните дни.” Страхът и малодушието му са чужди. Самопожертвователен в своята обич, с дръзка и язвителна ирония отхвърля съветите на Океан да признае вината си и да се откаже от делото си, за да спа­си Живота си, защото „нов е властникът”.

Прометей не се примирява с подчине­нието и безпринципността на Зевс. На покорството на Океан се противопос­тавя с несломимата си воля:

...Знай, напразен, безполезен е

трудът ти, ако си решил наистина

да се потрудиш. Стой си,

в безопасност си.

На Хермес - вестител на боговете и син на Зевс, титанът отново се противопоставя без страх и колебание:

За твоята робия - запомни

добре - не бих отстъпил моите страдания.

Прометей, макар и страдащ, е горд със свободата на духа си. Не би могъл да приеме страха, колебанието. Няма сила, която е в състояние да му повлияе и да го откаже от стореното.

Още по-малко би открил тайната, зас­трашаваща Зевс, пред Хермес, изпра­тен от тираничния владетел на Олимп с цел да узнае каква заплаха в бъдеще вещае съдбата му. Само Прометей знае, че човешкият род има бъдеще. То е божествено предопределено. От брака на царската дъщеря Но и Зевс ще се роди син, който ще свали баща си от престо­ла. Това е Херакъл - герой на старогръц­ката митология. Така ще бъде спасено бъдещето на човешкия род.

Прометей е завладян от силна обич към хората и ненавист към насилниците: „Накратко: мразя всички богове, които за доброто - зло ми върнаха”. Как би могъл да изпитва по-раз­лично чувство от омразата! За стореното добро боговете са го „възнаградили” със зло. Ето защо той ще се бори срещу всяко наси­лие и няма да последва съветите на Хермес, отстъпвайки от собствени­те си принципи. категоричен в своята неотстъпчивост, Прометей заявява пред Хермес: „Не, с никакви мъчения и хитрости Зевс няма да се добере до тайната, дордето не свали от мен оковите”. Героят на Есхил се бори за една висо­кохуманна кауза, която поставя над сво­ето лично щастие и заради която си заслужава да пожертва силите си и да устои на невероятните изпитания. Са­мо свободомислещият човек е готов да потисне индивидуалното начало и да се противопостави на насилието и тира­нията.

Огънят на Прометей се превръща за хората в символ на спасението, на про­светлението. Титанът влиза в противоборство със Зевс, за да даде възможност на човечеството да прогледне от мрака на невежеството и незнанието. В „Прикованият Прометей” Есхил разкрива обаянието на гордо извисена­та личност, подложена на неизмерими страдания в името на хуманността и доброто. Неговият образ се е превър­нал в символ на бореца срещу неправди­те в живота, тиранията и насилието.