Home Литература Анализ и интерпретация на Златното Момиче

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Анализ и интерпретация на Златното Момиче ПДФ Печат Е-мейл

Във  фолклорната българска приказка „ Златното мамиче „ се повтаря  историята на девойката по пътя на утвърждаването и в живота.Чрез противоположни герои е представен сблъсъкът на ценностите , рязко са откроени вижданията на народа за красивото и злото в образа на едно момиче и категорично са заявени  предпочитанията на хората  към моралния облик на младата българка.

Сюжетът на приказката е усложнен, условно  може да бъде разделен на три части ,преповтарящ  модела на вълшебната приказка.В него се редуват еднакви ситуации, които противопоставят  два типа поведение.Следва опита за подмяна  на заслугите(което означава и на ценностите-на добрия с лошия) и възтържествуване  на справедливостта.В основата на фолклорната творба стои мотивът за ощетеното от съдбата дете.Действието в историята на завареничето  следва следната сюжетна линия:представяне на героите(овдовял баща с осиротяло  момиче, зла мащеха с разглезена доведена дъщеря); зараждане на конфликта-решение за изгонване  на момичето; тръгване на път  след изгонването от дома ;преминава през трите изпитания – доброволно  разтребване на къщата , нахранване  и нагиздване на гадинките , посещение на вещицата(прояви, които разкриват  добро сърце, трудолюбие, и грижи за другите);наградата-позлатяване.Историята  на доведената дъщеря  се развива подобно на  историята  на завареничето: връщане на Златното момиче у дома, което поражда решение  за изпращането на доведената дъщеря  по неговия път;среща с вещицата;неуспешна преминаване през трите изпитания.Третата част на приказката съдържа: замяна на истинския герой-Златното момиче, с фалшивия –катраненото момиче; трикратното пеене на петела;разкриване на истинския герой, наказване на фалшивия; сватбата  на златното момиче с принца.

В основото но приказката „Златното момиче”  стои конфликта като сблъсък на ценности.Той  е изграден  въз основа на съперничеството  между мащехата, доведената и разглезената  дъщеря и завареничето-златното(добродетелното) момиче,  и има за цел  да утвърди  човешките добродетели и да порицае отрицителното поведение  в живото.В процеса на действието мащехата е вредителя, а дъщеря и –фалшивият претендент за ръката на царския син като символ на социален успех.

Приказаката отразява марала на патриархалното родово общество и е сътворена, за да  отговорено на въпроса кое е достойно и недостойно , почтено и непочтено за едно момиче , преди да встъпи в брак.За целта то трябва  да премине през няколко изпитания, защото човекът  се разпознава като добър  и лош в зависимост  от това , как  ще се справи с новите, необикновените неща в живота и с трудностите , които те пораждат (неща, с които се сблъсква всяка жена, като попадне  в новото семейство).Чрез изпитанията героите-златното и катраненото момиче, преминават през така наречения акт за посвещаване .С думата посващаване  се означава прехода  от една възраст в друга, от едно състояние  към друго-от неопитност към придобиване на знания  и опит  и преминаване в социалната категория  на по-зрелите.Това е момент от израстването  и преобразяването по пътя на съзряването  и утвърждаването(Във фолклора има специален термин –инициация, с който  се отбелязва посвещаването-приобщаването  и сродяването на младите  с родовите ценности на миналото, на настоящето  и на представата на хората  за бъдещето.Произтича от думата инициатива-начало, подбуда за дейност, способност за самостоятелни действия, предприемчивост.Представя се  с магически ритуал, народен обред.)

Посвещаването на момичето в приказката означава, че с действието и поведението то трябва  да преосмисли живота си , да се утвърди  и да заслужи бъдещето си.Случващото се със завареничето  е ново и непознато и затова при посвещението  то като че ли попада в един друг, измислен свят.В приказката той е представен като свят на вещицата  и на всичко , свързано с нея .Всеки образ от този свят е символ , всеки ритуал има определено значение.Гората е място за проверка и изпитание , където момичето може да докаже   своите качества.Затова важна роля играе къщата в гората.Героинята на приказката , влизайки в нея , попада в нова обстановка.Това е момент , от който посвещението започва.Вещицата не е похитителка, а дарителка, пазителка на този свят , където се моделират, изграждат характери.Около нея   са съсредоточени образи на животни , които изпълнуват различни роли.Когато до змиите и гущерите (по принцип отрицателни герои) се докосне завареничето , те стават благородни, но в сандъка на разглезената дъщеря на мащехата те символизират  заплашителните страни на злото , граничещо със смъртта на човека,защото душата на злия, на лошия е мъртва.Във финала на приказката гласът на петела възвестява  справедливостта, прогонването на силите на мрака  и тъждеството на истината .Яденето (питката , която гони момичето , гощаването при посрещането и преди изпитанията, нахранването преди  посвещението.) е специялен  древен ритуал , преди героите да се впустнат в приключения, което ще ги преобрази  и те ще се докажат като  достойни или недостойни личности.Поръстването   и помитането , които доказват трудолюбието , подредеността и стремежът към чистота  на завареничето също са ритуали, както например днес е поръсването със светена вода.Нахранването и даряването на животни е изключително важен момент в приказката.Тези жестове  означават  изпросване  на благоволение на съществата от другия свят , за да премине благополучно посвещаването на момичето.Пощенето , което не присъства във всички варианти на приказката, доказва смиреността и добродетелността на девойката и има за цел  да допълни изискването за троичността на действията.Реката  в подобен род приказки  е символ на промяната , която претърпява всяко момиче, преди да се реализира като жена.При акта на посвещаване в „Златното момиче” потапянето  в нейните води  е ключов момент , служи за проявление на качествата на девойките , с коита заблестяват  или се загрознява нравственият лик  на заварената или доведената дъщеря.Реката може да се приеме като своеобразна „врата”.Преминавайки през нея , девойките се връщат „зрели”  при своите, готови да поемат ангажиментите на жената.Златото е древен символ на Слънцето , а оттам – и на живота.Бедната девойка вече е достойна да стане съпруга на царския син, доколкото той олицетворява  силата и властта на общността от хора.Черният цвят е символ на злото , на смъртта , на Ада.Потопена в черната река, доведената дъщеря се превръща в грозно  като Дявола същество.Макар завърнала се вкъщи, белязана със знака на отрицанието мома няма никакви шансове  да заеме достойно място в живота .Мотивът  с позлатения пръст е детайл, които подсказва склонността и да си присвоява чужди заслуги и да живее на гърба на другите.

На цифрата три –на „божественото” число на душата , в приказката „ Златното момиче”  се придава голямо значение.То се появява  в моментите на изпитание при посвещаването на момичето  и при провъзгласяването на истината  и справедливостта.Означава пораждане , творческа сила, движение напред , израстване, обединяване на тялото,  душа и дух в името на благородната идея :обединява  миналото , настоящето и бъдещето на момичето , белязани  със силата на доброто , означава  изява и осъществяване , победа на справедливостта.

В приказката „ Златното момиче”  народът утвърждава идеала си за девойка-за „мома”, както я нарича той, която достойно  ще продължи рода.Своеобрязна място е отделено на съжителството  между членовете на семейството и на ролята на домашното възпитание  за формирането на момичето –мотив, чиито значение  е засилено  чрез отрицателни образи  на мащехата и доведената дъщеря.Златното момиче е щедро  и грижовно към своите , които всъщност се оказват най-чуждите хора(даряват сандъчето с жъртиците  на виновните за изгонването му от дома)Никой не учи девойчето как точно да се държи с гадинките и с вещицата .Това доказва ,че то и към своите и към чуждите  е щедро  и грижовно, постъпва според подбудите на сърцето си –самодоказва се по пътя на добродетелността.

В „Златното момиче” народния творец използво всички възможности на вълшебния приказен сюжет, на основния конфликт, на системата от образи-реални и фантастични, на ритуали с магическо въздействие , за да отправи важни послания през вековете за човека и ценностите, които той трябва да притежава при встъпването в съзнателен пълноценен живот.

 

WWW.POCHIVKA.ORG