Home Литература Любовта в До моето първо либе

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Любовта в До моето първо либе ПДФ Печат Е-мейл

Любовта е една от най-висшите,най-сакралните ценности в човешкия чвот,даваща не само лично щастие,но и душевен мир със света и самия себе си.Но в Ботевата поема „До моето първо либе” мотивът за любовта не дава смисъл на човешкия живот,а се явява като предпоставка за житейския избор на лирическия субект,намиращ се между два свята-света на любимата и света на страдащия български народ.

Стихотворението поставя въпроса за същността и ценностните измерения на любовта.Зад него обаче може да се открие големият проблем за избора на житейско поведение.В такава перспектива художественият свят на творбата ценностно се раздвоява- изразява се съмнение във валидността на човешките идеали на частното живеене,като ги проектира на фона на по-високи ценности,свързани със саможертвената борба за свобода.В този смисъл любовта между мъжа и жената може да се опази само чрез любовта към народа,тоест ако не се противопоставя на борбата за свобода.

Заглавието на тази Ботева творба-„До моето първо либе” кара читателя да очаква съкровената изповед пред любимия за лирическия герой човек.Обръщението към любимата подсказва за обяснение в любов,за искреност и откровение на мислите и душевните трепети на влюбеното сърце към личността,която ги е провокирала.Още от самото начало на стихотворението обаче става ясно,че тук мотивът за любовта не е представен като споделяне на взаимни чувства между мъжа и жената,дори напротив,тази частна любов е интерпретирана като сила,която сковава и убива свободната човешка воля.Родината е поробена,българският народ страда и в подобен свят на болка и огорчения любовта между лирическия герой и неговата любима е невъзможна.Любовта на героя като основна тема в творбата,както и либето като главен обект на стихотворението,са проблематични.Това разбираме още от първите строфи на „До моето първо либе”,които започват със заповедните думи на отрицание: ”Остави”,”Забрави”.Те смислово определят миналото на лирическия герой и любовта му към либето,която в настоящето е загърбена заради появата на по-висши идеали. Лирическият субект споделя невъзможността си да преживее любовта като съкровена и възраждаща радост,като сладостна мъка и всепоглъщаща страст.В младостта си героят се е отдавал изцяло на любовните трепети.Песента на девойката с „глас чуден” го е карала да слуша до изнемога да се възхищава от хубостта й,да копнее за усмивка:”за поглед мил и за въздишка”,в които се е побирал целият му човешки свят с копнежите и идеалите.За да може да бъде безкрайна насладата от любовта,той е бил готов на всякакви жертви:”роб бях тогаз,вериги влачех”.Силата на завладялото го чувство е граничела с откъсване от реалността:”безумен аз светът презирах”.Сега основните думи в семантичното гнездо на любовта са заменени-любовната песен на либето лирическият герой представя като „отрова”,а основната фигура на любовта,сърцето,е представена в своя чисто битов характер,като се превръща в общочовешко понятие,утвърждаващо човеколюбието,алтруистичната любов на лирическия персонаж.Сега героят определя чувствата си към девойката като полуда. Осъзнал вече своите ценности,той категорично отблъсква любовта на либето,осъзнава я като пречка за изпълнението на най-висшите си идеали.Категоричната му решимост да се откаже,да се откъсне от света на чувствата е заявена както в миналото време на глаголите „намразил”,”погазил”,така и в директното му заявление:”в тез гърди веч любов не грее”.

Така още в самото начало на творбата рязко,пряко и недвусмислено е въведена темата за любовта като обект за проблематизиране.Това проблематизиране се нуждае от убедителни основания,които стихотворението открива в избора на героя,мотивиран от любовта му към страдащия народ.

В „До моето първо либе” песента на девойката се противопоставя на песента на гората и плача на сиромасите,изобразяващи страданието и болката на поробените народ и родина.Открояването на народното страдание в творбата го представя като зов за помощ,заглушаващ любовните слова на либето.Лирическият герой откликва на този зов и по този начин преоткрива смисъла на своя живот в друг тип съществуване,свързано с други ценности-свободата на общността:

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

Гласът на народното страдание е мотивацията за избора на лирическия герой.Непримирим към неволите на поробената си родина,лирическият герой загърбва либето си,за да поеме по пътя на борбата за освобождението на България.Той вярва,че докато народът му страда от гнева на поробителя,не е възможно да изпитва любов и лично щастие. Любовта между него и либето би била възможна единствено, ако девойката го последва в избора му,само ако и тя приеме пътя на борбата за своя най-висша ценност:

Запей и ти песен такава,

.....................

Запей, или млъкни, махни се!

Тонът на героя е повелителен.Девойката трябва да приеме идеите и стремленията на своя любим,в противен случай ще бъде забравена и завинаги изхвърлена от неговото сърце.Тя ще бъде с него само ако го разбира,ако е достойна за неговата любов.За пръв път в българската литература Ботев утвърждава нов идеал за любимата жена.Тя трябва да бъде духовно извисена,надарена с чувствителност за болката и страданията на другите,готова сама да открие най-святата човешка ценност-свободата.

Могъщият порив към свободата дава простор на мисълта на лирическия герой и тя лети към картината на битката,която е по-желана,по-примамлива дори и от любимата.Нещо величествено и недостижимо има в образа на пробудената от робски сън земя,която „гърми и тътне”. Сърцето на лирическия герой”веч трепти-ще хвръкне!”За първи път в творбата се появява и бъдеще време,което засилва емоционалното и въздействие.Величавият образ на битката е представен чрез метафора,която синтезира богата звукова и зрителна представа:

Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец...

На тази гледка лирическият герой не може да устои.Разрушителната сила на полюсните чувства-любовта и омразата,тласка аза към неизбежни крайности.Тъкмо затова последното лице на свободата-най-завладяващото, най-опияняващото,е лицето на смъртта.Тя замества отхвърлената любима и е по-нежна,по-ласкава от нея. Традиционните думи на любовта сега се използват за описанието на смъртта.Героят не само че не се страхува от нея,а дори я желае,копнее за вечната почивка:

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Чрез употребата на антитезни образи(смърт-усмивка, гроб-почивка) Ботев постига една необикновена по своята сила естетизация на смъртта.Семантичните гнезда на любовта и смъртта са разменени и обичта към любимата се превръща в копнеж за смъртта,която е представена като физическо и духовно освобождаване на личността от всички ограничения и предели.В сърцето на лирическия герой вече няма място за лично щастие и любов,сега то се е превърнало в хранилище на революционния порив на лирическия персонаж.

Творбата „До моето първо либе” провокира у читателя търсенето на отговори на вечните въпроси на човешкото съществуване.Вземайки любовта за конкретен предмет на проблематизиране,художественият текст внушава нейната принциппна невъзможност в свят на всеобща изтерзаност и робско живеене.Нейният шанс е единствено в сливането й с алтруистичната любов към страдащите.Така творбата сблъсква две противостоящи си ценностни системи и чрез този сблъсък поглежда към проблема за избора на смисъл и ценностни мащаби на човешкото съществуване.

 

WWW.POCHIVKA.ORG