Красотата  на  момчешкта  мечта

УВОД

1. ТЕМА:

Първата любов е най-очарователното човешко чувство. Без нея животът изглежда тъжен и самотен, лишен от светли пориви и копнежи. С пробуждането и душата бива изпълнена с красиви и чисти изживявания. Това е разбирането, вложено от Елин Пелин в романтичния разказ “Ангелинка”, който провокира читателя да се потопи в света на собствените си спомени или мечти за любовта.

1. ТЕЗА:

Чрез изповедта на героя разказвач, който в мислите си се завръща към отдавна отминалите мигове,озарени от образа на Ангелинка,творбата отправя своето послание, че първата любов е незабравимо чувство, което оставя в сърцето незаличими следи. Очарователно е това чисто и светло чувство в миговете, когато се ражда; когато причинява болка и извиква сълзи в очите на влюбения; когато дарява краткото щастие на докосването  до нейния приказен свят.

АРГУМЕНТАЦИЯ

1. Предварителни обяснения:

За силното въздействие на творбата в голяма степен допринася това, че повествованието в нея се води в първо лице, единствено число. Така читателят остава с впечатлението, че връзката между него и героя разказвач е съвсем близка и непосредствена. Изповедният тон на споделянето на една от най-съкровените тайни, пазени в сърцето, налага усещането за интимност, за пределна откровеност. Всичко, което героят разказвач признава, изглежда истинско, вълнуващо, дълбоко почувствано.

Не е случаен авторовият избор да постави в центъра на вниманието вълнуващите пеживявания на едно момче, чиято душа познава мъката, причинена от самотата. Сиромашката участ е лишила героя разказвач от майчина обич и от бащина закрила, но тъкмо това тъжно обстоятелство прави сърцето на пастирчето необикновено чувстително, жадуващо да бъде стоплено от любовта и да дарява обич. Наред с това, в дома на добрата леля Станка, където пастирчето бива приютено, то се учи да бъде отговорно, да се бори за своето място в света, да познава доброто и красивото. Задължението му всяка събот и неделя да носи храна на пастирите в планината е големият шанс на момчето да се докосне  до сътвореният от природата храмония ,да попадне в един приказен свят, различен от делничната сивота.

1. Аргументация по първата подтеза:

В царството на тайнствените гори и върхове, под едрите планински звезди, заобиколено от тайнствените звуци на нощта, пастирчето се готви да прекрачи невидимата граница, разделяща света на детството и света на зрелостта. Гледайки обсипаното със светлина нощно небе, момчето неусетно се оказва омагьосано от приказния образ на Ангелинка – дъщерята на обичаната от всички леля Дъмша. Момчето не е виждало момиченцето, но тъкмо това още повече разпалва въображението му,което рисува светъл образ –въплащение на прекрасното. Всичко във вълнуващите планински нощи изглежда като приказно красиво за героя разказвач. В чудна смесица пленително съжителствуват фантастичното и реалното – тихите стъпки на самодивските хора, тайнствените гласове на нощните птици, сънното проскимтяване на кучето, сладкото преживяне на говедата и тежката въздишка на някоя крава. Причината всичко да изглежда така прекрасно е, че в царството на планината властва истинската хармония, сътворена от природата.

За пробуждането на първата любов в сърцето на главния герой допринасят и вълшебните приказки, които пастирите разказват насядали край огъня,във фантастичните истории, които пленяват въображението на момчето и злото влиза в драматични битки, но винаги побеждава любовта. Ето защо пастирчето, мислейки за Ангелинка, полита на крилете на своите мечти, които го карат да си представя невероятни вълшебства. Мочето се вижда като закрилник на любовта, готов да се хвърли в битки със злото. Героят би намерил сили сам да разваля страшни магии, да свали от небето само с поглед царствен орел, на чиито криле да иди при Ангелинка. Не е учудващо,че пастирчето си представя своята любима като златна пчела, като врабче с лице на ангелче – тези образи са силно повлияни от фолклорните и библейските традиции, които градят ценностната основа на света на героя разказвач.

Така, под планинските звезди, като омагьсано “в скутите на някоя горска самодива”, момчето се оказва пленник на любовта. Изпълнено с очарование, топлота и искрехост е неговото признание: “И колко, колко желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия, с която неотлъчно живеех.”

1. Аргументация по втората подтеза: чистите сълзи, родени от любовта:

Любовта е едно от тайнствата на човешката душа. Тя е и радост, но и болка – извор на щастие, но и на мъка. Писмото от леля Дъмша, което съобщава за предстоящото пристигане на столичанката и нейната малка дъщеричка е повод момчето да преживее всички тези състояния. Премаляло от вълнение, то чете краткия текст, но душата му е огорчена, защото името му не е споменато сред имената на останалите. Ярък е контрастът между преобразените от щастие обитатели на селския дом и страдащият герой, разочарован най-вече от това, че красивата му мечта за среща с Ангелинка, ще остане несбъдната. Израз на момчешката болка са “всички нещастни сълзи, които пастирчето излива пред един безмълвен свидетел на мъката му – магарето. Комично и в същото време – психологически вярно е разкрито страданието на влюбеното момче. Мъжкото му достойнство и детската му чувствителност го отвеждат в обора – далеч от другите. На път да се размине със своята голяма мечта, задържайки дълго мъката, в деня, преди да дойдат знаменитите гостенки, героят заплаква безутешно – “като момиче”, “с безпомощни сълзи”. Спонтанните реплики на леля Станка, с които тя му заръчва непременно да си дойде на другия ден, карат пастирчето да изживее и най-голямата радост, предадена метафорично с израза: “…хвръкнах, успокоен и пълен с надежда”. Това е и първият незабравим досег на момчето до пречистващата сила на любовта, която кара човек да се чувства прероден, изпълва го с възвишени и благородни пориви.

1. Аргументация по трта подтеза: щастието от докосването до любовта:

а) Заживял с образа на Ангелинка, закопнял за обич и взаимност, героят разказвач се чувства истински щастлив в утрото на Възнесение – светлият християнски празник, който припомня на вярващите, че душите имат вечен живот и са вместилище за светлина и радост. Детайлите, които изграждат утринния пролетен пейзаж, имат символно значение и насочват към чудото, озарило момчешкото сърце. Току-що събуденият ден, възродената природа, излитащите от клоните на дърветата птици, окъпаната в роса иглика, набожният звън на църковната камбана – всички тези елементи на картината, на фона на която пастирчето върви към своята мечта, разкриват неповторимото очарование на неговите очаквания, красотата на първите трепети, с които любовта вълнува душата. За да подсили това внушение, Елин Пелин поставя акцент и върху психологическите детайли, характеризиращи състоянието на героя. Застанал пред къщния праг, той е с лице по-бледо от набраната иглика, а ръцете и краката му треперят.

б) Най-вълнуващият за момчето момент е сбъдване на мечтата му да види “царицата” на своята фантазия. За изключителното въздействие, което Ангелинка има върху пастирчето, допринася контрастът между нейния светъл образ и образът на леля Дъмша. Макар че всички обитатели на селския дом гледат скъпата гостенка с истинско обожание, героят разказвач отправя към нея своя напълно обективен поглед и вижда цялата истина. Съвършенството на столичанката е плод на въображението на леля Станка и на децата, но затова пък на фона на нейната некрасива външност мъничката Ангелинка грейва като слънчев лъч. Всеки детайл от описанието на момиченцето подсилва внушението за красотата, въплатена в образа и. Прекрасни за влюбеното момче са и бялата кошничка на любимата, и пъстрите панделки, които напомнят пеперуди и златната коса, която се спуска по раменете на Ангелинка. Любовта е могъща съветница на влюбения, която го учи на рицарски жестове. Най-красивият от тях е поднасянето на набраните с обич цветя, които се посипват около прекрасното момиченце. В този миг думите са излишни – сърцето е проговорило чрез езика на цветята. И тъкмо защото щастието, изпълнило душата на момчето, така както цветната чашка се пълни с лъчи, е твърде кратко и споменът за него остава вечно жив, непомрачен от сянката на разочарованието. Както сам признава в края на своята изповед, героят разказвач е подвластен на светлия спомен за първото докосване до света на любовта и времето е безсилно да заличи прекрасните следи на щастието изживяно, когато се ражда най-красивото човешко вълнение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разказът “Ангелинка” трогва читателя, защото докосва най-съкровените кътчета на собствената му душа – онези, в които всеки пази споменът за първите сърдечни трпети, за времето на плахото прекрачване на границата между света на детството и света на зрелостта.