Home Литература Ф. М. ДОСТОЕВСКИ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Ф. М. ДОСТОЕВСКИ ПДФ Печат Е-мейл

Ф. М. ДОСТОЕВСКИ

Пръв в световната литература Достоевски изслед­ва болезнените прояви в човешката душа и поставя на­чалото на ново явление в литературата — т. нар. „полифоничен роман". Интересът и съчувствието към стра­дащите е емблемата на Достоевски, навярно защото той самият много е страдал през живота си.

Роден е на 30 октомври 1821 г. в Москва. Баща му, Михаил Андреевич Достоевски, е лекар в Мариинската болница за бедни. Семейството обитава едно от поме­щенията на болницата, превърнато по-късно в музей „Достоевски". Майката на писателя, Мария Нечаева — жена с нежна душа, умира млада и оставя седем деца сираци. След нейната смърт фамилията се преселва в малко имение в Тулска губерния. Бащата изоставя про­фесията си и изпада в тежка депресия. Агресивното му поведение го довежда до конфликт с местните селяни и става причина за смъртта му.

Безрадостната семейна среда се отразява потис­кащо върху младия Достоевски. Тя развива у него самовглъбеност и мрачни чувства, изостря интереса му към тъжното в живота. Още в детството той навлиза във вселената на страданието, а по-късно като писател го възвисява до чистилище, като пише: „Страданието е главният и може би единствен закон на битието на ця­лото човечество."

Фьодор и по-големият му брат Михаил първона­чално се образоват вкъщи, после в частни пансиони и в Главното военноинженерно училище в Петербург. И двамата обичат да четат и щом пристигат в Петербург първо обхождат местата, свързани с живота на Пуш­кин. Достоевски не е особено доволен от избраното от баща му училище, но през цялото обучение е между пър­венците в курса. Получава звание инженер-подпоручик и държавна служба, на която остава само една година. През тази година е публикуван негов превод на „Евге­ния Гранде" на Балзак, но Достоевски решава да се от­даде само на литературни занимания. Още с първия си роман — „Бедни хора" (1845 г.), предизвиква възхище­нието на руската литературна критика в лицето на Белински и Некрасов.

По същото време Достоевски се запознава с рево­люционера Петрашевски и започва да посещава тайни­те събрания на кръжока му. Увлича го и идеята за сва­ляне на тираничната царска власт и освобождаване на селяните от крепостничеството. Достоевски става един от най-пламенните оратори на тайното общество.

На 19 ноември 1849 г. 22-ма петрашевци са аресту­вани и осъдени на смърт от Николай I. Присъдата тряб­вало да бъде изпълнена на казармения плац на Семьоновския полк, където бил издигнат ешафодът. Някои от осъдените вече били помилвани, но за назидание царят искал да ги накара да усетят смъртта. По-късно Досто­евски разказва: „Ние, петрашевци, стояхме на ешафода и слушахме присъдата без ни най-малко разкаяние... Присъдата — смъртно наказание чрез разстрелване, прочетена ни предварително, беше прочетена съвсем не на шега; почти всички осъдени бяха уверени, че тя ще бъде изпълнена и прекараха най-малко десет ужас­ни, безмерно страшни минути на очакване на смъртта." Преживяването е най-страшното в живота на 27-годишния тогава писател. Нанесен е тежък удар на психиката и здравето му. От този момент зачестяват епилептич­ните му припадъци.

Смъртната присъда на Достоевски е заменена с 4 години каторга в Сибир. Окован във вериги, при студ 40 градуса под нулата, на 23 януари 1850 г. той присти­га в Омската крепост — място, описано в „Записки от мъртвия дом" като „ад, мрак непрогледен". Каторгата не сломява духа на писателя, но го преобразява. Той преосмисля политическите си възгледи и избира друг път — на религиозното самоосъзнаване.

На 23 януари 1854 г. веригите на Достоевски са сва­лени, но това все още не значи, че е свободен. Не му разрешават нито да се върне в Москва, нито да пише и публикува. Зачислен е в 7-ми линеен граничен батальон в малкото селище Семипалатинск. Единственото доб­ро нещо, което му се случва там, е, че среща първата си съпруга Мария Исаева и се оженва. Поради силно раз­клатеното си здраве подава оставка и е освободен от служба. Разрешава му се да живее в Твер под надзор. Едва през 1859 г. благодарение намесата на влиятелни приятели се завръща в Петербург и започва нов живот. Заедно с брат си Михаил издава сп. „Время", което ста­ва орган на новото руско литературно течение почвеничество. За двете години съществуване на списанието

негови сътрудници са А. Островски, Некрасов, Шчедрин и др. Тук за пръв път Достоевски печата откъси от романите си „Унижените и оскърбените" и „Записки от мъртвия дом". След като „Время" е спряно от прави­телството, братя Достоевски продължават да го изда­ват, но с ново име — „Епоха".

1864 г. е изключително трудна за Ф. М. Достоевс­ки. Умират жена му и брат му, списанието е спряно, самият той е болен, без никакви финансови средства и с дългове, които могат да го отведат в затвора. За да из­лезе от затруднението, Достоевски се съгласява за 3000 рубли да продаде на издателя Стеловски правото да из­даде пълно събрание на съчиненията му. Освен това се задължава да напише нов роман, който да предаде на издателя до 1 ноември 1866 г., а ако не успее и месец по-късно, губи правата над съчиненията си. Писателят няма избор и се съгласява с изнудването. В срок напис­ва и предава новия роман — „Картоиграчът", но изос­тава работата му над започнатия по-рано „Престъпле­ние и наказание". Това става повод да наеме стенографка и така открива щастието на живота си — Анна Григориевна, с която не се разделя до смъртта си. Тя го убеж­дава да заминат за Европа. Посещават много известни градове. Далеч от Русия Достоевски написва един от най-хубавите си романи — „Идиот". На няколко пъти проиграва на рулетка всичко, което притежава, и пос­тавя семейството си пред тежки изпитания. През 1868 г. в Женева умира първото дете на писателя. Тази смърт го поразява и задълбочава култа му към страданието и детето-страдалец.

В последните години от живота си Достоевски тво­ри в Русия. През 1872 г. се появява романът му „Бесо­ве", а през 1880 г. — най-голямото му произведение от това време — „Братя Карамазови". На следващата, 1881 г., Достоевски умира в разцвета на творческите си сили на 60-годишна възраст.

Творчеството му може да бъде разделено на два периода. Първият включва времето от 1845 до 1849 г. (изпращането на каторга). Най-известните му творби от това време са повестите: „Бедни хора" (1846), „Двой­ник" (1846), „Хазайка" (1847), „Ползунков" (1848), „Не-точка Незванова" (1849) и сантименталният роман „Бе­ли нощи" (1848). Основен тип герой в тях е „малкият човек", а основни проблеми — двойничеството и про­тиворечието между мечта и действителност.

Голямата си популярност и световна слава Досто­евски дължи на романите от втория си творчески пери­од: „Престъпление и наказание" (1865—1866), „Бесове" (1872), „Идиот" (1867-1869), „Братя Карамазови" (1879—1880). По своята сложност и дълбок философски смисъл те и до днес са ненадминати.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG