Home Литература МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС (1547 - 1616)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС (1547 - 1616) ПДФ Печат Е-мейл

МИГЕЛ ДЕ СЕРВАНТЕС (1547 - 1616)

Мигел де Сервантес Сааведра е сред най-великите писатели на всички времена. Роден е в малкото градче Алкала де Енарес, недалеч от Мадрид, неизвестно точ­но в кой ден. Сигурна е датата на кръщението му — 29 септември 1547 г. Родителите му — Родриго де Серван­тес, пътуващ лекар-хирург от обеднял аристократичес­ки род, и Леонор де Кортинас, са принудени често да сменят дома си в търсене на прехрана. В годините на скиталчество и борба за насъщния малкият Мигел — четвърто дете от седемчленната челяд на Родриго де Сервантес, получава разпокъсано образование. По-сис­темно се учи в Мадрид (1561 — 1564) и в Севиля (1564 — 1566), където посещава йезуитско училище.

За първи път името на Сервантес се споменава през 1568 г. в един сборник със стихове, посветен на смъртта на съпругата на крал Филип И. Съставител на сборника е Хуан Лопес де Ойос, известен поет и педагог, привър­женик на учението на Еразъм Ротердамски. В сборника са включени една елегия и един сонет-епитафия на Сер­вантес. а Лопес де Ойос го нарича „скъп и любим мой ученик".

През 1568 г. Мигел де Сервантес постъпва на служ­ба при папския легат кардинал Аквавива и като негов секретар през 1569 г. заминава за Рим. Работата му по­зволява широк достъп до италианската култура и из­куство, но не само това вълнува младия испанец. През 1569 г. той се записва като войник в сформираната от папата, Испания и Венеция съюзна войска на „Свеще­ната лига" срещу турците.

На 7 октомври 1571 г. става знаменитото морско сражение в залива Лепанто, в което испанската ескадра под командването на дон Хуан Австрийски нанася пълно поражение на турската флота и я унищожава като военна единица в Средиземно море. В тази битка Сер­вантес участва като редови войник и остава с осакатена лява ръка, но никога по-късно не съжалява за тази загу­ба, а се гордее, че е помогнал за победата на кръста над полумесеца.

На военна служба Сервантес остава до 1575 г. На­пуска я със слава и снабден с препоръчителни писма до испанския крал Филип II. Заедно с брат си се качва на кораб, за да се завърне в родината. По пътя корабът става плячка на алжирски пирати. Братът на Сервантес е освободен от робство срещу малка сума, а той, пора­ди кралските препоръчителни писма, е задържан. След­ват пет години пленничество. Господарят му се надява на голям откуп, който няма откъде да дойде. Няколко пъти Сервантес прави несполучливи опити за бягство и го грози опасност от смъртно наказание. Последният опит го обрича на доживотен затвор в окови. Така дочак­ва щастливото избавление. Със средства на сестра му и на други благодетели е освободен и през 1580 г. се за­връща в Испания. След няколко години опитва с воен­на служба в Португалия, но бързо се отказва. Там под­новява писателските си опити от младежките години и създава първия си роман „Галатея" (1585 г.) — пастир­ски роман, издаден под заглавието „Първа част на Га­латея, състояща се от шест книги". Втората част на ро­мана така и не вижда бял свят, а Сервантес се отдава истински на творчеството след 50-годишна възраст. Опитва перото си в драматургията, но без особен ус­пех. Пиесите му се играят и той оформя от тях само един сборник — „Осем нови комедии и интермедии" (1615 г.). Интересен за изследователите е фактът, че пи­сателят се гордее повече с драматургичното си наслед­ство, отколкото с романите си.

Постоянен спътник в живота на Сервантес е недо­имъкът. Често му се налага да търси работа и да се за­нимава с дейности, неприсъщи за него, каквато е рабо­тата му като комисар по реквизицията на храни за ин­тендантските служби на Великата армада. Той изпъл­нява задълженията си добросъвестно, но неволно до­пуска грешки, които му донасят големи неприятности. През 1587 г. с действията си накърнява интересите на Църквата и е отлъчен временно; през 1592 г. попада в затвора за объркани сметки, после отново е в затвора за дадени държавни пари на португалски банкер, който не може да възстанови сумата. Във всички случаи е оп­равдаван, без съмнения в честността му.

Романът „Дон Кихот", който донася световна сла­ва на Сервантес, излиза през 1605 г. Не е известно точ­но кога и къде е написан, но е посрещнат с голям инте­рес и за една година е преиздаван многократно, без то­ва да се отрази положително на финансовото състоя­ние на писателя. Около 1500 екземпляра на книгата се разпространяват в Новия свят. През 1612 г. е преведена на английски от Томас Шелтън, през 1614 г. — на френ­ски от Сезар Уден, през 1648 г. се появява немският пре­вод на книгата от Йоаким Цезар, а първият руски пре­вод е от 1769 г. На български език книгата излиза през 1882 г. в превод от руски на Христо Самсаров. Българ­ското преводно издание от оригинала извършват Пе­тър и Тодор Нейкови през 1947 и 1949 г. Четвъртото съкратено издание на български език в превод на То­дор Нейков е в „Библиотека на ученика" (превод на сти­ховете — Стоян Бакърджиев), изд. „Отечество", София, 1986 г.

Следващата книга на великия испанец, наречена „Поучителни повести", се появява през 1613 г. Тя съ­държа оригинални по тон и стил нравоучителни повес­ти, в които се съчетават заплетени случки от испанския живот и увлекателни природни описания. Драматизмът в тези повести привлича множество драматурзи — ис­панци и чужденци, като богат извор на сюжети. Книга­та е несъмнен успех за белетристичния талант на Сер­вантес и оценена по достойнство от Тирсо де Молина и Лопе де Вега - великият испански драматург и съвре­менник на Сервантес, посрещнал „на нож" прибързано първото издание на „Дон Кихот".

През 1614 г. писателят издава непретенциозната книга в рими „Пътуване в Парнас", а през 1615 г. се появява втората част на романа „Дон Кихот", който до 1617 г. претърпява още 10 издания. Последната му творба, издадена след неговата смърт, е романът „Стра­данията на Персилес и Сихизмунда" (1617 г.). Произве­дението, написано като антипод на „Дон Кихот" в се­риозен тон и почти в духа на рицарските романи, е пос­рещнато противоречиво от испанската критика.

Мигел де Сервантес умира на 23 април 1616 г. — 68-годишен. Погребан е в мадридския манастир на ор­дена „Света Троица", който после е преместен в друга част на града, и така гробът на най-великия писател на Испания остава в неизвестност.

Нравствените мотиви на своето творчество Сер­вантес обяснява така: „Перото — това е езикът на ду­шата: онова, що измисли душата, се предава от перото; за това, ако поетът е безукорен в живота си, той ще бъде такъв и в своите творения". Произведенията му са огле­дало на неговите личностни качества — честност, скром­ност, трудолюбие и живо чувство за хумор, които го съ­пътстват през целия му живот. Няколко дни преди смъртта си написва увода към последния си роман  „Страданията на Персилес и Сихизмунда". Макар че очаква смъртта, той е с все така бодър дух: „И така, завършва Сервантес бележития увод, прощавайте ше­ги; сбогом, весело настроение на.духа; прощавайте и вие, приятели: чувствам, че аз вече умирам; остава ми едно желание — да ви видя скоро щастливи на оня свят".

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG