Home Литература ПУШКИН - ГЕНИЯТ НА РУСИЯ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПУШКИН - ГЕНИЯТ НА РУСИЯ ПДФ Печат Е-мейл

ПУШКИН - ГЕНИЯТ НА РУСИЯ

Огромен е приносът на Александър Сергеевич Пушкин в развитието на руската литература. За кратък период от време чрез неговото творчество тя заема по­добаващото й се място в световната културна съкро­вищница. Пушкин поставя основите на руския литера­турен език, основата на съвременното художествено мислене в Русия. В центъра на художественото изобра­жение при него стоят руски проблеми, а творбите му са наситени с национално съдържание. Енциклопедични­ят му талант се разгръща във всички жанрови форми, които познава литературата на XVIII в. Поставя нача­лото на ново направление в руската литература — реа­лизма. От неговото творчество води началото си нова­та руска литература.

Гениалният поет е роден на 26 май (6 юни по нов стил) 1799 г. в Москва в богато дворянско семейство. Интересен е произходът му по майчина линия. Майка му е потомка на Аврам Петрович Ханибал, любимецът на Петър Велики, негър от африкански произход. Ба­щата на поета Сергей Лвович, както и чичо му, са арис­тократи, възпитани във френски дух (модерен за руско­то дворянство от XVIII в.). В дома им се говорело изк­лючително на френски, гостували бележити за времето си писатели: Державин, Карамзин, Жуковски, Батюшков. Образованието и възпитанието на младия Пушкин са поверени на французи, той владеел отлично френ­ски. Контактите с руската реч и народно словесно твор­чество дължи на своята няня Арина Радионовна.

През 1811 г. Пушкин постъпва в новооткрития лицей в Царское село (дн. Пушкинское край Санкт Петер­бург), който функционира като „закрито", елитно учеб­но заведение за момчета от отбрани аристократични фамилии и ги подготвя за висши държавни служители, дипломати, военни. Устроен по френски модел, лицеят има богат духовен живот. Тук Пушкин написва първото си стихотворение „На Наталия" (1813) и още много,: главно лирически творби, от които са запазени около 120.

След завършването на лицея (1817) Пушкин е наз­начен в министерството на външните работи. Вече е известен с литературния си талант и членува в литературния кръжок „Арзамас", ръководен от Карамзин. От то­зи творчески кръг Пушкин усвоява реалистичния възг­лед за поезията и връзката й с действителността.

През 1818 г. „Арзамас" се разпуска и Пушкин вли­за в друг кръжок — „Зелената лампа", част от декабристката организация „Съюз за благоденствие". Тук се запознава с декабристите Н. Тургенев, М. Орлов, М. Лунин, И. Якушкин и др. Поетът не става член на тайната декабристка организация, но идеите й не са му чужди. Влиянието на декабристите се усеща в блестящите ли­рически произведения „Свобода", „Към Чаадаев", „Село", „Приказки (Noel)", превърнали се в поетически образци.

С лирическото послание „Към Чаадаев" (1818) Пушкин стъпва на пътя на голямата поезия. Две години по-късно с романтическата си поема „Руслан и Люд­мила" той нанася унищожителен удар на руския лъжекласицизъм и възприема романтизма.

Смелите възгледи на Пушкин за обществения жи­вот в Русия и неуредиците в него възмущават импера­тор Александър I и той е готов да го изпрати на заточе­ние в Сибир. Застъпничеството на Карамзин и дирек­тора на Царскоселския лицей Енгелгард само проме­нят мястото на изгнание. Изпратен е на служба в Екатеринослав, в канцеларията на генерал Инзов, главен по­печител на колонистите в Южна Русия. За кратко време пребивава в Кишинев, Крим, Бесарабия. Този период, известен като южно заточение, се оказва изключително полезен за творческото израстване на поета. Той общу­ва с народа, обогатява познанията си за народния бит и фолклор и това все повече го отдалечава от аристокра­цията, с която има чести конфликти. Сприятелява се с „първия декабрист" Раевски, с ръководителя на Южно­то общество на декабристите полковник Пестел, много образован човек, с дейци на гръцката националноосво-бодителна организация Филики Хетерия. Утвърждава се прогресивният светоглед на писателя.

На Юг Пушкин написва поемите „Кавказки плен­ник", „Бахчисарайски фонтан", „Братя-разбойници", „Цигани", редица забележителни творби, изпълнени с философски размисли за живота и блестящи образци на пейзажната лирика.

Времето на южното заточение донася на Пушкин и дълбоки разочарования. Романтичните му надежди за скорошна победа над деспотизма не се сбъдват. Не­успешно е гръцкото националноосвободително въста­ние, революциите в Испания и Неапол.

По нареждане на императора през 1824 г. Пушкин е уволнен от служба и въдворен в имението на родите­лите си Михайловское под надзор, без право да го на­пуска. Наказанието е сурово и несправедливо. Жуковски, първият руски поет, в трогателно и мъдро писмо утешава Пушкин: „За всичко, което се случи с теб и кое­то ти сам си причини, аз имам един отговор: поезията. Ти имаш не дар, а гений. Ти си богат човек, ти разпола­гаш с не отнемаемото средство да застанеш над незас­луженото нещастие и да превърнеш в добро заслужено­то. Ти си роден да бъдеш велик поет, бъди достоен за това..."

Това, което пожелават на Пушкин най-близките, са случва. В Михайловское се раждат шедьоври: трагедията „Борис Годунов" и основните глави на романа в стихове „Евгений Онегин".

В началото на септември 1826 г. Пушкин е повикан в Москва от новия руски император Николай I. Само­държецът великодушно позволява на поета да живее, където си избере, но му назначава постоянен цензор — оберполицая A. X. Бенкендорф. През есента на 1830 г., след женитбата си с Наталия Гончарова, Пушкин зами­нава за бащиното си имение в Болдино. Това е знаме­нитата първа „болдинска есен", в която е завършен ро­манът „Евгений Онегин", написани са малките траге­дии „Моцарт и Салиери", „Скъперникът-рицар", „Ка­менният гост" — гениални психологически етюди за раз­личните човешки страсти, крупната прозаическа твор­ба „Повестите на Белкин", поемата „Полтава".

Последните години от живота на Пушкин са из­пълнени с тревога и мрачен размисъл. На 10 май 1834 г. той записва в дневника си: „Императорът не бил дово­лен, че аз не се отзовах с умиление и благодарност за камерюнкерския чин. Но аз мога да бъда поданик, дори  роб, но лакей и шут няма да бъда и при царя небесен.  Обаче каква дълбока безнравственост в навиците на на­шето правителство.  Полицията разпечатва писмата на мъжа до жена му и ги дава на царя (благовъзпитан и честен човек) да ги чете, а царят не се срамува да си признае тази постъпка и дава ход на интригата, достой­на за Видок и Булгарин. Както и да говорим, тежко е да си абсолютен монарх".

Александър Сергеевич Пушкин умира при дуел с френския емигрант Жорж Дантес на 10 февруари 1837 г.

Погребан е в Святигорския манастир, Псковска област. Малко преди да умре, написва пророческото стихотво­рение „Паметник", в което поставя поезията над всич­ко в света като прослава на хуманизма и свободата.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG