Home Литература ПЕСНИТЕ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПЕСНИТЕ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ ПДФ Печат Е-мейл

ПЕСНИТЕ НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ

1. Живот и творчество

Добри Чинтулов е роден през септември 1822 г. в бедняшката сливенска махала Гюрчешме в семейство­то на тепавичаря Петър Чинтулов. Оскъдни са данните за семейството и детството му. Вероятно най-ранните му спомени са свързани с Руско-турската война 1828— 1829 г., когато е бил на 6—7 години.

След Одринския мир, който не донася на българи­те никакви облекчения, сливенци вдигат въстание. От­теглянето на руските войски го прекратява и принужда­ва мнозина от участниците да напуснат България и да се заселят във Влашко и Бесарабия. Бащата на Чинту-лов предпочита да остане в родния град и да понесе следващите тежки и мизерни години.

През 1839 г. на път за Света гора Атонска през Сли­вен преминава голяма група българи, изселници от Ру­сия. Според един от първите биографи на поета — Ми­хаил Греков, срещата и разговорите с тях довеждат юно­шата Чинтулов до идеята да иде да учи в Русия. Баща му не е в състояние да му осигури необходимите средс­тва, но стремежът на будното момче е толкова голям, че то тръгва пеша на север само с пет гроша. Успява да стигне само до Търново. Тук половин година слугува и посещава едно от градските училища. Спестява малко пари и продължава пътя си. За кратко време се устано­вява сред българските емигранти в Букурещ. С тяхна помощ преживява и се учи в гръцкото училище на бра­тята Михно и Сава Христидис — българи от Ст. Загора.

През 1840 г. в Букурещ Чинтулов научава от Заха­ри Княжевски, че руското правителство е учредило ня­колко стипендии за български младежи. С финансовата помощ на браилския търговец от Сливен Димитър Диамандиев заминава за Одеса. Макар и 17-годишен, го настаняват в долните класове на Одеското околийс­ко училище, защото не знае руски и му липсват позна­ния по основните дисциплини.

За този период от живота си Чинтулов по-късно разказва на М. Греков: „Като възрастен, почти муста­кат мъж, а неподготвен... ме поместиха в долните кла­сове заедно с децата, които почнаха да се... подиграват с мен, ала аз търпях всичко, желаех да... постигна оно­ва, що дома не можах".

В същото време Одеса вече е средище на интели­гентни български младежи. Тук се учат Н. Геров, Иван Богоров, Б. Петков, Сава Филаретов, Елена Мутева и др. Те създават първия български литературен кръжок и пишат първите си творби. Чинтулов, който в периода 1843 — 1849 г. постъпва в Херсонската духовна семина­рия, изпраща първите си лирически творби в „Цариг­радски вестник". Това са „Стара майка се прощава със сина си", „Изпроводяк на едного българина из Одеса" и „Китка от Балкана". Другарите му в Русия им измис­лят мелодии и ги превръщат в популярни песни.

В началото на 1850 г. Чинтулов напуска Одеса. Не успява да намери работа нито в Букурещ, нито в Сви­щов и се запътва за родния Сливен. Пътуването му през Балкана е изпълнено с опасности. На два пъти керва­нът е нападан от разбойници, които отмъкват всичко ценно, а накрая разбиват сандъците и разпиляват кни­гите му. Животът в Турската империя е все така ужа­сен. За поета смяната на руската интелигентна среда с българската действителност е много неприятен скок. Той споделя: „Трудно ми беше... да свикна с живота в Сливен, гдето всичко се намираше в първобитно поло­жение." ... „Нямах с кого да разменя две думи, нямах с кого да разделя мислите си — мъчно, скучно ми беше"!

В родния град се настанява в дома на родителите си, недочакали своя син от чужбина, и започва работа като учител. Условията за преподаване са невероятно трудни. Няма учебници, нито книги, нито някакви по­магала. Всичко, което преподава, Чинтулов превежда от руски. Започва сам да съставя ръкописни помагала по граматика, математика, закон божи, география и ис­тория. Въвежда уроци по френски език и така привлича ученици от много близки до Сливен селища.

Като подготвен богослов оглавява борбата на съг­ражданите си срещу гръцкото духовенство и се опитва да наложи църковна служба на български език. Амби­циите му се увенчават с успех и в сливенската църква зазвучава родният език. За заслугите му е избран за един­ствен представител на Сливенската епархия в църков­ния събор в Цариград през 1871 г.

През 1875 г., след 25-годишна учителска дейност, Чинтулов се оттегля от това поприще.

Три години по-късно, през 1878 г., посреща руски­те войски с възторжена реч. Вече е много болен, с почти изгубено зрение, загубил е всичките си близки и единст­вения си син. Последните му години са изпълнени със страдание. Умира на 27 март 1878 г.

Приносът на Чинтулов в развитието на българска­та поезия е в отразените за пръв път човешки радости и скърби, тема, доведена до съвършенство в поезията на Христо Ботев и Пейо К. Яворов.

2. Песните на Добри Чинтулов

Стихотворенията на Добри Чинтулов са първите издържани по форма лирични творби в българската ли­тература. Той е първият представител на новобългарс­ката лирика и основоположник на революционната по­езия у нас. От творчеството му са запазени неголям брой творби, но изключително въздействащи. По-голямата част от тях още след създаването се запяват като песни и добиват голяма популярност. С тях отиват на смърт дръзките участници в Априлското въстание, тях пее и съвременният българин, изнемощял от злощастната си съдба.

Първите си стихотворения Чинтулов написва и пуб­ликува в Русия още като юноша. Елегиите „Стара май­ка се прощава със сина си" и „Изпроводяк на едного българина из Одеса" са отпечатани през 1849 г. в един­ствения тогава български вестник — „Цариградски вес­тник", и подписани с инициалите на автора. В тях са изразени най-искрени човешки вълнения, които докос­ват сърцето на читателя. За пръв път в българската ли­тература изживяванията на лирическия герой са изоб­разени така живо и пластично и отличават един млад талант, много по-изящен от първите стихотворци на ин­тимна лирика.

Стихотворението „Стара майка се прощава със си­на си" е прочувствен монолог на майката, която се раз­деля със своето чедо, без да знае ще го види ли отново. Оригинална е гледната точка към събитията — те са предадени през погледа на майката, тя е субект и лири­чески герой. Мотивът за написване на стихотворението е биографичен — свързан с прибързаното заминаване на Чинтулов от Сливен поради издевателствата на два­ма турци. Далеч от родината той често мисли за род­ния дом и старата си майка, останала без синовна под­крепа.

Първата строфа от стихотворението изразява тра­гичното усещане на майката за невъзвратимата загуба на сина. Тя скърби за това, че неговата съдба вече не е свързана с бащиния дом. Опитва се да потисне чувст­вата си с обичайни за случая формули, че това е реше­ние, независещо от нея и сина й, дело на съдбата и един­ственото утешение е примирението. Трагизмът се за­силва от факта, че той й е едничка рожба.

В следващата строфа се долавя тих упрек към сина за неизпълнения дълг към родителите: „Това ли чаках аз от тебе". Налице са условията за драматичен конф­ликт, но той не се разгръща, защото майката и синът не са враждуващи страни. Истинският конфликт е извън тях, в обществената действителност, която принуждава децата да търсят по-добър живот някъде другаде, вън от родината. Героите на стихотворението са жертви в този конфликт и понасят дълбоки страдания. Майката разбира притегателната сила на непознатото, което вла­дее сина й, но това не намалява сърдечната й болка. Тя изпитва истинктивна ревност към природата, която не разделя деца от родители. В нейните представи така трябва да бъде и в човешкия свят. Майчината любов влиза в сложни противоречия с желанието да не заста­ва на пътя на детето си. Тя иска да задържи сина до себе си, но разбира, че той може да израстне като лич­ност само ако опознае света и се осъществи в него. От бъдещето тази майка не очаква нищо, освен самота и страх за живота на сина. Въпреки всичко намира сили да благослови и него, и всички други с неговата съдба:

Върви, носи си много здраве

и поменувай пак за нас!

Благородството я издига над битовата ограниче­ност на средата и я представя като една вечна и всеопрощаваща майка, героиня на всички времена.

Образът на майката е откритие в поезията на Чин­тулов, а Ботев го преосмисля и възвеличава.

Сложна емоция владее и героя на второто Чинтулово стихотворение „Изпроводяк на едного българина из Одеса". Той изпитва тъга поради раздялата с друга­рите си, но по-силна е радостта от предстоящата сре­ща с родината и близките. Последната среща в чуждия

град нагнетява тягостно чувство, но то се разтваря в желанието на младите емигранти всички вкупом да лит­нат към България. Носталгията е така силна, че обра­зът на родината се идеализира като място на „небесна радост" и веселба. Светлият образ на родината в робс­тво е свързан с осъзнатия дълг към нея — на тези свои просветени синове тя разчита да донесат просвещение и да разкъсат „мрака тъмен".

Раздвижването на политическите сили в Европа през втората половина на XIX в. изпълва всеки бълга­рин с трепетна надежда за избавление от робството. Чинтулов пръв дава поетически израз на това вълнува­що предчувствие в стихотворения като „Стани, стани, юнак балкански", „Българи-юнаци, „Българийо, мила майко", „Къде си, вярна ти любов народна", „Вятър ечи, Балкан стене". Те толкова бързо се разпространяват из България като песни, че дори не познаваме оригинал­ната им форма. До нас достигат запазени в лични ръко­писни преписи на Чинтулови съвременници. Съмнени­ята в авторството на Чинтулов отпадат, защото тези песни си приличат по експлозивния призив за борба сре­щу тирана, който ги превръща в химни на революция­та. Поколенията запомнят Чинтулов преди всичко като автор на тези песни. Те стават любими на българите веднага след обнародването си и това е доказателство за голямата им емоционална сила.

Първата бунтовна песен на Чинтуелов — „Къде си, вярна ти любов народна", е наредена по мелодията на един от маршовете на гръцкото освободително движе­ние — „О, гъвкава и остра моя сабя". Още в първия стих Чинтулов поставя най-тревожния въпрос на своето вре­ме:

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

В този въпрос е събрано нетърпението на будния българин за предприемане на революционни действия срещу поробителя. Стихотворението отразява реалис­тично неспокойния дух и патриотичните настроения сред българските младежи в Русия. В него Чинтулов раз­гръща няколко основни образа и мотиви. В първата строфа основен образ е този на народната любов, пред­ставен привлекателно чрез сравняването му с „искра любородна", „силен пламък", „буен огън". Образът из­лъчва светлина в противовес на мрака, който се иден­тифицира с робството и застоя.

В следващите строфи понятието „любов" се доиз­гражда, като се свързва с християнската религия. Заед­но с любовта към род и родина тя става част от новата религия на българина, а името на християнския бог се превръща в многозначен символ. Библейската предс­тава за Христос като вяра, любов, милосърдие и спасе­ние в контекста на „Къде си, вярна ти любов народна" се обогатява с ново значение — народен водач, обеди­нител на народа срещу чуждата вяра. Патриотичните призиви:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!

тъпчете турски племена

да си пролеем вcu кръвта

да си добием волността

Байраци български навред да дигнем...

издигат идеята за революционната борба като единст­вен път към свободата, а когато сцена на действието е цялата българска земя, делото добива грандиозност и непознат размах. Всеки българин е изправен пред избо­ра да остане роб или:

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава да

си пролеем ecu кръвта,

да си добием волността.

За Чинтулов няма съмнение, че всеки родолюбец ще избере смърт в бой за свобода пред унизителното робско съществувание, затова стихотворението звучи на­пълно оптимистично.

В художествено отношение „Къде си, вярна ти лю­бов народна" е новост в нашата литература с баланси­раната композиция и образен паралелизъм, изразен в подемането на образ или мотив от предходната строфа във всяка следваща.

Най-висока художествена изява на оптимизма на Чинтулов е песента „Вятър ечи, Балкан стене". Лири­ческият герой — революционният тръбач, е събирате­лен образ, който най-цялостно представя революцион­ния дух на Чинтуловата поезия. Всяка дума тук е импе­ратив, който не търпи отказ. Адресатът му е всеки, „Кой­то носи мъжко сърце и българско име". На тези, които не намират кураж да служат на народното дело, поетът предрича тежко възмездие:

Който не знай за своя народ

на поле да умре.

неговото отечество

люто ще го кълне.

Народното проклятие като най-страшна присъда е художествено откритие на Чинтулов. Като мотив по-късно го подема Вазов („Грамада") и днес се възприе­ма като част от обществената психика на българина.

Възторгът на Чинтуловите песни има огромно въз­питателно въздействие върху българина роб. Те изграж­дат у него чувства с общочовешка ценност: любов към народа и родината, стремеж към свобода, готовност за саможертва. Чинтулов дава на съвременниците си но­во мислене, издига високи идеали и въодушевено ги под­тиква да се борят за тях. Маршовата мелодия, на която се подчиняват тези песни, налага ясно изразени чувст­ва, изчистени художествени образи и призивно-приповдигнат тон. Те отразяват съкровени копнежи и сформи­рат ново национално съзнание. Звученето им е съвсем различно от фолклора, както и въздействието.

В края на 70-те години Чинтулов пише поемите „Патриот" и „Двама приятели", в които отразява об­щественото разочарование от събитията след Кримс­ката война. Но не това е основното чувство в тези твор­би. В центъра на изображение поетът поставя стоичес-ките страдания на българския народ, които му прида­ват трагическо величие.

Песните на Чинтулов са песни на отзивчив наро­ден син, непримирим към националното потисничест­во. За него робството е унизително и затова посочва ка­то най-важна задача на просветителите възрожденци разбуждането на революционен порив у народа. Точно с призива за народно пробуждане Чинтулов е актуален и днес.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG