Home Литература ТЕАТЪРЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО. АНГЛИЙСКА ДРАМА И ТЕАТЪР

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТЕАТЪРЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО. АНГЛИЙСКА ДРАМА И ТЕАТЪР ПДФ Печат Е-мейл

ТЕАТЪРЪТ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО. АНГЛИЙСКА ДРАМА И ТЕАТЪР

Гръко-римският античен свят поставя театъра на пиедестал и му възлага високи обществени задачи. Но­вото феодално общество след V в. тръгва по други пъ­тища, трасирали залеза на робовладелската класа. Из­куството попада под властта на християнството. А то, появило се като защита на потиснатия човек в края на робовладелското общество, през феодализма придоби­ва статут на официална религия, постепенно поема функ­циите на единствен ръководител на духовния живот и започва да ограничава изкуствата, като им налага съ­образяване с църковните канони.

Античната философия и изкуство изглеждат вече твърде светски, в тях витае свободен дух, неуместен за християнската догма, затова попадат под забраната на църквата или са преосмислени от схоластиката. Люби­мият на древните гърци театър престава да съществува и за да стигне до съвременния си вид, театърът започва развитието си съвсем отначало. През периода XI — XIII в., когато се сформират средновековните градове, най-елементарните театрални прояви са разиграваните по площадите народни обреди. Изпълнителите са певци, актьори, смешници, познати в различните европейски държави като трувери, шпилмани, ваганти, скоморо хи и т.н. Като оценява въздействието на театрализираните кратки изпълнения върху публиката, Църквата до­пуска тези сценични форми за популяризиране на свои­те идеи. По време на големите християнски празници части от библейските текстове се преработват в диало­зи и се разиграват в центъра на храма. Така възниква жанрът литургична драма (след IX в.). Постепенно мяс­тото на действието се изнася в преддверието на храма, налагат се и промени във формата и съдържанието, съ­образно удовлетворяващия Църквата интерес на маси­те — това вече е т.нар. полулитургична драма. В нея към библейския сюжет се добавят и битови елементи, езикът е по-малко изискан и стилизиран, а сред новите персонажи особено харесван е образът на дявола. Но­вата драма има засилен демократичен характер.

Извън рамките на религията през XIII в. се появя­ват опити за светска драма с автори трувери. Най-из­вестни са пиесите на френския трувер Адам дьо ла Ал „Игра в беседката" и „Игра на Робен и Марион". В по­следващ етап авторите на религиозни драми са измес­тени от трувери. Появяват се нови театрални жанрове — миракъл, мистерия, моралите, интерлюдия.

Мираклите (от лат. miraculum — чудо) са драма­тизации на църковни легенди, съчетани с битова и со­циална съдържателност. При тях острият конфликт се разрешава чрез намесата на божествени сили. Персо­нажът е пъстър — кръстоносци, разбойници, крадци,

грешници, а библейските лица съставят официалната, допустима от Църквата рамка.

Мистерията се характеризира със зрелищност. Площадната еуфория е част от панаирите на укрепва­щите градове след XV и XVI в. в Европа. В сравнение с литургичната драма мистерията съдържа повече бито­ви сцени и житейски истини, без да премахва религиоз­ните мотиви. Основен сюжетен източник в този жанр отново е Библията, но библейският сюжет се отклонява към по-земното, познато от ежедневието. Интересът към мистерията е свързан не толкова с религиозния елемент, колкото с образната система, привнесена от градската действителност и предизвикваща бурен смях — войни­ци, кръчмари, занаятчии и калфи, крадци и адвокати. Мистерията весели тълпата и все по-малко се свързва с религията. Наред с познатия вече от полулитургичната драма образ на дявола застава нов комичен образ — смешникът. Множество мистерии са забранени от Църк­вата поради апокрифните елементи в тях и поради под­копаване устоите на църковната доктрина.

Моралите означава буквално „нравствена поука". Това са кратки сцени с поучителен характер, отразява­щи морала на младата буржоазна класа. Моралитето визира явления от действителността — война, мирен жи­вот, глад или човешки добродетели, като милосърдие, честност, завист, омраза. Защитава човешката индиви­дуалност и съдържа критика към феодализма. Основ­ната жанрова характеристика на моралите е използва­нето на алегория.

Нов, най-висок етап в развитието на средновеков­ния театър представлява фарсът. При него църковни­ят елемент почти липсва. Темата е напълно светска с герои обикновени хора от гражданството, представяни в комична светлина. Целта на фарса е да осмее някой порок, човешка слабост и да развесели зрителите. Фар­сът прави първи опит, макар и повърхностен, да типи­зира героите, като използва най-често срещаната черта на героя: търговец — алчен; селянин — хитър; калугер — лаком и т.н. Фарсът разсейва средновековните пред­разсъдъци и се противопоставя на религиозния аскети­зъм. Той се превръща в оръжие на гражданството сре­щу феодалните и религиозни порядки и издава високо самочувствие на свободния човек. Най-известен фарс от XV в. е „Адвокатът Патлен" с неизвестен автор. Бо­гатото идейно-емоционално съдържание на този фарс използват по-късно великите френски писатели Франсоа Рабле и Молиер.

В ренесансова Англия на Хенри VIII любими теат­рални зрелища са средновековните моралитета. В края на XV в. в университетските градове Кембридж и Окс­форд започват да се поставят спектакли — преработки на латинските автори Плавт и Теренций. Превеждат се и трагедиите на Сенека, дали образец по-късно (90-те години на XVI в.) на т.нар. „кървава драма".

Английската ренесансова драма се развива бързо. По подобие на античните образци тя се състои от пет действия. Първият обществен театър в Англия е осно­ван през 1576 г. от Джеймс Бърбидж, а през същата го­дина е създаден и първият частен театър. До 1630 г. бро­ят на театрите нараства до 12. Те се намират извън цен­тралната част на града, край брега на Темза. Отвън при­личат на кръгли или осмоъгълни кули, но построени от дърво. Сградите нямат покрив, а зрителите са правос­тоящи в партера, само по-високопоставените седят в галериите, опасващи стените. Сцената е подобна на та­зи от античния театър — заобиколена от три страни от публика. В задната й част се намират двете опорни ко­лони на покрива над актьорите и две врати, между кои­то е разположена покрита със завеса ниша, предназна­чена за изобразяване на стая. Над нишата се намира балкон, а най-отгоре малка постройка (колиба). Дейст­вието рядко се пренася там. Сценичното пространство на елизабетинския театър се разделя на предна, задна и горна сцена. Декорът е твърде условен, както и времето на протичане на сценичното действие. Мястото на дей­ствие в драмата се обозначава с надпис-табелка или чрез репликите на героите.

Английската драма е в подем през втората поло­вина на XV в., а с появата на Шекспир достига своя аб­солютен връх.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG