Joomla Software solutions Template

Payday loan

Демокрацията като политическо участие

Създаването на демокрацията  чрез договор почива на два правови документа. В естественото състояние шества социален хаос, който не е подчинен на никакви установени правила. Поради това хората трябва да се обединят в това, че искат да живеят в едно управлявано от закони общество. Трябва да се приеме обединителен договор (pactum unionis), чрез който хората да се обединят в едно политическо тяло. Но това не е достатъчно. Трябва да бъде създадена и държавна власт, която съблюдава спазването на приетите правила или закони, и е в сътояние да ги наложи. Обединителният договор трябва да бъде последван от допълнен договор за подчинение (pactum subiectionis). Трудно е да се обобщи съотношението между двата договора, и в историята на политическата философия на Новото време са развити множество хетерогенни модели на решение, като конструкциите между акцента върху подчинението и съгласието не са твърдо установени, между единия, по-скоро авторитарен и другия, по-скоро демократичен държавен модел.

От времето на античната демократична теория са останали два въпроса, които са определящи участието  на демокрацията в съответните промени в политиката  и в нейната същност:

• Демокрацията подлежи ли, и ако "да", по какъв начин, на цикличен процес? Тя израз на растящите обществени и политически потребности ли е, за да променя по такъв начин съществено своя характер вследствие на вътрешно изтощение и промяна на формата и съдържанието, че да бъде определяна за предпочитана, или да направи място на други, вероятно олигархически концепции на организацията на политиката и управлението в едно общество?
• От какви обществени предпоставки се определя живота на институциите и процедурите на правово- държавната демокрация? Какъв принос има плуралистичното гражданско общество за запазването на духовно- моралния принципен консенсус, който трябва постоянно да бъде подновяван и активиран, за да не се превърне плурализма в саморазрушаващ релативизъм?

Равната свобода на гражданите е безусловно изискване за демокрацията. Ето защо, днешната валидност на класическите дефиниции на демокрацията може да бъде преценена едва когато се види, доколко съответните конкретни форми на демокрацията, определени от тази дефиниция, зачитат и правят възможна свободата на всички. Дали историческите явления на демокрацията могат да ни бъдат образец, трябва да се реши, след като се види доколко те осъществяват демократичните основни стойности. Демокрацията произтича от една определена човешка представа. Хората трябва да бъдат свободни, т.е. всеки да се развива и разгръща личността си в следствие на собствените си решения. Зад това стои, дали християнско или хуманистично-идеалистично, схващането, че всеки човек притежава собствено достойнство, което го определя като човек и го различава от животните.

На политически език това означава, че цялата власт и господство трябва да не прехвърлят границата на неприкосновеното достойнство на всеки един отделен човек. Властта принципно подлежи на ограничаване и контрол, и трябва да се позовава на съгласието на подчинените й, защото една неограничена възможност за намеса в живота на отделния човек би могла да накърни и унизи достойнството му. Защото всички, особено държавната власт, трябва да са подчинени на целта, да гарантират и увеличават възможността и шансовете за свободен и достоен живот на всички членове на обществото.

Свободата не е нещо абстрактно, а означава конкретно свобода на личното сътворяване на живота, свобода на религията и убежденията. Свобода на професионалния избор, свободна възможност за плануване на личния живот, свободно разполагане с личната собственост, свобода и неприкосновеност на жилището, на писмената и телефонна кореспонденция. Свободата означава в по-общ план сигурност от произволно задържане и гаранция за законно дело пред съд, както и контрол над информацията, която държавата събира за отделните граждани.

Непосредствената демокрация (пряката демокрация) е форма на политическа организация на обществото, при която основните решения се приемат/ прилагат непосредственно от гражданите; пряко осъществяване на властта на народа в общонационален/общонароден и местен мащаб, различни форми за приемане на решения от самото население от обществен и местен характер.

Непосредствената  демокрация се отличава от представителната демокрация, защото  осъществява властта чрез избраните от народа представителни органи. В политическата история се срещат ситуации за използване институции на непосредственна демокрация в ущърб на представителната и обратно.

Прякото народовластие е  крайъгълния камък на либертарната (анархо-комунистическата, анархо-синдикалистката) идеология, изходяща от принципа за самостоятелните решения на хората по своите проблеми, без каквато и да било подкрепа на държавно- представените институции.

Днес, в съвременните страни,  обществено- икономическите условия са динамични. Разпадането на социалистическите режими освободи допълнително научен потенциал и подобри условията за развитие и прилагане на пряката демокрация. Пряката демокрация сега се развива най-вече чрез прякото въздействие на гражданите при взимане на общозначими правителствени решение осъществявани от различни граждански обединения (комитети, сдружения, движения и пр.)

Медиите с методите на активната и ангажираната разследваща журналистика, осъществяват пряк, въздействащ и резултатен контрол върху държавни решения и проекти, като определено защищава общонародни интереси. Упражняването на властта вече е открит процес и трудно може да се осъществи в ущърб на общността. Средствата за комуникация като телевизия, интернет със безкрайните му приложения, сателитни и телефонни връзки, индивидуалните средства за комуникация, клетъчни телефони и компютърни системи, дават свободата и възможността за разпространение на сведения, новини и знания безгранично и безцензурно.

Днес,  пряката демокрация може безпроблемно и безконфиктно да се прилага и развива, като се осъществява от Гражданското общество.

Съвременните либерални демокрации представляват качествено развитие на политическото участие на гражданите. Основно схващане за свободата на личността, народния суверинитет, разделението на властта, равенство на гражданите, политическия плурализъм и други са основополагащи елементи на съвременните демокрации. Еволюцията на либералната демокрация се изразява най-силно в масовото включване на населението в изборите при определяне състава на парламентите, а това дава отражение и върху останалите основни политически институции. Демократичните режими създават множество възможности за участие на гражданите в политическият процес, като се открояват три основни типа: пасивно, което се изразява предимно в участие в изборите; активно съпричастие към политическия процес с участие в дейностите на политическите партии; апатия – доброволно неучастие в политическия процес. Някои изследвания показват, че политическото участие е свързано с определен социален статус, степен на образование, възраст, политическа социализация, култура, интерес, достъпа до информация, жизнен стандарт, свободно време, комуникативност. Политическият интерес в най-голяма степен се наблюдава сред по-висшите слоеве, защото се счита, че те имат по-големи залози в политическата система.

За стабилността на съвременните демокрации,  политическото участие е от изключителна важност. В първоначалните представи на либералните теоритици, избирателното право е целяло ограничаването на присъствието в политическият процес на безпросветното население. За това в изборите са участвали твърде ограничен кръг от хора, но след реформи избирателното право е за всички пълнолетни граждани.  Независимо, че изборният процес не може да преодолее някои несъвършенства той е основна форма на политическо участие в либералните демокрации, а общите казуси на конституциите и законите гарантират общото, равно, трайно и пряко гласуване, като всяка държава възприема специфични системи.

Демократичните системи се отличават най-вече с политическото съревнование. Редовни, тайни и свободни избори между партиите с различни целеви програми легитимират носителите на политическото господство и предоставят възможността за смяна на ръководната партия, дори и това на практика да продължава дълго, както например в Япония, където либералната партия е на власт от 1946г.     Гарантирането на човешките и граждански права в тези системи ограничава държавната власт и прави възможни на първо място плуралистичните структури, които са необходими, за да може народната воля и нейните различни интереси да намерят място в господстващата система.                Демокрацията е не само основана на народния суверенитет система с решения на мнозинството. Към това спадат правовата държава и разделението на властта, които защитават малцинствата, предотвратяват държавния произвол и ограничават властта на отделните носители на господстваща власт.

От значение за способността за оцеляване на демократичните системи е това, успоредно с различните мнения и интереси, да съществува и една общо-приемлива ценностна сфера, която да не бъде поставяна под въпрос от по-големи групи от населението, например основните права или самата демократична форма на управление.

"Волята  на мнозинството се приема за воля на цялото общество само там, където съответното неполучило достатъчно гласове малцинство не участва сериозно в общата политическа игра, и където тези, които биват преборвани, не са постоянно едни и същи."

Мнозинството при президентската демокрация  във никакъв случай не може да взема решения по свое усмотрение за всичко. Консенсусът изисква разбирането относно това, на кои нива мажоритарният принцип може въобще да бъде приложен, и на кои не. Но преди всичко актуалните мнозинства не могат да си приписват завинаги веднъж постигнатото политическо превъзходство, като сами отменят мажоритарния принцип за бъдещи решения, или чрез манипулации намаляват шансовете на малцинството днес, да се превърне в мнозинство утре.

Как стои  въпроса за бъдещето на процесите на демократизация. Неговата ключова точка са от една страна условията и съществуващите връзки в реално съществуващите западни демокрации. От друга страна това са надеждите и страховете, съгласието за промяна и границите на този опит, които намериха израз в мирната революция от 1989г. в съответните страни, които десетилетия наред трябваше да съществуват под тоталитарни и късно-тоталитарни режими.

Но дали тоталитаризмът, който беляза политическото лице на 20 век в неговите леви и десни вариации, веднъж завинаги е заместен от един вечен и универсално признат демократичен консенсус? С поглед върху различните пост-социалистически страни години наред след 1989г. възникват съмнения. В света на стария Запад също в края на 20 век е по-малко ясно, отколкото по времето на тоталитарната заплаха, какво всъщност прави демокрациите стабилни и как те се справят с вътрешните си дефицити, за да се съхранят в бъдещето.            Както и преди в западните демократични общества са налице две срещуположни тенденции: От една страна демократичната тенденция: Волята за участие във вземането на политически решения на всички по принципа на равнопоставените граждани; от друга страна е налице една олигархична тенденция. Сложността на политическата и обществена структура изисква експерти, специалисти, които подготвят и вземат решения в тясно ограничени области. Факт е, че малцинствата също задействат и предизвикват политическия процес при демокрация. Критиката е отправена срещу това, че в парламентарно-репрезентативната, характеризираща се с политически партии система шества недоверие на избирателите в избраните. Този факт намира обяснението си в разгръщането на държавната дейност и растящата сложност на обществото. Усещането за незасегнатост и безпомощност спрямо политическите процеси, води до политическа апатия. По този начин на пасивното мнозинство се противопоставят информирани и компетентни експерти, които имат съвсем ограничен контакт с хората. Вследствие на това в определени части от населението се стига до реакции, които започват от неразбиране относно проточването на решенията до открито отхвърляне и прилагане на сила. Несъмнено такова развитие води до опасност за необходимия за демокрацията консенсус. Свободната демокрация, която потвърждава правото на участие на членовете на обществото във вземането на политически решения, се нуждае от правово-държавно оформяне. Демокрацията и правовата държава образуват едно неделимо единство. Под правова държавност трябва да се разбират всички тези принципи и методи, които защитават свободата на отделния човек и гарантират участието му в политическия живот.