Home История Антихитлеристката коалиция пречупва оста

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Антихитлеристката коалиция пречупва оста ПДФ Печат Е-мейл

С фанатична вяра в своята пътеводна звезда Хитлер отхвърля гневно всяко изказано съмнение в измяна на военното щастие. Мнозина го сравняват с Напо­леон Бонапарт, за да му предрекат нещастна съдба в безкрайните простори на Русия.

Предвижда се операцията „Цитадела" да изтрие спомена за Сталинград, като нанесе светкавични удари откъм градовете Орел и Белгород и обкръжи съ­ветските войски при Курск, или т. нар. Курска дъга. Започнатото на 5 юли 1943 г. настъпление не е изненадващо и не разкъсва съветската отбрана. Тук се разра­зява най-голямото танково сражение с участието на 1500 бронирани машини. На 12 юли съветската армия преминава в контранастъпление и освобождава Орел и Белгород. Последвалото общо настъпление възвръща градовете Смоленск, Го-мел, Киев и цялата Левобрежна Украйна. Повратът на решаващия сухопътен фронт на Втората световна война става окончателен.

Вместо да открият Втория фронт във Франция, на 10 юли 1943 г. англо-американските войски стоварват десант на о. Сицилия. Италианският крал и Ге­нералният щаб извършват преврат в Рим и на 25 юли арестуват Мусолини. Но­вото правителство на маршал Бадолио подписва на 3 септември примирие и Италия излиза от войната. На 8 септември съюзниците се прехвърлят в Южна Италия. Германските дивизии ги пресрещат при Неапол. Освободен от герман­ски парашутисти, Дуче образува фашистка република. Въпреки тези отчаяни действия оста е пречупена непоправимо. Съюзниците на Третия райх се оглеж­дат за сеиаративен мир* с Великобритания н Съединените щати.

Войната в дълбокия тил

Необратимата промяна в развоя на войната разширява действията на Съпротивата в Европа. В окупираните страни като Франция, Полша, Югосла­вия, Гърция и Холандия воюват цели вьстанически армии. Въпреки незабраве-ните противоречия движението срещу „арийските господари" увлича хора от различни слоеве на населението и с разнообразен политически цвят. Така На­ционалният съвет във Франция включва 16 организации. В Италия се обеди­няват 6 партии, които в мирно време никога не биха си подали ръце. Коминтер-новецът Йосип Броз Тито измества националиста Дража Михайлович в Юго­славия.

Съпротивителното движение е свързано с два основни командни центъра -Лондон и Москва. Докато първите се стремят да се върнат като победители на власт, то вторите влагат повече социално значение на действията си и проповяд­ват народна революция. Схватките с общия силен враг крепят отношенията меж­ду бившите и бъдещи неприятели. Настъплението на съветската армия вдъхно­вява комунистическите партии, най-пригодни към конспиративните условия на живот и борба, да поставят националното и социалното освобождение в тясна взаимна връзка.

В страните, съюзни на Германия, Съпротивата има повече идеологически, отколкото освободителен характер. Партизанските отряди и нелегалните групи се сблъскват не с чуждите окупатори, а със своя държавен враг. Народно­то недоволство в Италия се отприщва едва след свалянето на Мусолини от власт. В България, Румъния, Унгария и Словакия приливите и отливите на „подмолния бунт" са в причинно-следствена зависимост от разстоянието до съветската ар­мия.

„Тримата големи" решават

Победоносните изгледи за края на войната изискват съгласуване на коали­ционната политика и обсъждане на следвоенното устройство. От 19 до 30 ок томври 1943 г. в Москва се провежда конференция на външните министри на Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. Откриването на Втория фронт е окончателно уточнено за лятото на 1944 г. Вземат се решения победена Германия да понесе териториални загуби и да осъществи денацификация. Ка­питулирала Италия спечелва снизхождение. Австрия се възстановява като неза­висима държава. Главните военнопрестъпници подлежат на международен съд. Бъдещата световна организация трябва да избегне недостатъците на Об­ществото на народите. Заседаващата в Лондон Европейска консултативна коми­сия е упълномощена да подготви съвместни решения на трите сили относно края на войната, включително условията на примирията и наказанията на вражеските държави.

Московската конференция подготвя първата среща на „тримата големи" -Рузвелт, Сталин и Чърчил в Техеран (28 ноември-! декември 1943). Чърчил упорства за откриване на Втория фронт на Балканите. Сталин подозира, че това е опит да се пресече победният поход на Червената армия. Той държи за Север­на Франция. Такава е позицията и на Рузвелт.

Съветските военни успехи ускоряват съюзническите действия. Рузвелт и Чърчил разпореждат извършването на най-големия морски и въздушен десант в Нормандия (6 юни 1944). Превъзходството в хора и въоръжение е сразяващо.

Бойците от Съпротивата отварят пътищата на очакваните освободители чак до Париж. Белгийците въстават. Хитлер запазва главните си сили за Източния фронт (200 дивизии), а за Западния отделя 75 дивизии. Той предполага, че назо­ваната с неговото име противникова коалиция няма да се запази до края на вой­ната.

Мощната настъпателна операция „Багратион", „23 юни-края на август 1944", прогонва германците от съветската територия и извежда Червената ар­мия на Висла и Днестър. На 20 юли е извършено неуспешно покушение срещу Хитлер. Варшавското въстание на свързаната с Лондон „Армия Крайова" не е подкрепено от Съветския съюз, който поддържа Полския комитет за нацио­нално освобождение.

Последвалата на 20 август 1944 г. Яшко-Кишиневска операция изважда Ру­мъния от войната и заставя България да скъса с Третия райх. С посредничество­то на САЩ Финландия моли за примирие. В Словакия избухва въстание. Буда­пеща - столицата на последната европейска съюзница на Германия, е подложена на обсада. Настъплението на Трети украински фронт, в който се включва и бъл­гарската армия в Югославия, принуждава германците да се изтеглят набързо от Гърция и Албания.

Краят на „богоизбраните"

Последното настъпление на вермахта започва на 16 декември 1944 г. в Ар-дените (Белгия). Англо-американските войски са разбити. Изпълнявайки молба­та на съюзниците, съветската армия преминава на 12 януари 1945 г. в настъпле­ние от Висла към Одер, което възпира германските танкови клинове.

На втората конференция в Ялта (на п-в Крим) от 4 до 11 февруари 1945 г. правителствените ръководители на СССР, САЩ и Великобритания заявяват, че заедно ще наложат безусловна капитулация на Третия райх. Те се споразумяват да разделят Германия на четири зони (и френска). Берлин също трябва да се раздели на четири. Там ще се настани Контролният съвет на съюзниците. Гер­манските въоръжени сили и военната промишленост ще бъдат унищожени. Ре­парациите обхващат цялото германско национално богатство, включително и използването на човешки труд. Подписаната Декларация за освободена Европа изтъква решимостта на трите сили да работят за укрепването на суверенитета и демокрацията в освободените страни.

Сталин дава съгласие за участие във войната срещу Япония, което стопява появилите се съмнения в неговата добронамереност към Източна и Югоизточна Европа.

Притисната между няколко фронта, нацистка Германия изнемогва. „Тайно­то" ракетно оръжие не й помага. Превземането на Кьонигсберг, Будапеща и Ви­ена предсказва съдбата на имперската столица. В средата на април 1945 г. англо-американските войски се намират на 100 км от Берлин, обсаден на 25 април от съветската армия. Пет дни по-късно над Райхстага е побито червеното знаме. Хитлер се самоубива, разочарован от негодността на германския народ да из­пълни „великата мисия". Единственото програмно начало, което е успял почти да завърши, е „окончателното решение на еврейския въпрос" в Европа. Погубе­ни са 6 млн. евреи в концлагери и крематориуми.

Новото правителство на гросадмирал Дьониц разпорежда предаване на за­пад и отпор на изток. На 7 май 1945 г. е подписана капитулацията в Реймс, а на 8 май - в Берлин. Конференцията в Потсдам (17 юни-2 юли 1945) обявява започналата денацификация на Германия. Главните военнопрестъпници получават своето сурово наказание. Съветът на външните министри на силите победи­телки пристъпва към изготвянето на мирните договори.

Загубила морските битки и оттегляйки се от завоюваните земи в Източна Азия, Япония се подготвя да защитава на живот и смърт своите острови. Само-убийствените удари на „живите бомби и торпили" предупреждават за предстоя­щи кръвопролитни сражения. Съединените щати решават да покажат в действие най-новото ядрено оръжие, предел на две епохи. На 6 и 9 август те хвърлят атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, при което загиват или са тежко ране­ни 447 хил. души. Така е спестен животът на половин милион американци. На 8 август Съветският съюз обявява война на Япония и разгромява Квантунската армия в Манджурия. На 2 септември 1945 г. империята на изгряващото слънце подписва капитулация върху борда на американския линеен кораб „Мисури" в Токийския залив. Краят на Втората световна война се ознаменува с началото на противопоставянето между новите свръхсили и бивши участници в антихитле-ристката коалиция. Започва нов период в световната история, известен като „студената война".

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG