Joomla Software solutions Template

Payday loan

Детският глист,    широко   разпространен   паразит  у  човека,  живее  в  тънките  черва  и  е  кръгъл  червей.   Паразитозата  засяга   всички  възрасти,   но  особено  масово  се  среща  у  децата.  Глистът  има  значителни  размери,   вретеновидна  и   удължена  форма  със  заострени  краища.   Живите аскариси имат розаво-бял   цвят,  а   мъртвите  са жълто-белезникави.  Женските  глисти  са  по-голями – достигат   на   дължина  6мм,   а мъжките – 16-20см  на  дължина и 3мм на ширина.  Те  са  многоплодовити – за едно  денонощие женските снасят   200 000   яйца, които се отделят навън с изпражненията.  Развитието   на   ларвата   се   осъществява  в   почвата   при опти-мални температурни  условия,  влага и достатъчен атмосферен кислород.   Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36  градуса по C.   Взависимост   от   температурата е различен и срокът,за който яйцата стават инвазиоспособени.  При температура 24 градуса по С развитието се ускоряваи трае 10-15 дни,  а при 12-15 градуса по С се удължава до 40-45 дни.    Яйцата   загиват   при  температура  50   градуса  по   С и   се  повлияват   неблагоприятно   от   пряката  слънчева светлина.

Заразяването на човека става с поглъщането на яйца при лош лична хигиена.

В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки,които пробиват лигавицата на червата,навлизат в лимфния ток и оттам попадат в кръвообръщението.Докато възрастните аскари живеят при анаеробни условия в тънките черва,личинките са типично аеробни форми и развитието им се извършва в белите дробове.По венозен път те достигат до черния дроб,където могат да предизвикат увреждане,навлизат в долната празна вена,дясната сърдечна половина и белодробна артерия и така достига до белите дробове.Те проникват в бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтри.

В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и нарастват на големина.След това те се придвижват през бронхите,трахеята и гръкляна в гълтача и достигат до тънкото черво,където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца.Целият биологичен цикъл трае от 9-15 седмици.В червата на човека се срещат  от единични до стотици аскариси,които могат да предизвикат дори запушване на червата тук се хранят с чревно съдържимо и слуз,като могат да поглъщат и кръв.

Продължителността на живота на отделния паразитен индивид 10-15

месеца.

При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадьци,силно главоболие,загуба на гласа.Аскарите могат да странствуват и да предизвикат запушване на жлъчните пътища,на панкреасния канал.Те могат да проникнат в средното ухо,синусите,пикочните пътища,влагалището и перитонеалната кухина.

Болните се оплакват от лош апетит,гадене,повръщане,коремни болки около пъпа.Понякога те са неспокойни и раздразнителни.

КУЧЕШКА  ТЕНИЯ

(ЕХИНОКОКОЗА)

Кучешката тения е заболяване с хронично протичане,при което се уврежда най-често черния дроб,но е възможно да се засегнат също белите дробове и други органи.

Причинителят – Е.granulosus,в биологичното си развитие,се нуждае от два вида гостоприемници.От една страна това са представителите на канидите – кучета,чакали,хиени,лисици и др.,а от друга – представители на много трево-пасни домашни животни като овце,кози,говеда и др.Човекът също е госто-приемник(междинен гостоприемник).

Паразитите имат два стадия на развитие: половозрял(в крайния гостопри-емник) и ларвен (в междиния гостоприемник).Ехинококът се развива при смяна на двата вида гостоприемници.

В крайния си гостоприемник – кучето,ехинококите,достигащи хиляди на брой,живеят в червата,това е плоския червей.Заразеното животно няма боле-стни прояви.С изпражненията си кучето отделя откъснати от тялото на тения-та зрели членчета,които са активно подвижни.При разкъсването им (често ку-четата разкъсват,поради сърбеж,със зъби членчетата,полепнали по аналната им област) от тях се освобождават яйцата на ехинокока.За разпръскването им из околната среда спомагат и мухите.Яйцата са много устойчиви във външна среда – при температурен интервал 5-20 градуса по С ,запазват жизнеспособ-ността си с месеци.

При поглъщането на енхинококовите яйца през устата от човек или друг междинен гостоприемник,през червата те проникват в кръвта и се разнасят из организма.Най – често попадат в черния дроб,белите дробове,далака,бъбре-ците, главния мозък,сърдечния мускул и по-рядко в други органи.Където се образува типичния ехинококов мехур.

ИЗТОЧНИК НА ЗАРАЗАТА е крайният гостоприемник на ехинокока най-често е кучето.Но как самото то се заразява? Това става при изяждане на су-рови вътрешности на заразени селскостопански животни,които са междиния гостоприемник на ехинокока.Кучетата,пазачи на стадата,а също и скитащите кучета,често се хранят с такива заразени продукти.А също и чрез пряко пре-насяне на яйцата върху тялото на кучето при игра,боричкане,душене около

аналната област между здрави и заразени животни.След 1 до 4 месеца в чер- вата на кучето се развиват десетки хиляди зрели ехинококи,всеки от които съдържа 400 – 800 зрели яйца.След заразяването си кучето може да бъде източник на зараза в продължение на 2 – 3 години.

Може да се приеме,че домашните любимци,обезпаразитявани перодично по схема,препоръчана от ветеринарен специалист,не представляват опасност в това отношение.

Болният от ехинококоза човек не е опасен за околните.

НАЧИН НА ЗАРАЗЯВАНЕ ПРИ ЧОВЕКА е попадането на ехинококовите яйца в устата чрез замърсените с  тях ръце (при контакт с куче или с повърх-ност,замърсена с кучешки фекали ) или неизмити плодове и зеленчуци.При извършване на някои селскостопански дейности (стригане на овце,дране на заклани животни).Не се изключва възможността за заразяване и със замърсе-ни с ехинококови яйца от диворастящи растения.А също чрез поглъщане на прах,съдържащ яйца на паразита (работници в чистотата,чистачки и други.

СИНТОМИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО

Безсимптомният период може да продължи месеци и години(10-20),поради бавното нарастване на ехинококовите мехури.

При локализация на мехура в черния дроб (в 8 от 10случая),се появява тежест и притискане в областта на дясното подребрие,а по-късно и постоян-на тъпа болка на същото място.Може да се появи и жълтеница.

При локализация в белите дробове,симптомите могат да наподобяват

бронхит или плевмония.

Особено важно е още  в  началото на появата  на  подобни  симптоми  да се  осъществи  консултация  с  лекар.  Съществуват  сигурни  клинич-ни   и   лабораторни   методи  за  разпознаване  на  болестта.   Лечението  на  ехинококозата  е  само  оперативно. 

РИБНА ТЕНИЯ

(ДИФИЛОБОТРИОЗА)

Дифилоботриозата е природно-огнищна хелминтозооноза,която се причиня-ва плосък панделковиден паразит,(рибна тения).Заболяването протича с подчертана хиперхромна,витамин В-12 дефицитна анемия,стомашно-чревен и неврастенен синдром.Тя е разпространена в страните с развито интензивно речно,езерно и язовирно рибовъдство Коми,Естония,Финландия,Швеция и т.н.В България няма местно разпространение,но са регистрирани случаи на лица,заразени извън страната.Внесен случай на рибна тения от жителка на Коми,омъжена и работеща в нашата страна.

Крайни гостоприемници на рибната тения са човекът и някои санантропни и диви животни като куче,котка,лисица,мечка и др.Междинни гостоприемни-ци са сладководните ракообразни от родовете Cyclops и Diaptomus,а допъл-нителни и резервоарни гостоприемници – сладководни риби като шаран,сом,

щука,пъстърва и др.

Човек се заразява при консумация на недобре термично обработена,осо-лена,леко изсушена или опушена заразена риба.

Рибната тения се развива в тънкото черво на крайните гостоприемници като достига на дължина до 12м.

Клиничната картина започва с оплаквания от слабост,обилно слюноотде-ляне,световъртеж,чести диарии,послевани от запек.Появяват се признаци на В-12 дефицитна анемия-хипохлорхидия или пълна ахилия,Хънтеров глосит,     бледи лигавици.В периферната кръв се наблюдават хиперхромия и еритроти-ци с безофилни гранулации,мегалобласти,анизопойкилоцитоза и т. н.

Сигурна диагноза се поставя чрез паразитологично изледване на фекална проба ,перианално остъргване или перианален отпечатък със скоч лента,при  което се намират яйцата на D.Latum.

Лечението да се проведе в болнична обстановка,за да може тенията да се извади с главичката.Ако тя се скъса е необходимо повторно лечение,три ме-сеца след първата дехелминтизация.Най-ефективни са препаратите Yomesan,

Cesol,Radeverm.

Профилактика на дифилоботриоза  изисква сладководните риби да се кон-сумират след добра термична обработка.Основно правило е сладководните водоеми(реки,езера,язовири) да се предпазват от фекално замърсяване.

Препоръчва се диспансеризация на болните за 6 месеца с двукратен лабора-торен контрол след лечение.

ТРИХИНЕЛОЗА

Трихелозата е тежко протичащо паразитно заболяване по хората и млекопи-таещите животни със силно изразен токсоалергичен синдром.Тази паразитоза е широко разпространена в страните с умерен климат и по-рядко в субтропи-ците.

Причинителят на трихенелозата е от малък ,кръгъл, разделнополов нема-тод,наречен Trichinella spiralis. Наименованието произхожда от гръцката дума “Thrix”- косъм .Описани са още три вида трихинели – Tr. Navita,Tr. Nel-soni u Tr. Pseudospiralis .Най-разпространеният и най-добре проучен вид е Tr.spiralis.

У човека паразитът се среща в три морфологични форми :

• полово зрели чревни трихинели;
• млади (мигриращи) трихинели;
• мускулни (капсулни) трихинели;

Биологичният цикъл на развитие  на трихинелите се извършва в един и същ гостоприемник –човек или месоядни и всеядни животни (домашни и диви прасета,мечки,вълци,лисици,мишевидни гризачи,тюлени,моржове,пти-ци и т.н.)

В стомашно-чревния тракт паразитът се декапсулира и за броени часове се загнездва в лигавицата и Либеркюновите жлези на тънкото черво.За няколко денонощия трихинелите нарастват,диференцират се полово,оплождат се и женските индивиди започват да раждат  живи трихинели ларви – от 200 до      10000 в продължение на три месеца.Младите мигрират по лимфен и кръвен    път,насочвайки се към напречно-набраздената мускулатура на гостоприемни-ка.Там те проникват под сарколемата на мускулното влакно,завиват се спира-лно,капсулират се и в това състояние могат да останат дълго време.След шест до 24 месеца от преболедуването около капсулите започва натрупване на калций ,което води до загиване на паразитите.

Човек се заразява при консумация от месо или месни продукти на болни от трихихелоза домашни или диви животни,в състояние(съджук) или недобре топлинно обработени,непроверени от ветеринарните органи.

Клинично протичане на трихинелозата е полиморфно и заболяването може да имитира над 60 други болести.Икубационният период е от 2 до 45,     средно 10-25 дена.Тежестта на заболяваненето е взависимост от количество-то и кратността на консумиране на трихинелозно месо, но заразяване е въз -   можно и при изяждане на съвсем малък къс – 15 – 20 грама.

Трихинелозата може да започне остро с гастроинтестинален дискомфорт – гадене,поврещане,болки в корема,диария.Болните се оплакват от отпадналост безапетитие,безсъние и в този период заболяването не се диагностира.Тя се характеризира с четири основни признака: повишена температура;оток около очите,веждите и лицето;мускулни болки и отчетлива левкоцитоза с повишена еозинофилия.

При такива оплаквания да се търси незабавно лекарска помощ.

Лечението на тежките и средно тежко протичащи форми на заболяването се провежда задължително в болница.Леките форми могат да се лекуват ам-булаторно.Специфичната етиологична терапия се провежда с VERMOL или

ZENTEL в един или два курса по 10 дни в зависимост от състоянието на бол-ния.Успоредно се прилага патогенетична и десенсибилизираща терапия.

Обществена профилактика – правилно на домашни свине (хранене с преварена храна,недопускане на извънкочинно отглеждане на прасета и т.н.); задължителна трихинелокоспия на добитото свинско месо,както за лична консумация,така и за обществено потребление;задължителна трихинелоско-  пия на месото на отстрелян дивеч – диви свине,мечки и други.Труповете на заразените се унищожават в екарисажи и не се допуска вторичната им обра-  ботка.

Лична профилактика се състои в добрата термична обработка на добито-  то в личното стопанство или закупено от обществения сектор свинско месо.