Joomla Software solutions Template

Payday loan

Характеристика на учебно-възпитателния процес по физическо възпитание. Етапност в обучението. Урокът като основна форма на работа по физическо възпитание. Форми за организиране двигателната дейност в детската градина. Задачи, структура, функционално натоварване и плътност. Критерии за оценка.

Учебният процес по физическо възпитание е организирана педагогическа дейност, в която участва учителят – като субект, и ученикът – като обект на процеса. Този сложен двустранен процес е целенасочен към даване на специални знания, усъвършенстване на способността да управлява собствените си движения, двигателно-координационните способности и физическите качества на ученика. С това той се подготвя за пълноценна двигателна дейност. Учебният пр-с по ФВ включва усвояването на съдържанието на програмния учебен материал по ФВ; преподаването от страна на спортния педагог и двигателната дейност на участващите в този процес.

В учебният пр-с по ФВ се решават образователни, оздравителни и възпитателни задачи, като водеща е познавателната дейност, която от своя страна активизира мисловните процеси на учениците. Нейното реализиране се осъществява при непосредственото изпънение на определено двигателно действие. Активната познавателна дейност е добра предпоставка за ефективна учебна дейност и за реализиране на крайната цел – физическо, двигателно и личностно формиране на ученика. За постигането на тази цел обучението е насочено към усвояване на определено знания, формиране на жизнено необходими умения и навици.

Знанията служат за формиране на двигателната култура на ученика, като се основават на познавателната дейност.

В практиката по ФВ знанията условно могат да се разделят на две големи групи: общи и специфични знания. Първата група носи информация за същността и някои общи закономерности за дейността, както и изискванията за постигане на по-голяма ефективност в учебно-възпитателния пр-с. Докато специфичните знания характеризират по-конкретно отделните видове дейности, качественото овладяване на отделните елементи при изпълнение на съответното двигателно действие.

Знанията, използвани в учебно-възпитателния процес по ФВ, могат да бъдат класифицирани както следва: елементарни знаия, знания за цялостното двигателно действие и вътрешно-предметни знания.

Елементарните знания се използват за терминуване на физически упражнения, различните изходни положения , от които може да се изпълняват. Това най-често става чрез използването на словесните методи – разказ, беседа, обяснение, описание и др.

Знанията за цялостното двигателно действие характеризират отделните параметри на движението ( пространствени, пространствено-времеви и силови).

Вътрешно-предметните знания се отнасят до посочване правилния път за достигане на целта и решаване на задачите. Те носят информация за техниката на изпълнения, както и някои основни хигиенни изисквания за учебно-възпитателния процес по ФВ.

Междуметните знания се формират на базата на интеграционни връзки с дисциплините: педагогика, психология, физиология, анатомия,биология и др. тези знания се превръщат в ефикасно средство за опознаване характерните особености на физкултурата и спортната дейност.

Съществена форма при упражнение на учебно-възпитателния процес по ФВ се пада на правата информация. Напоследък обаче се залага на обратката връзка. Тя представлява информация на обучаемия за собствените му движения, преживявания и усещания за получения резултат. В процеса на управлението на учебния пр-с по ФВ педагогът има възможност непосредствено да коригира получените резултати от изпълненията на обучаемите. По този начин значително се съкращава времето за словесни инструкции. Значимостта на вътрешната обратна връзка снараства. Формираните знания у ученика спомагат за по-бързото изграждане на определени двигателни умения и навици.

Двигателни умения. Те представляват придобита способност на човека за неавтоматизирано съзнателно управление на двигателното действие на базата на по-рано натрупани знания и опит. В спортната практика уменията се формират с активната роля на съзнанието и целенасоченото учатие на вниманието. Изпълнението на едно и също двигателно действие многократно води до изграждане на двигателните навици.

Двигателният навик е добре заучено и усвоено двигателно действие, на което отделните елементи са автоматизирани, или той представлява автоматизиран начин за управение на движенията във вече цялостния двигателен навик.

Физиологичната същност на двигателния навик представлява затвърдена система от рефлекторни двигателни действия, придобити на базата на многократни повторения при едни и същи условия.

характерна особеност на двигателния навик е автоматизацията, която освобождава съзнанието му от активното участие. То се включва само при необходимост. Благодарение н а автоматизацията двигателните действия, които се изпълняват са икономични, олекотени и ритмични. Съзнанието на ученика е насочено към крайния резултат. Най-често автоматизацията на навика се проявява в неговата стабилност, устойчивост и вариативност.

Когато ученикът изпълнява многократно определено упражнение,без да се влошава неговото качество, се говори за стабилност на навика.

Устойчивостта носи информация за правилното действие от страна на ученика в условия на екстремална ситуация. Най-голяма устойчивост се наблюдава при колоезденето, плуването, скоковете, където двигателните навици са продължително време трайни. Малка е устойчивостта при дисциплините, свързани  с по-сложна техника, като художествена и спортна гимнастика, аеробика и др.

Наред  с проявата на стабилизацията и устойчивостта на анвика се проявява и вариативността. Под вариативност трябва да се разбира способността на ученика сам да подбере за всеки конкретен случай този с най-голям ефект. Това ще рече, че една и съща игра, изпълнена по няколко варианта, води до по-голяма ефективност. Вариативността на вдигателните навици се наблюдава при единоборствата(борба,джудо, карате, фехтовка) , както и при спортните игри (футбол, баскетбол, хандбал и др.) .

За по-голяма ефективност в обучението по ФВ е необходимо спазването на определена етапност при запознаването, обучението и усъвършенстването на отделните методически единици. Етапното обучение позволява да се вникне по-подробно в педагогическите, физиологческите и психическите особености при процеса на обучение по ФВ.

Етапите на обучение от гледна точка на педагогиката да три:

I етап - начално разучаване;

II етап – задълбочено разучаване и усвояване на двигателното действие;

III етап - затвърждаване и усъвършенстване на двигателното действие.

Целта на първия етап е изграждане у учениците умението да изпълняват двигателното действие в най-общи линии.

За постигането на тази цел се решават следните задачи: запознаване на ученика с новото двигателно действие; получаване на зрителна представа и даване на знания за изпълнението на двигателното действие.

Всичко това се постига чрез цялостна  демонстрация  на новото двигателно действие. Първото показване обикновено цели създаване на интереси от страна на учениците. Упражненията се показват както в профил, така и в анфас, с цел да се получи по-пълна зрителна предства. Второто показване има чиста учебна цел. При него акцентът пада  в/у  основното звено на техниката. Основен принцип в обучението през този етап е принципът на нагледност. Но, за да се създаде действителен образ е необходима зрителната представа да бъде свързана с практически опит за изпълнение на упражненията. В зависимост от сложността на упражнението то може да бъде изпълнявано от учениците цялостно или разчленено.

От физиологична гледна точка  през този период се извършва генереализация (ирадиация) на възбудния процес. Възбудните процеси в кората на главния мозък са по-силни от задръжните, поради което се получава ирадиация (разсейване) и в други неангажирани центрове. Това се отразява в/у изпълнението на движението. Учениците извършват несъзнателни действия, демонстрират скованост и неточност. Тези некоординирани действия са резултат на ирадиацията, както и на недоброто взаимодействие на основните нервни процеси в кората на главния мозък. Ролята и задачите на учителя през този период е да насочи вниманието на учениците към водещото звено при изпълнение на движението.

Водещо значение в етапността на обучението има и психологическата същност на проблема, който в първия етап на обучение се свежда до формиране на ориентировъчната основа. Този момент на двигателното действие съдържа знания за правилното изпълнение. При разнообразните физически упражнения относителният дял на ориентировъчна основа е различен.

Вторият етап на обучение е един от най-продължителните етапи на обучение. Неговата цел е учениците да усвоят в детайли техниката на двигателното действие до степен умение, при активно участие на съзнанието. Но затова е необходимо обучаваните добре да познават структурата на двигателното действие, неговите части, както и пространствено-времевите му характеристики. Характерна особеност на втория етап е, че ученикът се насочва към собствена оценка на осъзнаване на двигателното действие, за амплитудата на движение. Практиката показва ,че през този етап е добре да се използват различни видове демонстрации, които носят срочна информация за ефективното изпълнение на двигателното действие. Освен статични и динамични, в практиката се използват звукоеи и светлинни сигнали. Вторият етап на обучение, от физиологична гледна точка се разглежда като етап на стабилизация (концентрация) на възбудния процес.

Разучаването и усвояването на двигателните действия , от гледна точка на психологията , е известен катоетап на формиране на изпълнителната част.

Основната цел на третия етап е усвоеното умение да се превърне в двигателен навик. Затвърждаването на навика изисква многократни повторения при едни същи условия. В процеса на тренировкатаотделните елементи на техниката постепенно се освобождават от контрола на съзнанието. През този етап се работи за двигателната памет. Когато двигателният навик е добре усвоен, ученикът го използва като форма на проявление, за да постигне по-голяма ефективност. Етапът на затвърждаване е тясно свързан с усъвършенстването.

От гледна точка на физиологията етапът е известен като автоматизация.

Третият етап на обучение е известен още като контролен. Като такъв той осигурява две основни възможности – проследяване и съпоставяне действието и неговия резултат с цел евентуални корекции.

Урокът по ФВ се счита за основна форма за организиране на обучението по ФВ.

Обучението по ФВ, както и спортно-тренировъчната дейност се провеждат съобразно изискванията на дидактическите принципи и методи. Техните цели и задачи се реализират в поредица от системно провеждани занимания, между които има логична връзка и методическа последователност.

В уроците по ФВ се работи по установена програма за всеки клас, като въз основа на нея учителят планира работата си за учебната година. Програмите по ФВ се изработват от специалисти и са съобразени с възрастивите особености на учениците в отделните класове.

Задачи на урока. Всеки урок по ФВ има своите конкретни задачи, чрез които цели усвояването на определен учебен материал и се постига възпитателно въздействие. Макар, че урокът е относително самостоятелно самостоятелна форма, неговите задачи са част от общите цели и задачи на обучението, които са обособени в три групи: оздравителни, образователни и възпитателни. Поначало те са подчинени на основните принципи на учебния процес по ФВ, а именно оздравителна насоченост, всестранност и приложност на въздействието.

Оздравителните задачи се решават задължително във всеки урок. Те се съблюдават чрез реализиране на редица изисквания за здравословно въздействие на физическите упражнения. Такива са : осигуряване на санитарно-хигиенни зали и спортни площадки, оборудвани съобразно възрастта на учениците, ползване на леко и чисто игрално облекло, което д апозволява свобода на движенията.

Към оздравителните задачи се отнасят още постоянните грижи за стимулиране на правилното физическо развитие, за поддържане на добра телесна стойка, за закаляване на организма, за формиране на хигиенни навици, за правилно дишане при изпълнение на физическите упражнения и др.

Образователните задачи трябва да отразяват целенасочената дейност за формиране на определени двигателни умения и навици, съчетани с подходящи знания за полезното въздействие на физическите упражнения, за тяхната разновидност, за техническото им изпълнение и др. Наред с обогатяване на двигателната култура се работи и за развиване на двигателните им качества – бързина, сила, издръжливост, гъвкавост и ловкост.

Успоредно с работата за формиране на двигателните умения и навици и развиването на физическите качества, в уроците по ФВ може да се въздейства целенасочено и върху развитието на други двигателни способности като : точност за движенията, за подобряване на равновесната устойчивост, за правилно ориентиране в посока на движението и в пространството, за подобряване на координацията на движенията, на чувството за ритъм и др.

Възпитателните задачи в урока имат голямо значение. Възпитателните задачи в урока се осъществяват в пряка връзка с изучаваните физически упражнения. Самото овладяване на дадено движение е съпроводено с волеви усилия, настойчивост и упоритост за преодоляване на трудностите, възпитава се решителност и смелост – особено при скоковете в леката атлетика, при прекоците в гимнастиката или при преодоляване на различни препятствия.

Чрез игрите се възпитава честност и правдивост, чувство за дълг и отговорност, другарски отношения, грижливо отношение към спортния инвертар, любов към труда и др.

Съдържание и структура на урока. Най-характерният белег на урока по ФВ е активната двигателна дейност на учениците, съчетана с физически натоварвания, ръководени и регулирани от учителя в съответствие с определени задачи на урока.

Основно съдържание на урока са физическите упражнения. Към съдържанието се отнася и разнообразната двигателна дейност на учениците, свързана с редица функционални и психични процеси, а така също и познавателната дейност. важна част от урока е и целенасочената ръководна роля на учителя.

Структурата на урока означава подреждането в определена последователност на физическите упражнения, предвидени в урока с оглед решаването на конкретни задачи. Това подреждане не е случайно, а е подчинено на редица педагогически, физиологически и психологически изисквания и закономерности.

Към структурата на урока се отнася и цялостната двустранна дейност между учител и ученици, която се реализира съобразно задачите на урока.

В съвременната теория и практика на ФВ се практикува структура на урока в три части:  подготвителна, основна и заключителна.

Подготвителна част на урока. Нейните задачи са : да организира учениците и концентрира вниманието им за успешно решаване на предстоящите задачи, да ги настрои психически за следващата работа, като ги запознае със задачите на урока, да подготви функционално организма за по-високите натоварвания в основната част, да им даде необходимата двигателна подготовка за овладяване на учебния материал и да създаде настроение за работа.

Средствата, които се използват в подготвителната част на урока, са най-разнообразни физически упражнения. Те се подбират съобразно задачите на подготвителната част и според възрастта и новото на подготовка на учениците. Така в предучилищната възраст упражненията са с по-проста структура, обикновено дву- и четиритактови. С увеличаване на възрастта упражненията се усложняват и достигат до 8 такта. Това се отнася до ОРУ, които често се предхождат от строеви такива, а те – от упражнения за концентриране на вниманието. Съдържание на подготвителната част може да бъдат и разнообразни подвижни игри, които се предпочитат при децата от  детските градини и в началната училищна възраст.

Упражненията и игрите в подготвителната част на урока трябва да предизвикат постепенно нарастващо, но относително умерено физическо натоварване. Чрез него се постига общо разгряване на организма и нагласа за изпълнение на следващите задачи в урока.

В основната част на урока се усвоява предвиденият за часа учебен материал. Ако това са нови двигателни умения и навици, те се разучават в началото на основната част, когато организмът има висока работоспособност и вниманието е по-изострено. Същото се отнася и доразвиването на бързината, ловкостта и на скоростно-силовите качества. Следват упражнения за затвърждаване и усъвършенстване, както и за развиване на силата и издръжливостта.

Разнообразната двигателна дейност, която се провежда в основната част на урока, се реализира в единство на познавателните и функционални процеси, като се съблюдава оптимално редуване на по-напрегната работа с относително по-лека.

Средствата, които се използват в основната част на урока, зависят от програмното учебно съдържание за даден клас, както и от конкретните задачи на урока.  Учебните програми съдържат средства, съобразени с възрастта на учениците и с техните възможности. Така например, за началните класове са включени лекоатлетически и гимнастически упражнения с естествено-приложен характер, подвижни и спортно-подготвителни игри и плуване. В следващите класове са предвидени дисциплини от леката атлетика, спортна и художествена гимнастика, акробатика, хандбал, баскетбол, волейбол, борба, плуване и др.

Заключителната част. Нейните задачи са да се нормализират жизнените функции на организма чрез понижаване на физическото натоварване, да се регулира  емоционалното състояние на учениците, за да участват пълноценно в следващите часове.

Средства, подходящи за заключителната част, са разнообразни. Например: ходене, съчетано с дихателни и разхлабващи движения, бавни народно хора, успокоителни игри.

По своята насоченост във връзка със задачите уроците биват: за обща физическа подготовка, спортно-тренировъчни уроци, методически уроци, по лечежна физкултура и с професионално-приложна насоченост.

• Уроците по обща физическа подготовка имат най-широко приложение в училищата. Тяхната цел е постигане на добро физическо развитие, на крепко здраве, както и обогатяване на двигателната култура и подобряване на физическата дееспособност на учениците. За тязи цел се използват най-разнообразни средства: лекоатлетически и гимнастически упражнения, подвижни, спортни и спорно-подготвителни игри, различни  приложни упражнения, туризъм , плуване и др.
• Спортно-тренировъчните уроци се отличават с по-високите си изисквания във връзка с овладяването наден вид спорт и по отношение нивото на физическата подготовка, която бива обща и специална. Целта на тези уроци е участието в спортно-състезателна дейност, чийто успех зависи от качеството на тренировъчния процес.
• Методически уроци се провеждат в специализираните учебни заведения, където се подготвят учителски и треньорски кадри. Наред с техническата подготовка в тези уроци се разкрива и методиката на обучение по ФВ в различни възрастови групи.
• Уроците по лечебна физкултура имат по-специфичен характер. Чрез тях се цели лечение и възстановяване на нарушени функции на организма, укрепване на здравето след преболедуване, след травми.
• Уроците с професионално-приложна насоченост имат за цел да формират такива двигателни умения и навици, които ще подпомогнат успешното овладяване или практикуване на дадена професия. Наред с това се работи с предимство за развиване на необходимите двигателни качества, от чието наличие зависи успеха на професията.

Според средствата , които се използват , уроците биват: по лека атлетика, по гимнастика ( спортна и художествена) , по спортни игри – хандбал, баскетбол, волейбол, футбол, по борба и др. Освен самостоятелни уроци по различни видове спорт се провеждат и комбинирани уроци. При тях се използва съчетаване на различни средства в един урок. Например: лека атлетика и някоя от спортните игри или гимнастика и народни хора и танци, художествена гимнастика за момичетата и борба за момчетата и др.

Според организацията на провеждане на уроците биват групови и индивидуални, които се срещат по-рядко, те са характерни за високото спортно майсторство.

Според дидактическите задачи уроците по ФВ биват: уводни уроци, за нови знания и двигателни умения, за затвърждаване и усъвършенстване и смесен тип уроци.

• Уводния урок е характерен за училищата и се провежда като първи урок за учебната година. Съдържанието му включва запознаване с предстоящата работа по ФВ за даден клас, съобразно изискванията на учебната програма, организационни въпроси, свързани с обучението,  и др.

Част от уводния урок може да заеме кратка беседа за положителното въздействие на физ. упражнения, за мястото им в дневния и седмичен режим при самостоятелни занимания и др. за началните класове уводният урок трябва да завършва с някоя подвижна игра, която ще донесе радост на децата.

• Уроците за нови знания и двигателни умения по-рядко присъстват в чист вид в училищната практика. При тях се разучава нов учебен материал, най-често в уроци по спортни игри, и то главно по тактически задачи, които трябва да се приложат в учебната гра.
• В уроците за затвърждаване и усъвършенстване на различен учебен материал се стабилизират двигателните умения и навици при подчертани изисквания за техническо изпълнение. При този вид уроци усвоените физически упражнения се изпълняват при вариативни условия или в щафетни игри.
• При смесения тип уроци се съчетават 2-3 учебни задачи. Броят им зависи от възрастта и нивото на подготовка на учениците. В училищната практика най-често се провеждат смесени уроци. При тях първата задача обикновено е за разучаване, а останалите са за затвърждаване и усъвършенстване.
• Уроци за измерване физическата дееспособност на учениците по предварително установени за съответната възраст тестове. След кратко разгряване учениците се разделят на групи попол и докато се снемат 2-3 показателя на едната група, другата група може да се упражнява или играе, след което се сменят.

Едно от важните методически изисквания при провеждане на урока по ФВ е свързано с въпроса за физическото натоварване на учениците и неговото регулиране в хода на урока. Същото се отнася и до плътността на урока.

Физическото натоварване е специфична особеност на урока по ФВ. Тя произтича от активната двигателна дейност на учениците, извършвана под прякото ръководство на спортния педагог. Физическото натоварване е основния фактор за структурно и функционално усъвършенстване на отделни органи и системи у човека.

Физическото натоварване има два основни свои компонента. Те са обемът и интензивността. Обемът е показател, който отразява  количеството двигателна дейност, която се извършва в рамките на урока или в отделните му части. Обемът се измерва по различни начини, в зависимост от характера на физическите упражнения. При цикличните движения, свързани с преодоляване на разстояния, обемът зависи от изминалите метри и километри. Така е при лекоатлетическите бягания, при плуването, грабането, ски и др. при хвърлянията и скоковете в леката атлетика обемът се определя от броя на опитите, при щангистите – от повдигнатите килограми, при спортните игри – от тяхното времетраене и др.

Изтензивността означава количеството на извършената работа за единица време. Тя има по-голямо значение за величината на физическото натоварване.

Някои автори определят максималната интензивност, когато физическите упражнения се изпълняват интензивно в продължение на повече от 20-30 сек., при което пулсовата честота достига 180-200 удара в минута. Субмаксималната интензивност е налице при по-голяма продължителност на изпълняваните упражнения.

Според изискванията на методиката за рационално физическо натоварване в училищния урок трябва да се съблюдава следното: в подготвителната част физическото натоварване постепенно се увеличава. По този начин организмът се приспособява към по-значителните натоварвания в основната част. Това изискване се реализира чрез подходящ подбор на физическите упражнения и главно чрез дозировката им.

Характерно за промените във физическото натоварване в основната част на урока е, че те имат вълнообразен характер, с тенденция за достигане на високи стойности към средата или във втората половина. В зависимост от възможностите на учениците физ. натоварване в основната част може да се задържи известно време на сравнително високо ниво или да варира в определени граници. В последния случай високите натоварвания се редуват с по-малки, които играят ролята на активен отдих.

В заключителната част на урока физическото натоварване трябва постепенно да се понижи. За целта се прилагат подходящи средства, чрез които се нормализира дейността на всички органи  и  системи приблизително до изходното ниво.

Най-достъпният метод за измерване на физическото натоварване е пулсометрията. Той е лесноприложим, тъй като не се използва апаратура. Достатъчен е хронометър или обикновен часовник със секундарник, за да се провери как реагира ученикът на физически натоварвания.

Наред с физическото натоварване, като реален и обективен показател за качеството на урока по ФВ, е неговата плътност. От нея зависи в значителна степен и самото натоварване. В теорията и практиката по ФВ се говори за два вида плътност – обща и моторна (двигателна) плътност.

Общата плътност включва всички видове дейности в урока, извършвани от учителя и учениците и насочени към решаване на поставените задачи. Такива дейности са : обясненията, показанията и ползването на останалите словесни методи, двигателната дейност на учениците, оказване  помощ и пазене при уредите, чакането на ред за изпълнение на упражненията, различни престроявания, подреждане на уредите и пособията и др.

Моторната или двигателната плътност се определя от съотношението между времето, използвано за двигателна дейност на учениците, и общата продължителност на урока. Нейната величина зависи от различни фактори: от задачите на урока и етапите на обучение, от вида на урока и неговото съдържание, от подбора на методите за организиране двигателната дейност на учениците, от наличието на достатъчен брой уреди и пособия, от големината на игралната площ. Значение има и активността и дисциплината на учениците, тяхната възраст и отношение към работата и преди всичко – педагогическото майсторство на учителя.

Според етапите на обучението по-висока моторна плътност се реализира при уроците за затвърждаване и усъвършенстване, тъй като при тях времето за обяснение, показване и анализ на движенията е по-малко, отколкото при уроци за разучаване.

За плътността се казва, че е обективен показател за качеството на урока, тъй като подлежи на измерване, при което се получават количествени резултати. По-пъна информация за относителния дял на компонентите на урока се получава при измерване на общата плътност, в която се включва и моторната.

Измерването на плътността на урока става чрез метода на хронометрирането. За тази цел предварително се подготвя специален протокол, хронометър с две стрелки и двама души – единият работи с хронометъра, а вторият регистрира данните в протокола.

Най-характерната особеност на учебния процес по ФВ е двигателната дейност на учениците. Тя трябва да бъде организирана рационално, за да се получи желаният оздравителен, образователен и възпитателен ефект. Грижа на учителя е да създаде необходимите условия за успешно овладяване на учебния материал. Пълноценно оползотвореното време за педагогическа дейност ще осигури реализирането на конкретните задачи на урока.

В училищната практика по ФВ се прилагат следните методи за организиране на двигателната дейност на учениците: фронтален, групов, посменен, станционен, кръгов и индивидуален.

В урочната дейност по ФВ може да се използват два-три метода в различните части  на урока, което зависи от характера на учебния материал, от задачите на урока, от подготовката на учениците и др.

Фронтален метод . Методът се характеризира с това, че всички деца изпълняват едно и също упражнение по едно и също време. При този метод няма нежелателни паузи за изчакване на ред, тъй като децата се упражняват едновременно. При фронталния метод педагогическот въздействие на учителя е насочен към цялата група, а не към отделното дете. Той е особено ефективен в предучилищната и началната училищна степен на обучение. Този метод може да се използва във всички части на урока. За успешното му прилагане е необходимо да има достатъчен брой уреди – топка, обръч, гири и др., за да се осигури участието н авсички ученици едновременно.

При фронталния  метод класът или групата може да бъде построен по различни начини: в кръг, в редици, в колони, в дъга, по диагонали и т.н. В случая е важно мястото на учителя – той да наблюдава целия клас, а учениците да виждат показваните упражнения.

Посменен метод . При липса на достаъчен брой уреди или когато игралното поле е малко и не могат да се разположат всички деца от групата или класа. Той има следните характеристики:

• Цялата група е разделена на няколко смени, които последователно една след друга изпълняват едно и също упражнение;
• Всички деца от едната смяна изпълняват упражнението едновременно, същото време децата от другата смяна наблюдават изпълнението и изчакват своя ред;
• Цялата група разучава само едно упражнение.

Важна  особеност на метода е, че след изпълняване на упражнението за всяка смяна е налице известен престой.

Посменният метод се прилага най-често в основната част на урока, при начално и задълбочено разучаване, както и за развиване на физическите качества.

Групов метод . В много ДГ изучаването на редица упражнения не може да се организира, нито с посменния ,нито с фронталния метод, защото има само по един-два уреда от вид. В такъв случай се прибягва към груповия метод.

Характеристики:

• Групата или класът се разделя на няколко подгрупи ( от 2 до 4);
• Всяка подгрупа изпълнява различна задача;
• Редуване на групите за изпълнение на всички задачи. Това продължава докато всяка група премине през всяко упражнение.

Работата е отделните групи се осъществява по различни начини – едновременно, посменно, поточно или по двойки.

При груповия метод само едно от упражненията може да бъде за начално разучаване. Другите упражнения са изучени, познати и се изпълняват до голяма степен самостоятелно то децата.

Станционен метод . Характерно за този метод е ,че се прилага в етапа на затвърждаване и усъвършенстване на двигателните умения и навици. При станционния метод се постига висока моторна плътност и значително физическо натоварване.

При този метод работата се организира по следния начин:

• Подбират се 8-10 и повече изучени упражнения, чието подреждане се основава на принципа на разностранно въздействие;
• Подреждат се в същата последователност необходимите уреди за тяхното изпълнение – най-често в кръг или каре – така се образува станционната комбинация.
• Всички ученици са в непрекъснато движение, в колона по един, преминавайки последователно през всички станции при еднократно изпълнение на упражненията;
• Станционната комбинация може да се премине в същия или обратен ред 2-3 пъти с кратки почивки. В това време учителят дава допълнителни указания.

Станционният метод може да се приложи в два варианта. При първият вариант целият клас преминава по една станционна комбинация. Броят на упражненията в нея варира от 5-6 до 8-10 в зависимост от възрастта на учениците и степента на тяхната подготовка.

Вторият вариант предполага подреждането на 2-4 станционни комбинации, които се преминават две по две от разделения на две клас.

Кръгов метод. Основното предназначение на този метод е да се работи целенасочено за развиване на двигателните качества на учениците. Кръговият метод дава възможност за участие на целия клас в изпълнение на специално подбрани физически упражнения.

Този метод се реализира при следната организация: подбират се 5-6 до 7-8 упражнения с проста структура. Тези упражнения се подреждат така, че да въздействат на различни мускулни групи.

Класът се разделя на толкова групи, колкото е броят на упражненията. По сигнал, даден от учителя, всякак група изпълнява предвиденото упражнение според установената дозировка, след което сменят местата си по посока или обратна на часовниковата стрелка. Смяната става също по сигнал на учителя, по което време моце да се изпъняват разхлабващи упражнения за натоварените мускулни групи.

В практиката се прилага и друга организация на кръговото занимание, която се състои в следното: целият клас в разреден строй ( най-често по редици или в шахматен блок) изпълнява последователно предвидените в комплекса упражнения при съответните изисквания за физическо натоварване. Този вариан се предпочита, когато не се налага ползването на уреди. В противен случай броят на предвидените уреди трябва да отговаря на броя на учениците.

Кръговото занимание има обща продължителност от 6-8 до 15 мин и се провежда във втората половина или в края на основната част на урока.

Индивидуалният метод е характерен за тренировъчната дейност, насочена към постигане на високи спортни резултати. Неговата същност се заключава в индивидуалната работа с един съзтезател, при която се отчитат неговите особености и се прилагат оптимални въздействия за постигане на спортно майсторство.

Комбинирани методи. В практическата дейност по ФВ описаните методи рядко се използват в чист вид. Много често задачите на урока налагат използването им в различни комбинации или варианти.

Обикновено в подготвителната и заключителната част се използва фронталният метод, а в основната част намират приложение всички методи, без индивидуалният. Комбинирането на методите трябва да бъде такова, че да осигурява висока ефективност на обучението.

Важна съставна част от учебния процес по ФВ са контролът и оценката на резултатите от обучението.

Обект за контрол на резултатите от обучението са следните критерии:

• Техничното изпълнение на упражненията – основи на техниката, детайли на техниката и водещи параметри на упражненията;
• Количественият резултат при измеримите упражнения – постижения, изразени в съответни мерни единици – метри, секунди, брой;
• Теоретичните знания по ФВ – здравно-хигиенни знания за техниката, въздействието на физ, упражнения, по терминология, методични знания и др.;
• Уменията да се прилагат физическите упражнения – самостоятелно изпълнение на комплекси за утринна гимнастика, микротренировка, аеробика, йога, каланетика и др.

За контрол и оценка на резултатите по ФВ се използват следните методи:

• Визуално наблюдение на техниката и контролно изпълнение – учителят установява как се овладява техниката, като насочва вниманието на учениците върху съществените моменти, които осигуряват правилното усвояване. При разучаване на нови упражнения учениците трябва да  се запознаят и с критериите за качественото им изпълнение.
• Измерване на количествен резултат за постижение – оценката е по-обективна. Напр. При бяганията, скоковете и хвърлянията в леката атлетика, при плуването, при ски-бяганията и др.
• Тестиране на физическата дееспособност – извършва се по определена тестова батерия. Тя съдържа няколко изпитания, чиито количествени резултати дават представа за нивото на развитие на основните физически качества – бързина, сила, издръжливост, ловкост и гъвкавост.
• Изпълнение на норми – означава постигане на определен резултат по измерими физически упражнения. Те също отразяват нивото на развитие на дадено качество, но не с такава точност, както при физическата дееспособност. Тук оценките са само „изпълнил” и „неизпълнил”.
• Устно препитване и беседа за знания – метоси за оценка на теоретичните знания. Този метод съпътства ежечасната работа на учителя.  Въпросите се задават в хода на работата, без да се заделя специално време.
• Словесна оценка и оценка в бал . Словесната оценка се практикува ежечасно в процеса на обучение. Тя ориентира ученика за степента на качественото изпълнение на изучаваните упражнения и го стимулира за по-високи резултати. Тази оценка се изразява най-често с думите „ добре”, „много добре”, „отлично” или „ може и по-добре” и др.

Оценката в бал  трябва да отразява реално и обективно постигнатите резултати от ученика за даден срок или за учебната година.