Тема 2

Държавно-политическо укрепване на България през първата половина на IX век

Хронология

Начлото на VIII век – хан Тервел 738 – 753

738-753 – Север или Севар

755 – 775 – Константин V Копроним предприема 9 похода срещу България

768 – 777 – Хан Терелик

777 – 803 – Хан Кардам

792 – Кардан сключва договор с Византия

VIII – IX век – Процес от федеративен към централизиран тип управление

800 – Коронсване на крал Карл  Велики от папата

803 – Франкската империя разгрумява Аварския хаганат

803 – 814 – Хан Крум

807 – Поход по Струма в подкрепа на разбонтувалите се славяни

809 – Българите превземат крепостта Сердика

811 – Никифор I Геник – Поход срещу Плиска

26 юли 811 – Решително сражение при Върбишкия проход между хан Крум и Никифор I Геник

812 – Българите превземат град Девелт

22 юни 813 – Поражение на Византия край Версиния

17 юли 813 – Крум край Константинопол

815 – 831 – Хан Омуртаг

815 – Сключен мирен договор с Византия

823 – Тома славянина – действия срещу Михаил II

818 – Славяните след разгрома на Аварския хаганат отхвърлят властта на Плиска и търсят покровителство от франкския крал Людовиг Благочестиви

827, 829 – Два похода на Омуртаг по средния Дунав

824 – Военен конфликт с хазарския хаганат или маджарите

831 – Ораничевци, тимочани и абордити – отново под българска власт

831 – 836 – Маламир

836 – Византия нарушава договора с България

836 – 852 – Пресиян

837 – Въстание на славянските племена в Солунската област

Тема 2

Държавно-политическо укрепване на България през първата

половина на IX век

След създаването на българската държава през 681г, основната задача на хан Аспарух и неговите наследници е укрепването и утвърждаването й като  една от водещите сили в Европейския югоизток. Началото на VIII в е белязано с управлението на хан Тервел, получавайки титлата “кесар”, се  признава България като равностоен партнюр на Византия. По време на неговото управление, границите на държавата се уточняват и разширяват, като към тях се присъединява и стратегически важната област Загоре. Изворите дават неясна информация за събитията след битката с арабите през 718г. Теофан Изповедник и патриарх Никифор задълго отклоняват вниманието си от България. Сведенията, които имаме от Именника на Българските ханове дават повод за оживена дискусия.Кой е наследника на Тервел? В Именника не посочено името на третия хан на Отвъддунавска България, а само неговата принадлежност към рода Дуло.Латинският хронист Зигеберт отбелязва,че през 727г. на българският престол е хан Кормесий.Западният монах Алберих определя като трети владетел на България човек със същото име.Независимо от името на българския хан единодушно се приема оценката,че България и Византия запазили мирни отношения до средата на VIII в.,което дало възможност младата държава да се стабилизира и укрепне. След него при  хан Севар или Север (738 – 753 ), в България настъпват сериозни политически сътресения, които се изразяват в отстраняването на рода Дуло от управлението на държавата в борбата за власт между отделните прабългарски родове. Тази борба е предизвикана от ранно-феотдалния характер на българското общество, в които няма достатъчно бедни и богати. Кризата започва при управлението на Винел от рода Укил и се задълбочава при неговите последователи Телец, Сабин, Токту, Паган и др. На българския престол за кратко време се изреждат множество ханове, някои от които подкрепят Византия и проявяват готовност да поставят ханството под нейна власт. Други са категорично за запазването на държавната независимост. Възползвайки се от вътрешно-политическите сътресенич в България, Константин V Копроним в продължение на 20 години (755 – 775) предприема около 9 похода срещу България с цел да я подчини или унищожи. Според летописците причината за започването на тези важни действия е отказът на Византийския император да плаща данък върху укрепените от него крепости в Тракия. Походите завършват злощастно за империята, но временните византийски успехи задълбочават вътрешно-политическата криза. Стабилизиране на вътршното положение настъпва при управлението на хан Терелиг (768 – 777). По време на своето управление той проявява не само качества на добър военоначалник, но и дипломатическа хитрост, чрез която унищожава византийските привърженици в България. За това узнаваме от хронописеца Теофан Изповедник. Така хан Терелиг осуетява намеренията на Константин V Копроним за разгромяване на българската държава.

Процесът на вътрешната стабилизация продължава при хан Кардам (777 – 803), който през 792г сключва договор с Византия, в който империята се задължава да плаща ежегоден данък на българската държава.

В VIIIв България не само се настанява трайно на Балканския полуостров – една винаги оспорвана земя, но и се установява и като една напълно равностойна държава на непобедимата до тогава Византийска империя. Събитията от втората половина на VIIIв показват, че въпреки сериозните вътрешни, политически сътресения и външния натиск, българското общество притежава достатъчно сили и възможности да преодолее кризата и да утвърди независимото положение на страната, което несъмнено е важна предпоставка за нейното по-нататъшно стабилно развитие през IXв.За това ние разбираме от изворите достигнали до нас от Анонимен ватикански разказ(описващ битката при Върбишкия проход, „ „Кратка хроника” на патриарх Никифор, Скиптор инцертус(кратка анонимна  византийска хроника) ,Айнхард „Анали”,Свидас лексикон , както и от Чаталарския и Търновския надпис от времето на хан Омуртаг и  надписа от Филипи по времето на хан Пресиян.

Края на VIIIв и началото на IXв бележат продължителен процес, в който българското общество преминава постепенно от федеративен към централизиран тип управление. Това само по себе си се налага от нуждата от централизирана власт, налагаща се от външно-политическата обстановка.

В средна Европа като основна политическа сила се въздига франкската империя, чийто крал Карл Великий е коронясан от папата през 800г навръх Коледа. На Франкската империя се възлагат надеждите да възстанови някогашното величие на Римската империя.

Новата държава, която се простира от р.Ербо в Испания до земита на Средния Дубав, разгромява през 803г Аварския хаганат и присъединява част от славяните в Панония, с цел да ги християнизира и превърне в свои поданници. Част от славяните в Панония минават под властта на българското ханство. Така България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. В новите територии има изобилие от руди и каменна сол – два особено ценни в онази епоха артикула. Чрез тяхното усвояване Българското ханство се оказва в състояние да конкурира Византия в търговията.

Като преодоляват временно арабската опасност императорите на Византия насочват своето внимание към Балканския полуостров, където България се явява като покровител на славянските племена и варварския свят.

В тази международна обстановка, на българския престол се качва хан Крум (803 – 814), за който се смята че произхожда от панонските българи.

Има и друго предположение според ,което хан Крум произхожда от местен български род. Той става родоначалник на една от най-бележитите династии на първата българска държава, управлявала почти до края на Xв. Целта на неговата външна политика е присъединяване и обединяване на славяните към териториите на България. Не случайно той се насочва на северозапад и югозапад. Там са населенията на прабългарите, неприсъединени към ханството – прабългарите на Кубер, заселили се в земите на днешна Македония (югозапад) и панонските прабългари (северозапад), от които се смята, че ханът произхожда. В тези територии Византия няма силни войско поради войната, която водят с арабите. Другата основна цел на въшната му политика, както и тази на българските владетели след създаването на българската държава, е ограничаване на византийските владения и власт.

В началото на IX в започват брюжния сред византийските славяни. Те гледат с надежда към Българската държава, чиято мисия е да стане техен обединител. През 807г хан Крум подкрепя разбунтувалите се славяни с внезапен поход по поречието на р. Струма. Опитът за противодействие на византийският император е осуетен от внезапно разкрит заговор. През 809г българи превземат крепоста Сердика, наричана от славяните Средец, която има ключово място за превземането на Македония. Българските успехи и подкрепата, която те намират сред славянските племена противоречат на интересите на Византийската империя, която се стреми с всички сили да възвърне предишната си хегемония, както на Балканския полуостров, така и на целия континент. В началото на 811г император Никифор I Геник предприема поход срещу столицата Плиска, като свиква много прочути Патриции и отряди от “златната младеж” под командването на престолонаследника Ставраний. За тези събития съдим преимно от записките на летописеца Теофан, според който византийският император високомерно отхвърля предложението на хан Крум за мир,докато според неизвестен византийски хронолог  предложението за мир дошло от византийския император. На пътя за Плиска византийските войски разбиват два големи отряда, след което столицата се оказва в ръцете им. Византийският император се отнася твърде сурово с победените. Той опожарява до основи столицата и избива не само мъжете в нея, а и жените, старците, дори кърмачетата. Българският владетел прави последен опит да уреди конфликта с мирни средства, но Никифор I Геник отново му отказва. Тогава хан Крум мобилизира всички годни да носят оръжие, включително аварските военнопленници, дори въоръжава по мъжки жените, за което съдим от анонимен ватикански разказ.

Усещайки опасното раздвижване сред българите, византиският император се опитва да се оттегли южно от Стара планина, но не успява, защото по нареждане на хан Крум проходите са завардени, а на всички достъпни места разположени засадни части. Последвалото сражение на 26 юли 811г. е описано от летописеца Теофан. Рано сутринта българите вхръхлитат във византийския лагер. Още същия ден в нозете на българския хан е обезглавен Никифор I Геник, чиято глава стърчала набодена на копие няколко дена по-късно. Черепът на Никифор е превърнат в чаша,украсена с диаманти , от която българския хан правел наздравица със своите храненици.

По този начин, според прабългарското поверие, ханът си присвоява силата “оренда” на своя враг.

Проблемът на византийската войска и злощастната смърт на императора впечатляват дълбоко съвременниците на това събитие. Хронистите съобщават и за съдбата на наследника Ставракий, успял да се спаси от клането при върбишкия проход, но поради тежко нараняване е принуден да се оттегли от престола,след което и умира.По този начин битката при Върбишкия проход води  до смъртта и на бъдещия император.

Победата на хан Крум еводи до дестабилизация на Византия. След Никифор I започва честа смяна на императори. Империята не успява да се възтанови чак до управлението на Василий II българоубиец. До неговото управление българската държава е в разцвета на своето развитие. На мястото на Ставракий се възкачва зет му Михаил I Рангаве, заявява, че войната с България ще продъкжи.

Сраженията се прехвърлят на широк фронт от Югоизточна Тракия до поречието на река Струма. През 812г. е превзет град Девелт (близо до Бургас), като част от жителите му биват изселени в отвъддунавската част на ханството. Подобна съдба сполетява още близо 10000 жители на Тракия . Целта на тези мерки е отслабването на отслабването на византийското влияние в новопридобитите земи. Населението масово напуска селища и търси убежище в големите градове. Под българска власт попада град Месемврия (днешен Несебър), където в български ръце попадат 36 сифона с гръцки огън – тайното оръжие на Византия. Така българия придобива и техническо превъзходство.

На 22 юни 813г. византийските войски търпят голямо поражение при крепоста Версилия в Югоизточна Тракия, която коства трона на Михаил I Рангаве. Наследилият власта император Лъв V Арменец подготвя столицата за продължителна отбрана. Както се е и очаквало на 17 юли хан Крум се явява с войските си около крепостните стени на Константинопол. След тази обсада имперската идеология на българските владетели се засилва. Амбицията да се отслаби Византия и да се завземе Константинопол се наблюдава почти при всички наследници на Крум, които се опитват да го направят по един или друг начин.

Хан Крум си дава сметка, че не би могъл да превземе града, затова започват мирни преговори. По време на тях, обаче византийците му устройват засада. Отърва се невредим, той започва мащабна подготовка за превземането на Константинопол. Съвременниците на събитието споменават за тридесет-хилядна мобилизирана войска и обсадна техника натоварена 5000 волски каруци. В разгара на подготовката, най-неочаквано ханът умира. По запазеното описание на неговата смърт се смята, че той е починал от сърдечен удар, но обстоятелстата около нея не са напълно изяснени. Допуска се и предположението за сакрално убийство. Смята се, че ханът все пак е бил ранен при Константинопол, а според езическите вярвания не е допустимо ханът на народа да притежава някакъв телесен недъг. Допуска се, че  вследствие на раната си е бил удушен.

През краткото, но изключително управление на хан Крум, България увеличава теритотията си, като присъединява области от Средния Дунав и на юг от Балкана. В тях живеят значителен брой славяни, като от една страна укрепява авторитета и като обединител на славянските племена, а от друга увеличава тежестта и значението им като най-многобройното население на държавата. С право може да се смята, че настъпва нейното “славянизиране”. Българското ханство става сила, с която могъщите и съседи – Франкската империя и Византия трябва да се съобразяват.

Външнополитическото управление води до промени във вътрешната политика. Целта на хана е централизация на властта, която се извършва на няколко етапа. Първият от тях е издаването на първите писани закони от хан Крум, в които прабългарите и славяните са поставени на равни основания. Законите за пръв път разкриват значението на върховната власт на хана, като висш законодател. Те са насочени към създаване на строги порядки в обществото и строги постановления за защита на частната собственост. Издадените закони са важно доказателство за настъпилата социална диференциация в българското общество при зараждащите се феодални отношения, за наличието на бедни и богати. Крумовите закони се съдържат във византийската енциклопедия “Свидас”, но за съжаление тяхното изложение там има легендарен характер. Смята се, че по-голямата част от тях са все още неизвестни на съвременната историческа наука.

Вторият етап е присъединяването на славянската аристокрация към върховното управление. Свидетелство за това е, че името на човекът водил преговорите с Византия, Драгомир е славянско. Третият етап (стъпка) е устройството на новите земи, които се разделят не на етнически, а на териториален принцип.

Тази реформа е продължена и от сина на Крум-Омуртаг, който не само продължава, а и доразвива започнатото от неговия предшественик. Той се възкачва на престола 815г и властва до 831г. Изворите съобщават, че той не заема веднага престола на баща си поради династическа криза.

През 815г хан Омуртаг сключва мирен договор с Византия, чиито клаузи спазва до края на управлението си. В него се уточнява общата граница, започваща от град Девелт на Черно море, достигала до крепостите Констанция (дн. Симеоновград) и Мокри ливади (дн. с. Узунджово, Хасково) и от Филипопол (дн.Пловдив) тръгва по билото на Стара планина. Другите клаузи на договора налагат размяна на военнопленниците и уточняват положението на останалите славяни под византийска власт – въпреки че не може да ги присъедини под свое управление по този начин хан Омуртаг се грижил за тях.

През 823г узорпаторът Тома Славянина предприема враждебни действия срещу законния владетел на Византия Михаил II. Ханът се намесва на страната на императора съгласно договора.

Българската външна политика постепенно излиза извън сферата на традиционния българо-византийски конфликт. През 818г (може би поради желанието си да запазят старата си традиция) присъединилите се след разгрома на Аварския хаганат славяни по средното течение на Дунав, отхвърлят властта на Плиска и потърсват покровителство на франкския император Людовиг Благочестиви. Опитът на българският хан да реши конфликта с мирни средства претърпява неуспех. В избухналата в последствие война, в която българския хан предприема два похода срещу славянските племена по Средния Дунав в 827, 829г печелят българите. Около 831г племената тимочани, браничевци, и абодрити, обитаващи средното течение на Дунав, преминават отново под властта на българското ханство. Там се ликвидира племенната им самостоятелност, което е стъпка към централизацията.

Междувременно възниква военен конфликт – 824г на североизток с Хазарския хаганат или маджарите. Хазарските нашественици не само биват отблъснати. Нарасналата мощ и териториално разширение на българската държава осигуряват условия за преобразувания в сферата на вътрешната политика на хан Омуртаг. Със строителството на градове-крепости и създаването на авторитет на върховната власт се постига изключителен напредък.

Част от мемориалните каменни надписи създадени по време на управлението на хан Омуртаг са съхранени до наши дни. От тях научаваме, че по заповед на хана са построени два двореца – единият на р. Дунав, а другия на р. Тича. Възобновена е столицата Плиска, която се превръща в белокаменен град с добре оформен план.

С името на хан Омуртаг се свързва и провеждането на една изключително важна военноадминистративна реформа, която се явява като продължение на наченатото от хан Крум. Това само по себе си показва продължението на неговата политика за централизация на властта. Тя се явява и втора стъпка към укрепването на българската държава. Значителни промени претърпява старото устройство на държавата, което е сравнително просто. Държавата е разделена на три части – център, ляво и дясно крило. Със същото устройство е и войската, поради което се налага схващането, че българите не правят разлика между войска и държава, от където най-вероятно идва и общото им наименование “Саракт”. Помощници на хана в управлението са кавхана и игиризбоилът. Престолонаследникът носи титлата канартиксен. В мемориалните каменни надписи се срещат и други титли таркан, бори-таркан, багатур и др, но за съжаление мястото на хората, които ги притежават, в управлението на държавата все още не е напълно установено. Принадлежащите към родовата аристокрация и заемащи висши постове в управлението се наричат боилади. Между тях се различават така наречените “външни” и “вътрешни” боилади. С по-висок ранг са “вътрешните”, които съставляват близкото обкръжение на хана. Целта на извършената военноадминистративна реформа е преодоляването на разделението между славяни и прабългари, изграждането на единна държава с един народ …

Поради това се премахва автономията на славянските племена и засилва органите на централното управление. Ханът получава по-големи пълномощия като лично назначава областните управители, наречени комити. Самите военноадминистративни области комитатите, биват разделени не на етнически, а на териториален принцип. Специален статут има районът около столицата Плиска, в който управлението се предоставя на “вътрешните” боилади. При особено важни за държавата въпроси становище изразява съветът на боиладите, в който влизат най-родовите членове на българската аристокрация. Първите помощници на хана остават кавхана и игиризбоила. Бива създадена добре организирана войска, а позициите на славянската и прабългарската родово-пеменна аристокрация биват разклатени в името на централизацията на държавата. Политиката на хан Омуртаг значително оздравява държавата и укрепва владетелската власт. Ханството постепенно се превръща в централизирана теократична от Бога дадена монархия. Чрез военноадминистративната реформа българското общество вече не е разделено на славяни и прабългари. То постепенно започва да представлява единнен епически елемент.

По време на хан Омуртаг се предприемат репресии срещу християните. Те са преди всичко на политически, а не на религиозен принцип, поради схващането на прабългарите, че чрез християнството се засилва византийското влияние в страната.

Хан Омуртаг има трима сина – Енравота, Звиница и Маламир. Законния наследник на властта е Енравота, но поради християнските му убеждения това право му бива отнето. Втория син умира млад, така че единствения законен наследник на трона се оказва Маломир (831 – 836). Имената на Маламир и  Звиница  показват, че майка им е славянка.

Маламир заема престола малолетен, поради което помощник в управлението става близкият сътрудник на хан Омуртаг – кавхан Исбул. В хрониките и каменните надписи от това време името на кавхана се споменава почти винаги редом с това на владетеля.

За разлика от баща си Маламир не проявява благосклонност към брат си и след като не успява да го отклони от християнските му убеждения го наказва със смърт. (Паметта на Енравота се почита от българската православна църква, като на един от първите мъченици за Христовото име.)

През 836г Византийската империя нарушава мирния договор между нея и България и нахлува в българските предели.

След като българската войска успява да ги отблъсне тя предприема контранастъпление в Северна и Източна Тракия и превзема град Филипопол, който е от стратегическо значение за превземането на Родопската област. Целта на външната политика на Маламир е присъединяването и обединяването на славянските племена населяващи тези земи. Има догадки, че в това свое начинание българския владетел дори е бил подпомогнат от местните славянски племена. Това предизвиква сериозни опасения в Константинопол от възможността за загуба на стратегически важния път, свързващ Драч и Солун със столицата на империята.

Краткото управление на хан Маламир определено донася успехи на българската държава. Освен териториалното разширение на страната ханът предприема и подобрение в преустройството на столицата Плиска. По всяка вероятност незнайна болест покосява младия владетел, който не оставя пряк наследник на трона. Така властта преминава у Пресиян син на Звиница и племенник на покойния Маламир. Управлението на хан Пресиян (836 – 852) е изпълнено с бележити събития, но сведенията за тях са твърде оскъдни. За тях преди всичко съдим от останалите до наши дни каменни надписи. Факт е обаче, че той продължава външната и вътрешната политика на своите предшественици – присъединяването към ханството и обединяването на славянските племена. Около 837г вероятно подтикван от българската държава в солунската област избухва въстание на местните славянски племена. За да отвлече вниманието на българите в друга посока, византийския император Теофил изтегля с флота насилствено заселените от хан Крум ромеи в отвъддунавска България. Операцията успява, но не оказва очакваното влияние върху събитията в Македония. Хан Пресиян предприема нападение в Беломорието и превзема град Филипи (между днешните градове Драма и Кавала), с което прекъсва сухоземната връзка между Солун и Константинопол.Затова черпим информация от Пресияновия надпис от Филипи .По-късно българските войски превземат централна и южна Македония, както и част от Албания. В своите действия те вероятно са подкрепени от славянските племена населяващи тези територии, които смятат българската държава за техен обединител. В средата на IX в България вече се утвърждава и издига като основна сила в Европейския югоизток. В развитието на българското ханство през разглеждания период протичат няколко основни процеса. Несъмнено най-важният от тях в сферата на вътрешната политика е военноадминистративната уредба и законодателство, създадени по време на управлението на хан Крум и наследникът му хан Омуртаг. Чрез наложената реформа се осъществява централизация на държавата чрез ограничаване на племенната самостоятелност. С това се цели асимилацията и консолидацията на двата етноса.

България не само устоява на византийската заплаха от VIII в, но и присъединява към себе си обширни области. В средата на IX в територията й обхваща земите от средния Дунав до Беломорието и от река Днепър до Албания. По-голямата част от тях е населявана от славянски племена и чрез включването им в пределите на държавата настъпва друг основен процес – славянизацията, увеличава се и ролята на славянската аристокрация в управлението. Смята се, че по това време в българското общество започва постепенна християнизация, чрез включване на християнизирани славяни в територията на страната и разпространяването на нова вяра сред българите. Налага се схващането за византизация на ханския двор чрез възприемането на някои елементи, церемонии и ритуали от Византия. Езичеството по време на разглеждания период играе ролята на държавно-определящ фактор и щит срещу византийското политическо и културно влияние. По време на управлението на хан Пресиян, обаче езичеството става външно и вътрешнополитическа пречка. В присъединените от владетелите територии в различен период живеят много славяни, приели християнската вяра. Постепенно положението на страната е огромна маса славяни управлявани от езичници. Възстановяването на вътрешно политическия баланс става задача на наследниците на Пресиян. Изброените процеси обуславят приобщаването на България към цивилизования европейски свят, но все още тя е третирана като “варварска” държава, тъй като не се числяла към единството на християнските народи. Разрешението на този въпрос, който несъмнено опирал и до бъдещето на страната застава с цялата си острота пред наследника на хан Пресиян – Борис.