Joomla Software solutions Template

Payday loan

АНТИОСМАНСКА СЪПРОТИВА НА БЪЛГАРИТЕ ХV – ХVІІ В.

І. Увод

Османското нашествие в Европа през ХІV в. има катастрофални последици за по-нататъшната съдба на България. Завоевателят е безпощаден. Унищожена е българската държава и е установена нова политическа система, изградена върху принципите на малобройна военизирана върхушка, начело с османския султан. Властта се осъществява със средствата на извъникономическата принуда, в съчетание с ожесточена народностна и религиозна дискриминация. Политическият и интелектуалният елит на страната е унищожен или принуден да напусне родината си. Прочутите книжовни средища бързо запустяват. Българската християнска православна църка е ликвидирана. Войнственият ислям става господстваща религия. Градските центрове и плодо-родни полета се обезбългаряват. Местното българско население търси спасение и поминък в планинските райони. Лишен от държавност, от културно-духов-ните си институции българският народ се превръща в безправна “рая”. В чуждоверската държава  те не разполагат с никакви права: не могат да участват във властта,  да служат в армията, да заемат административни постове. Нормал-ните пътища за развитие за тях са затворени.

Българите са обречени на безлично и безперспективно съществуване, но никога не се примиряват с чуждото господство. Споменът за бляскавото българско средновековие никога не угасва напълно, никога не умира докрай волята за възкресяане на собствената държавност. Борбата започва още в началото на ХV в., преди да се смени поколението, живяло в условията на българската свобода. По този начин съпротивата срещу завоевателя се слива с борбата за отхвърляне на налагащото се османско владичество.

ІІ 1 Извори

Стремежът на българите към съпротива и борба срещу османските завоеватели и угнетители намира отражение в много книжовни паметници от това време – в ръкописите, в приписките и бележките към тях, в султанските заповеди, регистри, съдебни протоколи, в устното народно творчество,както и в записките на чужденците, минали през българските земи между ХV и ХVІІ в.

Сведения за съпротивителните движения на българския народ през ХV в., бунтовете и въстанията от ХVІ – ХVІІ в. и хайдушкото движение се съдържат в редица извори : писмо на унгарския крал Сигизмунд до бургундския херцог Филип (1404 г.), Сръбска хроника от ХV в., послание на Владислав ІІІ Ягело до турските гарнизони в севернобългарските земи (1444г.), писмо на Павел Джорджич (1597г.), Историята на Силяхдар, “Книга за пътешествията” на Евлия Челеби и др.

От домашните извори с най-долямо значение са: “Житието на Стефан Лазаревич” от К. Костенечки, писмо на Дионисий Рали до австрийската дворцова камара (1617), писмо на никополския католически архиепископ Антон Стефанов до Римската църква (1689), свидетелство за участието на Иван Станиславов в Чипровското въстание (1725) и др.

Дискусия 1:

В антиосманската съпротива на българите се очертават условно три перио-да. Първият обхваща времето от началото на политическото утвърждаване на османците в българските земи и завършва  към средата на ХV в. Вторият период започва от средата на ХV в.  и продължава до 80-те години на ХVІ в. Третият обхваща времето от 80-те години на ХVІ в. до началото на ХVІІ в. Основен критерий при тази периодизация е активността на българското население при водене на борбата, като същевременно се отчита и динамиката на обществе-ното развитие на самата Османска империя.

Дискусия 2:

В хайдутството съществуват и други особености:  то е насочено не само срещу феодалния гнет и срещу опитите за ислямизиране на българите, но разкрива и стремежите на народа за свобода и справедливост. Иначе не можем да си обясним неговото вековно съществуване като най-продължителна форма на въоръжена народна съпротива, която често  придобива политическа насоченост, а в определени моменти там най-ярки стават национално-освободителните мотиви.

Дискусия 3:

Трайната кореспонденция на водачите на въстанието с князете от Влашко и Трансилвания, както и с Хабсбургите, дава основание на външни сили да виж-дат в българите евентуален боен сподвижник в противоосманските си ини-циативи. Поради стратегическото разположение на българските земи на планираното въстание се отрежда твърде важно значение.

Дискусия 4:

През периода ХV – ХVІІ в. българите вдигат пет въстания срещу турците. Независимо от неуспеха им те са израз на порасналите възможности на народа ни за самостоятелна борба. Съевременно показват, че в българското общество още няма обединителни фигури, които да консолидират всички обществени слоеве и да дадат на движението общонароден характер. Няма също така и връзки между отделните райони, населени от българи, за което свидетелстват трите въстания за няколко години в различни български краища. А това поствя българското освободително движение в зависимост от  европейските сили. Още в този период става ясно, че може да се рачита на успех, само ако освободител-ната борба се гради на солидна собствена основа.

Бързото потушаване на въстанията показва, че въпреки своя залез Османска-та империя е силна и не трябва да бъде подценявана. Тя може да бъде победена само с много добра вътрешна организация. Така или иначе, борбите на българския народ през ХV – ХVІІ в. срещу османските поробители подготвят разцвета на националноосвободителното движение  и през епохата на Възраждането.