Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансови инструменти. Облигации. Видове и кредитен рейтинг. Акции. Функции на маркет-мейкърите. Евровалути и еврооблигации. Брейди облигации.

Финансовите инструменти се делят на инструменти на паричния пазар и инструменти на капиталовия пазар. Инструментите на паричния пазар са: съкровищни бонове, бонове на местните власти, депозитни сертификати, търговски книжа и полици. По-конкретно ще разгледаме инструментите на капиталовия – облигации и акции.

Облигации

Основният финансов инструмент, "изплащащ" фиксиран доход, е известен под името "облига­ция". Тя се издава (емитира) от държавата или от корпорация, и може да бъде или лихвоносна, или дисконтирана. Емитентът има задължение да изплаща на облигационера (купувача на обли­гацията) определени периодични плащания (купони), а на падежа - главницата на дълга. Изразът "облигация" се отнася до инструменти със средносрочна до дългосрочна продължителност. На някои пазари се използва изразът "нота". Съединените щати например имат 2-, 3-, 5-, 7- и 10-годиш-ни съкровищни ноти и 30-грдишна съкровищна облигация. Във Великобритания същият 5-годишен инструмент се нарича "облигация".

Основните характеристики (реквизити) на облигацията са:

•    името "облигация";

•    номиналната стойност;

•    стойността при изплащане (обикновено номиналната стойност, освен при индексните облига­ции);

•    лихвеният процент като фиксиран процент от номинала. Това се нарича "купон";

•    датата на падежа.

Купонът може да бъде величина, която се променя от време на време. Тъй като облигацията пред­полага фиксиран лихвен процент, този инструмент се нарича "нота с плаваща лихва" . Ако е емитирана в Лондон, купонът може да бъде дефиниран като LIBOR  +45 базисни точки.

Според това дали облигациите предлагат фиксиран доход, или величината на дохода от облига­цията включва допълнителен елемент, те могат да бъдат с фиксиран доход и индексни. Индексните облигации са атрактивни за инвеститорите, които желаят да се предпазят от инфлацията. По тях не се изплаща значителен купон, но се предлага индексиране на инвестираната сума съобразно индекса на потребителските цени или друг индекс. Според това кой емитира облигациите, се различават държав­ни, общински и корпоративни. Особени класове от корпоративните облигации са т.нар. конвертируеми  облигации, които при определени условия могат да бъдат преобразувани в акции. Ипотеч­ните облигации се гарантират с ипотекирани части от фирмата, като земя и сгради.

Друг тип (корпоративни) облигации, който добива популярност в САЩ през 70-те години на XX век, са т.нар. джанк облигации . Те били известни още под името "високодоходни облига­ции", понеже били издавани от високодоходни фирми, които впоследствие загубили кредитния си рей­тинг. Тези облигации имали голям успех през 80-те години на миналия век. Те не се радват на особена почит от момента, когато техните създатели (Дрексел Бърнам Ламберт и Майкъл Милкен) са осъдени за различни видове измами и други престъпления и техните фирми обявяват фалит през 1990 година. Понастоящем терминът "джанк облигации" се използва, за да обозначи корпоративни облигации с нисък (спекулативен) кредитен рейтинг.

Повечето корпоративни облигации са вид договори, при които емитентът (също наричан заемо-получател или продавач на облигациите) се задължава да заплати на купувача (още наричан кредитор или инвеститор) поредица от фиксирани лихвени плащания на всеки 6 или 12 месеца, плюс значител­но по-голяма сума на падежа на облигацията. Величината на изплащаната лихва се определя чрез умножението на процента на купона  по номинала на облигацията .

Процентът на купона винаги се котира на годишна база независимо от това, че изплащанията могат да се извършват 6- или 3-месечно.

Корпоративната облигация следва да има определен падеж - датата, на която корпорацията се задължава да изплати последният купон, както и главницата, т.е. номинала на облигацията. Така, ако облигация, чийто номинал е 1000 лв., изплаща 9,5% купон полугодишно и има падеж след 20 години, в края на двадесетата година (или 40-ти платежен период) следва да изплати 47,50 лв. купон, плюс номинала от 1000 лв. или 1047,50 лв. общо.

В замяна на потока от плащания, които корпорацията се задължава да извърши, инвеститорът след­ва да заплати облигацията по преобладаващата пазарна цена. Пазарната цена е функция на изисква­ния от инвеститорите лихвен процент. Следователно не бива да се предполага, че щом номиналът на облигацията е 1000 лв., инвеститорите заплащат тази сума. Изискваният лихвен процент е функция на няколко фактора, основен между които е рискът на инвестицията според персепцията на инвести­торите. При корпоративните облигации основна роля играе т.нар. риск от дефектиране , който изразява вероятността корпорацията-емитент да спре изплащането на лихвите и/или главницата по облигационния заем. Рискът от дефектиране зависи от способността на корпорацията да генерира доходи. Ако отрасълът, към който принадлежи корпорацията, се радва на висока рентабилност поради възходящ тренд, рискът от дефектиране ще е по-нисък. Последният ще бъде по-нисък за всички еми-тенти, ако икономиката е във възход, и по-висок за всички емитенти, ако тя е в рецесия.

Следователно доходността на корпоративните ценни книжа следва да включва определена надбав­ка, която да компенсира този риск. Тази надбавка, равна на разликата между обещаната и очакваната доходност, се нарича премиум за риска от дефектиране. Количествено премиу-мът за дефектиране може да се изрази като разлика между доходността на портфейл от корпоративни облигации и облигация, при която липсва подобен риск (държавни облигации), с еднакъв или прибли­зително еднакъв матуритет.

Видове облигации

В зависимост от това дали облигациите предлагат фиксиран доход или величината на дохода може да включва допълнителен елемент те се делят на облигации с фиксиран доход и индексни облигации. Индексните облигации са атрактивни за инвеститорите, които желаят да се предпазят от инфлацията. Те не изплащат значителен купон, но предлагат индексиране на инвестираната сума съобразно индекса на потребителските цени или други индекси.

Според това кой емитира облигациите те се делят на държавни и корпоративни. Подвидовете на корпоративните облигации са: конвертируеми облигации – при определени условия могат да бъдат преобразувани в акции и ипотечни облигации – финансират инвестиционен проект, които от своя страна служи за обезпечение срещу дефектиране.

Друг вид облигации са „джънк” облигациите. Това са вид корпоративни облигации, които добиват популярност в САЩ през 70-те години на 20 век. Известни още под името си „високодоходни” облигации тъй като били издавани от високодоходни фирми, които в последствие загубили кредитния си рейтинг.

Други видове облигации са:

• На приносител и поименни
• Срочни (падежа е на една дата) и серийни ( падежа е на няколко дати)
• Облигации без обезпечение (debentures)
• Облигации с право на обратно изкупуване – дават правото на емитента да погаси предсрочно облигационния заем

Кредитен рейтинг

На някой пазари кредитния рейтинг се изисква официално като индикатор на риска и подходящите лихвени проценти. Колкото е по-висока кредитоспособността на заемателя толкова по-нисък лихвен процент. Съществуват няколко компании, които се занимават с кредитен рейтинг, но две от тях са най-известни: „Standard and Poor’s” и „Moody’s”. Рейтинговите агенции изследват емисиите на облигации и търговски книжа и ги оценяват в зависимост от техния риск.

Според „Standard and Poor’s” рейтингът се базира въз основа на следните показатели:

1)       Вероятност от дефектиране – способността и желанието на длъжника да изплаща навреме погашенията по заема според договора за заем

2)       Характер и провизии на задължението

3)       Възможности за защита и относителна тежест на задължението в случай на фалит, преструктуриране и други процедури лежащи в основата на закона за фалитите и други закони, които се отнасят до правата на кредиторите.

Например облигация с най-малък кредитен риск има рейтинг ААА (по „Standard and Poor’s”) и Ааа (по „Moody’s”). С рейтинг ВВВ и съответно Ваа – заемателят има съответстваща способност да заплаща лихвата и погасителните вноски, но влияние оказват промените в икономическите условия, което може да се отрази върху платежоспособността. Като цяло са облигации със средно ниво. Облигация с рейтинг С не изплаща лихви. Облигация с рейтинг D е дефектирала. От рейтинг ВВВ и нагоре са облигации с най-добро качество.

Акции

За да се развива успешно, корпорацията трябва да поддържа широка база от собствен капитал така, че да се възползва от заемане при ниски разходи и да поддържа оптимална структура на капита­ла. Собственият капитал може да бъде увеличен с помощта на вътрешно финансиране чрез реинвес-тиране на печалбата в бизнеса или чрез външно финансиране, като се продават обикновени или при­вилегировани акции. Макар че привилегированите акции са по-евтина форма за набиране на капитал от реинвестираните печалби и обикновените акции, не е удачно винаги да се прибягва до нея.

Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят и участва с посочената в нея номинална стойност в капитала. С течение на времето обаче пазарната стойност на акциите се отк­лонява от номиналната, поради което пазарната капитализация (брой емитирани и заплатени акции по тяхната текуща пазарна цена) става по-реалистична мярка за стойността на капитала на фирмата. От тази гледна точка делът на даден акционер в собствеността се определя като съотношение между пазарната стойност на акциите му и пазарната капитализация.

Акциите могат да бъдат привилегировани и обикновени. Основните характеристики на обикнове­ните акции могат да се изразят в следното:

Право на дял от собствеността и глас в управлението. Това право на глас се упражнява на годиш­ното общо събрание на акционерите, където акционерите избират съвета на директорите. От своя стра­на той назначава мениджърския екип.

Упражняване правото на глас чрез представителство. . Когато делът в собственост­та е незначителен, разходите по участие в годишното общо събрание могат да не са оправдани.

Определени акции могат да бъдат класифицирани в съответен клас, който дава съответни прови­зии (допълнителни права) на собствениците, като например акции на основателите. Те са с право на глас, но с ограничение при изплащането на дивидентите. Новите акции могат да се определят като "Клас А " обикновени акции и да имат ограничение в правото на глас и неограничен дивидент. Друг особен вид обикновена акция е "златната акция", даваща право на т. нар. блокиращ глас.

Други права са правото на дял от декларираните дивиденти, пропорционално на броя на акци­ите, и право на ликвидационен дял, пропорционално на броя на акциите в случай на фалит. Правото за закупуване на акции от всяка нова емисия преди публично предлагане се прилага, за да се запази съществуващият дял в собствеността.

Основната характеристика на привилегированите акции е, че привилегированите дивиденти следва да се изплатят преди дивидентите на обикновените акции. При липса на печалби изплащане­то на привилегированите дивиденти може да бъде забавено, но не неограничено. Повечето привилеги­ровани дивиденти са комулативни - натрупаните комулативни дивиденти следва да бъдат изплатени преди изплащането на какъвто и да е дивидент по обикновени акции. Привилегированите акции в общия случай нямат право на глас.

При положение, че дадена публична компания е собственост на акционери (собственици на обик­новени акции), те имат право на част от печалбите на тази корпорация. Същественото е, че възвръщае­мостта на корпорацията може само да се предполага. Затова акционерите следва да знаят, че доходът от дивидент не е гарантиран и че той може да бъде нулев, ако корпорацията не реализира печалба.

И така основният доход, който обикновената акция предоставя на своя държател, е дивидентът. Освен това акционерите могат да реализират положителен (отрицателен) доход от изменението цена­та на акцията в сравнение с цената от предходния период. Така за даден период възвръщаемостта на акцията R е:

Където:

- цената на акцията в период t

D – изплатения за периода дивидент

Дивидента на акцията има важно значение и носи полезна информация в модели като дивидентно-дисконтния модел, който е важен при определяне фундаменталната стойност на акцията. При този модел се дисконтира дивидентния паричен поток т.е. това, което акционерът получава от притежаването на акцията. Друг елемент са капиталовите изгоди – в един момент цената на акцията може да се покачва, а в следващ да спада. Акционерът обаче не реализира реален паричен поток. В други случаи например когато акцията служи като залог или обезпечение на заем, капиталовите изгоди имат значение за величината на договорения заем. Дивидентите се изплащат два пъти в годината след облагане с данъци. Първото плащане наричащо се междинен дивидент се определя от борда на директорите обикновено е по-ниско от второто плащане, което се нарича краен дивидент, то се определя от общото събрание на компанията. Особено важен показател свързан с дивидента е дивидентната доходност: отношение между бруто дивидента и текущата цена на акцията. Друг показател относно дивидентната дисконтност е „доходност на база нетни приходи”:

Доходност на база нетни приходи=печалбата след облагане с данъци на дадена акция / цената на акцията

Реципрочното отношение е P/E.

Важен момент при ценообразуването на акциите е дали размерът на дивидентите е обявен, но срокът на изплащането му не е изтекъл – cum-divident, или вече е изтекъл – ex-divident. Когато акцията преминава в ex-divident стойността й спада приблизително с обявения и изплатен дивидент.

Маркет-мейкъри

При ситуация когато обемът на посредническата дейност на пазара на дадент актив нарастне още повече тогава възниква необходимостта от дилърски услуги. Дилърите на финансовите пазари носят името „маркет-мейкъри”. Те изпълняват разнообразни функции:

1)       Действат в ролята на аукцион т.е. организират транзакциите, обработват поръчките, участват в търговията.

2)       Действат като механичен или активен стабилизатор на цените. Като механичен стабилизатор на цените маркет-мейкърите купуват когато цените са ниски, продават когато цените са високи. Така действията им намаляват ценовите флуктоации. Например Ню Йорската фондова борса се явява активен стабилизатор, при нея специалистите имат задължение да стабилизират цените и им е забранено да продават когато цените падат и да купуват когато цените се покачват.

3)       Маркет-мейкърите обработват пазарната информация и спомагат за разкриването на цената (процесът, при който пазарът достига до най-близкото приближение на цената на ценните книжа). Котировките на маркет-мейкърите отразяват най-близко информацията, която те знаят в цените и по този начин я предават на пазара.

4)       Маркет-мейкърите предоставят незабавност при изпълнението на поръчките.

При публичните пазари още наричани „кол пазари”, инвеститорът желаещ да закупи ценни книжа трябва да чака за съвпадаща оферта за продажба и периодът на чакане е свързан с т.н. „риск на екзекуцията”. При този риск поръчката може да бъде изпълнена след определен период от време и може би по цена, която е различна от цената по която поръчката е била направена първоначално. Друга възможност пред инвеститорите е да купуват и продават от маркет-мейкърите, които предоставят незабавност благодарение на запасите от ценни книжа, поддържани от тях постоянно. В този случай обаче инвеститорът следва да купува (продава) по цени определени от маркет-мейкъра и които са установени по такъв начин, че да компенсират разходите на маркет-мейкъра както и да му осигурят определена печалба от дейността. Поради тази причина маркет-мейкърите обявяват две цени купува и продава (bid-ask). Разликата между двете цени формира прихода на маркет-мейкъра и се нарича „спред купува - продава”.

Евровалути и еврооблигации

От 1982г. се забелязва спад на международният синдикиран заемен пазар и нарастване емисиите на еврооблигации. Банките, които не са можели да разширят предоставянето на заеми поради ограниченията на капиталовата адекватност биха могли да заработят допълнителен доход като гаранти при подписката за емитиране на облигации. Заемателите открили, че държателите на евровалути, които обикновенно предлагали краткосрочно кредитиране могат да бъдат убедени да закупят облигации деноминирани в същата валута и по този начин да се създадат условия за дългосрочно кредитиране. Лондон се превръща в основен пазар за издаването на тези облигации.

Обичайните условия при еврооблигациите са времетраене от 5 до 25 години. Банков синдикат с банка водещ мениджър поема подписката на емисията, продава облигациите на инвеститорите и организира вторичния пазар. Уреждането на разплащанията на вторичния пазар е в рамките на 5 работни дни. Заемателите на тези пазари са предимно правителства и квази правителства (ЕС), международни финансови организации – Световната банка, банки и големи корпорации. Кредиторите са дребни инвеститори, богати частни лица, банки и инвестиционни институции.

Краткосрочните транзакции в евровалути представляват ценни книжа представени главно от евро депозитни сертификати и евро търговски книжа. Обобщеното наименование е „евроноти”. Съществуват и други инструменти за заемане като т.н. „улеснения за емитиране на ноти” и „улеснения за емитиране на ноти с плаващ лихвен процент”. Първото е средносрочно съглашение позволяващо на заемателите да емитират краткосрочни задължения (3 или 6 месечни) на тяхно име. Група от банки гарантира продажбата на подписката изкупувайки всяка непродадена нота на всяка ролоувър дата (дата на възобновяване) или пък предоставя стандбай кредит. Вторите са средносрочни ценни книжа с плаващ лихвен процент, който се коригира на предварително уговорени дати обикновено 3 месечно или полугодишно и е привързан към LIBOR.

Брейди облигации

Брейди облигациите са държавни ценни книжа, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България. Лихвеният процент по тях е обвързан с Лондонския междубанков лихвен процент (LIBOR). Търгуват се както на международните пазари така и в България. Придобиването на брейди облигации от българско ФЛ или ЮЛ е подчинено на валутния режим на страната. Брейди облигациите може да се използват в сделки свързани с масовата приватизация поради което инвеститори в тях са и купувачи на приватизиращи се обекти и финансови институции.