Търговски кредит

Същност и особености на търговския кредит

Същност:  Като търговски (стоков кредит)  се определя това икономическо отношение, при което се отлага плащането на паричното задължение по повод реализацията на стоков продукт. Кредита е предимно в полза на купувача на стоката или услугата.

При търговския кредит по взаимно съгласие между продавача и купувача се уговаря плащането на стоката да стане след определен период.

Субекти по търговския кредит:  Търговския кредит предоставят помежду си предприятията в процеса на реализация на стоките и услугите.

Срок: Търговският кредит се отнася към краткосрочните кредити. При взаимоотношенията между БНБ и ТБ, търговския кредит може да бъде със срок до 3 месеца. Но това не важи за взаимоотношенията между доставчика и купувача.

I.                     Видове търговски кредит

Според кредитополучателя  търговският кредит може да бъде:

1. Търговски кредит за купувача  (платеца). Този кредит се характеризира с това,че кредитор е продавача, а кредитополучател  - купувачът. Той е кредит между небанкови /нефинансови/   субекти, а обект на сделката е стоковия кредит. Механизмът на кредитната сделка е следният: Доставчикът продава стоката на купувача, но получава паричния еквивалент след изтичане на определения в договора срок. В този случай купувачът не заплаща стоката веднага, а само поема задължение да изплати паричната  и равностойност след определен период.

Изгодата от тази сделка е по – голяма  за купувача, но съществува изгода и за доставчика – той успява да реализира своята стока.

Търговския кредит в полза на купувача може да се извади по два основни начина:

-по открита сметка

-чрез менителница (трата )

2. Фирмен (търговски) кредит в полза на доставчика – при този кредит субектите на сделката  си разменят местата: купувачът става кредитор, а доставчикът – кредитополучател. Купувачът може да  предостави кредит  на продавача под формата на аванс, т.е. чрез предплащане на доставката която ще се осъществи след време.

Авансът като форма на търговско кредитиране се отличава от паричните кредити по това, че длъжникът погасява кредита не в брой, а чрез доставка на договорената стока.

Такъв начин на кредитиране се използва най-често при търговията със селскостопански стоки.

II.                   Търговските ценни книжа – основа на кредита

1.Възникване и същност на търговските полици

Значителен принос за приложението на търговските полици имат банкерите от Северна Италия. Съществна роля имат и градовете Лион и Безансон, където по време на панаирите са се инкасирали и издавали търговски ефекти по повод търговски взаимотношения с италианските градове (т.е. международна търговия).

Търговската полица е документ, чрез които един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време.

Полицата като кредитен документ, непосредствено свързан с търговския кредит се използва в двете си разновидности

­- запис на заповед – това е документ, чрез който едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице. Тук издателят и платецът са едно и също лице.

-          менителница (преводна полица или трата)- тук участват три субекта –

-          длъжник(издател), кредитор(поемател), и третото лице платец. Тя е основния документ при търговския кредит.

-                                                        Чрез използването на менителница търговците спокойно си набавят необходимите

Стоки за реализация, а с получените пари от нея ще могат да погасят менителничната сума на падежа.Притежателят има възможност да чака до падежа или, ако има нужда от пари да сконтира менителницата на ТБ преди падежа.

2.Съдържание на търговските полици

Търговските ценни книжа съдържат безусловното задължение за плащане на определена парична сума.

Падежът е датата, от която паричното задължение става изискуемо и кредиторът може да изисква плащането по менителницата или записа на заповед. Мястото на плащане се определя от издателя на документа. Денят и мястото на издаване се посочват обикновено в горния ляв ъгъл на документа. Особеното при изискванията за подписа на издателя, е че не може да бъде поставен по механичен начин, но може да се постави от представител(пълномощник) на издателя. Паричната сума трябва да бъде посочена ясно и точно.

3.Предаване, приемане и джиросване на менителницата

Чрез джирото правото на вземането на полицата се прехвърля в полза на друго лице. Джирант е лицето, което извършва прехвърлянето, а лицето, в полза на което се прехвърля полицата се нарича джиратар. Джирото по традиция се поставя на гърба на полицата. То трябва да е безусловно. Не е необходимо да съдържа датата и мястото на извършването му. Джирото може да бъде явно, скрито, заложно и след протестно.

4. Поръчителство(авал)  За да се увеличи надежността на полицата и нейното по-широко прилагане в обръщение се включва отделен поръчител. Обикновено той поставя подпис “като гарант” или “в качеството на поръчител”. Авалирането е поръчителство, с което едно лице се задължава де извърши плащането изцяло или частично, в случай че длъжникът не извърши това.

Авансът е субект, който се задължава да заплати менителничното задължение на друго лице. Лицето, чието задължение се гарантира от авалиста, се

нарича авалат.

5.Плащане и протестиране При полиците инициативата за плащане е у кредитора, а не в длъжника. Кредиторът трябва да предяви документа за плащане към длъжника. Изплащането на полицата се извършва в деня на падежа или в първия работен ден след него.Задължението по полицата се погасява в размер, покриващ главницата и лихвите. Когато платецът откаже да изплати сумата на падежа, полицата  се протестира пред нотариус. Приносителят на полицата получава въз основа на издаден протестен акт изпълнителен лист за принудително  събиране на вземането.

6.Роля на търговските полици Ролята на полицата бива:

-          кредитна – основна роля

-          рефинансираща – изразява се във възможността банките да изкупуват или ломбандират(залагат) полиците

-          гаранционна – означава, че те се използват като гаранция при предоставянето на други кредити от банките

-          платежна – като платежно средство служат за погасяване на задължения към други кредитори

7. Разновидности на полиците

1. Рента полица – този вид не могат да се джиросват. Те биват два вида:

-          обезпечителна

-          депо – полица

2. Полица с процентна ставка – при положение, че полицата трябва да бъде изплатена веднага при предявяване, издателят може да направи процентен отбив от сумата до размера на отбелязания върху полицата и калкулиран в стойността и процент.

3. Гаранционна /обезпечителна/  полица – използва се, когато задължението съществува за дълъг период, а заемателят е ненадежден. Полицата се съхранява по депозитна сметка на заемателя и не е предназначена за по нататъшно  прехвърляне.

4. Рентна  полица – това е полица, която се погасява на равни части.

5. Бланкова полица – използва се, когато все още не е уговорена окончателна цена или срок на  доставка. Купувачът акцептира празен формуляр, който в последствие се попълва от продавача.

6. Финансова полица – използва се за мобилизирането на парични във взаимоотношенията с небанкови финансови институти.

7. Приятелска полица

8. Оборотна полица – доставчикът издава полица, а купувача я акцептира. След това тя се представя за сконтиране в търговска банка.

9. Бронзова полица

8. Сконтиране на търговски полици. Продажбата на полици преди

техния падеж изпълнява ролята на сконтов кредит в полза на техния продавач. “Цената”, по която банката купува полицата е равна на задължението по нея, намалено с лихвения процент / по търговския кредит/ за периода от сконтирането до падежа, плюс другите присъщи разходи по сконтирането на полицата. Заедно те формират “сконтов отбив” или “дисконт”.

Сконтирането на полиците се извършва от търговска банка. С това търговския кредит се превръща в банков кредит, а банката поема функциите на кредитор.

Формулата за дисконта е:

Сконтираната сума  ( Е ) , която притежателят на полицата ще получи, представлява плисната  сума, намалена с изчисленото сконто:

E = S – D

IV. Специфични техники и начини за  рефинансиране на търговския кредит

1. Лизинг. Лизинга представлява най – общо казано отдаване под наем или аренда на реален кредит /машини, оборудване и др./. В практиката са познати различни видове лизингови операции с паричен характер, но основни са:

- оперативен лизинг – целта му е частично финансиране на определени инвестиции.

-          финансов лизинг – целта му е цялостно финансиране на инвестицията.

Чрез лизинга лизинговите компании предоставят на своите клиенти реален кредит под аренда за определен срок без да прехвърлят правата за собственост. Поради това лизинговата операция е едновременно и “ кредит “ и “ инвестистиция в основния

2.Факторинг. При факторинга един субект поема събирането на вземанията на друг субект. Най- общо факторинговата операция  е покупка на парични вземания на даден продавач към купувача и след това  инкасиране на това вземане. Факторът покрива всички рискове, свързани с тези вземания.

3. Форфетинг.  Най – общо означава “отказ от права”.

Разлика между  факторинг и форфетинг.

1. Форфетингът   обслужва   предимно  договори  за  доставка  на  машини  и

оборудване с производствено предназначение, а факторинга се използва при краткосрочно финансиране на търговия с потребителски стоки.

2. По отношение на начина на придобиване правата при вземането – форфетьорът е длъжен да използва джирото, а при факторинга се прилага цесията / прехвърляне на права и вземания/

3. Главна цел на форфетьора е чрез ресконтиране да събере вземането от оригиналния длъжник при по изгодни условия

4.Форфетингът покрива преводните и политическите рискове, докато при факторинга такива рискове не се приемат от “фактора”.