Joomla Software solutions Template

Payday loan

Влаутни сделки и валутни операции на фирмата

1. Валутите и тяхната цена.

1.1.     Същност на националната и колективните валути.

1.2.     Курс и котиране на валутите.

1. Организация и функсиониране на валутните пазари.

2.1.     Валутен пазар.

2.2.     Сделки и операции на валутните пазари.

2.2.1.           Понятия за валутен арбитраж.

2.2.2.           Валутни операции с незабавна размяна.

2.2.3.           Срочни валутни операции.

1. Валутни условия и рискове при външно икономическите сделки.

3.1 Валутни условия.

3.2. Валутен риск

3.3. Валутни операции на фимрамата.

3.4. Възможности за предпазване от валутен риск.

4. Международни плащания на фимрата.

4.2. Форми на плащане с банкови гаранции

4.2.1. Акредитивна форма на плащане.

4.2.2. Документално валутно инкасо.

4.2.3. Други форми на плащане.

4.3. Банкови гаранции.

5. Кредитиране на валутно икономическите сделки.

5.1. Валутно финансови условия.

5.2. Основни форми на кредитиране.

5.3. Съвременни форми на кредитиране.

Паричната единица на всяка страна, която е в основа на всяка парична система се възприема като национална валута. В практиката валутата се възприема като чуждестранни парични средства, банкноти и платежно кредитни средства, ценни кница и др., който дават право на съответно плащане. Валутата се обозначава със съкратени символи и съчетания от букви наречени кодове. Кодовете нормално са трицифрени, от които първите две цифри означават националната принадлежност на валутата, а третата наименованието на валутата. Международни функции могат да изпълняват някой национални валути при две основни предпоставки икономически предпоставки, които са водещи и юридически предпоставки. Последните се основават на международна договореност за използването на определена национална валута за международни разплащания. За пръв път такава валута е определена от 1962 г., на която международни функции са предоставени на английския паунд. Съвременните международни системи се представляват от специалните права на тираж на международния валутен фонд и европейската и европейската парична единица евро.

1.2. Курс и котиране на валутата. В ежедневната практика на пазарното стопанство валутния курс се дефинира с цената на една парична еднициа изразена в съотвертносто количество то друга единица. Това е практическата величина на валутния курс, която има реален смисъл на стопанските и другите субекти. Като икономическа категория валутния курс е средство за измерване на цената на валутите помежду им. Обявяване на определената цена на дадената валута чрез съответната финансова система. Различаваме пряко котиране, при което се определя съотношението в цените на една валута спрямо друга. Косвено котиране, когато за определяне на курса на националата валута се използва друга валута. В процеса на сделките на валутните пазари се формира курс купува и курс продава. Разликата между двете не нарича марж или спрет. Тази разлика покрива разходите и очакваните доходи от покупкопродажбата на съответните валути. Нивата на маржовете са показателни за стабилността на валутните взаимоотношения. Когато маржа е малък, това е показател, че валутата е стабилна. Обратното означава, че пазара е нестабилен. Характерно е, че съвременните валути не са свързани нито пряко нито косвено с златото като парична стока. Единствената основа за съпоставянето на валутите е тяхната покупателна сила. Поради това базата на цената на валутите е паритета на покупателната им сила. Покупателната сила се определя от три вида фактори. Базисни (дългосрочни фактори), пазарни (средносрочни фактори) и краткосрочни фактори. Последните са с политически и психологически характер. Базисните фактори се формират от икономическите условия, които се формулират, а именно икономическата база на определената страна, относителния дял в световното производство и външнотърговския обмен на страната. Степента на развитие на капиталовия пазар, равнището на развитие на банковата система. Либералния режим на валутните операции и конвертируемостта на националната валута, стойността на златно валутния резерв. Относителната зависимост на вътрешноценовите равнища. От наличието на тези основни фактори възниква възможността на международна договореност, т.е. правния аспект за въвеждане на дадената наука за международния режим на използване като валута за международни разплащания. Пазарните средносрочни фактори се дефинират от търсенето и предлагането на съответната валута.

2. Организация и функциониране на валутните пазари.

2.1. Валутен пазар. За не специалистите валутния пазар се изчерпва с определянето на ежедневната цена на валутите. За специалистите валутния пазар се характеризира с цяла съвкупност от субекти обекти и отношения, които възникват по повод търговията с валутите и резултатите от нея. Той е единство от функции и субекти. Валутния пазар се намира в определена връзка в другите пазари изразяващ търговията с финансови средства или с трансформиране на паричните средства във финансови потоци. Валутния пазар е съставен елемент на финансовия пазар, тъй като последния е съвкупност от паричния, валутния и капиталовия пазар. Различаваме национални валутни пазари и международни валутни пазари. Чрез валутните пазари се осъществяват следни операции, уреждане на платежните взаимоотношения между контрагентите. Предпазване или ограничаване на валутните сривове. Диверсифициране на валутните резерви и наличности. Освен това на валутните пазари се осъществява интервенцията на пазарните банки за предлагането на валутата, а от там и влиянието върху валутните курсове. Най-често курса на валутите се определя от търсенето и предлагането на съответната валута. От намесата на централната банка ако това е допустимо и от “нечистото плаване”.

Валутни позиции на банката. Затворена (закрита или покрита) когато количеството на закупената валута е равна на продадената (в стойност). Отворена (открита) когато купената валута не е равна на продадената в този случай тя може да бъде къса, когато продава повече от купува и дълга когато купува повече от продава. Коя е изгодната позиция зависи от конкретната ситуация.

2.2. Сделки и операции на валутния пазар.

2.2.1. Валутен арбитраж. Това е понятие във валутната търговия в което се извършват всички валутни операции по размяната на една валута с друга. Целта на валутния арбитраж е да се извърши покупкопродажбата на една валута по най-изгоден начин т.е. да се извлече максимална печалба. Различаваме пространствен валутен арбитраж при който мястото на сключването на сделката се разполага в пространството. Арбитраж във времето, т.е. да изберете момента, когато изменението на валутния курс е най-благоприятно. Всички тези варианти са подчинени на основния принцип на арбитража. “Подчертай слуха, продавай факта.” Основното разграничение на валутните операции е във времето на тяхното сключване (договаряне) и реалното им осъществяване. Размяната на валутние ефекти обект на сделката. Въз основа на това те биват. Валутни операции с незабавна размяна и срочни операции. Първата група така наречените спот операции. При тях размяната се осъществява най-късно до втория работен ден. При всяка операция се договарят търгуваните валути, съответните курсове купува, продава, сумата на сделката, адреса на контрагентите. Банковите сметки, където са разположени следните валути. При сключването на контракта са възможни кеш дата: деня на плащането съвпада с деня на сключването на контракта и спот дата: деня на плащането не съвпада се деня на контракта. Но във всички случаи разплащането се осъществява до края на втория работен ден. При втората група т.н. срочни сделки съществува разлика във времето. При тях се касае до размяна на валутни ефекти извън допустимите два работни дни, които се приемат извън спот сделките. Възможни са два варианта. При първия варинат курса на валутата съвпада с курса на спот сделката. При това няма отбив или премия. Втори вариант, курса на валутата не съвпада с курса на спот сделката. При това разликата между двата курса, спот и срочна сделка носи премия или отбив. Срочните сделки се използват с цел конверсия на валутните сделки, застраховане на портфейла и на извършените инвестиции, получаване на спекулативна печалба от разликата във валутните курсове. Видове срочни сделки и операции, обикновени т.н. форурдни сделки, фючърсни сделки, суапови сделки и опционни сделки. При форуърдните сделки се договарят веднага курса на сделката, но реалното прехвърляне на стойността на актива става на една по-късна дата. Курса може да бъде с премия и отбив. При вючърсните сделки се търгуват стандартни количества валути. При стандартни условия и срокове. Най-силно фючърсните сделки са представени на фондовите и стоковите борси. При суаповите (разменните, обменните) валутни операции се съчетава покупко продажбата на две валути при незабавна доставка (размяна на ефектите) с едновременно обратна сделка. На определен срок със същата валута. Така на практика тези сделки пи напълно съвпадение на сроковете не създават открити валутни позиции. Тези особености правят суповите операции подходящи за осъществяване на търговски сделки с валута, придобиване на валута за плащане на определена дата без риск от промяна на курсовете. Средство за предпазване или минимизиране на валутния риск, диверсифициране на паричните курсове и резерви, кредитиране с дадена валута на съответен контрагент. При опционните валутни операции контрагентите се обвързват със съставен договор, да купят или продадат дадена валута на определена цена в рамките на определен срок. Носителя на права на договора избира момента (датата) на прехвърляна на средствата според условията заложени в контракта.

3. Валутни условия и риск при външноикономическите сделки.

3.1. Валутни условия. Биват: външни условия за конкретната сделка и вътрешни условия специфични за конкретния договор. Първите се определят като околна среда, в която се осъществяват външно икономическите сделки, те се характеризират от спецификата от функциониращата финансова система. Същността на механизма на действащата валутна система. Втория аспект на валутние условия се отнася до конкретни клаузи, които се съдържат в договора на осъществяване на съответната сделка. Те са реалната основа за осъществяване на сделката и за валутното плащане. Към тези условия се отнасят валутата на сделката, т.е. валутата на цената, валутата на плащането, клаузите на плащане на валутния риск.

3.1. Валутен риск. При осъществането на външно икономическите сделки валутния риск възниква от възможността да се промение реалната стойност на валутата на цената или на валутата на плащането от момента на сключването на сделката от момента на сключването на сделката до момента на разплащането с нея. Проблема с валутния риск стои с голяма сила при условията на плаващите курсове характерни на съвременните системи.

3.3. Валутни позиции на фирмата. Разглеждат се от гледна точка на счетоводните данни и от гледна точка на реално осъществените сделки. Анализа на икономическите сделки дава възможност за отговор на вероятните промени на валутните условия (околната среда) и тяхното конкретизиране в отделните фирми. Възможностите за определяна на големината на риска, достатъчни ли са валутните резерви и средствата за компенсиране или минимизиране на риска. Важно значение на конкретния анализ има изчисляването на позициите на размяната. Тя се изразява в съотношението на вземанията към задълженията на една фирма спрямо нейните контрагенти. Позициите са закрити и отрити, а откритите къси и дълги. От съществено значение е определянето на валутна платежоспособност на фирмата. Тя се определя като наличната валута плюс вземанията във валута към валутните задължения.

3.4. Възможности за предпазване от валутен риск. За предпазване от валутен риск фирмите могат да предприемат следните мерки подбор на валутата на плащането. Включване на договора на клаузи намаляващи валутния риск при значителна промяна на курса на валутите. Антиифланционни мерки срещу относителните намалвания на валутни отношения. При подбора на валутата на плащането възможностите се свеждат до договаряне на една и съща валута на договора и плащането с което се елиминира прилагането на курса на валутата и плащането спрямо цената. Най-често прилаганите валутни клаузи като средство за предпазване от валутен риск са тези които са насочени към преизчисляване на сумата на валутата на плащането според настъпилите значителни промени на курса на валутите от момента на сключване на сделката до дата на нейното плащане. В съвременните условия за защита от валутен риск се прилагат валутни клаузи при които валутата на плащането се обвързва с друга валута която се приема като база. Тези клаузи могат да покриват риска на едната или двете страни на говора. В зависимост от това разликите са едностранни и двустранни. В основата на валутната клауза могат да стоят една или много валути. В такъв смисъл клаузите са едновалутни или многовалутни. Антиинфлационните мерки могат да бъдат включени като клаузи в конкретните договори или могат да се изразяват в мерки и действия извън договора. Използват се компесиационните сделки. Индекси клаузи, клаузи за преразпределение на цените, срочни валутни сделки и срочна продажба на очакваната валута от сключените сделки.

4. Международни плащания на фирмата.

4.1. Налични и кредитни плащания. Основания за плащането са конкретната договореност между субектите. Документите доказващи приемането и предаването на сделката предмет на договора на сделката. Съществуващите правила за уреждане на междувалутните отношения. Реална основа за осъществяване на плащанията са документите съпровождащи стоката. А те са товарните документи, търговската фактура, застрахователните инструменти, документите за произход количество и качество на стоките. Реалното плащане може да се извърши като се използват налични парични средства или платежно кредитни средства. В световната търговска практика се използва предимно втората форма, чрез полици чекове, банкови средства за международни плащания. Чекове чрез тях купувача нарежда на банката, която води сметките му да изплати определена сума на посочен обект по негова заповед или преносител. Използват се следните видове чекове: поименен чек – издава се на определено лице или се прехвърля чрез жиросване на друго лице. При условие че чека има клауза на заповед. Поименния чек с клауза на заповед се нарича ордерен. Чек на приносител – осребрява се на лицето преносител на чека, което само по себе си съдържа риск от кражби изгубване и други злоупотреби. Документарен чек, изплаща се само след стоково разпоредителните елементи. Пресечен (бариран) чек – има две успоредни линии на лицевата си част, между, които е изписана банката платец на чека. Изплаща се само по банката на чека по сметка. Разчетен чек – по който сумата се превежда по сметката на бенефициента. Банков чек – теглен от една банка срещи друга банка обикновено в чужбина за ореждане на международни плащания. Пътнически чек – за издаването на такива чекове е необходимо договореност между обслужващите банки. Евро чекове – основават се на чекове книжка и гарационна карта, които са поименни и непрехвърляеми на друго лице. Кретитни карти – такива са виза интернейшънъл, америкън експрес и др.

4.2. Форми за плащане.