Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОЦЕНКА НА ПРЕДПРИЯТИЯ

1. Предпоставки за оценка на предприятия и правен анализ на обекта

Оценката на капиталовите активи на предприятията се налага по няколко съобръжения:

1. Приватизиране и одържавяване на предприятия ­ преминаване от една собственост към друга.
2. Осъществяване на продажби и закупуване на цели предприятия или на отделни части на капиталовите активи.
3. Сливане на предприятия.
4. Отдаване под наем, лизинг.
5. Ипотекиране на недвижимим имот.
6. Данъчна оценка.
7. Имуществени спорове.
8. Периодично преостойностяване на активите с цел по-реално да се изчисляват амортизационните отчисления и себестойността на произвежданата продукция и услуги.

Това се налага в периода на повишаване на цените на активите и разходите за тяхната подмяна, когато превишават първоначалната им стойност. На основата на преостойностените активи се преизчисляват и амортизационните отчисления, а така също и себестойността на продукцията. Този начин на изчисляване на амортизацията се нарича „амортизация по възстановителна стойност” за разлика от „амортизацията по първоначална стойност”.

Изложеното показва, че оценяването на предприятия е непрекъснат и с много цели процес. Оценката, направена с определена цел и в определено време, не може да се използва за други цели и по друго време. Същественото е, че оценката трябва да бъде реална и обективна, да е съобразена с обстановката в страната и със специфичните особености на отрасъла и териториалното месторазположение на оценяваното предприятие.

Без реалистична оценка (справедлива пазарна стойност) на предприятието е трудно да се разработи мотивирана делова стратегия, която да е насочена към повишаване на конкурентноспособността и рентабилността на фирмата. Освен това могат да се обосноват практически и оптимални решения, които помагат на предприятията да преодолеят предизвикателствата на пазара и да се реализират реални и добри резултати.

Както се вижда, оценяването на предприятия в условията на информираност и липса на принуда е процес и основа за разработване на делова стратегия. Задачата е да се обхванат и прогнозират реалните стойности и резултати от бъдещото използване на оценяваните активи. Ето защо оценяването се основава повече на очакванията на резултати от бъдещата работа, отколкото върху показателите от минали периоди. Последните имат своето значение за установяване на съпоставимост на равнищата им с прогнозираните показатели и за определяне на тенденциите на развитие. Следователно, в зависимост от променящите се условия ­ обкръжаващата среда, тенденции в развитието на икономиката, на отрасъла, към който принадлежи оценяваното предприятие, технико-технологичното и организационно-икономическото му състояние и реалните шансове за неговото проспериране правят оценката диференцирана за различни периоди и пространствена локализация и за всеки отделен купувач.

Оценяването на капиталовите активи в сферата на приватизацията и фирменото преструктуриране има като крайна цел повишаване на ефективността и конкурентноспособността от използването на придобитите активи. Дейността по оценяването на предприятия с цел приватизация е сложна интегрирана верига от задачи, като се започне от подготовката за приватизиране на предприятията, тяхното оценяване и се стигне до реално осъществяване на сделката.

Оценката се извършва най-малко по два метода. Най-често се използват следните методи:

1. Метод на дисконтиране на чисти парични потоци;
2. Метод на чистата стойност на активите;
3. Метод на ликвидиционната стойност;
4. Метод на пазарните множители и аналог;
5. Комбинация от методи.

Независимо от това кои методи ще се изберат за оценка на активите, при всички случай се разработва анализ на околната среда и анализ на вътрешната среда съгласно изискванията на SVOT-анализ.

При оценката на предприятия и недвижими имоти най­напред се извършва правен анализ на обекта. С този анализ се цели да се установи вещно-правния режим, а именно: право на собственост и ограничени вещни права; наличие на ипотеки и залог; наличие на отчуждения от други собственици; права върху търговски марки и наличие на други нематериални активи; проучването на наемни договори; установяване на участия в други търговски дружества и имуществени искове и претенции и др. неимуществени права и задължения. Правното състояние на недвижимия имот се доказва с документи. Правният анализ завършва с конкретни изводи и предложения.

Извършването на преобразуване на предприятията и приватизацията се основава на нормативна уредба, в която са уредени: условията; реда и процедурата; органите; техниките за продажба; критериите и методите за оценка на обектите; начините за възлагане на оценки; лицензирането на оценители и др.

Оценката на предприятия и недвижими имоти се възлага на лицензирани оценители. Те могат да бъдат български или чуждестранни физически или юридически лица.

Определянето на стойността на едно предприятие е най­същественото звено в интегрираната верига от задачи на процеса приватизация. Инвеститорите свързват справедливата стойност на актива главно с бъдещите парични приходи от стопанската дейност. Ето защо съществено значение имат въздействащите фактори върху стойността на предприятието. По-съществените фактори са техническо, технологично и организационно съвършенство на предприятието; качествено ниво на ръководството и на служителите; перспективи за бъдещото развитие на икономиката; ниво на конкуренцията в отрасъла; възможности за алтернативни приложения на активите; настоящи и очаквани нива на лихвените проценти (валутни курсове, инфлация); ниво на риска; бъдещи приходи от производствено-стопанската дейност, бъдещи дивиденти, вероятен и възможен растеж на фирмата.

Оценката на предприятието трябва да отрази посочените фактори. Именно на тази основа се получава справедлива пазарна стойност. Продавачът и купувачът трябва да имат достъп до една и съща информация и на тази основа се споразумяват да извършат сделка.

Оценката на стойността на предприятието винаги е вероятна. Използването на различни методи дава различни стойности на оценяваното предприятие. Различието в стойностите зависи още от нормата на възвръщаемост, допусканията за ниво на лихвения процент и валутни курсове, на риска, на технологичните и организационни промени, точността при изчисляване на приходите и разходите, жизнения цикъл на актива и др. До известна степен оценките могат да се доближат, ако се уеднаквят допусканията и се използват едни и същи натурални технико-икономически показатели.

Максималната справедлива оценка на предприятието е предпоставка за социален и икономически просперитет, особено в преходния период към пазарна икономика. До известна степен базата за такава оценка е състоянието на икономиката, макроикономическите променливи, цикличните индикатори, пазарните фактори и възможностите на клиентите за покупки. Значение има и шансът на оценяваното предприятие да попадне в такива благоприятни социално-икономически условия.

При оценката на фирми се използва освен стандарта за справедлива пазарна стойност, който обобщава и конкретизира двете страни на покупко-продажбата  продавач и купувач, но и стандартът инвестиционна стойност или стойност на инвеститора. При последния стандарт оценката се прави за предварително известен персонифициран инвеститор. В такава оценка има известна доза субективизъм. Оценителите на обекти са задължени да определят вътрешноприсъщата или фундаментална стойност. Тази оценка се прави на основата на характеристиките на актива и предложената стойност се доказва, като се вземат под внимание всички влияещи фактори, тенденции и възможности за растеж.

В теорията и практиката на оценяването се използват и други термини за определяне стойността на действащо предприятие като ликвидационна стойност и счетоводна стойност. Тези оценки не са стандарт на стойността, а чрез тях само се определя състоянието на активите на предприятието.

От изложеното може да се направи заключение, че един обект може да има много оценки. Зависи от гледната точка и времето на оценяване.

2. Методи за оценка на предприятия

а) Метод на дисконтирани чисти парични потоци

Стойността на предприятието се определя от:

1. Възможностите за формиране на чисти парични приходи.
2. Възможности за възстановяване на вложените инвестиции.

При използването на този метод три са основните момента при оценката на капиталовите активи:

1. Определяне на чистия (нетен) паричен поток (Net cash flow).
2. Определяне на дисконтовата норма (дисконтовия фактор ­DF), очакваната норма на възвръщаемост.
3. Определяне на прогнозния период, за който ще се прогнозират приходите и разходите. Обикновено този период се свързва с икономическия живот на оценявания актив, а също така се съобразява с жизнения цикъл на произвежданата продукция.

Преди всичко е необходимо да се определи прогнозният период, за който ще се прогнозират приходите и разходите. Икономическата практика показва, че такъв период за индустриални предприятия е около 5 години.

Най-напред се разработва производствена програма за прогнозирания период. Основата за тази разработка са маркетиговите проучвания и прогнозата за продажбите. След това те се уравновесяват с производствените мощности на предприятието. На тази основа се очертава необходимостта от разширяване на мощностите или намаляване на степента на тяхното използване. Във връзка с очертаните тенденции се определя потребността от инвестиции за поддържане и развитие на производството. Производствената програма се разработва в натурален и стойностен израз.

Разходите се прогнозират и определят чрез използване на два подхода: издръжка на производството и калкулацията. Те водят до един и същ резултат. Използването им е предпоставка за точност в работата.

Независимо от това кой от подходите е възприет, обезателно разходите трябва да се групират в две групи: преки и постоянни. Тази групировка дава възможност да се определи точката на балансираното равновесие между приходите, разходите и печалбата.

При извършване на изчисленията задължително трябва да се отрази влиянието на инфлацията и финансово-икономическата политика на държавата.

Формирането на чистите парични потоци става по схемата:

Системата нетен паричен поток (Net cach flow) е динамична. Тя се променя от внедрената техника, технология, организация, квалификация на персонала, степента на използваните мощности, от нормата на дисконтиране, икономическия живот на актива и жизнения цикъл на продукцията.

Сегашната цена на едно работещо предприятие може да се определи, като бъдещият (очакван) доход (нетен паричен поток) от дейността му се дисконтира с изискуемата норма на възвръщаемост.

При оценката на предприятието се работи със стандарт „справедлива пазарна цена”. Този стандарт изисква предприятието да се оцени такова, каквото е в настоящия момент. Не се оценява ефектът на нови инвестиции, водещи до промяна на капиталовата структура.

Тъй като трудно може да се определи какъв живот ще има дадено предприятие, това налага да се изчисли терминалната (остатъчната) стойност. Тя се определя, като се капитализира паричният поток през последната година на прогнозния период по определен дисконтов процент, намален с определен процент на растеж.

Оценката на сегашната стойност на предприятието е равна на сумата от дисконтираните парични потоци за цялото време на неговото функциониране (дисконтиране на очаквания доход обикновено за 5 години плюс капитализираната терминална стойност). За оценяването се използва формулата

където:

РV е сегашната стойност на предприятието;

NCF - чист паричен поток;

r - норма на дисконтиране;

n - брой на периодите, през които фирмата ще функционира;

TV - терминална (остатъчна) стойност на фирмата.

В година n тя се изчислява по формулата

където:

g е очакваният среден процент на годишен ръст в един продължителен период, след „n+1”-та година на прогнозния период;

r ­ g ­представлява норма на капитализация, определена в смисъл на вечна рента или рента с постоянен ръст.

Както вече се отбеляза, най-съществено е определянето на дисконтовата норма (очакваната норма на възвръщаемост) и очакваният средногодишен процент на ръст (g). Нормата на възвръщаемост се определя на основата на процента на възвръщаемост и на рисковите фактори на инвестицията.

След като вече е изчислен чистият паричен поток (NCF), определена е дисконтовата норма (DF) и капитализационната норма (r ­g), се изчисляват сегашните стойности на бъдещите значения на паричния поток. Изчисленията се оформят по следната таблица:

Таблица ХV­1

Дисконтирани парични потоци

Стойността на предприятието се получава, като се съберат дисконтираните парични потоци и се прибави терминалната стойност.

Нека казаното дотук за метода „дисконтирани парични потоци” онагледим с пример. Ключовите величини за оценката на фирма „РМ” са както следва:

1. Паричен поток (чиста печалба) за бъдещ период:

t₁ = 15 000 хил. лв.; t₂ = 16 500 хил. лв.;

t₃ = 17 490 хил. лв.; t₄ = 18 365 хил. лв.;

t_n = 18 915 хил. лв.;  t_n+1= 10 000 хил. лв.

2. Дисконтова норма при 18%, 20%, 25% и 30%.

3. Очакван среден процент на годишен ръст в един продължителен период след „n+1”-та година на прогнозния период е 1,2%.

Таблица ХV­2

Дисконтирани парични потоци

Оценките на фирмата при определени норми на възвръщаемост са както следва:

Изложеният пример показва огромното значение на избора на нормата на възвръщаемост, на точното определяне на чистите парични потоци и темпа на растеж след икономическия живот на фирмата, за определяне на справедливата є бизнес оценка.

Методът на дисконтирани парични потоци позволява разработване на различни сценарии, които се основават на различни допускания:

1. Допускания, които се отнасят до общите икономически условия ­инфлация, валутен курс, дълг, обем на пазара, нарастване на разходите за енергия, процент на дисконтиране.

2. Допускания по различните сценарии. Те са различни за всеки сценарий и отразяват промените при диференцирани структури на собствеността. Допусканията са: ръст на продажбите в натура, ръст на цените за единица продукция, разходи за суровини, промени в заплатите, производителност на труда, капиталовложения, технологично и продуктово обновяване.

Различните допускания предполагат да се разработят алтернативни оценки с определенията „оптимистична”, „вероятна” и „песимистична”, т.е. установява се ширината, в която могат да варират оценките на предприятието. Графично тези варирания са представени на фиг. ХV­1

Средноаритметичната () или медианата на всички случаи се приема като най-вероятната оценка на предприятието. Това е справедливата оценка. Коридорът за маневриране дава възможност при оценката да се вземат под внимание и такива фактори, които водят до преливане на тенденциите, като: сегашна оценка; ниво на кадрите; умения на ръководния екип; геоположение на предприятието; инфраструктура; законова стабилност; политическа стабилност. В зависимост от тези фактори оценката може да попадне в оптимистичната или в песимистичната зона. В крайна сметка ­ цената, по която се сключва сделката за покупко-продажбата на предприятието, е точката, в която се пресичат представите за субективната полза на продавача и купувача.

б) Метод на чистата стойност на активите (ЧСА)

Изходната информация за прилагане на този метод е балансът на предприятието. Задачата е да се направи осъвременяване на отделните елементи на актива и пасива (привлечения капитал) към момента на оценката. Осъвременяването на активите се определя в зависимост от пазарната цена на актива към деня на оценката и фактическата степен на годност, т.е. пазарната цена се коригира със степента на годност. Оценява се поотделно всеки един актив. За да се получи чистата стойност на активите, от пазарната стойност на всички активи се изважда привлеченият капитал, като тази разлика се коригира с данъка върху печалбата. От пазарната стойност на активите се изважда стойността на оборудването, което няма да се използва по предназначение, докато печалбата, загубата и собственият капитал не се включат в сумите.

Нека със следния пример да посочим как се определя чистата стойност на активите (Вж. табл. ХV­4)

По данни от баланса чистата стойност на активите (ЧСА) е както следва:

Таблица ХV­3

Баланс в хил. лв.

Данните показват, че по коригирания баланс се получава допълнителна печалба от 950 хил. лв. (след като се покрие реализираната загуба). Върху тази сума се начислява 30% данък върху печалбата, който се приспада от стойността на активите. Възможни са различни варианти на корекции на активите с данък върху печалбата в зависимост от резултатите на фактическия баланс и стойностите на корекциите. Облага се с данък върху печалбата само допълнителната печалба по коригирания баланс и данъкът се приспада от активите. Ако печалбата по фактическия баланс е по-малка от коригираната печалба, се възстановява платеният данък и се прибавя към актива.

Методът на чистата стойност на активите е несъвършен и затова не се препоръчва за оценка на цели предприятия. Той може да се използва в комбинация с други методи.

Оценката на отделни елементи, на дълготрайните активи машини, апарати, съоръжения  се установява, като се намира тяхната стойност към момента на оценката, определя се реалният амортизационен срок и се отчита инфлацията.

в) Метод на ликвидационната стойност

Този метод се прилага за фирми, които подлежат на евентуална ликвидация. Изчисленията се базират на метода на чистата стойност на активите плюс оценката на земята.

Оценката по метода се извършва по два варианта.

Първи вариант ­ към момента на оценката.

Втори вариант ­към момента на ликвидация в края на икономическия хоризонт.

Най-напред се прави оценка на дълготрайните активи, а след това на краткотрайните активи. Последните се оценяват по следния начин:

Таблица ХV­4

Например, каква е стойността на машина „Z” към 21.12.2000 г. ако тя е купена на 21.12.1997 г. за 20 млн. лв. Икономическият и живот е 5 години, а изхабяването и става за 8 години. Инфлацията за периода от момента на нейното закупуване до момента на оценката е по 10% годишно. При тези условия стойността на машината (СМ) е:

Оценката, направена по метода на ликвидационната стойност, се приема за минимална пазарна стойност на предприятието, независимо от това, че при използването на други методи може да има и по-ниски оценки. Счита се, че тази оценка е най-справедлива и се предполага, че тя е изработена при стриктно прилагане на принципа на най-благоприятната оценка.

г) Метод на свръхпечалбата

Стойността на предприятието се състои от реалната стойност на необходимия собствен капитал плюс разликата между очакваната бъдеща печалба и олихвената чиста стойност на актива, като тази разлика се умножи по дисконтиращия коефициенет за i-та година и се прибави стойността на ненужното за предприятието имущество. В случая се използва формулата

където:

СП е стойност на предприятието;

ЧСА ­ чиста стойност на активите в деня на оценката (само необходимото имущество за функциониране на предприятието);

ЧП ­ чиста печалба по години за икономическия хоризонт;

r ­ лихвен процент, в който е включена инфлацията, реалното олихвяване и процентът за риск. Взет е като десетично число;

DF ­ дисконтов коефициент за i-та година;

НИП ­ стойност на ненужното за предприятието имущество (определя се като ликвидационна стойност към момента на оценката).

Този метод се използва за оценката на развиващи се и печеливши предприятия.

Освен характеризираните четири метода за оценка на предприятия съществуват и други методи като метод на приходите (дисконтиране на приходите като вечна рента), метод на средната стойност (сумира се стойността на активите с чистата печалба и се дели на две). Щутгарски метод (за оценка на предприятието се взема 2/3 от стойността на активите плюс една трета от чистата печалба), метод на количествата, пазарен подход за бизнес оценяване и др.

От оценките по различните методи се получава т.нар. ценово поле. Именно между минимума на максимума на оценките ще се търси стойността на обекта.

В крайната продажна стойност на оценявания обект влияят икономическите макротенденции, социално-икономически и политически и още други фактори. Важното е продажната стойност да бъде в ценовото поле.