Home Икономика Данъкоподобни приходи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Данъкоподобни приходи ПДФ Печат Е-мейл

Данъкоподобни приходи

В теоретичен аспект постъпленията в държавния бюджет се класифицират като: данъчни, данъкоподобни, квазиданъчни и неданъчни.

Данъкоподобни са: приходите от такси, патенти, самооблагане на населението, лихви, административни санкции (глоби) и конфискации.

1.Определение за такси. Те са плащания на физически и юридически лица в полза на държавата за ползване на конкретни публични услуги или блага. Те си приличат с данъците, но има и много разлики между тях. Различията по-конкретно между тях са при плащането на таксите имаме насрещна услуга, осигурена от държавния орган (държавни организации), например съдебната система в България е държавно (публично) благо осигурява се от Министерството на правосъдието, съдилищата. Съдебната система има собствен бюджет. Когато домакинствата заведът съдебно дело плащат такси – съдебни такси. А данъка се плаща безвъзмездно (само при чистите публични блага, армия и др.). за разлика от данъка таксата има непосредствен възмезден характер, т.е. срещу сумата на плащането й, имаме насрещен еквивалент (има удовлетвореност). Във връзка с оказаната услуга или действие в полза на платеца, държавата извършва разходи, които следва да бъдат покрити чрез платената такса. Това става изцяло или частично. Когато чрез таксите не може да бъде покрита изцяло себестойността на публичните услуги, се налага разликата да се финансира (покрие) за сметка на данъчните постъпления (пример: сметна палата).

Инициатива при плащането на таксите имат, ползвателите на публичните услуги, т.е. налице е логиката – ползваш / плащаш. За разлика от логиката на данъка – имаш / плащаш. Ролята на таксите през последните години се засилва, те в по-ниска степен накърняват личният суверинитет и избора на индивида (близки до либерализацията, какво и как да потребява). Таксите са много близки до либерализма и взеха да изместват, като чели полека данъците. Чрез тях може да бъде осигурена повече свобода на индивидите, защото при тях е водещ принципа – ползваш / плащаш, но ако имаш доход и имаш нужда, а това е в противоречие със социалния принцип. Тогава те не я ползват – затова трябва да има безплатни публични блага, да се финансират чрез данъците, например: част в образованието и здравеопазването.

2.Видове такси.

а) според начина на определянето им таксите са: постоянни или прости; пропорционални, прогресивни.

- постоянните винаги се събират в един и същ размер без оглед на изгодата от потреблението за индивидите;

- пропорционалните са порпорционално съразмерни на изгодата, която получават индивидите ползвайки публични блага;

- прогресивни такси – размества размера, таксата израства спрямо изгодата на потреблението. Могат да бъдат разграничени по това като приход на кой бюджет  се внасят. Държавни такси – влизащи такси, като постъпления в държавния бюджет, местните  в ЗМДТ (такси градини, домове, курортни такси, административни услуги, технически услуги, за домашните любимци).

б) Таксите се събират по различни начини :

  • таксови марки – административни услуги;
  • в брой срещу приходна квитанция, чрез банков превод;
  • могат да бъдат: общи и специфични (ведомствени). Общите такси се събират от всички бюджетни органи (за идентични услуги). Специфичните, съответстват на характера на дейността на отделните органи. Имат по-голяма конкретика.

Размера на местните такси – държавата определя вида на услугите (номенклатура), за услугите за които ще се събират таксите (в ЗМДТ), но конкретния размер на таксите се определя от общинския съвет, със специална наредба, а дали да се събира или не тази такса определя държавата.

Народното събрание определя чрез ЗМДТ (закона се дебатира в НС), услугите които да имат такси. Държавните такси се обсъждат и приемат чрез тарифа по реда на закона за държавните такси на заседание на Министерския съвет.

2.Постъпления в бюджета от патентния данък.

Патентния данък става популярен в България от близкото минало като той се плаща при извършване на определена стопанска дейност без оглед на правноорганизационната форма на дейност, стига да са на лице определени условия.

2.1.Условия за облагане с патентен данък:

а) да се извършва т.нар. патентна дейност. Списъка с патентните дейности е поместен в ЗМДТ;

б) оборота за предходната година да бъде под 50 000 лв. Тези, които имат оборот над 50 000 лв. се облагат по общия ред с подоходен данък.  ЕТ по реда на ЗДДФЛ. Ако са юридически лица по реда на ЗКПО.

Патентния данък е сложен, дефиринциран данък. Няма един единствен размер, а множество такива според мястото на осъществяване на дейността. В голям град е по-голям. Той зависи от вида на извършваната дейност. Това го прави обемист с много таблици. Основание за облагане е дейността.

Патентния данък не е резултативен. Плаща се преди да се започне дейността. Всяка година до 14 февруари е бил преди, а сега сроковете са на вноски през годината. Плаща се на четири равни вноски през годината и се декларира до 31 март. При стартиране на патентната дейност декларацията за патентния данък се подава до седем дневен срок.

3.Самооблагане.

Стара приходна форма. Приходи от самооблагане:

Използвало се е от началото на 20-ти век и е свързано с трудовата повинност. То има значение за местните бюджети и с приходите от него се финансираха конкретни обекти, които използваха жителите на дадена община.

Самооблагане означава, жителите на дадена община да се съгласят доходите им да се обложат с допълнителен данък или вместо да платят този нисък данък да отработят определен брой човеко часове в полза на общината. Целта е да се създадат определени публични блага. Сега не намира приложение.

4.Приходи от лихви и глоби.

Носят малък приток за държавния бюджет, но са много важни за данъкоплатците, защото са свързани със задължителния и принудителен характер на данъците. Всеки закон за конкретен данък завършва с административни санкции.

Глоби се налагат при нарушаване сроковете на внасяне. Приходите от лихви се определят от данъчната администрация. Дължат се от данъкоплатците в случаите когато те не са внесли в законоустановените срокове своите данъчни задължения. Лихвата за закъснения се базира на основния лихвен процент и има една надбавка в размер на десет пункта, за всеки ден закъснение.

ОЛП – основен лихвен процент;                          (ОЛП + 10 %). сумата х дните закъснение

365

Основния лихвен процент се определя от БНБ и зависи от търсенето и предлагането на пари на паричния пазар.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG