Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Видове данъци, уредени в ЗКПО.

2.1. Данък върху разходите.

Данъци върху разходите: има три категории разходи, свързани с дейността – глава 4:

- представителни разходи, свързани с дейността;

- социални разходи, предоставяни в натура на работниците/служителите (за ваучери за храна, за доброволно пенсионно, здравно и друго осигуряване, за застраховки живот), чл.204, 205;

- разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, свързана с управленската дейност.

2.1.1. Представителни разходи.

В текстовете на ЗКПО не се съдържа дефиниция на понятието представителни разходи и в тази връзка, съгласно ЗНА и общоприетата данъчна терминология, за целите на корпоративното облагане следва да се стъпи на определението за представителни разходи, дадено в чл. 62 от ППЗДДС.[1] С данък върху разходите се облагат само представителните разходи, свързани с дейността на ДЗЛ и които са документално обосновани. В противен случай разходът  не се облага с данък върху разходите, а се класифицира като положителна данъчна постоянна разлика, с която се увеличава счетоводния резултат при определяне на данъчния финансов резултат.

2.1.2.Социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.

От 01.01.2007 г. Социалните разходи, дадени в парична форма не се облагат с данък върху социалните разходи, а се третират като облагаем доход на лицата в месеца на получаването му според ЗДДФЛ.

В чл.212-214 е определена данъчната основа за социални разходи – има корекция на брутната сума на разходите – това са начислените разходи за социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец.

ЗКПО изрично дефинира социалните разходи в натура: това са разходи за вноски /премии/ за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка „Живот”, ако са свързани с инвестиционен фонд.

2.1.3. Разходи за ваучери за храна.

Данъчната основа за данъка върху социалните разходи за вноски за допълнителното социално осигуряване и застраховки живот е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице; данъчната основа за върху социалните разходи за ваучери за храна е превишението на тези разходи над 40 лв. месечно за всяко наето лице. Условието е липса на всякакви подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

2.1.4. Разходи, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства когато с тях се осъществява управленска дейност.

Според експерти този данък следва да бъде премахнат, защото разходите за превозни средства, включително управленските разходи, санормален съпътстващ обичайната дейност разход.

В чл.215 се определя данъчната основа за разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства – освен брутния размер на разходите се вземат предвид и евентуални застрахователни обезщетения.

2.1.5.Данъчна ставка на данъка върху разходите.

Чл.216 определя данъчната ставка на 10% от определената за всеки месец данъчна основа. Ако ДЗЛ е надвнесло данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.

Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода.

1.2.               Корпоративен данък.

Съгласно разпоредбата на Чл. 18. ал. 1 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на тази част. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба. Отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.

Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто. Данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго.