Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПРИХОДНА СИСТЕМА НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ

Принципите за изграждане на приходната система на местните бюджети са следните:

1)       Принцип на данъчно облагане според ползите от потреблението на публични блага – приложими при делими публични блага

2)       Принцип на данъчно облагане според възможността за плащане

3)       Приходите от търговски дружества на местно подчинение да постъпват преди всичко в местния бюджет

4)       Приходите на общините трябва да се формират и от дейността на останалите търговски дружества с държавна, частна или смесена форма на собственост за да са заинтересовани общините от тяхното съществуване

5)       Приходите да са акумулират така, че да стимулират общините да разкриват нови източници на средства

6)       Приходите да се формират така, че да отчитат стоящите социално-икономически задачи пред общините

7)       Преразпределението на приходите на общината в нейните кметства да е така, че да се създават финансови условия за развитието им.

Формулирането на приходната система на местните бюджети трябва да отговаря

на следните изисквания:

1)       да е достатъчно стабилна, устойчива, лесна, проста, справедлива и непротиворечива

2)       да е изградена така, че да позволява както задоволяване на бюджетните разходи, така и да стимулира местните органи на самоуправление да формират достатъчно собствени средства

3)       да стимулира и позволява проявяването на инициатива при разрешаване проблемите на местното население като в същото време да е налице контрол, който да не допуска разхищаване и безстопанствено поведение към общинското имущество

4)       структурата на приходите на общините не трябва да се поставя в силна зависимост от трансфера на ресурси от Републиканския бюджет

Специфичните условия на фискална децентрализация в България поставят и някои допълнителни изисквания относно приходната система и нормативна база:

1)       за финансова адекватност(достатъчност) спрямо компетенциите на разходите – на практика общините имат по-големи разходни правомощия – според различните закони и недостатъчно приходи за да се осъществят правомощията. От тази част разпределението на финансовите ресурси в  публичния сектор между централната и местните власти следва да гарантира по-големи възможности на местните власти за да се гарантира изпълнението на дадените им пълномощия

2)       изискване за стабилност и регулярност на финансовите ресурси във времето – налага се поради честите промени в законовата база, касаеща приходната система на местните финанси. Това изискване може да бъде постигнато ако обхвата на величината на приходите на местните власти бъдат фиксирани на дългосрочна основа

3)       изискване за стабилна и адекватна нормативна уредба в сферата на местните финанси. Приходната система на местните власти трябва да бъде нормативно определена не само ежегодно със Закона за държавния бюджет, а и с други самостоятелни законови уредби

4)       изискване за по-голяма свобода на приходите и разходите на общините – означава ограничаване на икономическите и неикономическите средства за въздействие върху решенията на общините от гледна точка на централната власт. Също трябва да се регламентира със закон.

В теорията и практиката се срещат множество класификации на местните приходи според различни признаци.

Според произхода си приходите биват:

-данъчни – тези приходи трябва да са по-малко от неданъчните

-неданъчни

Според организационната форма на набиране и разходване са:

-бюджетни

-извънбюджетни

Според механизма на предоставяне и набиране приходите са:

-собствени средства

-трансфери от висшестоящи бюджетни звена

-привлечени средства

Според предназначението си, приходите са:

-общи -  с общо предназначение

-целеви – финансиране на ДМА

Бюджетната класификация на общинските приходи според Закона за общинските бюджети:

I. Собствени приходи - това са приходи, данъчни и неданъчни, които със закон са предвидени изцяло да постъпват в приход на местния бюджет. Предполагат пряка връзка между съответните приходи и местната власт. Дават свобода на действие на местната власт.

1. Местни данъци и други данъци определени със закон

а) данък върху недвижимите имоти

б) данък върху наследствата

в) данък върху даренията

г) данък при възмездно придобиване на имущество

д) данък върху превозните средства

2. Местни такси, регламентирани със Закона за местните данъци и такси

а) такса битови отпадъци

б) такси за детски градини, ясли, общежития, старчески домове

в) такси за ползване на пазари, тротоари и др.

г) туристическа такса

д) такси за административни услуги

е) такси за технически услуги

ж) такса за кариерни материали

з) такса за кучета

и) такса за откупуване на гробни места

3. Цени на услуги – услугите са специфични за всеки регион и се определят с наредба

4. Приходи от собственост – концесии, наеми

5. Глоби, лихви, санкции

II. Преотстъпени държавни данъци – ДДФЛ – В почти всички страни личния подоходен данък е най-значителния приход за местните власти, тъй като при него няма видими пречки да се предоставя на общините. Регламентирането на споделянето на този данък е изключително важно в дългосрочен план, защото се дава възможност за планиране в средносрочен период.

III. Държавни трансфери

1. Общи субсидии – обща допълваща и обща изравнителна субсидия

2. Целеви субсидии – капиталови разходи

3. Субвенции – съфинансиране

IV. Трансфери между разпоредители с бюджетни кредити

Величината на местните данъци спрямо местните приходи зависи от избора, който съответната власт е направила по отношение финансирането на местните публични блага, доколко това да става с данъци и доколко с държавни трансфери. Най-общо може да се каже, че като критерий се използва данъчните приходи да не са по-малко от субсидиите. Тенденциите са към увеличаване дела на местните данъци в обема на местните приходи. Съществуват няколко правила към системата на месните данъци:

1)       приходната база да е по-широка и равномерно разпределена като обект на облагане между отделните домакинства, т.е. жилища, автомобили и т.н., за да има еквивалентност между плащанията и потреблението на публични блага

2)       икономично администриране на местните данъци

3)       данъчното облагане да се локализира по обхват, т.е. обектите на облагане с местни данъци да са разположени на територията на общината

4)       данъците трябва да осигуряват високи и сигурни постъпления

5)       данъците да са справедливи и безпристрастни

6)       данъците да са ясни за възприемане

7)       данъците да стимулират местната отговорност и отчетност

Характерна черта на имуществените данъци е да се води данъчен кадастър за водене на отчет на обекти и платците на данъците. Нормативната уредба на данъците по отделни активи е Закона за местните данъци и такси. Тази нормативна уредба е приета през 1997 година и търпи промени всяка година. Има пет имуществени данъка:

- данък върху недвижимите имоти

- данък върху наследствата

- данък върху даренията

- данък при възмездно придобито имущество

- данък върху превозните средства

Неданъчните местни приходи са приходи от такси и приходите от общинска собственост:

1)       такса  за битови отпадъци – заплаща се за услугата по събирането, извозването и обезвреждането по депа или други съоръжения за битови отпадъци и за поддръжка чистотата на територията на населеното място. Размера се определя за всяка услуга поотделно, а именно: сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъците. Таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право от ползвателя според одобрените от общинския съвет разходи за всяка от дейностите. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общински съвет. Размерът на таксата за битови отпадъци се определя по два начина: според количеството на отпадъците на основата на количеството на съдовете или пропорционално на база на данъчната оценка на имота

2)       такса за ползване на пазари, тържища, тротоари, панаири – заплаща се при ползването на горепосочените, върху които са организирани пазари, тържища и т.н. Плаща се от ФЛ и ЮЛ в зависимост от зоната, в която се намират терените. Зоните се определят от Общински съвет. Таксите се заплащат при издаване на разрешително за съответния вид търговски дейности.

3)       такса за детски градини, ясли, домове за социални грижи, лагери и др. Таксите за детски ясли и градини се заплащат от родителите или настойниците месечно. Таксите за лагерите се заплащат на ден в размер определен от Общински съвет. Лицата, ползващи общински социални услуги заплащат месечни такси.

4)       туристическа такса – заплаща се за използване на място за подслон и туристическа хижа

Едно от необходимите условия за функционирането на местните власти е наличието на собственост, с която да се разпореждат и управляват за да са адекватни с местните приоритети. Правото на общината да има собственост е предпоставка за нейната икономическа самостоятелност и за изпълнение функциите на местните власти. Финансовата децентрализация изисква общините да притежават имоти, които да им носят постоянни текущи приходи, под формата на наеми, дивиденти, концесии и др.

Основните аргументи за прехвърлянето на собствеността от държавата на общините са:

1)        политически – собствеността е икономическа основа за реално функциониращо местно самоуправление

2)        икономически – за предоставянето на местни публични блага е необходимо местните нива на управление да разполагат с адекватни финансови ресурси, част от които идват от притежаването на собственост

3)        финансови – собствеността стои в основата на публично частните партньорства, които са основа за местното икономическо развитие

Дългово финансиране на местните власти

Финансирането на определени сфери и дейности на регионално равнище често изисква ползването на заемни средства. Теорията на фискалния федерализъм разглежда кредита като удачен инструмент за:

1)       осъществяване на местни инвестиционни проекти

2)       покриване на временни разриви между приходите и разходите в регионалните бюджети

3)       рефинансиране на стари задължения т.е. минали заеми могат да се покриват с нови кредити. Подобна практика крие рискове и следва да се прилага разумно

Аргументите в полза на дълговото финансиране обикновено се свеждат до:

1)       осигурява се интеграционна(междупоколенческа) справедливост, защото разходите за един инвестиционен проект се финансират от всички ползватели

2)       съкращават се текущите разходи на общината, свързани с поддържане на физически и морално остаряла инфраструктура

3)       създават се условия за повишаване отговорността и ефективността на местната финансова политика

4)       улеснява се достъпа до европейските фондове, защото европейските програми изискват част от разходите да се поемат от български контрагенти

5)       гарантира се бързината на осъществяване на съответните проекти

Съществуват и някои негативи от дълговото финансиране на местните власти. Те са следните:

1)        обикновено държавните и общински инвестиции са нискоефективни. Препоръчително е те да се правят от частния сектор

2)        нарастването на дълга предполага и бъдещо нарастване на данъците, необходими за неговото изплащане

3)        общинския дълг представлява риск за макроикономическата стабилност на национално равнище

4)        финансирането на местни публични блага със заеми създава т.нар. фискална илюзия, т.е. хората възприемат благата като безплатни и увеличават своето потребление

Източниците на заемни средства са основно два – банков заем и емисия на облигации. От гл.т. цената на привлечените ресурси емисията на облигации е по-изгодния вариант. Основните видове облигации използвани в общинското дългово финансиране са:

1)        облигации с общо обезпечение – те са от емитиента, приемат се за без рискови и се котират високо от кредитните агенции

2)        облигации, гарантирани с приходи от проекти – използват се за капиталово инвестиране, което има определена група потребители и акумулира парични постъпления

Съществуват и други типове облигации, те са: специални данъчни облигации; промишлени приходни облигации; жилищни облигации; облигации със смесено покритие; облигации за сключване лизингови договори; облигации за рефинансиране на стари емисии и др.