Joomla Software solutions Template

Payday loan

Х-ка на парите.

Предпоставки за възник. и знач-е на парите (П):

П. извървяват дълъг път на еволюц. възникване и разв-е. Причините за генезиса на П., обосновани от ≠ школи и автори, основно се свързват със закономер. в разв-ето на стоковото п-во и размяна, и роля на д-вата като „създател“ на П.

Историята на възникв. на П. започва от натурал. размяна /бартерът/,когато е налице 1 отворена система на обществ. раздел-е на труда и множество частни производители, к/о осъществ. отчуждаването на продуктите на своя труд. С, чиято потребит. ст-ст служи за измерване на ст-стта на друга или други стоки изпълнява ролята на еквивалент. При натурал. размяна не е възможно да се осъществи натрупване, като процес на съхраняв. и пренасяне на ст-стта тъй като нито 1 от С не е приета като всеобщо покупат. средство.Преодоляв. на тези и др. неудобства на бартерните сделки става ч/з П. В зависим. от степента на разв-е на стоковото п-во и размяната стихийно и постепенно се отделя 1 стока, к/о започва да се проявява в кач-вото на всеобщ еквивалент. Следоват. възникването на П. се свързва с епохата на 1то голямо обществ. раздел-е на труда. С к/о се обособява като пари, като всеобщ еквивалент, освен собствените си физични, химични и др. св-ва има и способ. да задоволява и др. чов. потребности, т.е. тя получава и допълнит. обществена потребит. ст-ст. Причината за допълнит. обществ. потребит. ст-ст на С, к/о се обособява като П, е обществ. роля, к/о тя изпълнява като всеобщо покупат. средство, изразяваща се в her всеобща разменяемост в сферата на обръщението. С, к/о в усл-ята на стоковото п-во задоволява обществ. потребности е П.

Към наложилите се в t изисквания за кач-вата към паричната С могат да се посочат:

1.Да има делимост, т.е. да са делими на малки части, без да се променя her кач-во, за да могат да се осъществяват по-малки покупки.

2.Тази С да е качествено еднородна, т.е. her качеств. х-ки да са еднакви, независимо от това къде е произведена.

3.С да е удобна за транспортиране, т.е С, к/о изпълнява ролята на П. да има голяма ст-ст в малко кол-во,  което я прави удобна за транспортиране от 1 пз към др. пз.

4.Парич. С да е устойчива при съхранение, т.е. да е издръжлива на външни влияния.

На всички тези и др. изискв. към С, к/о ще изпълнява ролята на П, на весобщ еквивалент на др. стоки, в най-гол. степен са отговаряли благород. метали.

П. възникват стихийно и тяхното разв-е е свързано с непрекъснато разв-е на стоковото п-во.

Парич. системи-видове и ел-ти на парич. системи.

За определянето на вида на парич. с-ма се изхожда от С от к/о са направени П, за обслужване на стоковото обръщение. В зависим. от тази особеност парич. с-ми са 2 вида –а)металическа и б)книжни парич. с-ми.

Металич. парична с-ма се проявява в 2 разновидности: биметална и монометална парич. с-ми. Биметализмът е парич. с-ма, при к/о 2 метала обслужват стоковото обръщение. Биметализмът е известен в 2те си разновидности: с-мата на паралелните П, когато стойностното съотнош-е м/у златните и сребърните монети се формира стихийно, според пз ст-ст на златото и среброто и с-ма на двойни пари, при к/о стойностното съотнош-е м/у 2та метала, се определя от д-вата по законодат. път.

Монометализмът е парич. с-ма, при к/о 1 метал изпълнява ролята на всеобщ еквивалент и е в основата на парич. обръщ-е. Златният мономет-зъм за 1ви път като такъв е бил въведен във Великобрит-я в края на ХІХв. Златният мономет-зъм е съществувал в ≠ форми като -златномонетен, златнокюлчев и златнодевизен стандарти.

За класическата форма на златния мономет-зъм –златно-монетния стандарт, е характерно, че в обръщ-е се намират златни монети, с определено тегло и проба и ≠ др. парични  знаци като медни и сребърни монети, банкноти, книжни П. и др. к/о свободно се обменят за златни монети.

При златно-кюлчевият стандарт обмяната на банкноти за злата е можело да се осъществява само в кюлчета, а не за златни монети.

Златно-девизният стандарт се въвежда от редица страни като Герм-я, Норвегия, Австрия, Дания и  др., к/о имат ограничени златни запаси. При този стандарт банкнотите се обменят не с/у злато, а с/у валутите на др. страни, к/о на свой ред е могло да се обърнат с/у злато.

Златно-кюлчевият и златно-девизният стандарт са известни в ик. литература като непълни или отрязани форми на злат. мономет-зъм. Като последица от ик. криза от 1929-1933г. парич. с-ми, к/о се основават на злат. мономет-зъм се заменят със с-мата на книж. и кредитни пари.

Д-вата постепенно намалява злат. съдърж-е на монетите, т.е. извежда златото от парично обръщ-е. На по-късен етап тя пуска в обръщ-е книжни П, к/о представляват номинални знаци на ст-стта и имат принудит. курс.

Кредит. П. се появяват още п/з Средновек., когато поради гол. несигурност притежателите на гол. кол-ва златни П, а и поради неудобствата, к/о възникват при гол. вътреш. плащания, оставят наличните си П. в банкова институция, с/у к/о получават депозитна разписка. Тези разписки са едни от 1те представители на кредит. П.

Класич. кредит. П.-банкнотите нямат собствена субстанционална ст-ст, но първонач. по законодат. път е определяно тяхното златно съдърж-е. Това зл. съдърж-е е формирало и съотнош-ето, в к/о банкнотите са се разменяли за златни монети, при пълноценните парич. стандарти.

П. и кредита са ≠ ик. категории. Кредит. П са свързани само с тези кредит. отнош-я, въз основа на к/о се реализира парична емисия. Осн. емитенти са центр. банки, к/о пускат в обръщ-е банкноти, к/о са задължит. за плащане. Търгов. банки емитират депозитни П, въз основа на откритите банкови с/ки, ч/з кредит. си операции.

Съврем. книжно-парична с-ма претърпява редица еволюционни и радикални промени. До 1та свет. война  книж. П, в това число депозитите в ТБ, по всяко t са могли да се разменят с/у злато. Книж. П, к/о е можело да се разменят с/у злато се наричат конвертируеми. П/з този период от t златото също е считано за П.

По t и с/д 1та свет. война обмяната на злато с/у книж. П е прекратена, т.е. книж. П стават неконвертируеми.

В периода с/д 2та свет. война въз основа на договореностите на Бретън-Уудската парични системи, известна още като златно-доларов стандарт.

На международната конференция в Кингстън-Ямайка п/з 1976г. се създадоха осн. ел-ти на съврем. м/унар. парич. с-ма. На нея се одобрява отказването от златно-долар. парич. стандарт и пълната демонетизация на златото, засилва се ролята на Специалните права на тираж и на МВФ.

Съврем. П са неконвертируеми с/у злато и др. резерви. Те нямат собствена субстанционална ст-ст, а номинал. им ст-ст е мн. по-гол. от тяхната собств. ст-ст. Съврем. П се разгл. като парич. представители, като олицетворение, като символи на ст-стта.

Съврем. парич. с-ма съдържа следните осн. ел-ти:

1.Наимeнование на парич. 1ца.

2.Видове на парич. знаци, к/о се намират в обръщение като законни платежни.

3.Емисионната с-ма.

4.Методите за регулиране и орг-ция на парич. оборот в страната, т.е. парич. политика.

Съставна част на парич. с-ма е нац. парична /валутна/ с-ма, независимо че тя е относит. самостоятелна.

1.Наименование на парич. 1ца -това е установеният по законодат. път пaричен знак в съответ. страна, к/о служи за съизмерване и изразяване на цените на С и У.

2.Видове парич. знаци са:

-пълноценни П-те има собствена субстанционална ст-ст.

-непълноценни П. Монетата е отрязък от метал с опр. форма и щемпел на д-вата удостоверяващ her златно съдърж-е /проба/. Монетите също се делят на пълноценни и на непълноц. Пълноц. монети са тези, к/о са изработени от благороден метал и номинал. им ст-ст отговаря на стойностното им съдърж-е, показано с щемпела на д-вата. Непълноц. монети са от неблагороден метал и номинал. им ст-ст, е по-↑ от действит. им ст-ст.

Непълноц. П са свързани с книжно-парич. с-ма и те не са разменяеми с/у злато. Към тях в съврем. усл-я се отнасят:

-налични П в обръщението, т.е. тези, к/о са извън банковата с-ма и П. в касите на банките. Това са банкнотите и монетите с тяхната номин. ст-ст, копюрният строеж е в тясна връзка с р-щето на цените, ценовите пропорции в ик-ката и размерът на доходите на насел-ето.

-безналични П. Те се появяват когато на ТБ е било отнето правото да емитират банкноти.

Сроч. депозити в банките е прието да се наричат  квази П, т.е. мними, въображаеми, почти П.

Към безналич. П се отнасят и електронните П, к/о представляват сегашния етап на дематериализиране на П. Това е съврем. информац.-електронна парична с-ма, к/о Э като счетоводно-импулсно записване в ≠ дебитни и кредитни карти.

П. на съврем. етап са V онова, с к/о е общоприето да се заплащат С и У и да се погасяват дългове.

3.Емисионна с-ма е организационен ред за пускане на банкноти и монети по утвърден от закона начин. Емисията на пари в обръщ-е се извършва от емитент, това е д-вата в лицето на ЦБ.

4.Методи за орг-я на парич. оборот в страната, т.е. парич. политика. Цялостната орг-я на парич. оборот се регламентира от д-вата и се възлага за изпълнение от ЦБ. Общият обем на емитираните в обръщ-е банкноти и монети представлява парич. маса, в 1 или др. страна к/о е обект на строго регулиране и контролиране. Парич. средства, к/о се намират в стоп. оборот вкл. освен налични парич. средства и парич. средства по безналич. с/ки и депозити в ТБ. Само масата на налич. П. в обръщ-е винаги се обособяват от общия оборот.

Осн. п-пи за орг-я на съврем. парич. с-ми, основаващи се на пз взаимоотнош-я са:

1.Наличие на централиз. регулиране на д-вата, предимно с финан. лостове при отчитане на ик. реалности.

2.Необходимост от прогнозир. и планир. на парич. оборот.

3.Парич. с-ма трябва да е гъвкава и да съответства на потреб. на ик-ката.

4.Съхраняване на стабилността на парич. с-ма ч/з постоянна борба с инфлацията от страна на ЦБ.

5.ЦБ осъществява постоянен контрол на парич. оборот и his ел-ти.

6.На територията си всяка д-ва да допуска да функционира само нац. валута или законово приетата колективна парич. 1ца.

7.ЦБ да определят стр-рата на парич. маса в обръщ-е.

8.Задължит. спазване на касовата дисциплина.

Същност на П.

Две са основните направл-я, к/о дават отговор на ? какво са П.:

1то направл-е, т.нар. „монетаристки” виждания, синтезира, че П. са това, на к/о хората придават някаква числова ст-ст с help на опр. действия.

2то направл-е, к/о е с повече привърженици в ик. литература, обосновава, че П се различават качествено от др. явления в пз ик-ка ч/з специф. функции, изпълнявани само от тях.

При разкриване на същността на П трябва да се подхожда многоаспектно.

1ят аспект на изследването на същността на П е че те изпълняват ролята на всеобщ еквивалент, т.е. служат като средство за всеобща обменяемост на С, У, произвед-я на изкуството, благород. метали и др.

Само на П. е присъщо св-вото за непосредствена обменяемост на всички С и У, като по този начин те осигуряват по косвен начин еквивалентността в отнош-ята м/у субектите, к/о участват в размяната.

2ят аспект х-зиращ същността на П. е свързан с тяхното участие при осъществяването на ≠ видове обществени отнош-я като:

-отнош. м/у отделните стокопроизводители във връзка с размяната на п-ти на техния труд.

-отнош. свързани с разпред--ето и преразпред-ето на БВП.

-отнош. свързани с придобиването на земя и др. недвижимости.

-отнош. м/у ≠ нац. ик-ки, свързани с движ-ето на С и У м/у страните и т.н.

3ят аспект на общовалидни св-ва на П, к/о ги правят П, е обстоятелството, че ч/з тях се подобряват усл-ята за съхраняването на ст-стите.

Съврем. П, както и преди са особена форма на разменна ст-ст, ч/з к/о се осъществява връзката м/у субектите в пз ик-ка и се съпоставя издръжката на п-вото и обръщ-ето.

Функции на П.

Ф-циите к/о П. изпълняват в рамките на нац.  ик-ка се свеждат до четири. Това са:

-Мярка на ст-стта или П. като  разчетна 1ца.

Тази ф-ция се проявява като мярка на ст-стта, когато се изяснява същността на стоковите П, а като 1ца за пресмятане, когато се отнася за съврем. П. Парите изпълняват ф-цията мярка на ст-стта служат за измерване и сравняване на ст-стта на ≠ С и У. Цената като мярка на ст-стта изисква количествени определености. За това в тясна връзка с нея е св-вото на П. мащаб на цените.

-Средство за обръщ-е –в тази ф-ция П. изпълняват роля на посредник в обръщ-ето. П. като средство за обръщ-е се използват за заплащане на купените С или ползвани У. Особеност на тази ф-ция на П е че получаването на С от купувача и her заплащане стават едноврем.

Тук голямо знач-е придобива скоростта на парич. обръщ-е. Колкото по-бързо се движат П в каналите на обръщ-ето, толкова по-малко П са необходими за реализац. на С и У. Скоростта на оборота на П. е от съществено знач-е за регулирането на парич. маса, к/о е необходима за осъществяв. на обръщ-ето. Когато П. изпълняват ф-цията средства за обръщ-е и служат за поддържането на стабилността на П, от особена важност е платежоспособното търсене да съответства на предлаг. на С и У. Във ф-цията средство за обръщ-е П улесняват размяната на С и У, ↓ р-дите на t и неудобствата на бартерните сделки и участват като съществен инструмент в упр-ето на стоп. процеси.

-Ф-цията средство за плащане възниква когато С и У се продават с отсрочка на плащането, т.е. на кредит. Такава ф-ция П изпълняват при разрешав. и погасяв. на парич. заеми, при плащания за купуване на С и оказване на У при парич. взаимоотнош-я с фин. институции при изплащане на работни заплати, наеми, стипендии, такси, глоби и др.

Ф-цията средство за плащане може да се изпълнява и от налични П, основно във взаимоотнош-ята, в к/о участват преди V физ. лица и неголяма част от юрид. лица, когато плащат малки суми с П в брой.

-Ф-цията на П средство за натрупване и съхраняване на ст-стта, се заражда с разв-ето на размяната и преминаването от епизодичните актове на размяна към редовна търговия. Във ф-цията  натрупване и съхраняване на ст-стта, П се превръщат в особен актив, к/о осигурява на his притежател възможността да купува С и У в бъдеще. В състава на парич. натрупвания се вкл. свободни парич. средства на гражданите и остатъците от П по с/ки на клиентите н банките.

-Ф-цията световни пари възниква със създаването на свет. пз. На този пз за единствена форма на свет. П е било признато златото.

-Соц. функции, к/о се свеждат до:

Историко-културна, статусна, т.е. полож-ето на човека в обществото, регулативно-поведенческа, конфликтно-нравствена.

Роля на П в ик-ката.

Ролята на П и тяхното място в ик. с-ма се проявява преди V в резултатите, к/о се получават от тяхното участие във формирането на цените на С и У. Участието на П в механизма на ценообразув. е насочено към ↑ на ефективността на п-вото и ↓ на р-щето на издръжката му.

В процеса на изпълняваните от П функции те придобиват качествено нова роля, като се превръщат в капитал. И така, ст-стта на произвежданите и предлаганите от фирмите С и У се изразява в П, като при това П служат като мярка на ст-стта и като паричен капитал.

Покупат. сила и обезпеченост на П.

Под покупат. сила на П следва да се разбира кол-вото и кач-вото на С и У, к/о могат да се купят с 1 парич. 1ца или с/у опр. сума П. Покупат. сила на П е количествена пропорция, в к/о се извършва размяната на С и У ч/з П, като всеобщ еквивалент.

Обезценяването на П може да е в резултат на редица причини като: стихийна реакция на парич. обръщ-е на нарушаването на his закони и пропорции в обществ. възпроизводствен процес: промяна на курса на нац. парич. 1ца, спрямо осн. валути: размерът на р-дите и крайните резултати свързани с п-вото на 1ца нац. доход.

Обезпечението на стабилността на книж. П при пълноц. парич. стандарти са били злат. резерви на ЦБ, към к/о са се отнасяли и чуждестран. платеж. средства, к/о тя има и може да размени с/у злато.

След отменянето на златно-доларовия стандарт п/з 70те год. на ХХ в., под обезпечение на П, к/о гарантира тяхната постоянна покупат. сила се разбира кол-вото, кач-вото и разнообразието на С и У, к/о се намират в обръщ-ето и тяхното съответ-е на потребит. търсене.

Теории за П.

Осн. концепции за същността на П, са обособени в т.нар. парични теории за П, някои от к/о са:

-металическа т-я за П –тя отъждествява П с благород. метали –злато и сребро. Съгласно тази теории източник на богатството на обществото е външ. търговия, а активното салдо осигурява в страната приток на благор. метали.

2то модифициране на металич. т-я става с/д 1та свет. война. Тогава her представители признават, че е възможно да се възстанови златно-монет. стандарт. 3то видоизменение на металич. т-я се изразява в това, че his представители обосновават идеята за необходимостта от въвеждането на злат. стандарт отново в м/унар. стокооборот.

-номиналистична т-я –теоретич. постановки на това течение за П се заражда още п/з Vв. пр.н.е., с представители Платон и Аристотел. Тази т-я се оформя обаче едва п/з ХVІІ-ХVІІІ в., когато парич. обръщ-е е било препълнено от непълноц. монети. Според представителите на тази т-я П са само абстрактно понятие за ст-стта, с к/о се регистрират стойностните отнош-я. П се представят като измислен, идеален мащаб със съответни деления, с к/о се измерва  ст-стта на С за продажба. На съврем. етап номинализма е 1 от доминиращите теории за П по проблемите, свързани с тяхната същност.

-количествена т-я –Същността на Закона за парич. обръщ-е е неразделна част от колич. т-я за П и може да се изрази по следния начин: Кп =СЦС-СПК+ПНП-ВПП/О

Където:

Кп –кол-во П, необходими за обръщ-ето

СЦС –сумата от цените на С.

СПК –С продадени на кредит

ПНП –плащания с настъпил падеж

ВПП –взаимно погасяващи се плащания

Фундаментален ? на парич. т-я е дали и до каква степен търсеното кол-во П за ик. оборот се влияе от промяната на лихвените %.