Joomla Software solutions Template

Payday loan

Застрахователен пазар

1. Участници на застрахователния пазар

Класификация на частните застраховатсли

Застрахователите могат да бъдат класифицирани по различни критерии.

►В зависимост от месторазположението на седалишето на застрахователя, различаваме: местни застраховатсли, интернационални застрахователи и чуждестранни застрахователи.

Местен застраховател е лицензиран застраховател от компе­тентния надзорен орган в държавата, където е неговото седалище. Той осъществяват застрахователна и презастрахователна дейност на територията на тази държава в съответствие с изискванията на националното законодателство.

Интернационален застраховател е застраховател със седа­лище в държава, която принадлежи към общо икономическо пространство (например Европейския съюз). Той регистрира своята дейност по реда на законодателството, действащо в тази държава, но по силата на подписаните междуправителствени споразумения може да я упражнява на територията на друга държава членка. Извършването на застрахова­телна дейност в този случай не е задължително да става със създаване на клон в съответната държава (например чрез офис).

Чуждестранен застраховател е застраховател, който развива легитимна застрахователна и презастрахователна дейност в трета държава. Той има право да извършва тази дейност и на територията на друга държава, но само чрез свой клон. Клонът трябва задължително да бъде регистриран и лицензиран по реда на местното законодателство. За да се гарантира дейността на клона той трябва да разполага с активи в държавата, където ще функционира (в размер не по-малък от 1/2 от 4 млн.лв., респ. от 6 млн.лв.) и да е внесен гаранционен депозит в национална бан­ка (в размер 1/4 от 4 млн.лв. за имугцествено застраховане и 1/4 от 6 млн.лв. за животозастраховане и застраховане на отговорности).

► В зависимост от застрахователните продукти, които предла­гат, застрахователните компании биват: дружества за животозастраховане, дружества за иму­ществено застраховане и застраховане на отговорности и дружества за здравно застраховане.

Дружествата за животозастраховане (life insurance company) предлагат застраховки "Живот", застраховки за пенсия, же­нитбени застраховки, детски застраховки, застраховки "Злополука"

Дружествата за имуществено застраховане и застраховане на отговорности (property and liability insurance companies) са извест­ни още като дружества по общо застраховане. Те могат да са специали­зирани в застраховането само на един вид имущество или да предлагат пълната гама от продукти. Тези дружества предлагат автомобилни застраховки (т.нар. КАСКО застраховки), морски застраховки, авиационни застраховки, застраховки на товари (т.нар. КАРГО застраховки), кредит­ни застраховки, застраховки на сгради и обзавеждане, застраховки на земеделски култури и домашни животни, застраховки "Гражданска от­говорност", свързана с притежаването и използването на превозни средства, застраховки "Обща гражданска отговорност" и др. Освен изб­роените застраховки с тези дружества могат да се сключват и застрахов­ки "Злополука" - най-често при производствени аварии, професионални заболявания, временно пребиваване в чужбина (медицински застрахов­ки), ПТП на обществения транспорти др.

Съгласно действащото законодателство в РБ не се допуска едно и също застрахователно дружество да предлага животозастраховки и застраховки от общото застраховане, с изключение на заст­раховка "Злополука" (чл.9, ал.1 от Кодекса за застраховането — ДВ, №103, 2005.). В случая се издават отделни лицензни.

Дружества за здравно застраховане специализиран вид застрахователи, които покриват само събития, засягащи здравето и телесната цялост на индивидите. Те предлагат здравни застраховки за изпла­щане на медицински разноски или на фиксирани суми за диагностика и лечение, произтичащи от злополука или заболяване.

► В зависимост от собствеността на активите застрахователите биват: застрахователни акционерни дружества, взаимозастрахователни дружества, междузастрахователни асоциации, застрахова­телни борси и организации за здравно подпомагане.

Застрахователното акционерно дружество е търговско дружество основният капитал, на което е разделен на акции. При формирането на основния капитал сеизползва симултантния способ,т,е. Всички акции се разпределят между учредителите, а не чрез откриване на пуб­лична подписка. За да бъде лицензирано ЗАД трябва акциите да са изця­ло записани и изплатени. Вноските на акционерите могат да бъдат само парични и не могат да се правят със заемни средства.

Броят на притежаваните акции е важен за разпределението на дивидентите и за определяне на имуществената отговорност на акционе­рите. Акционерите отговарят за задълженията на ЗАД до размера на притежаваните акции. Отговорността, която те носят е поименна, а не на приносител.

Видовете застраховки, които ще предлага ЗАД се уточняват на учредителното събрание и се вписват в устава на дружеството. В зави­симост от продуктовия асортимент ръководния орган кандидатства за лиценз пред компетентен надзорен орган (в България надзорния орган е управление "Застрахователен надзор" към Комисията за финансов надзор). Лицензът определя изчерпателно видовете застраховки, по кои­то лицето има право да извършва застраховане. ЗАД могат да извърш­ват, както застрахователна, така и презастрахователна дейност.

Специализацията на ЗАД определя минималния размер на не­говия основен капитал. Той служи като гаранция пред кредиторите, че застрахователя ще може да изпълнява своите задължения. Вноските в основния капитал са основен източник за първоначално финансиране.

Съгласно Кодекса за застраховането минималния основен капитал за дружества за животозастраховане е 6 лтн. ле., за дружества за застраховане на отговорности — 6 мпн. /16., а за дружества за имргцестеено застраховане — 4 лтн. ле. Когато застраховател извършва общо застраховане за размер на капитала се приема по- голямата стойност.

Друга форма за първонанално финансиране могат да бъдат до­пълнителните вноски, които формират допълителния капитал. Те се  правят съгласно устава или след специално решение на общото събра­ние. При допълнителните вноски акционерите се проявяват в качеството на заемодатели по отношение на ЗАД. Те може да не бъдат съразмерни на притежаваните акции, а някои акционери могат да бъдат освободени от тах.

Текущата дейност на ЗАД се финансира чрез постъпленията от застрахователни премии, получени лихви върху временно свободни средства, използване на част от техническите резерви (т.нар. цилмериране на техническите резерви) и различните видове банкови кредити. Заст­рахователните премии имат най- голям дял във финансирането. Те служат за изплащане на застрахователните обезщетения, за покриване на административните разходи, за формиране на резервите и за реализира­не на печалба. Чрез цилмерирането на техническите резерви се заделя сума за покриване на част от разходите, произтичащи от сключването или подновяването на застрахователни договори (аквизиционни разхо­ди). При необходимост ЗАД може да ползва банков кредит. Проблемът тук са строгите условията за кредитиране на ТБ.

Системата от органи за управление на ЗАД следва класическа пирамидална структура. Всеки застраховател има право на избор между едностепенна и двустепенна система за управление. И при двете сис­теми съществува еднакъв орган - общо събрание на акционерите. При едностепенната система, освен него съществува само един орган - съвет на директорите. При двустепенната система има два съвета – управителен и надзорен съвет. Като цяло двустепенната система за управление е по- широко разпространена в застрахователния бизнес.

Взаимозастрахователното дружество е доброволно сдружение на лица с общи застрахователни интереси, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват застрахователна дейност. Клиентите на ВЗД са и негови собственици. Следователно, членството в тях възник­ва и се прекратява едновременно със сключването или прекратяването на застрахователния договор. Характерното за договорните отношения е това, че те са дългосрочни (не по-кратки от 3 години). Възможността да се установяват застрахователни правоотношения по всяко време през годината предопределя променливия състав на членовете им. ВЗД в България същестеуват под формата на взаимозастрахователни кооперации, които се учредяват по Закона за кооперациите. Някои от специ­фичните разпоредби, касаещи дейността им се съдържат и в Кодекса за застраховането.

ВЗД могат да се учредят от дееспособни физически лица на­вършили 18 годишна възраст. С цел да се формира възможно по-голяма застрахователна съвкупност съществуват изисквания за минимален брой учредители. В България този брой е 500 лица. Учредителите приемат ус­тава, в който се вписва вида на предлаганите застраховки. По принцип ВЗД сключват всякакъв вид застраховки и имат голям териториален обхват на своите продажби. Когато те сключват договори по няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. B3K в България могат да предлагат само животозастраховки, вкл. застраховка "Зло­полука". Във връзка с дейността си ВЗД подлежат на лицензиране и мониторинг от компетентния надзорен орган в страната на седалището им. Лицензът не може да включва право за извършване на презастрахователна дейност.

Всеки член на ВЗД прави встъпителна и дялова парична вноска. Те формират дяловия капитал и следователно са източник на първоначално финансиране. Като правило той не може да бъде по-малък от законоустановения размер. Членовете на всяко ВЗД отговарят за задълженията му до размера на дяловите си вноски, ако не е предвидено друго в устава.

Минималния дялов капитал на B3K в България е 6 мля. ле. ВЗК, чийто брутен го­дишен премиен приход не превишава 10 млн, ле.е длъжна да поддържа капитал от 100 до 400 хил. ле. в зависимост от премийния си проход.

Ако минималния размер на дяловия капитал нe е попълнен по решение на общото събрание могат да се събират допълнителни и целе­ви вноски от членовете на ВЗД. Тъй като броя на членовете варира през годината, дяловия капитал е променлив. При достигане на определени негови стойности акумулираните допълнителни и целеви вноски стават излишни и могат да се върнат обратно на собствениците им.

Текущото финансиране на ВЗД се реализира основно от заст­рахователните премии и банкови заеми. Застрахователните премии мо­гат да бъдат увеличавани при възникване на непредвидени обстоятелст­ва. Това отличава ВЗД от ЗАД. Основната причина е в това, че заст­рахованите лица, които са и членове иа дружеството, са финансово съпричастни към разходите на застрахователя. Излишъкът от акумулираните по този начин премии обикновено се възстановява.

Изпълнителните органи на ВЗД са управителният съвет и надзорння съвет, т.е. прилага се двустепенната управленска система. В ръководните органи на ВЗД могат да участват само членове на дружесвата, т.е. те са самоуправляващи се общности. Съставът на съветите се избира от общото събрание. То решава и въпроса с изплащаните ди­виденти. Всеки член на общото събрание има право на един глас незави­симо от броя на притежаваните дялови вноски.

Застрахователни посредници

Застрахователните посредници са друг значим пазарен участ­ник. В процеса на предлагане на застраховки активно посредничат заст­рахователните брокери и застрахователните агенти. Те имат различ­ни по обем правомощия за сключване на застрахователни договори.

Застрахователните брокери подпомагат своите клиенти при търсенето, подбора и сключването на застрахователни договори. В този смисъл те се явяват "застрахователни съветници” и улесняват преговор­ния процес. Застрахователните брокери съпоставят тарифите на всички застрахователи и предлагат на клиентите си най- изгодната защита. Те могат да подготвят проекто-застрахователен договор, който да отговаря на нуждите на поребителите и да потърсят застраховател, който ще при­еме условията и ще подпише договора. Брокерите могат да се ангажират и с последващо обслужване на сключените договори — периодично плащане на застрахователните премии, оглед на възникналите вреди, конт­рол по изплащаните обезщетения и др. Съществуват съществени разли­чия между застрахователните брокери и застрахователите:

Разлики между застрахователя и застрахователния брокер

Следва да се обърне внимание, че застрахователните брокери не са пълномощници на застрахователя, т.е застрахователния договор трябва да бъде подписан лично от застрахователя. Същото се отнася и за застрахованото лице, което само трябва, да положи подписа си в догово­ра, освен ако не е уговорено друго в посредническия договор. Възнаг­раждението на застрахователните брокери се дължи от клиента. Коми­сионните им се начисляват в процент от бруто или нето премиите на зас-трахователя. Това гарантира обективност при избора на застраховка и коректност към застрахования.

По своя търговски статут застрахователните брокери могат да бъдат търговски дружества или ЕТ. В случай, че те са ЕТ, същите трябва да имат висше образование, да имат професионален опит в застраховането, да не са осъждани и др. Както всяка посредническа дейност, така и дейността на брокерите крие големи възможности за извършване на застрахователни измами. Ето защо те са поставени на лицензионен режим и се контролират от компетентния надзорен орган в страната на седалището им.

Застрахователните агент представляват конкретен застраховател пред застрахованите лица. Те най-често работят от името и за сметка на своя работодател. Взаимоотношенията с работодателя се уреждат чрез граждански договор (т. нар. договор за застрахователно агентство). Правата и задълженията на страните задължително се указват в догово­ра. Агентите могат да работят и за няколко застрахователни компании, но с тяхното изрично съгласие. Критериите за наемане на агент зависят от изискванията на самия работодател. Най-общо те трябва да се ползват с добро име и да имат поне средно образование. Застрахователните бро­кери не могат да бъдат застрахователни агенти, както и застраховател­ните агенти не могат да работят за застрахователен брокер.

Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани. Раз­ликата е в това, че обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. В случая няма значение търговския статут на агента. Той може да е както физическо лице, така и търговец.

1. II. Презастрахователни компании.

Презастраховането е споразумение, съгласно което даден застраховател прехвърля част от риска на друга компания. Застрахователят, който прехвърля риска се нарича седант, а компанията, която поема риска се нарича презастраховател. В случая презастрахователя поема отговорността да възстанови част от вредите, покрити от застраховате­лен договор, сключен между седанта и неговия клиент. От своя страна презастрахователя може да прехвърли част от поетия риск на друг пре­застраховател, т.е. процесът може да се реализира многократно. Транс­ферът на риска от седанта към презастрахователя е известен като цесия, а последващото му прехвърляне между презастрахователите - ретроцесия. Във тази връзка прекия презастраховател е известен още като цесионер, а всеки следващ презастраховател - ретроцесионер.

За презастрахователите се прилагат разпоредбите за застрахо­вателните акционерни дружества, доколкото друго не е предвидено в действащото законодателство. От тази гледна точка те са акционерни дружества, които могат да издават само поименни безналични акции с право на един глас всяка. Обикновено спрямо тях има малко по-високи изисквания за минимален размер на основния капитал. Презастраховате­лите подлежат на лицензиране от компетентен надзорен орган. Те могат да извършват и застрахователна дейност, ако са получили отделен ли­ценз за това.

Презастраховането притежава важна юридическа особеност. Отговорността за вредите, причинени от застраховаеми събития се носи изцяло от седанта, независимо от това дали той е сключил презастрахователен договор. Неговият клиент дори е възможно да не знае за осъществената цесия. Уреждането на взаимоотношенията между седанта и цесионера е вътрешнофирмен въпрос, който не касае оригиналните раз­поредби в застрахователния договор.

Използването на презастраховането се свързва с различни при­чини. Някои от тях са:

(•) Презастраховането позволява тясната специализация на седанта. С негова помощ той може да увеличи броя на подписаните застрахователни договори без да се притеснява от "непокрития обективен риск”;

(•) Презастраховането стабилизира размера на печалбата. Тъй като печалбата зависи от неблагоприятните отклонения на вредите презастраховането може да се използва с цел да ги покрие и така да не се влоши финансовия резултат.

(•) Презастраховането намалява размера на пренос-премийния резерв. Акумулираните брутни премии трябва да бъдат вписани в пренос-премийния резерв, докато не бъдат изплатени всички обезщетения за срока на застрахователното покритие. Следователно презастраховането намалява размера на резервите и остава на разположение повече средст­ва на седанта да финансира своите текущи операции.

I(•) Презастраховането предоставя защита срещу катастрофичните събития. Обикновено при покриването на катастрофични събития се въвеждат лимити за презастрахователя.

(•) Презастраховането позволява на седанта да предлага определен вид застраховки, но фактически присъствието му на пазара да е само за имидж, за целта седанта може да сключи застрахователен договор със съдействие на презастрахователя и след това да му прехвърлицелия риск.

►В зависимост от това как възникват правоотношенията между седанта и презастрахователя, презастраховането бива факултативно презастраховане и договорно презастраховане.

Факултативното презастраховане: от типа "case-by-case", т.е. е презастраховане според случая. Когато вредите надхвърлят определен размер, седантът отправя искане за финансова помощ към различни пре­застрахователи. В случай, че се намери желаещ с него се сключва пре­застрахователен договор за възстановяване на конкретната вреда. Оче­видно, за да се реализира факултативното презастраховане е необходимо седантът да е уговорил предварително достатъчно на брой презастрахо-ватели. Този тип презастраховане има предимството, че е гъвкаво, защо­то презастрахователния договор може да покрива разнообразни застра­хователни случаи. Разбира се, най-големия риск, който поема седанта е да не намери подходящ презастраховател, който да е склонен да му ока­же финансова подкрепа

Договорното презастраховане задължава седантът да прехвър­ли отговорностите в момента на подписване на презастрахователния до­говор, а презастрахователя да ги приеме. Това означава, че за всяко пок­рито събитие се оказва сигурна финансова подкрепа. При този тип от­ношение седанта е сигурен за бъдещите си резултати и същевременно икономисва средствата за първоначално уговаряне на голям брои пре-застрахователи. Договорното презастраховане е в полза на презастрахователите, защото те не познават застрахованите лица и се осланят на преценката на седанта. Ако той не прецени добре риска и реализира за­губи те трябва задължително да ги възстановят.

►В зависимост от това как се разпределят отговорностите между седанта и презастрахова теля различаваме два вида презастраховане:

(•) пропорционално презастраховане

(•) непропорционално презастраховане.

При пропорционалното презастраховане презастрахователят се съгласява да покрие предварително уговорен процент от възникналите вреди. В същия процент се разпределят застрахователната премия и разноските по изплащане на обезщетенията.

Непропорционалното пре­застраховане предполага презастрахователят да окаже финансова подк­репа само, ако вредите надхвърлят предварително уговорена сума.

1. III. Регулиране на застрахователната дейност

Причини    регулативните мерки

Основните причини, които пораждат необходимост от държав­но регулиране на застрахователния бизнес са:

1)   Да се гарантира платежоспособността па застрахователите;

2)   Да се коригира информационната асиметрия и така да се защитават интересите на застрахованите лица;

3)     Да се контролира равнището на застрахователните премии;

4)     Да се преодолее непълнотата на частните застрахователни пазари.

1. 1. Гарантирането на платежоспособността на застрахователите е важно, защото те поемат задължението да обезщетят застрахованите в момента на възникване на вредата, докато цената на тази им услуга се заплаща предварително. Ако е много вероятно застрахователят да из­падне в неплатежоспособност и обезщетенията да не бъдат платени, зас­траховката става безполезна за потребителите. От друга страна застра­хованите лица могат да бъдат изложени на сериозна финансова несигур­ност, ако застрахователят се провали в изпълнението на своите задълже­ния. Неплатежоспособността има и сериозни социални и икономи­чески последици за служителите на застрахователната компания. В слу­чая се има предвид, че служителите на изпадналата в неплатежоспособ­ност застрахователна компания ще останат без работа, това ще намали подоходните данъци за държавата и т.н.
2. 2. Регулациите имат за цел да преодолеят информационната аси­метрия в застрахователните правоотношения. Застрахователните дого­вори са официален, технически оформен документ, който съдържа ком­плекс от задължения и изисквания. Без регулации застрахователите биха изготвити договорите си така, че да могат лесно да оборват разпоредби­те в тях. Освен това много от застрахованите лица нямат достатъчно информация, за да сравнят условията на различните засграхователи. Без информация и опит застрахованото лице може да направи погрешен избор. Ако ги няма механизмите за преодоляване на информа­ционната асиметрия заетрахователите няма да имат стимули да подобря­ват своите продукти, тъй като клиентите не са добре ориентирани. Дейс­твията на някои застрахователни брокери също крият опасност от неетично отношение към потребителите. От гази гледна точка е логично за тях да се прилага лицепзионен  режим.
3. 3. Като правило силната конкурснция на застрахователните паза­ри трябва да е достатъчна, за да се установи обществено приемлива зас­трахователна премия. За съжаление не всички пазари функционират нормално. Тогава, когато имаме малко застрахователи или те използват силови подходи при разпределение на пазара, регулациите са повече от необходими. Също така благодарение на тях може да се предотвратят опитите на някои застрахователи често да увеличават (преизчисляват) премиите, когато възникнат вредите.
4. 4. Друга цел на регулациите е да направи застрахователния биз­нес достъпен за всички, които се нуждаят от него. Застрахователите чес­то нямат желанието да обезщетят всички клиенти, поради незастраховани събития, недостатъчност на застрахователната премия и други факто­ри. Също така те нямат интерес да произведат някои видове застрахова­телни продукти, т.е. съществува т\нар. пазарен дефект - ''непълнота на частните пазари". В интерес на обществото е държавата да предприема регулации, с които да увеличава услугите на частните застрахователни пазари. Ако регулациите не осигурят необходимите продукти, държава­та може да ги произведе.

Начини за регулиране на застрахователния бизнес

Конкретните регулативни мерки засягат определен аспект от дейността на заетраховатедите. Някои от тях са:

1. учредяване и лицензиране дейността на застраховатедите;
2. мониторинг върху платежоспособността на застрахователите;
3. установяване равнищата на застрахователните премии;
4. контрол върху документо оборота (структурата и съдържа­нието на застрахователните договори);
5. кошрол върху каналите за дистрибуция и защита на потре­бителите.
6. 1. Като цяло застрахователите се учредяват като корпоративни структури (ЗАД и ВЗК). За да осъществяват своята дейност те се нужда­ят от разрешение (лиценз) от компетентен надзорен орган. В България това е управление "Застрахователен надзор" към Комисията за финансов надзор. Изискванията за издаване на лиценз са много строги. За ЗАД има минимален основен капитал, който е различен за различните типове застрахователи. Лиценз се изисква не само за местни застрахователи, но и за чуждестранни такива.
7. 2. За да гарантира платежоспособността на застраховатеяите държавата въвежда строги финансови изисквания. Такива са:

• · Изискване за размера на наличния капитал;
• · Правила за ликвидация на застрахователя;
• · Формиране на технически резерви;
• · Покриване на техническите резерви е подходящи активи;
• · Регулиране на дивидентната политика;
• · Публичност на финансовите резултати.

Наличния капитал (ТАС) с израз на собствените средства на всеки застраховател, които са разлика между неговите активи и предви­димите задължения. Той трябва да е на такова равнище, което да му поз­волява да обслужва допълнително възникващите задължения. Собствените средства се състоят от внесения капитал на дружеството, общите му резерви, и неразпределената печалба от минали години, намалена с очакваните плащания по дивиденти и др. Големина на наличния капи­тал, намален с нематериалните активи, трябва да бъде най-малко равен на определен норматив, т. нар. граница на платежоспособността. Гра­ницата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява се определят в наредба от Комисията за финансов надзор.

В някои страни вместо границата на платежоспособност се из­ползва т. нар. Рисково-базиран капитал (RBC). Рисково-базиранкят капитал е необходимия на застрахователите капитал, с който те могат да посрещнат рисковете, съпътстващи дейността им. Такива рискове са ин­вестиционните рискове, рисковете, свързани с покритие на събития, риско­ве на мениджмънта и т.н. Застрахователите имат задължението да съпос­тавят размера на TAC с RBC. Ако той падне под RBC се предприемат мерки за оздравяване на финансовото състояние.

Ако оздравителните мерки не дадат резултат сe пристъпва към ликвидация на застрахователя. Прекратяването на неговата дейност мо­же да стане доброволно, т.е. по решение на общото събрание на застра­хователното дружество или принудително в случай, че се отнемаме ли­ценза на застрахователя. За да се покрият неизплатените вреди на заст­рахованите лица, предявени преди обявяването на ликвидация се фор­мират гаранционни фондове. Те се финансират от вноски на застрахова­телите в зависимост от броя сключените договори. Обикновено такива фондове изплащат обезщетения за имуществени вреди и то най-вече по сключени задължителни застраховки. Претенциите на потребителите на животозастраховки се защитават от текстовете на специализираното за­конодателство или от асоциации на застрахователите. Като правило раз­мерът на обезщетенията, плащани от гаранционните фондове е лимити­ран.

Застрахователите са длъжни да създадат общи и технически резерви. Общите резерви в България сс състоят от фонд "Резервен" по чл. 246 от Търговския закон, съответно по чл. 36 от Закона за кооперациите и oт други резерви, ако е предвидено в устава па заетрахователя. Вида и размера на техническите резерви зависи от специализацията на заетраховатедя. Компетентните надзорни органи одобряват реда и мето­диката за образуване на техническите резерви.

Застрахователите са длъжни да покрият брутния размер на техническите си резерви със точно определени активи и при посочени в законодателството съотношения. Някой от допустимите активи са: държавни ценни, книжа - без ограничения; необременени с тежести недвижими имоти - до 20%; акции и облигашш. издадени от търговс­ки дружества и приети за търговия на фондова борса - до 80%, но не по­вече от 5% от акциите и облигациите на едно дружество; банкови де­позити - до 50%, но не повече от 25% в една банка и други. Като цяло за застрахователния бизнес се прилагат количествените ограничения на инвестициите и по-рядко качествените такива (чрез задаване на мини­мално равнище на доходност, максимално поет риск и т.к.). Количестве­ните ограничения иредпазват застрахователите от необмислени решения и гарантират платежоспособността им.

Прекият контрол върху равнището на застрахователните пре­мии е друго важно направление за регулиране. Обикновено той се при­лага в имущественото застраховане и в застраховането на отговорности. Принципно се използват четири режима зa установяване на нейните равнища:

Разрешителен режнм — при него определената от заеграхователя премия трябва да бъде регистрирана в компетентния надзорен ор­ган и одобрена от него.

Регистрационен режем - той предполага премията да бъде само регистрирана в регулативния орган и от този момент да бъде из­ползвана без да се изчаква специално разрешение.

Либерален режнм - при него застрахователят няма задъл­жението да регистрира премията, нито се нуждае от разрешение, за да я използва. Това обаче не го освобождава от задължение да води докумен­тация и статистика за нейните равнища.

Ограничен режем - при него държавата установява диапазон, в рамките на който може да варира премията. Превишаването на максималните и минималните стойности е забранено. Този решим съз­дава условия за "сравнително" гъвкаво поведение от страна на застрахователите.

Интересите на потребителите се защитават основно чрез уста­новяване на правила при изграждане каналите за дистрибуция и чрез забрани да се използват някои некоректни търговски трикове. Почти навсякъде по света застрахователните брокери подлежат па лицепзиране, като се поставят високи изисквания спрямо тях (образователен ценз, опит в областта на застраховането, търговски статут и др.). Застрахова­телните агенти от своя страна задължително трябва да минат през курс на обучение при своя работодател.

Специализпраното законодателство забранява т. нар. "извърта­не" (twisting). То се свързва с прехвърлянето на отговорности от един, застраховател към друг в условията на непълна информация. Целта е да се извъртят така условията, при които се ползва застраховката, че в край­на сметка застрахования да претърпи загуби. Така например, всяко прехвърляне е свързано с плащане на такси за приемащата страна, могат да се променят някои от първоначалните разпоредби в договора, поради напредналата възраст лицето ще плаша по-високи премии в новата схема и т.н. Ето защо "извъртането" е допустимо само с изричното съгласие на застрахованото лице.

От друга страна е забранено да се предлагат отстъпки от застраховагелната премия и други финансови облаги, които не са обичайни за практиката на застрахователя. Типична наказуема практика е аген­тите да предлагат на някои свои "доверени" клиенти по изгодна премия за сметка на своето възнаграждение. Това поставя при неравни условия застрахованите лица. Някои ще се облагодетелстват за сметка па други, ако възникне вреда. Освен тези некоректни техники е забранено да се използват похвати от типа на изопачаване на факти, невярната реклама и др.