Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ |
 |
 |
 |
|
ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ
2.1. Характеристика на финансовите сдружения
На паричните пазари На капиталовите пазари
Теоретични основи на евродевизите Характеристика на евродевизния пазар
Ролята на регулиране на икономическата активност на клиентите на банките Ролята на регулиране активността на търговските банки На широко подпомагане на фирмите Финансовите пазари са средища,институции и механизми за мобилизиране и инвестиционно насочване на финансовите спестявания на икономическите агенти. Те са средища за среща на инвеститорите, които желаят да вложат ефективно своите финансови средства и потребителите, които имат възможност за ефективна реализация на тези активи. Финансовият пазар обхваща съвкупност от персонални и институционални участници, които проявяват интерес към формиране на паричните и финасовите активи на държавата, фирмите и домакинствата. В съвкупността от участници приоритетна роля имат финансовите посредници. В обхвата на финансовия пазар са операциите с национална валута, евродевизи и долари. Финансовите пазари включват в състава си паричните пазари – обхващат операциите с краткосрочни парични и финансови активи. В тесен смисъл на думата паричният пазар се свежда до банковите институции, чиито функции се заключават в набиране на временно свободните средства на финансовите субекти и отпускат кредити. Основна форма на инвестициите са депозитите. Финансовите пазари включват и капиталовите пазари – пазари на дългосрочни кредити и инвестиционни вложения. Основна форма на инвестиране на капиталовите пазари са финансовите активи – акции, облигации, инвестиционни договори и дериватни активи – опции, фючърси и ........ операции. Паричен пазар – тук са краткосрочни финансови активи. Депозитите са с висока степен на ликвидност и възвращаемост, почто липсващ или минимален риск, но за сметка на това доходът е нисък. Затова финансовите агенти, притежаващи временнно свободни средства, които те могат в продължителен срок да извадят от своите трезори са готови да инвестират в инвестиции, за да реализират по – висок доход и затова се насочват към капиталовия пазар – тук се търгива с финансови активи с общо наименование ЦЕННИ КНИЖА (ЦК)/ те са дългосрочна инвестиция свързана с очаквания за висок доход, но с висока степен на риск/. Размяната /покупко – продажбата/ се реализира на организирания капиталов пазар, чийто представител е фондовата борса и извънборсовия пазар / финансово – брокерски къщи /. Разликата между двата капиталови пазара е – фондовата борса е високо организиран пазар поради това, че има строг ред за въвеждане на ЦК и за организиране на борсовите сесии. Осигурява се равен достъп на всички участници при използване на всички средства за комуникация и информация. В бизнеса наи – съществен момент е информацията. Фондовата борса със своята компютърна система и с унагледяването на информацията я осигурява. На извън борсовия пазар информацията и сделките се осъществяват само на основата на предварителен договор. Финдовата борса има открито наддаване – цените се формират пряко от търсенето и предлагането. На извънборсовия пазар цените се определят по договаряне. II.Финансови посредници – класификация и функции Участие на някакви институции и физически лица, които посредничат на сделките между инвеститорите. Финансовите посредници стимулират икономическата активност чрез : - Стимулиране на спестителите чрез пазлични атрактивни инструменти - Подобряване разпределителните механизми при движението на паричните средства в икономиката. Развитото финансово посредничество осигурява по – големи вътрешни и чужди спестявания. По принцип посредничеството улеснява акумулирането на средствата и тяхното инвестиране, при това при минимални, информационни и транзакционни разходи. Финансовите посредници могат да се групират в 3 основни групи :
2.1. Характеристика на финансовите сдружения Банките в множеството си клонове и филиали са институции, които организират финансовия пазар, чрез мобилизиране на свободните капитали на финансовите агенти в парична форма или чрез операции с ЦК. За улеснение на пласмента на ЦК банките формират помежду си емисионни финансови сдружения. Обикновено те са по време на : + емисия на акции на дадено ново дружество + емисия на акции за увеличаване на капитала на вече създадено дружество + емисия на облигации по държавни заеми + конверсия на облигации в акции В практиката на капиталовите трансфери, финансовите сдружения приемат 3 различни форми : ^ пласментни сдружения – изпълняват ролята само на посредници за емисията на акциите и клиентите, като не поемат никакъв ангажимент за цената и количеството на ЦК за пласиране. ^ сдружения на твърда оценка – приемат за твърда цената на ЦК като разчитат на доход от реализацията или на номинала. ^ сдружения за гаранции – при които всеки член на сдружението се заангажира да пласира на пазара записаният брой ЦК. Като нереализираните количества остават в неговия портфейл. В първия случай – няма ангажимент по отношение на количеството – доходът, на който разчита този посредник е предварително договорен под формата на комисионна. Във втория случай – разчита на благоприятна разлика между номинала и договорената цена. В третия случай – твърда договорка, че изкупените количества ще бъдат пласирани. Става дума за ЦК, които са атрактивни за този посредник и той е сигурен, че ще ги продаде с капиталова печалба. III.Класификация на финансовите пазари Финансови пазари Според Според момента Според инсти- Според срока на Характера на на придобиване на туционализа- валидност на Инструмента финансовия актив цията операцията
Пазар Пазар Първи- Вторичен Борсо- Извън- Пари- Капи- на дълг на чен па- пазар ви па- борсо- чен па- талов акции зар зари ви паза- зар пазар ри v Според характера на инструмента,т.е. Според това каква собственост представлява и какъв доход осигурява,различаваме : - Пазари на дългови инструменти /облигации или пазари на инвестиционни договори/. Цената на дълга е договорената лихва. - Пазари на акции – на тях се търгуват акции носители на корпоративна собственост осигуряваща текущия доход под формата на дивидент,който е част от печалбата на фирмата и е капиталов доход реализиран в следствие повишаването цената на акциите на просперитетните фирми. v Според момента на придобиване на финансовия актив се делят на : - Първичен пазар – тук за пръв път се предлагат финансови активи, т.е. За пръв път се придобива собственост - Вторичен пазар, където собствеността се придобива чрез нейното прехвърляне от първоначалният й владелец. На вторичния пазар се извършва покупко – продажба на финансови активи. Възможно е на този пазар да се търгуват ново емитирани финансови активи. v Според институционализацията финансовите пазари се диференцират на : - Борсови пазари – организираното пазарно търсене на финансови инструменти се извършва по регламентирани правила / тук в зна4ителна степен са защитени интересите на контрагентите /. Участниците в сделките са равноправни по отношение на информацията за колочеството, качеството и доходността на търгуваните финансови инструменти и са с равни права за достъп до пода на борсата, където се осъществяват сделките. Като регулирано средище за търговия борсата дава възможности за определяне на цената на финансовите инструменти по чисто пазарни принципи на основата на търсенето и предлагането. - Извънборсови пазари – това е регламентиран пазар, на който могат да се търгуват същите финансови инструменти, сделките се осъществяват също от лицензирани финансови посредници, но цената на търговските финансови инструменти се договарят, т.е. липсва свободен пазарен механизъм на формиране на цените в следствие на това интересите на финансовите контрагенти да не бъдат в пълна степен защитени. v Според валидността на операцията се делят на : - Паричен пазар – на него се търгуват краткосрочни финансови инструменти. Той се организира и представлява от представителите на банковата система. Основни финансови инструменти са депозитните сертификати. Разчита се на доходите на фирмата, на лихвата съответстваща на периода и услугата за депозиране на сумата. - Капиталов пазар – на него се търгуват дългосрочни финансови инструменти с общото наименование – ЦЕННИ КНИЖА / ЦК /. Поради сравнително дългия срок на тяхното предоставяне операциите на капиталовия пазар са свързани с очаквания за по – висок доход, но неговото реално реализиране винаги предполага по – голям риск. IV.Инструменти на финансовите пазари Операциите на финансовите пазари се легитимират с финансови документи, които ние ги наричаме финансови инструмвнти. Те се явяват носители на капиталите. Инструменти на финансовия пазар На ПАРИЧНИЯ пазар - Съкровищниполици-краткосрочни ДЦК – период 3,6,9,12 месеца - Негуцируеми /непрехвърляеми/ - депозитни сертификати, обикновени банкови сертификати, търговски ЦК наречени търговски полици На КАПИТАЛОВИЯ пазар - Акции - Ипотеки - Корпоративни облигации - Дългосрочни ДЦК - Опции и фючърси - Банкови акцепти - Продажби с уговорка за обратно изкупуване /РЕПО/ Съкровищни полици / бонове /- това са облигациите по вътрешно – държавните заеми;инструменти на краткосрочния държавен кредит,които се реализират на междубанковия пазар. Чрез доброволно влагане на временно свободни средства от гражданите и ЮЛ Непрехвърляеми сертификати – най – разпространена форма на спестявания на гражданите с цел реализиране на допълнителен доход, който е обещан с условията на сключената сделка / зависят от срочността и банката, в която ще вложим парите си, а всяка банка има различни лихви/. Банкови акцепти – те представляват ангажимент за плащане поет от дадена банка за плащане срещу друга банка, като се представи на акцептирана от същата банка полица. РЕПО – това са договори за продажба на ЦК с уговорка за тяхното обратно изкупуване на определена цена и на определена дата. Характерно за тази операция е, че когато няма промяна в цената на първоначалното и обратно изкупуване не се откриват активни позиции. Това обстоятелство прави този вид ЦК особено атрактивни за взаимноподпомагането на финансовите субекти, без извличане на финансова изгода. РЕПО операциите най – често се използват от финансовите агенти за диференциране на своите валутни ресурси, т.е. за попълване, актуализиране на своите валутни ресурси. Обратното изкупуване може да се осъществи в същата или в друга валута в същата стойност. На капиталовия пазар се търгуват акции / корпоративни /. Те се емитират от АД. Акцията е носител на припадащата се част от стойността на капитала на фирмата. Акциите са с номинал,обикновено по 1 лев, но може да бъде друга стойност приета от управителния съвет на съответното дружество. Притежателите на акции имат право на глас;получават текущ доход под формата на дивидент / получава част от печалбата за разпределение /; те имат право на ликвидационен дял при ликвидиране на дружеството след удовлетворяване на техните претенции за стойността на акциите. Обикновените акции носят дивидент равен на стойността на печалбата за разпределение. Печалба за разпределение – 1 000 000 Обикновени акции – 200 000 Доход – 5 лв за акция Привилегированите акции / хибрид между акции и облигации / наподобяват акциите, защото насят капитал и приличат на облигациите порадо това, че разчитат на предварително определен доход под формата на дивидент. Привилегированите акции са по скоро дългов инструмент, отколкото капиталов. Те също с предимство получават остатъчен доход и ликвидационен дял при ликвидиране. Акциите могат да бъдат на приносител / безименни / - този, който представя акцията е собственик и поименни – на лицевата част е записано името на собственика и само той притежава тези права. Те се придобиват по наследство или се продават на трети лица. Промяната трябва да се запише в АД и характеристиките на новия собственик да бъдат записани на гърба на акцията. Ипотеки – тя е инструмент на дълг даващ право на условна собственост върху актив послужил за обезпечаване на заем. Корпоративни облигации – те са негарантирано обещание да се плати от емитента на притежателите на облигациите определена сума /лихва на датата на падежа, а също и на номинала на облигациите на датата на падежа/. Корпоративните облигации са дългов инструмент със срок 5 – 10 год. Специфична форма на облигациите са тези, които при определени условия могат да се трансформират в определен брой обикновени акции – КОНВЕРТИРУЕМИ облигации. При това положение процесът на превръщане означава, че развностойността на отпуснатия кредит се възстановява на равностойни обикновени акции. В този случай доходите от лихви се трансформира в дивиденти. Май – често конвертирането се използва като средство за покриване на невъзвращаемите задължения на фирмата. Дългосрочни ДЦК – тогава когато държавния кредит е свързан с дългосрочна целева инвестиция Опции и фючърси – фючърсните контракти / договори / са договори за бъдеща доставка на суровини или масови материали и ЦК на определена дата в бъдещето на определена в момента твърда цена. Те са прехвърляеми ЦК. Сключването на фючърсните контракти – за доставка на ресурс,който още го няма / но на определена дата ще се изкупи / разплащането може да стане само в пълната стойност или само с разликата в цената. Други широко използвани финансови инструменти са опциите. Това е договор даващ правото на бенефициента да купи или продаде ЦК или стоки на определена дата в рамките на определен период. При опционните договори притежателят на опцията има право да се възползва от благоприятното изменение на цената и да сключи сделката или да се откаже от нея. Има два типа опции : - американски тип – при него сделките се осъществяват в избрана от купувача на опцията дата в договорения интервал от време. - Европейски тип – сделката се финализира на датата на падежа на договора. Когато цената на сделката + изплатената цена на опцията не го удовлетворява той /собственикът/ се отказва и остава с по – малка загуба. Тези операции се наричат рискови и спекулативни сделки. Рискът при тях се компенсира със сключването на множество контра сделки, като се разчита, че загубата на ч сделка ще се компенсира с печалбата от друга сделка. На валутния пазар опцията е договор обвързващ страните да купят или продадат една валута на определена цена, като носителят на правата на договора определя датата на сделката в съоветствие с договорения тип на сделката. Редовно валутните опции се продават на Филаделфийската фондова борса от 1982 г. Когато правото е да се купи, опцията се нарича КОЛОПЦИЯ, а когато правото е да се продаде опцията се нарича ПУТОПЦИЯ. V.Пазар на евродевизи Девизи – общо наименование на паричните средства. Евродевизите са валути и техните носители подредени в съответствие с тяхната конвертируемост (обръщаемост, прехвърляемост). Тези евродевизи се депозират в банките намиращи се извън страните,които ги емитират. Използват се за отпускане на операции с краткосрочни заеми; на средносрочни и дългосрочни заеми заеми под формата на еврооблигации. Важно значение има обособяването на евродоларите поради доминиращата им роля на пазара. Евродоларите са дългосрочни вложения на долари в евробанки с цел стимулиране и по – висок доход. Друг фактор ограничаващ инвестициите е че САЩ имат голям вътрешен бюджетен дефицит. Участниците на пазара на евродевизи са крупни собственици, ТБ, банки за международни разплащания, фирми, ЦБ и др. Потребители са държавите, големите международни компании и банкови институции, които предоставят сумите получени на този пазар на своите клиенти. Операции с евродевизи – те са допълнителен инструмент за финансиране на международната търговия и потребление на промишлени и търговски фирми от парични капитали. сделките с евродевизи се регулират чрез специални лихвени проценти по заемите наречени ЛИБОР. Това е лихвен процент по международни валутни кредити на лондонската централна банка, ПИБОР – паришката, ТИБОР – ТОКИЙСКАТА. Характерно е, че тези лихвени проценти са със стабилно ниво в порядъка на 4-5 %. Затова у нас най – атрактивни са валутните заеми от чуждестранни търговски банки. Стабилността на депозитите захранващи заемните операции на международните банки се осъществява чрез пускането на пазарни депозитни сертификати, имащи силата на касови бонове. Формата на набиране на дългосрочни капитали е емисията на еврооблигации. В Европа най – широко се котират евродоларови облигации, със срок не по – малък от 5 години. Еврооблигациите са ЦК, чиято стойност е изразена в парични единици различни от тези валидни на пазара, на който са емитирани. В България се емитират депозитни сертификати в евро и долари, което представлява инвестицията на българския лев в евро и доларовата зона. За улеснение на сделките те съдържат една или повече валутни опции, които позволяват на вносителя да избере валитата на плащане в съотвествие с неговите интереси. В пласирането на еврооблигации участват две мултинационални банкови сдружения – сдружения за гаранции и сдружения на пласмента. Характерно е че вторичния пазар на еврооблигации се развива в Люксембург. Тук ЦК се договарят подобно на договарянето на борсата на ЦК. На тази основа пазарът на еврооблигации се превръща в истински международен финансов пазар. VI. Ролята на банките за финансово стабилизиране на икономическите агенти 6.1. По отношение регулиране икономическата активност на клиените. Изразява се в кредита като основна предпоставка за балансирането на паричната маса обслужваща държавата, фирмите и домакинствата. Определяща в това отношение е ролята на сконтовия процент. Чрез него се регулира потреблението на кредита и ефективността от неговото използване. 6.2. По отношение регулиране икономическата активност на ТБ – намесата се осъществява от ЦБ и се определя от състоянието на икономиката и паричното обръщение. Основни инструменти на ЦБ са : - Регулиране размера на задължителните резерви, т.е. на част от средствата акумулирани в банковата система чрез депозити на граждани и фирми, която те са задължени да държат в наличност. По този начин се регулира кредитният портфейл на ТБ и се осигурява минимална ликвидност на влоговете на спестителите. - Политика на открития пазар – регулиращата роля на ЦБ се реализира чрез покупко – продажбата на дългови ЦК / държавни ЦК /. На практика това е подпомагане /рефинансиране/ на ТБ и непряка поддръжка на клиентите й. Операциите с дългови ЦК са възможност за регулиране на кредитния капацитет на ТБ. 6.3.Форми за непряко подпомагане на фирмите. Основна форма е РЕСКОНТИРАНЕТО / предварителното изкупуване на ЦК преди срока на падежа. За фирмите това означава възстановяване на определен търговски кредит, чийто срок не е настъпил/. При оценка на значението на операцията СКОНТИРАНЕ, трябва да се има предвид, че продажбата на търговските ЦК са основен източник на фондове за текущо финансиране на тяхната производствена активност.
|