1. Структура на публичния сектор и институционални нива за осигуряване на публични блага

Публичният сектор в стопанството на повечето страни се изгражда като дву- или три-йерархична структура. Водещо място заема централното правителство, което поема функциите по цялостната организация за предлагането на публични блага. На второ място на местните органи на властта.

Съществуват две институционални нива за осигуряване на публични блага - централизирано и децентрализирано ниво. Тези нива пораждат определена система на разпределение и преразпределение на финансовите ресурси в публичния сектор, която система се нарича фискален федерализъм.

Разпределянето на функциите във връзка с предлагането на публични блага и свързаните с тях финансови ресурси може да се измери чрез коефициент за централизация. Този коефициент разкрива пропорцията, в която ресурсите се поделят между централното правителство и местните административни единици. В България коефициентът за централизация надхвърля 80%, което показва голямата централизация на бюджетните ресурси и необходимостта от повече децентрализация.

По-конкретните въпроси, възникващи при разпределянето на бюджетните ресурси, са следните.

1)               Има ли обективни критерии за централизирано и децентрализирано предлагане на публични блага?

2)               Как да се подразделят държавните приходи, за да финансират предлагането на публични блага и от двете страни?

3)               Необходими ли са републикански субсидии за бюджетите на общините?

Всяка страна според действащото си законодателство решава тези въпроси.

Въпреки голямото разнообразие на бюджетни системи, разпределянето на ресурсите и изпълнението на функциите по предлагането на публични блага се характеризира с две особености.

1)               Общо националните, жизнено важните на обществото въпроси формират основните функции на централната власт, като за целта се осигуряват и необходимите финансови средства, т.е. формира се централизиран държавен бюджет. Тези жизнено важни въпроси, които се решават на централно равнище са следните: разположение (алокация) на производствените ресурси - труд, земя, капитал; преразпределението на доходите съобразно разбиранията за справедливост и равенство; дейности по стабилизирането на икономиката.

2)               Всички въпроси, които имат локално значение, касаят развитието на населеното място, създават условия за живот на местното население, трябва да се решават от органите на местното самоуправление, като за целата се формират местни бюджети. Тези въпроси са свързани предимно с изграждането на териториалната, техническата, производстената и социалната инфраструктура.

Държавните структури определят и бюджетната система на всяка страна. Съвременното държавно право регламентира две форми на държавно устройство - федеративно и унитарно.

Бюджетните системи на федеративно функциониращи държави са с три нива - общинско, регионално и федеративно.

Бюджетните системи на унитарните държави включват държавния бюджет и бюджетите на органите на местното самоуправление.

У нас формата на държавно устройство е унитарна.

2. Причини за същетвуването на общините като децентрализиран орган за предлагането на публични блага

Държавата организира публичния сектор с оглед на разпределението и преразпределението на ресурси в обществото от гледна точка на разбирането за справедливост и равенство. За да може публичният сектор да изпълни тези функции, правителството трябва да реши по какъв начин да предлага публичните блага - централизирано, децентрализирано или смесено.

Известна е спецификата на публичните блага. Те трябва да се потребяват общо от всички индивиди, без да действа принципът на изключването и без да се намират помежду си индивидите в противоречие. Но при предоставянето и потреблението на много публични блага има пространствени ограничения. Типично такова благо е бързата медицинска помощ. В случай на нужда е необходимо всеки гражданин на страната да има равен достъп до потреблението й. Това показва, че тя не може да се предлага от национален център. Съществуват пространствени ограничения в потреблението, които налагат регионална организация за предлагането на това публично благо. Ето защо се създават множество центрове за бърза медицинска помощ. Наличието на такива блага с пространствена ограниченост налага необходимостта от разпределяне на обществените ресурси. Функцията по разпределянето на такива блага се предоставя на местните органи за управление. И обратно, има публични блага, които задължително трябва да се организират и предлагат от един национален център като националната сигурност и отбрана, националната пътна мрежа и пр. Ето поради тази причина част от публичните блага се предоставят централизирано, а друга - децентрализирано.

Задължения по осъществяване на дейности в публичния сектор

3. Местни публични блага и тяхната специфика

Местните публични блага се характеризират с определени черти, които могат да се специфицират по следния начин.

1)               При тях е налице пространствена ограниченост в процеса на потреблението им, т.е. консумират се предимно от групи хора, живеещи в определен географски район. В по-широк смисъл на думата, под местни публични блага се разбира здравеопазването и образованието (без висшето). В по-тесен смисъл на думата, местни публични блага са само онези от тях, ползата от потреблението на които е локализирана до местните жители - градски транспорт, градска пътна мрежа, снабдяване с вода и канализация, улично осветление и чистота и пр.

2)               Местните публични блага могат да се разглеждат като клубни блага, защото се потребяват от определен брой жители в дадено селище.

3)               Местните публични блага изпитват явлението задръстване в процеса на тяхното потребление. Те се създават за по-малки селища и след увеличаване броя на жителите се налага изчакване на потреблението им и създаване на определен ред при ползването им.

4)               Местните публични блага могат да се разграничат на делими и неделими в процеса на тяхното потребление. Неделими местни публични блага са противопожарната охрана, поддържането на градските паркове и пътища, поддържането на уличното осветление, събирането на смет и пр. Те именно са клубни блага, защото се потребяват общо. Делими публични блага са тези, които се предлагат на парче и се консумират в различна степен от отделните жители, като например снабдяване с вода, превозите с градския транспорт, потреблението на административни услуги и пр. Те се заплащат чре съответни данъци и такси.

5)               Предлагането на местни публични блага изисква институционална организация (училища, болници, ВиК и пр.).

6)               Географските граници на селищата са твърде размити, което позволява жител от дадена община да консумира блага в друга, т.е. съществува т.нар. ефект на прехвърляне на ползи и разходи от една община към друга. Поради това местните публични блага се наричат нечисти публични блага.

4. Местно самоуправление и местна администрация

Когато се говори за местно самоуправление и местна администрация, се има предвид децентрализация на държавната власт и отчитането на местните интереси при изграждането и функционирането на управленската и финансовата система.

На 15.10.1985 г. в Страсбург е приета европейска харта на местно самоуправление, която един нормативен документ, в който се дефинира местното самоуправление по следния начин.

Местното самоуправление се характеризира като право и способност на местните органи на управление в границите на закона да регулират и ръководят съществен дял от обществените работи, намиращи се под тяхна отговорност в интерес на местното население.

Самостоятелността на местните власти може да намери реално проявление при наличието на две съществени предпоставки:

1)               основният закон (Конституцията) на страната гарантира политическа свобода;

2)                осигурени са условия за вземане на самостоятелни икономически решения, т.е. общините разполагат с финансови средства.

Важно значение има наличието на синхрон между предоставените на местните власти права и финансовите ресурси, необходими за тяхното осъществяване.

У нас, държавната власт се олицетворява от централните и местните органи на власт, които имат управленски функции. Те не се занимават със стопанска дейност, а само с управление.

Централните органи на държавна власт са:

3                   Парламентът като законодателен орган;

3                   Президентът като държавен глава и администрацията му;

3                   Правителството и неговите министерства като представители на изпълнителната власт;

3                   Съдебната власт.

Основават се административно териториални подразделения на страната, които се регламентират с Конституцията и ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация), приет през 1991 г.

Според ЗМСМА териториално административни единици в България са областите (28 на брой) и общините (264 на брой), а съставните части в общините са кметствата и районите.

От своя страна териториалните единици се дефинират като населени места (градове и села) и жилищни образувания (вилни, промишлени зони, курортни комплекси и пр.). Всички те имат своя територия, граници и наименование. Столичната голяма община е специфична териториално административна единица, която има статут на област. Тя стои над районните общини в столицата и е орган на централна власт и самоуправление, т.е. съчетава самоуправлението с провежданата държавна политика за развитието на столицата. Посочените самостоятелни териториално административни единици трябва да си формират бюджетни средства, наречени местни бюджети. Те от своя страна се свеждат до: бюджети на областните управители и тяхната администрация, наречени бюджетни сметки; бюджетни на общинските съвети и администрации, които се наричат общински бюджет в това число и бюджета на кметствата и районите.

5. Характеристика на административно териториалните единици

Общината е основна административно териториална единица, в която се осъщетвява местното самоуправление. Органът на местното самоуправление е общинският съвет. Той е орган на местната законодателна власт и се избира от жителите на общината, а представител на общинската изпълнителна власт е кметът. Кметовете се избират не само на обшините, но и на кметствата и районите. По предложение на кметовете, общинският съвет избира един или повече заместници. Кметовете и зам.-кметовете участват в работата на общинския съвет с право на съвещателен глас.

Местното самоуправление в общината се изразява в правото на гражданите или избрани от тях органи да решават въпроси, свързани със следните дейности:

1)               общинското имущество, общинските предприятия, финансите, данъците и таксите и общинската администрация;

2)               с устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

3)               с образованието (без висшето);

4)               със здравеопазването;

5)               с културата;

6)               с благоустрояването и комуналните дейности;

7)               със социалното подпомагане;

8)               с опазването на околната среда;

9)               с поддържането и опазването на културните, историческите и архитектурните паметници;

10)           с развитието на спорта, отдиха и туризма и др.

Всяка община носи името на населеното място, което е неин административен център. Тя е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет и също така има право да провежда референдум по различни въпроси, които се финансират от нея или от държавата, ако тя е инициатор на референдума.

Общинският съвет се избира чрез пряко гласуване и се състои от общински съветници, които имат различен брой в зависимост от големината на общината. Задачите на общинския съвет са следните:

1)  създава постоянни и временни комисии и избира членовете им;

2)  определя структурата на общинската администрация и средствата за работни заплати на персонала;

3)  избира и освобождава предстедателя на общинския съвет;

4)  избира и освобождава зам.-кметовете и кметските наместници по предложение на кмета;

5)  приема годишния бюджет на общината;

6)  определя размера на местните данъци и такси в граници, предвидени със закон;

7)  приема стратегии, програми и планове за развитието на общината;

8)  приема решения за именуване и преименуване на улици, булеварди и пр.

Кметът е представител на изпълнителната власт. Неговите функции и задачи се определят от ЗМСМАи от общинския съвет и се свеждат до:

1)               ръководене на цялата изпълнителна дейност на общината;

2)               насочване и координиране на дейността на специален изпълнителен орган;

3)               назначаване и освобождаване от длъжност на началниците и служителите в общинската администрация;

4)               организиране изпълнението на общинския бюджет;

5)               организиране изпълнението на решенията на общинскя съвет;

6)               организиране и провеждане дейността по защита на населението при аварии и бедствия;

7)               представане на общината пред физически и юридически лица и пред съда;

8)               поддържане на връзки с политически партии и обществени организации.

Кметствата се създават на територията на общината с решение на общинския съвет. Те се състоят от едно или повече населени места, които могат да извършват определени функции. За създаването на кметство се изисква наличието на 500 души население.

Районите се формират в градовете с над 300 хил. жители по закон и в градове с над 100 хил. жители по решение на общинския съвет.

Областите разполагат с бюджет, но нямат собствени приходи. Областният управител се назначава от Министерски съвет и е представител на централната власт.