Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПОРТФЕЙЛЕН АНАЛИЗ И ИЗГРАЖДАНЕ НА ПОРТФЕЙЛ ОТ АКЦИИ

Особености на акциите като инвестиционен носител - обикновените акции се най-важният дял на всеки нормален инвестиционен портфейл. По своята висока доходност те се желана форма на инвестиране, заедно с това обаче те са и най-рискованата форма на инвестиране. Чрез портфелиране инвеститорът се стреми да оптимизира връзката риск-възвращаемост. За да се осъществи портфелиране трябва да се направи портфейлен анализ на основните характеристики на обикновената акция. Акцията съдържа в себе си някои основни противоречия, които правят анализа изключително сложен, става дума за:

- противоречие съдържащо се в обикновената акция, като носител на собственост и като носител на доходи.

- противоречие съдържащо се в акцията, като инвестиционен носител, зад които стоят реални активи и акцията като самостоятелен актив, който е особена търговия на фондовия пазар.

- противоречие съдържащо се във видовете доходи, които осигурява акцията.

Измерване на възвращаемостта на акциите - възвращаемостта е един от най-трудно определимите показатели. Всички модели се стремят към по-точно прогнозиране на очакваните резултати, но в крайна сметка всички тези модели остават прогнозистични. Има 2 направления на съвременния инвестиционен анализ:

1/ Методът на прякото транспортиране - това е най-лесния, но и най-неточния метод. Състои се от 2 части:

- анализ на досегашното състояние на акцията

rp = ri / n

- определяне на очакваното равнище на нормата на възвращаемост през последният период

r_E = ri

2/ Вероятностна матрица - това е възможно най-точния, но и най-трудно изпълнимия метод. Състои се от 3 етапа:

- определяне на факторите влияещи върху нормата на възвращаемост

- определяне на стойностите на вероятностите за състоянието на факторите, влияещи върху нормата на възвращаемост

- установяване на нормата на възвращаемост и попълване на матрицата

r_E = Px.rx

Измерване на риска на акциите - акциите са най-рискованите инвестиционни носители. Портфейлният анализ търси един обобщена показател, отразяващ общата рискованост на акциите. Като такъв в световната практика се използва дисперсията на нормата на възвращаемост.

Тук дисперсията се прилага в 2 разновидности:

- дисперсия изчислявана с исторически данни. Този подход е по-приложим.

r² = ( ri – ri)² /n

- дисперсията на средната норма на възвращаемост при използване на вероятностна матрица.

_E² = (r_x - r_E)² . Px

Селекция на пакет от акции - това може би е най-важната част от инвестиционната програма на всеки инвеститор решил да инвестира в портфейл. Тук се определят основните изисквания към акциите в тяхната взаимообвързаност и онези акции, чиито характеристики в съчетание с характеристиките на другите акции осигуряват по-добра възвращаемост или рискованост на общата съвкупност, в следствие на което се включват в пакета. Тук се взема в предвид акциите в техния принос към общата съвкупност, а не индивидуалните показатели на акциите, макар че и те са от съществено значение. Общата съвкупност наричаме "пакет", защото тя все още не се е превърнала в портфейл. Ако качеставата на пакета не удовлетворяват инвеститора, той прави нов пакет до постигане на желаните характеристики.

Моделът служещ за основа на селекцията на пакета от акции е възловия момент при изграждането на портфейла и от неговата същност се определя надежността на инвестиционния портфейл въобще. Затова при селекцията на пакета от акции се използват сложни математически модели, основани на различни зависимости.

Модел "Токио" за селекция на пакет от акции - теоретически основи на модела дава теорията на Марковиц за портфейлната селекция, обаче тя има 2 несъвършенства - къде точно да се разположи желаният портфейл по ефективния фронт и че показателя "ri"е основание за прогнознни данни, което е твърде относително. През 1991 година в Япония  Komo  и  Yamazaki създават производен модел базиран на показателя средно линейно отклонение. Той изглежда така:

rj . Xi >= R₀

Етапите тук са:

- определяне на инвестиционният хоризонт

- проиграване на математическия модел

- съставяне на портфейл от акции

Предимствата на модела са:

- еднозначност

- простота

- гъвкавост

Недостатъци на модела:

- използват се исторически данни за прогнозиране на бъдещи периоди

- моделът минимизира риска при определено ниво на възвращаемост, определено субективно от инвеститора.

Модел "Свищов" за селекция на пакет от акции - моделът съчетава теорията на Марковиц и САРМ. Идеята е ако възвращаемостта от една акция е:

формула 7

r_i = r_f + (r_m – r_f). + E_i

то инвеститора не може да въздейства върху систематичния риск

r_i = r_f + (r_m – r_f).

а само върху несистематичния риск (Еi)

Етапи на модела:

- избор на желаната величина на коефициента "бета" за бъдещия портфейл

- съставяне на всички възможни комбинации

p = wi . i ; p =

- избор на най-подходяща комбинация

Предимства на модела:

- разделяне на риска на ситематичен и несистематичен и посредством него се минимизира систематичния риск.

Недостатъци на модела:

- свързва се със същността на САРМ като става статистически модел.