Joomla Software solutions Template

Payday loan

Теории за регулиране на валутните курсове

1. Еволюция на теоретичната концепция за уравновесяване на валутните курсове

До началото на 80-те години икономическата наука разглежда развитието на платежните баланси като главен определител на валутните курсове. При наличие на излишък в текущия платежен баланс валутата поскъпва, т.е. чистият приток на валути, конвертирани на валутните пазари, обуславят поскъпването на определена местна валута.

Възстановяването на равновесието в текущия платежния баланс се осъществява чрез промяната на валутния курс, защото поскъпването на местната валута намалява конкурентоспособността на местното производство в ценово изражение. Това води до съкращаване на износа на страната и респ. до увеличаване на вноса. Обратно, наличието на текущ дефицит предизвиква парична обезценка, която подобрява конкурентоспособността и съответно възстановява текущото равновесие. Този механизъм обвързва еволюцията на валутния курс с търговския обмен на стоки, услуги и различни видове парични трансфери

Навлизането на значителни валутни средства на валутния пазар създава и неравновесия в икономиката на страната, поради което централната банка изкупува излишните валутни средства срещу емисията на местна валута. Поскъпването на местната валута се замества с емисия на нови пари на вътрешния паричен пазар, но и този процес може да намали конкурентоспособността на страната чрез повишаването на цените.

В условия на гъвкави (плаващи) валутни курсове спекулативните валутни капитали, движещи се от един към друг валутен пазар, променят механизма на определяне на валутните курсове защото става очевидно, че те са привлечени от страни с текущ излишък в платежния баланс и респ. валутата на такива държави може да поскъпва без ограничение. Във връзка с това икономическата наука възприема движението на краткосрочните валутни капитали не като пасивен, а като един от главните определящи фактори на валутните курсове. Това се вижда особено ясно след началото на 80-те години, когато отпадат преградите между отделните сегменти на националните капиталови пазари и се отчита нарастващото значение на движението на капиталите върху определянето на валутния курс, като влиянието на платежния баланс придобива твърде маргинален характер.

Концепцията за определяне на вариациите на валутните курсове в зависимост от движението на капиталовите потоци синтезира еволюцията на международната валутно-финансова система и по-специално:

нарастването на обема на свободните капитали респ. повишаването на тяхното значение и отразяването им в платежните баланси на развитите държави;

мултиплицирането на операциите за управление на валутния и други рискове, различните операции по покритие срещу рискове и спекулативни такива, които на практика влияят върху колебанията на валутните курсове.

Във връзка с това е важно да се разгледат фундаменталните икономически и финансови отношения, определящи колебанието на валутните курсове в кратки срокове, както и тези фактори, които хипотетично влияят върху дългосрочното определяне на валутните курсове.

Външната стойност на парите определя валутния курс, т.е. цената, на паричната единица, изразена в чуждестранна валута. Ето защо зависимостта на външната стойност на паричната единица от еволюцията на международните търговски и финансови отношения може да се установи чрез реалния подход при определяне на валутния курс и чрез финансовия подход за обяснение на неговите изменения.

Реалният подход се базира на паритета на покупателната сила (ППС) и на определянето на курса на основата на салдото на платежния баланс. Финансовият подход се прилага при изясняването на механизма на паритета на лихвения процент (ПЛС), който е основна категория, характеризираща връзката между лихвения процент и валутния курс.

2. Реален подход и дългосрочно определяне на валутния курс

В основата на определянето на валутния курс в дългосрочен аспект лежат очакваните изменения (вариации) на темпове на инфлация и на равнището на цените. Вариацията на цените в течение на един или много периоди е средносрочна, когато цените, за които е известно, че не са особено гъвкави, се уравновесят. Разграничаването между краткосрочен и средносрочен аспект намира практически израз в ценовата политика на международните компании. Те определят цените си на основата на разходите, като ги коригират в зависимост от промяната на пазарните условия, след определени по-дълги интервали от време.

2.1. Теория за паритета на покупателната сила

Като сложна икономическа променлива определянето и еволюцията на валутния курс е процес, обхващащ много икономически показатели. На първо място, това са промените в цените на стоки и услуги, които дават основата за формулирането на теорията за паритета на покупателната сила. Според нея, когато темпът на инфлация в дадена държава е по-висок от този в останалите страни, валутата й се обезценява.

Теорията на паритета на покупателната сила е една от основните теории, определящи валутния курс. Първият вариант за абсолютното определяне на ППС е формулиран от Г. Касел (K.G.Cassel, 1913). Според него дългосрочното определяне на относителната стойност на една валута спрямо друга се осъществява чрез отношението на вътрешните им ППС. Вътрешното ППС на валутата се измерва като величина обратна, на общото равнище на цените. Съгласно относителната версия на тази теория относителното нарастване на общото равнище на цените (наричана често инфлационен диференциал) е това, което определя еволюцията на валутните курсове на паричните единици.`

Проверка на ППС е направена от Солник и Рол (Solnik и Roll), които са изследвали корелацията между отклоненията в инфлацията и вариациите на валутните курсове за период от 20 години (1956-1976 г.) за 22 страни. За месечен период отражението на инфлацията върху колебанията на валутните курсове е доста ниско – едва 5%. За годишен период обаче влиянието на инфлационния диференциал се увеличава значително - 37% от годишните колебания на валутния курс. Получените резултати имат хетерогенен характер, защото за някои страни вариациите на валутните курсове не са съвместими с инфлационните диференциали. (Например марката поскъпва спрямо някои валути независимо от факта, че инфлацията е по-висока в Германия. Това се обяснява със слабите търговски отношения между тези страни.)

Теорията на ППС съдържа някои неточности:

има само един фактор, който обяснява и определя валутния курс;

тя се основава само върху еволюцията на текущия платежен баланс, което е ограничително, имайки предвид, че валутният курс се влияе и от други пера на платежния баланс;

използването на вътрешния индекс на потребителски цени е недостатъчен фактор, тъй като той не отразява цените на международния търговски обмен;

ППС не отчита факта, че дадена валута служи като съхранение на стойността, което няма пряка връзка с инфлацията.

Независимо от тези недостатъци ППС се използва в много модели като опорна точка за дългосрочното определяне на валутния курс.

Първата променлива, определяща валутния курс в кратък период, е лихвеният процент, който дава основание за формулиране на покрития паритет на лихвения процент. Това отношение е валидно, когато отклонението между средносрочния валутен курс и валутния курс към деня е приблизително равно на отклонението на лихвените проценти. Следователно, когато реалният лихвен процент на дадена държава е по-висок в сравнение с този на нейните партнъори, валутата й поскъпва.

2.2. Определяне на валутния курс чрез салдото на платежния баланс

Салдото на платежния баланс (положително или отрицателно) има механичен ефект върху чистия прилив и чистия отлив на валути. На свой ред те влияят върху нивото на вътрешния валутен курс. При неравновесие на платежния баланс валутният курс играе ролята на противодействаща сила и възстановител на равновесието, независимо от наличието на редица пречки, забавящи или частично блокиращи този процес.

Пречките за автоматичното възстановяване на равновесието на платежния баланс са познатата крива “J” и инерционните ефекти. Обезценката на валутния курс оказва ефект върху външната търговия при известно забавяне, но връщането на валутния курс на предишното му равнище не води до подобряване на търговския баланс.

3.Финансов подход при определяне на валутния курс

3.1. Паритет на лихвения процент и връзката между лихвения процент и валутния курс

Съгласно теорията за паритета на лихвения процент, формулирана от Дж. М. Кейнс (J.M.Keynes, 1923), валутните курсове на паричните единици се определят от диференциала на реалните лихвени проценти на разглежданите финансови пазари. Диференциалът на валутния курс, изразен като процент от съотношението между курса към деня по текущи сделки на дадена валута и срочния й валутен курс, се равнява на диференциала на лихвените проценти за същия период на падеж.

Според Кейнс относителната слабост на валутния курс се съпровожда с високи лихвени проценти, тъй като икономическите агенти приемат да запазят по сметките си по-слаба валута само ако възнагражденията върху спестяванията им в тази валута са по-високи. В някои случаи обаче тенденцията се обръща - висок реален лихвен процент води до поскъпване на валутата.

ПЛП е един от главните елементи на теорията за равновесие на финансовите пазари. Участник на валутния пазар, който желае да се покрие в средносрочен аспект, сравнява цената на валутата в средносрочен аспект и инфлационния диференциал. Това твърдение може да се обясни чрез следния пример:

Да предположим, че краткосрочният лихвен процент в Ню Иорк (I) e 5% в Париж – 7% (I’). Френски клиент поръчва на банката си да закупи долари в срок от един месец. За да се предпази от колебанието на валутния курс във времето, банката веднага купува долари срещу евро. Така тя се освобождава от евро в продължение на 1 месец, което пък е загуба на лихви от 7% в течение на този период. Банката ще пласира в Ню Йорк тези долари, което ще й донесе 5%, или загуба от 2% спрямо пласмента в евро. За да компенсира загубата, банката фиксира по-висок срочен курс на долара към еврото, отколкото е курсът към деня. Например, ако 1 долар се равнява на 2 евро (курс към деня), банката ще фиксира на клиента по-висок срочен валутен курс.

Ако курсът на долара в бъдещ период е по-висок в сравнение с курса към деня, тогава има премия върху доларите. Най-общо казано, върху курса на валутата се начислява премия (репорт), когато лихвеният процент е по-нисък в момента на сключване на сделката, и обратно - когато той е по-висок в момента на сключване на сделката, курсът на валутата ще се котира с отбив (депорт). От разгледания пример става ясно, че основното за формирането на валутния курс в бъдещ период е разликата във валутните курсове (премия или отбив, в % на текущия валутен курс), а тя се обуславя от разликите в лихвените проценти.

Това първо отношение определя валутния курс в кратък срок и означава, че относителното отклонение между срадносрочния и краткосрочния валутен курс е приблизително равно на отклонението на лихвените проценти. Или:

(1)F-S/S = I-I*/1+I* = I-I*,

където F е бъдещият валутен курс, S – курсът към деня, I и I*-годишните лихвени проценти на европейския и американски финансов пазар.

3.2. Покрит лихвен паритет

Условия на покрит лихвен паритет (covered interest rate parity) съществуват, когато очакваният лихвен процент, който може да се получи на всеки валутен пазар, ще клони към изравняване, след като се котира с отчитането на нарастването или спадането на валутния курс, така че да се избягнат загубите при сделки с чуждестранни валути.

Например, ако лихвените проценти по краткосрочни кредити в страната А са по-високи с 1% от краткосрочните лихвени проценти в страната В, то резидент на В може да получи доход от лихвен процент за сметка на по-високата лихва в А при следните условия:

ако закупи валута в даден момент;

ако закупи по-доходни ценни книжа от А;

ако резидентът на В реши да продаде валутата на А срещу валута на В, без да дочака срока на падеж на ценните книжа. Дадената операция може да се извърши с помощта на фючърсна или форуърдна сделка. При запазването на покрит лихвен паритет обаче загубите от сключването на “покриващите” форуърдни сделки биха съответствали точно на дохода, получен за сметка на по-високата лихва в А.

Като правило условията на покрит лихвен паритет се спазват, защото в противен случай ще започне движение на краткосрочни капитали от една страна в друга поради това, че инвеститорите се опитват да спечелят по-висок доход от по-високия лихвен процент. Форуърдният валутен курс на А - страната с по-голяма лихва в сравнение с В, ще клони към по-ниски равнища в сравнение с валутния курс между А и В към момента.

Като обобщение покритият лихвен паритет означава условие на липса на арбитраж, уравновесяващ, от една страна, разликата между вътрешните и външни лихвени проценти и от друга, депорта.

3.3. Отворен (непокрит) паритет на лихвените проценти (ОПЛП)

ОПЛП означава международно изравняване на темповете на доходи от ценни книжа с приблизителна степен на риск, съчетани с очакваните колебания на валутните курсове. Примерно даден икономически агент има спестявания в евро, но на валутния пазар се очаква спадане на относителната стойност на еврото (и съответно поскъпване на долара) в период от настоящия момент до 1 година.

Нека S е неизвестен курс на еврото спрямо долара днес, а Sа - очакваният от икономическия агент курс след 1 година. Икономическият агент може да продаде евро за долари, да пласира получените долари в САЩ и да ги продаде след 1 година. Поради това, че не знае какъв ще е курсът след една година, той ще изчисли печалбата си от тази операция, като се основава на очаквания валутен курс – Sа. В този случай се открояват две печалби:

първо, печалба в евро от пласмент в евро или 1 + i.

второ, очаквана печалба в евро от пласмент в долари, или 1/S (1 + i.). Sа.

Икономическият агент ще пласира спестяванията си в долари, докато втората печалба е по-висока от първата. Тук, както при ПЛП, ако играчите на валутния пазар имат еднопосочно очакване относно бъдещия валутен курс (Sа), определено от наличието на фундаментални критерии, те биха реализирали операцията, продавайки евро. Така те допринасят за обезценката на еврото (нарастване на S), което очевидно води до намаляване печалбата от пласмент в долари (S е в знаменателя на печалбата). Този процес ще продължи, докато втората печалба стане по-изгодна за икономическия агент. Накрая, пазарът клони към равновесие при следното условие:

1 + I = 1/S (1+I*). Sa,

или

(2) Sa-S/S = I-I*/1+I* @ I-I*

Формулата показва ОПЛП който се различава от ПЛП с факта, че тук играчът на валутния пазар поема валутен риск и поради това той спекулира. Ако Sa е по-висок (изгоден) от курса, който действително се установява след 1 година, тогава продаването на доларите няма да даде очакваната печалба в евро.

4. Някои модели за уравновесяване и регулиране на валутните курсове

4.1. Парична теория при негъвкави цени. Модел на Дорнбуш[1] за свръхреагиране на валутните курсове

Паричният модел на Дорнбуш (Dornbusch, 1976) анализира характерните черти на динамиката на валутните курсове в международните икономически отношения, където цените на финансовите инструменти на финансовите пазари се уравновесяват незабавно към колебанията на търсенето и предлагането на валути. В краткосрочен аспект цените на стоките и услугите не могат да се приспособят веднага към промените на валутния курс. В условията на силна взаимозависимост между икономиките на държавите отклоненията в реалните валутни курсове от тяхната равновесна стойност могат да са значителни и продължителни в дългосрочен аспект.

Паричният модел при негъвкави цени анализира динамиката в развитието на валутните курсове на основата на принципа на дихотомията (противопоставяне на реалния на финансовия сектор в неокласическата икономическа школа), а именно:

P В краткосрочен аспект валутните курсове се изменят в зависимост от отклоненията на лихвените проценти. Определител на валутните курсове е паритетът на лихвените проценти.

P В дългосрочен аспект валутните курсове следват динамиката на структурните променливи, формиращи паритета на покупателната сила. Това означава, че дългосрочната относителна стойност на равновесния валутен курс се определя от реални фактори.

Моделът предполага, че очакванията на икономическите агенти са рационални, а валутите -  напълно взаимозаменяеми, т.е. очакваните доходи от различни валути са равни. От тази гледна точка може да се обобщи, че отклоненията между реалния и очаквания реален валутен курс (към бъдеща дата) са правопропорционални на разликите в реалния лихвен процент. Така печалбите или загубите на очакваните валутни курсове се компенсират напълно от отклоненията в доходите, които те носят. Дорнбуш първи формулира идеята за незабавната промяна на цените на активите на финансовия пазар, докато цените на пазара на стоки и услуги се адаптират по-бавно и по-трудно към новите условия.

За да потвърди теорията си, той описва влиянието на паричната политика при понижаване на лихвения процент на паричния пазар. Намаленият лихвен процент обуславя процес на изтичане на капитали. В краткосрочен аспект неговото понижаване води до обезценяване на валутния курс, докато в реалния сектор цените на стоките и услугите не се променят. В дългосрочен аспект обаче те ще нарастват и това обуславя обезценката на валутата поради промяна в покупателната й способност.

Теорията позволява да се обясни защо валутният курс се отклонява в кратки срокове от неговата равновесна стойност. Реалната обезценка на валутата се усеща в дългосрочен аспект и това явление се нарича  “свръхреагиране” на валутните курсове.

4.2. Определяне на валутния курс на основата на модели за избор на “портфейл на ценни книжа”

Този подход предполага, че валутният курс се влияе от равновесието в наличностите на финансовите активи. Съгласно модела за избор на портфейл икономическите агенти хипотетично разпределят богатството си между национална валута, чуждестранна валута, вътрешни ценни книжа и чуждестранни ценни книжа и се стремят да оптимизират техните пласменти във валути и ценни книжа.

Основният модел на Брансон-Халтунен-Масон (Branson-Hallthunen-Masson[2]) изяснява, че търсенето на национална валута намалява, когато се повишават националните и чуждестранните лихвени проценти, докато търсенето на местни ценни книжа нараства с повишаването на вътрешния и с понижаването на чуждестранния. Обратно, търсенето на чуждестранни ценни книжа се увеличава с нарастването на чуждестранния лихвен процент и с намаляването на вътрешния. Така равновесният валутен курс е резултат от сблъскването на търсенето и предлагането на парични единици и финансови активи, оформени в различни валути, както и от управлението на собствеността на институционалните инвеститори.

Базисните правила относно управлението на инвестиционния портфейл са следните:

P Структурата на инвестиционния портфейл се определя от желанието на инвеститора да ограничи риска, произтичащ от реалния доход, който носи портфейлът.[3]

P Оптималният портфейл е този, при който рискът е най-малък. Той трябва да се структурира и приспособи в съответствие с икономическата и финансовата тежест на различните страни в световното стопанство. Тази структура обикновено се нарича “неутрален портфейл”. Добър показател за икономическата и финансовата тежест на отделните държави може да бъде борсовата капитализация на вътрешните ценни книжа, но според някои икономисти тя е недостатъчна за определянето на валутния курс. Според тях като индикатори е възможно да се включат също и вътрешният и външният дълг. Други автори измерват неутралния портфейл или структура чрез БВП по ППС или използват осреднената стойност на двете.

P В средносрочен аспект инвестиционният портфейл има относително стабилна структура. В кратки срокове обаче портфейлът е изложен на отклонения по отношение на неутралната му структура поради очакванията на неговия притежател. Ако последният предвижда по-висок доход в сравнение със средния от дадена парична единица в кратък срок, той ще увеличи тежестта на тази валута в портфейла си.

P В дългосрочен аспект очакваните доходи се изравняват към неутралната структура на портфейла. В още по-дългосрочен план неутралната или идеалната структура на портфейла ще се изменя постепенно и бавно с измененията в тенденциите и промяната в световната икономика. При този подход валутният курс се влияе в краткосрочен и дългосрочен аспект от решенията на институционалните инвеститори (на управляващите портфейлите) относно структурата на портфейлите им и въобще относно тяхната собственост.

раZ&���
� ка и начисления за тях данък предтавляват разход за предприятието и намаляват облагаемата печалба.

1. 6.                Данък въху социалните разходи - предтавлява разход за предприятието в размер на 20 % от посочените разходи за социални цели
2. 7.              Данък върху прираста на капитала при ликвидации - в размер на 15% от този прираст
3. 8.               Патентен данък - този данък се плаща от тези юридически лица, чийто годишен оборот за предходната година е до 75млн.лв. и извършва дейности, посочени в Закона за облагане доходите на физическите лица(ЗОДФЛ)

1. IV.           Данъчни размери

1. V.                 Внасяне на данъка
2. За Данъка върху печалбата и Данък за общините юридическите лица представят данъчна декларация до 31.05. на следващата година. През текущата година предприятията правят авансови вноски в размер на 1/12 част от платения данък през предходната година, коригиран с коефициент за икономическите промени в страната. Другите данъци се плащат ежемесечно в завосимост от размера на получения доход и те са еднократни и окончателни.

VI. Освобождаване от данъчни задължения

Такива освобождавания се правят с цел икономическо стимулиране на отделни дейности, производства и стопански сфери. Освобождаванията касаят:

-       земеделски кооперации юридически лица - при тях е безсрочно освобождаване от Данък върху печалбата, за формирания положителен финансов резултат от дейности за непрреработена земеделска продукция.

-       инвестиционни дружества за частта от печалбата, произхождаща от търговски сделки с дългосрочни ценни книжа.

VII. Ïðåîòñòúïâàíå íà Äàíúêà çà îáùèíèòå è Äàíúêà âúðõó ïå÷àëáàòà

Преотстъпването представлява облекчение, при което се определя данъчната основа на подлежащия за предоставяне данък, но неговата сума се използува или за посочени от законодателя цели, или по общо предназначение. Äàíúêà çà îáùèíèòå è Äàíúêà âúðõó ïå÷àëáàòà се преотстъпват за юридически лица, в които работят инвалиди и трудоустроени лица. В следните случаи:

-       за слепи и слабозрящи, в случай,че те са повече от 30% от персонала

-       за всички останали заболявания, в случай че инвалидите са повече от 50% от общия брой на персонала.

Преотстъпените средства се изполуват за рехабилитация и социално интегриране на инвалидите.

n            Данък печалба се преотстъпва за  текущата година на юридически лица, които увеличават спрямо предходната година средната численист на персонала в общини с безработица над средната за страната.