Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление капитала на ТБ-ка.

Балансът е съпоставка на всичко което б-ката притежава /А/ и всичко което тя дължи/П/. Тази съпоставка дава възможност да се определи т.нар.чисто богатство или чисто състояние на банката .Чистото богатство на б-ката =собствения к-л +резервите.

Класифицирането на активите е в 3групи: I.Реални - към тях се вкл.следните сфери на употреба на к-лите: сгради, терени, оборудване, канцеларски м-ли, горива, енергия, поддръжка на банковите сгради и оборудването; II.Финансови - акции, облигации, полици и пазарни ЦК; III.Ликвидни - парите, ср. и безср.влогове, задълж.и допъллнителни резерви.

Балансът отразява реалното състояние на банката. В него се вижда печ-та, както и сумите, които трябва да се платят на държ-та и акционерите. Той може да показва съответната загуба, която предполага увеличаване на употребата и в същото време - нарастване на краткоср.дългове със същата сума. Ликвидирането на загубата на практика означава намаляване величината на ресурсите, а така също и на употребата.

Пасивът на баланса представя източника на фондовете, използвани от банкото. Всички дългове са суми на които банката не е собственик. Те трябва да се върнат след определен срок или при поискване. За времето на пребиваването им в банката те са ресурс, който може да се използва за инв-ции във финансови или ликвидни активи.

Активът на баланса отразява употребата, използването на к-лите, което банката осъществява. Когато общият резултат за годината е +, банкат се обогатява с величината на печ-та. това намира отражение в увеличаването на богатството и ст/стите в актива или пък в намаляване на нейните дългове в пасива. Различните елементи на А и П на баланса се подреждат така, че да дадат веднага възможност да се види степента на изискуемост на всеки от тях. Ликвидността на А се предопределя от времето през което отделните му елементи се превръщат в налични пари. Изискуемостта на пасива се предопределя от принадлежността на к-лите.

финансовата стр/ра на банката може да се анализира успешно, като се използват резултатите от финансовия синтез на баланса. Финанс.баланс на б-ката може да включва следните ел-ти:

Активи  Пасиви

1.оборотни

краткоср.дългове

2.фиксирани                       дългоср.и срср.дългове

собствени к-ли

Собствените, дългоср.и срср. к-ли образуват т.нар. постоянни к-ли на б-ката известни още като постоянни ресурси или просто като ресурси. По п-п постоянните к-ли са фондовете, използвани от банката за дълъг период.

Оборотните к-ли са елемент на пасива и имат за цел осигуряване нормалното осъществяване на всички плащания на б-ката, когато обръщаемостта на някой от ел-тите на оборотния актив е забавена или под очакванията. Величината на чистите оборотни к-ли се определя ч/з данните от фин.баланс: 1.ЧОК са полето на сигурност, къктавено от превишението на оборотните активи над краткоср.пасиви. 2.ЧОК са полето на сигурност на банката, представено от частта на оборотните активи, която не се финансира с текущи к-ли, а с част от постоянните к-ли. 3.ЧОК са съставени от частта на постоянните капитали, която не се използва за финансиране на недвижими активи. При това положение ЧОК се изчисляват като разлика м/у: а/оборотните активи и краткоср. дългове; б/фин.к-ли и фиксираните активи.

Всеки анализ на ликвидността трябва да разграничава: 1.ликвидността на актива - определя се от времето през което неговите ел-ти се превръщат в налични пари. Колкото е по-малко това време, толкова е по-висока ликвидността; 2.ликв.на б-ката - изражение на нейната способност да посреща краткоср.си дългове. Ликв. на б-ката зависи от управлението на активите имащи висока ликв. Относителната величина на ЧОК може да се определи ч/з съотношението: Кл=ОА/ТК, където Кл-коеф. на ликв.; ОА-оборотни активи; ТК-текущи к-ли. Това е т.нар.текущ коефициент или коеф. на общата ликвидност и се изчислява ч/з съпоставката на текущите активи и тек.пасиви. Този коеф. е различен за отделните банки. Това се дължи на разл.р/р и стр-ра на текущите активи. Широко приложение намират още два коеф-та на ликв-тта: 1.Кредитен-депозитен - падане на банковата ликв-ост; 2.коеф-т на задължителната ликв-ст - съпоставка на общата сума на задълж. и вторичните резерви с безсрочните депозити.

Паричните ср-ва на б-ката вкл.2 основни съставки: бързореализируемите активи и непосредствено релиз.активи.

В състава на паричните ср-ва има елемент заслужаващ повече внимание - наличностите. Те са повод за представянето и обосновката на още един коеф-т на непосредствена ликв. Той се получ.като активите в наличности/АН/ се разделят на тек.к-ли/ТК/: Кнл=АН/ТК. Този коеф-т се нарича още коеф-т на наличностите. През определени п-ди от своята д-ст банката може да разполага с ресурси, които временно не се използват. Тези ресурси са част от паричните ср-ва и се наричат наличности. Тяхната величина =разликата м/у общата сума на ресурсите и общата сума на потребностите. Наличностите са = на разликата м/у ЧОК и потребностите от оборотни к-ли.

основата на банковата д/ст са к-лите. Те се използват за финансиране на краткоср-те и дългоср-те инвестиции на б-ката. Текущите к-ли са краткоср.пасиви на б-ката, чиято ефективност зависи от ЧОК и обръщаемостта на текущите активи. Определящо значение за структурата на текущите к-ли имат спестовните влогове, срочните и безср.депозити и разпл.с/ки. ЧОК=разликата м/у оборотните активи и тек.к-ли. Това означава, че макс. р-р на тек. к-ли= оборотните активи, намалуни с ЧОК достатъчни за покриване на потребностите на банката от стабилно финансиране. Финансовите к-ли на б-ката са важен елемент на пасива, изразяващ стабилното финансиране на дългосрочната употреба на част от оборотните активи. във всяка финансова стр-ра финанс. к-ли може да имат минимални или макс. измерения.

Оптимизирането на собствените и чуждите к-ли е важна съставка на оптимизирането на финансовата ст-ра на б-ката. Ако дългоср.активност на б-ката се доминира от рискови инв-ции, увеличаването на фин-ти к-ли трябва да се осъществява за сметка на собствените ресурси. собств.к-ли трябва да стоят в основата на финансирането на дългоср.кредити с несигурна възвръщаемост. Оптималната капиталова стр-ра изисква дългоср-та и срср-та  задлъжнялост на банката да не надвишава величината на собствените к-ли.

Цената на банковия к-л трябва да отразява средната цена на различните из-ци на к-ли, които се използват, а не само цената на СК. С определянето на цената на к-ла са свързани: 1.всяко увеличаване на богатството на банката; 2.ефективността на капиталовите бюджетни решения; 3.рационалността на инв-ционните решения.

Възможно е да се използват 3 метода за определяне цената на акционерния к-л: 1.моделът за оценяване на капиталовите активи; 2.методът доход от облигации+рискова премия; 3.методът на дисконтираният пар.поток.

Изчисляването и използването на една оптимална цена на к-ла е ключът към разбирането и управлението на банковите к-ли. Пределната цена на банковия к-л се определя от мащабите на увеличинието на к-ла и се получава ч/з прибавяне към среднопритеглената цена на цената на новото финансиране.

В основата на първонач.фин-не стои к-лът на собственика, т.е. к-лът, който учредителите на банката трябва да внесат в съответствие с приетия устав. Формирането на к-ла започва с т.нар.подписка, която е акт на материализирана търговия, осъществявана по време на създаването на к-ла ч/з публичен апел към спестителите. Тя е затворена т.е участващия в нея не може да се откаже от своя ангажимент.

Акциите като форма на изразяване на участието в к-ла са важен елемент на к-ловата политика на всяка банка. Те могат да бъдат както поименни така и на преносител.

Увеличаването на к-ла е логично следствие от банковата активност. Обикновенно к-лът на б-ката може да се увеличи ч/з: 1.вноските в налични пари; 2.Вноските в натура; 3.Включването на резервите или на премиите за емисия както и на печалбите, които още не са получили предназначение; 4.Конверсията на дълговете на дружеството в акции.

Намаляването на к-ла е техника благоприятстваща влагането на ресурси в ЦК на др.фирми и инст-ции. Необходимо е да се прави разлика м/у намаляването на к-ла и неговото амортизиране. При намал. на к-ла се съкращава вноската на акционерите ч/з свеждането на к-ла до сума по-ниска от предишната. Амортизирането на к-ла е операция ч/з която сумата платена на акционерите се удържа от печалбите или наличните резерви, а не от к-ла.

К-ловата стр-ра на б-ката е съвкупност от отделните ел-ти на дългоср.к-ли, които след изплащане на цената на придобиването им се използват за финансиране на кредитите и инвестициите. Определящо значение за капиталовата стр-ра имат: 1.Спецификата на дългоср.ЦК; 2.Целите на политиката на капиталовата стр-ра. Общият риск понасян от банковите акционери е сумата на банковия риск,свързан с естеството на активността на фин-я риск. Несигурността или варирането на очаквания от банката бъдещ чист доход или печалба преди лихвата и данъците представлява банковият риск. 3.Търсенето на б-ковите услуги; 4.Ик-кият р/р на печалбата/ИРП/. ИРП=чист доход/кредитни услуги.

Във финансовото теория и практика понятието лост е изражение на увеличението на промяната в дадени величини. Ик-кият лост е резултат от същ-то на фиксирани разх.Коеф-т на ик-кия лост - КИЛ=% на промяна в чистия доход/%на промяна в ед-ца обем.

Колкото по-голям е ик-кия лосттолкова по-голям е банковия риск. Коеф-та на фин-я лост при всяка дадена величина на брутните п-би показва връзката м/у равнището на промяна в брутните печалби и р-щето на промяна в печ-бите от 1акция. КФЛ=%на промяна в п-бата от 1акция/% на промяна в брутните п-би. Обикновено този кеф-т показва увеличаването на промяната в брутната печалба с което тя оказва влияние в/у печалбата от обикновените акции.

В банковият мениджмънт се използва т.нар.общ лост, който отразява увеличението на промяната в обема на продажбите и нейното влияние в/у п-бата от 1акция.

ОЛ=%на промяна в п-бата от 1акция/%на промяната в обема на активните оп-ции= п-ба от 1акция/обема на активните оп-ции.

Следователно при всеки един обем на активните банкови оп-ции коефициентът на общия лост /КОЛ/=КИЛ*КФЛ. В банковият мениджмънт КОЛ може да се определи с формула, обединяваща формулите за КИЛ и КФЛкакто следва: КОЛ=К(P-VC)/[K(P-VC)-FC-IR],където К-единичният обем на активните банкови оп-ции;Р-цената на единица;VC-променливият разход за 1-ца; FC-фикс.ик-ки разходи; IR-лихвата в левове.

Формирането и поддържането на оптимална капиталова стр-ра е предпоставка за ефективен банков мениджмънт. Целта на политиката на капиталовата стр-ра е да минимизира общата цена на к-ла и да максимизира ст-стта на б-ката.