Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансите на предприятието ( фирмата ) се едно от важните звена на финансовата система. Тази им важност произтича от обстоятелството, че почти цялостната финансова система, пряко или косвено, има за своя основа финансите на предприятията. Финансово-стопанската дейност на предприятията е база на публичните финанси, на кредита и банковото дело, на застраховането, социалното осигуряване, международните финанси, а в голяма степен и на индивидуалните финанси, доколкото една част от населението получава своите финансови средства от трудови правоотношения с предприятията ( фирмата ) .

Определено теорията има за задача да посочи дейностите за извършване и необходимите инструменти. Затова важно значение имат решенията, които трябва да вземе финансовия менажер – решения, свързани с величината и структурата на инвестициите, обема и състава на финансирането. Не е за пренебрегване и начинът, по който решенията трябва да бъдат взети. Рационалните решения обаче предполагат, че добре са определени целите и преди да продължат разсъжденията за фирмените финанси трябва да се познават целите, към които са ориентирани тези решения.

Главната цел на фирмата, която често се афишира в курсовете по микроикономика е максималната печалба. Това е цел, която много често се взема като фондаментална хипотеза на теорията за фирмата – “ хипотезата за максимизацията на печалбата е единствената, която предоставя на общата теория на фирмата и общата теория за пазарите и разпределението на ресурсите мярката за точното обясняване и предвиждане на функционирането на икономиката” . Но нещата се променят. Интересът на икономистите към максимална печалба намалява, увеличават се нейните противници.

Първоначално критичните бележки към целта за максимизирането на печалбата се обвързват със системата на частните фирми в тяхната съвкупност и се позовават на термините  за ефективност и справедливост. Тези възражения идват от авторите, които приемат като база за анализ частната фирма. За тях печалбата по самосебе си не представлява цел, т.е. тя не е целта, която индустриалците декларират, че ще се обяснява. По-късно промяната на отношението към максималната печалба се обяснява с промяната на структурата на фирмената активност. По своята форма идеята за максималната печалба е просто логично следствие от юридическата концепция за фирмата като съвкупност, основаваща се на частната собственост и предприемаческата свобода. В  подобна съвкупност фирмата е изражение на свободното упражняване, от страна на собственика, на неговото право да разполага с активите, които търси. Нормално е собственикът да използва своите активи за да извлече максимална печалба. При това положение задачата на менажера, когато той не съвпада със собственика, е да управлява за сметка на собствениците, така че да получи за тях максимална печалба.

В този аспект теорията за системите изтъква и друго оправдание на целта за максимизирането на печалбата – търсенето на максимална печалба от индивида чрез включване в играта на “ невидимата ръка “, което в същото време води до увеличаване на социалното благосъстояние. Както отбелязва А. Смит в “ Богатството на народите ” деловите хора “ като ориентират … индустрията в смисъла на една по-голяма стойност на производството … мислят само за собствената си печалба, но през по-голямата част от времето те се направляват от невидимата ръка да реализират цел, която не влиза в тяхното първоначално намерение. В крайна сметка това не е по-голямото зло за обществото. Като преследват своите собствени интереси деловите хора правят повече за социалния интерес в сравнение с първоначалните си намерения’’.

Другият аспект на критиката на тезата за максималната печалба се съдържа в хипотезата за общественото благо. В тази идеология собственикът на класическата система, който се интересува само от собствената си печалба се измества от “менажера”, който е отговорен не единствено пред акционерите, но и пред всички слоеве на обществото – заемодателите, клиентите, доставчиците, спестителите, правителството и др. В тази идеология максималната печалба се разглежда като нереална, нецелесъобразна и неморална. Вместо нея се изтъква изобилие от цели като: услуга, производство, продажба, персонално задоволяване или парична печалба. Деловите хора, които имат нещастието да говорят за максимална печалба обикновено се бламират. “Изненадващо и забавно е да се мисли …, че именно фирмата не преследва друга цел и не познава друг критерий за вземане на решения, освен печалбата и че тази печалба трябва да се търси без каквато и да е задна мисъл”.

Успоредно с тази критика на максималната печалба по-новите виждания за целите на фирмата се различават главно по технологията на тяхното реализиране. Това, което има значение за финансистите е целта за вземане на финансови решения, свързани с получаването на фондове и инвестирането на фондове. Тази цел е възможно да се дефинира, дори ако главният проблем – проблемът за активността – не е решен още като цяло. В същото време обаче печалбата присъства в живота на фирмата и не може да се пренебрегне напълно. По-важно значение може да има конкретизирането на целта чрез търсене на решение на дилемата – рандеман или печалба.

В икономическата теория се използват и разграничават две понятия – рандеман и печалба – които са много близки и свързани едно с друго. Необходимо е обаче да се има предвид, че:

Първо. Печалбата е концепция на собственика – концепция, която се позовава на частта от дохода, предназначена за тези, които доставят капитала на фирмата. Печалбата е свързана със създаването на определена величина богатство за собственика както и с разпределението на това богатство.

Второ. Рандеманът (производителност, продуктивност, полезен ефект, доходност) е концепция на менажера, свързана с производството или създаването на нови богатства. В този смисъл потенциалният рандеман на различните инвестиции е критерии за управление на ресурсите на фирмата, а максимизирането на печалбата е просто начин за търсене на ефективност в икономиката.

Характерно е, че управлението на фирмата е съвкупност от дейности и съвкупност от решения. По-важните засягат използването на стойностите, създадени в резултат на финансовите решения, основаващи се на целта за максимизиране на печалбата. Те може да бъдат свързани с поведението на клиентите, работниците, менажерите и акционерите. Напълно е възможно например управлението да реши да разпредели на акционерите точния еквивалент на постъпленията от употребата на техните капитали за инвестиции, а излишъкът да насочи към други групи, които са в делови връзки с фирмата. Съвсем допустимо е фирмата да максимизира печалбата в съответствие с конкретна цел на инвестиционните решения, но в същото време да търси едно задоволително равнище на печалбата за акционерите.

Следователно максималната печалба е понятие, което може да даде повод за неясноти. Затова тя не трябва да се използва при формулирането на основните цели на фирмата и на финансите по-специално.

При вземане на решения за създаването на богатството максималната печалба като операционен критерий не е приемлива, т.к. не дава практическо средство за селекция на различните възможности за инвестиции в пределите на икономическата ефективност, освен при ограничен брой ситуации. Този критерии всъщност съдържа следните недостатъци:

Първо. Той е неопределен – като много съвременни изрази той е достатъчно кратък и познат, но неговата непрецизност е източник на двусмислие.

Второ. Той не позволява да се вземе решение на базата на два типа инвестиции, даващи резултати, които се различават само по своето разпределение във времето.

Трето. Той игнорира качеството на очакваните резултати. За да се постигне това трябва да се намери единственото средство, което комбинира едновременно качеството и количеството на очакваните печалби от всеки проект за финансиране.

За да се държи сметка за качеството и количеството на печалбите важно значение има срочното обновяване на полезността преди обема и процента. Полезността отразява субективното предпочитание на един резултат, вместо друг. Но това по-често води до въпроси, отколкото до отговори. Как да се определи количеството на преференциите, за да може използването на този критерии да позволи вземането на решения? Търсените решения може да даде понятието “максимизиране на богатството”, квалифицирано като “чиста актуална стойност”. В този аспект трябва да се знае, че “брутната актуална стойност на даден инвестиционен проект е равна на сумата на очакваните резултати за бъдещето, актуализирани с един процент, отразяващ техния сигурен или несигурен характер. Богатството или чистата актуална стойност е равно на разликата между брутната актуална стойност и капиталите, необходими за реализиране на резултатите”. По този начин всеки финансов проект, който създава богатството или който има положителна актуална стойност може да бъде предпочетен. В същото време проектът, който има негативна актуална стойност, трябва да бъде отхвърлен. При положение, че няколко от проектите се изключват взаимно, т.е. че само един от тях може да бъде приет, независимо от еднаквата и характеристика, фирмата трябва да приеме проекта, имащ най-висока чиста актуална стойност.

Повечето от съвременните изработки по финансов мениджмънт определят максимизирането на богатството или чистата актуална стойност като основна цел и предназначение на финансите. Това предполага, че разсъжденията по този повод трябва да започнат с резултатите от активността – резултати, които в определена степен следват миналите тенденции на растежа или намаляването на активността. На тази основа чистата актуална стойност се определя чрез използването на следните означения:

-          средният поток на брутните годишни бъдещи печалби BB, които се очакват от инвестициите, преди спадането на амортизациите, данъците, лихвите и другите задължителни финансови разходи;

-          средните годишни разходи D, необходими за поддържане на BB на проектното равнище. Средните годишни разходи може да бъдат по-големи или по-малки от сумите, предвидени за амортизации;

-          очакваният поток на фискалните разходи F, изчислен на базата на облагаемото имущество, включително и облагаемия доход, включен в средния поток на брутните годишни бъдещи печалби;

-          очакваният поток на годишните плащания на лихви, дивиденти, привилегии и други задължителни финансови разходи I, засягащи всички останали източници на фондове както и обикновените акции. При това положение бъдещият нетен резултат от инвестициите BN може да бъде определен като един безкраен годишен резултат както следва:

BN = BB – (D + F + I).

-          степента на несигурност или сигурност на оценките за потоците от печалби r. Подобно на очаквания нетен резултат r е субективна оценка, която се прави от менажера, но е свързана с обективната стойност, която може да се измери на пазара. Всъщност става дума за процент, отразяващ общото виждане за съвкупността на пазара.

Характерно е, че чистата актуална стойност е най-предпочитания метод за оценка на очакваните парични потоци. Той предопределя инвестиционните решения и е главна цел на финансите на фирмата. Трудностите, свързани с неговото използване опират до изчисляването на брутните чисти печалби и най-вече на процента на несигурност, наречен в някои изследвания и процент на капитализацията, при положение че неговите стойности са положителни. Независимо от това може да се каже,че :

-          Представената теоретическа формула е съществен елемент на метода за чистата актуална стойност, при неговото използване за анализи и вземане на финансови решения;

-          Чистата актуална стойност или максимизирането на богатството е инструмент за качествено измерване на очакваните нетни печалби, които позволява посрещане на проблемите на измерването във времето;

-          Мотивите за поставяне на максимизирането на богатството като главна цел на финансовия мениджмънт, като изражение на най-ефективната употреба на капиталите, се предопределят от вижданията и стремежите на фирмата като цяло, менажерите и акционерите. В това отношение:

А) акционерите смятат, че максимизирането на чистата актуална стойност като главна цел е съвместимо с всяка друга гама от цели, които маже да фиксира фирмата в името на задоволяването на техния интерес;

Б) за фирмата като цяло максимизирането на богатството дава възможност да се оптимизира стойността на резултатите, на базата на определено равнище на капиталите, измерени чрез действащия пазарен курс;

В) менажерите по-трудно приемат максимизирането на чистата актуална стойност като единствена цел. Според тях управленската дейност не може да се сведе само до едно просто максимизиране.

Независимо от това пълната представа за целите на финансовия мениджмънт (финансите на фирмата) изискват възприемането на някоя от концепциите, лансирани в теорията за фирмите.